"Смело напред", ми крещи силната жена в мен, а слабата още бърше сълзите си
Ако чувстваш, че си коства да запазиш човешкото в себе си, даже това да ти носи неволя, значи си победил. – Джордж Оруел
Цял живот битка. Стискам зъби и не преставам напред. Стискам зъби, та чак боли и отсявам всички моменти. Разтварям длани, в които гори обич.
Със същите длани работя и търкам сълзите си. Със същите длани погалвам, допирам и ги прибирам в пестник. Тези длани… изтощени от притискане.
Цял живот битка. Борба за доверие, за късчето самун, за любови, за място в обществото. Стискам зъби и не спирам.
Вървя, въпреки от време на време да се спъвам във всички отпадъци по пътя ми. Признавам – препъвам се и боли, само че болката е в пъти по-силна, когато се изправям. Стискам зъби и рева без глас.
Ето ме – мощната, способната, разбраната, знаещата жена, обляна в сълзи. Ето ме – смелата, оставила си час, в който да покаже слабостта си.
Цял живот битка. Борба за по-добър живот, за здраве, за пари, за по-висок сан.
Цял живот напред, с пестник и усмивка на уста, като че ли съм на бойното поле, а думите ми са оръжията ми. Сякаш съм във война, в която не те питат имаш ли, нямаш ли, каква душа и сърце носиш. Къде искаш да отидеш и какво желаеш да постигнеш?
Война, в която всички водим борби между тях – от завист, от злоба, от конкуренция.
Накрая след всяка борба, разгръщам длани, с цел да изтупам калните колена. Разтварям длани, с цел да измия кръвта от нанесените ми рани. Разтварям длани, с цел да попия потта от челото си. И препасвам всяко ранено място, което оставя кървави следи.
Стискам зъби и не преставам напред. Цял живот битка – и с Дявола, и с Бог, и с положително, и с неприятно, и с хора, и с отрепки…
„ Смело напред “, ми крещи мощната жена в мен, а слабата още бърше сълзите си. Силната става на крайници след всеки удар, до момента в който слабата още ближе раните си.
Цял живот ходя с тези двете в себе си. Цял живот едната стиска зъби, а другата изплака реки. Едната се бори с всичко и всеки, а другата спокойно и безшумно стои.
Цял живот битка. Излязла съм на бойното поле и аз вземам решение дали ще го сторя с усмивка на уста и свидлив пестник или със сълзи на очи и протегнати длани.
Е, знаете какво предпочитам – притискам зъби, ухилвам се и не преставам напред, във всички борби с хората и живота. С пестник против всички компликации и трудности.
И като че ли съм на война… на война, с цел да изгубя и победя.
