Невидимият квартал на Сливен е в чужбина
Ако човек реши да направи цифрова обиколка на Сливен през опцията Гугъл Street View, ще забележи нещо забавно. Едно каре от към 10 улици в южната част на града остава като бяло леке за погледа на любопитните.Макар колите на софтуерния колос да са обходили за повторно града през 2022 година, ромският квартал " Надежда " още веднъж остава недосегаем за тях. Това важи освен за Гугъл. В квартала рядко съумяват да влязат както общински камиони за обслужване, по този начин и непознати гости. Причините са две. От една страна, тесните, разрушени и мъчно проходими улици, а от друга, настроенията на жителите в квартала, които мъчно позволяват външни хора.
Ако човек реши да направи цифрова обиколка на Сливен през опцията Гугъл Street View, ще забележи нещо забавно. Едно каре от към 10 улици в южната част на града остава като бяло леке за погледа на любопитните.
Макар колите на софтуерния колос да са обходили за повторно града през 2022 година, ромският квартал " Надежда " още веднъж остава недосегаем за тях. Това важи освен за Гугъл. В квартала рядко съумяват да влязат както общински камиони за обслужване, по този начин и непознати гости. Причините са две. От една страна, тесните, разрушени и мъчно проходими улици, а от друга, настроенията на жителите в квартала, които мъчно позволяват външни хора.
Достъпът за гости в " Надежда " може и да е стеснен, само че локалното ромско население с лекост излиза от него. При това посоката е единствено една - Западна Европа. По публични данни на община Сливен жителите му са към 12 хиляди души, само че импровизирано те надминават 20 хиляди
Близо 60% от тях обаче всяка година излизат отвън границите на България. Крайната дестинация най-често е Англия. През по-голямата част от годината те работят там като бръснари, готвачи или на поточни линии във заводи, а летните месеци се връщат назад в " Надежда ", с цел да провеждат сватби на децата си и да вложат извоюваните пари в разширение, възобновяване и обзавеждане на къщите им и несъмнено, в злато.
Реклама Един благонадежден следобяд
Часовете сред 14 и 16 нормално се възприемат като време за отмора и успокоение. В " Надежда " улиците са цялостни. Кварталът има два входа. Заедно със Сунай, който е роден и израснал там, влизаме през " формалния " подобен откъм джамията и единствената детска градина. Голямата му кола се движи постепенно поради тесните улици, осеяни с дупки. Сунай е един от видеооператорите в квартала и снима най-важните фамилни моменти на съседите си - кръщенета, сватби, абитуриентски балове. Всички в квартала го познават и откакто го поздравят, не пропущат да попитат на турски коя съм аз и какво върша там.
В най-бедната част на квартал " Надежда " така наречен голи роми честват раждането на бебе
Спираме пред къщата му и разходката в квартала продължава пешком. " Ще стартираме от най-лошите елементи на " Надежда ", с цел да видиш какъв брой по-добре става ", споделя Сунай. Първата спирка е точно при най-бедните - така наречен голи роми. Улици на процедура няма, а домовете наподобяват повече бараки, до някои от които има и коне. " Тук хигиената е доста неприятна ", установи Сунай очевидното.
Обстановката не пречи обаче на празничния дух. Силна музика огласява най-бедната част на квартала, а пред нас се разкрива панорама на десетки роми, окачили фотоси на бебе на реверите си, които честват раждането му. Няколко дребни деца ни поздравяват и не престават обиколката с нас към така наречен градешки роми.
Разликата сред другите елементи на квартала е осезаема
Разликата сред двете елементи на квартала е осезаема. Това, което остава същото, е мощната музика, този път без мотив. Няколко от жителите стопират и въодушевено описват за проблемите на квартала, като най-сериозните от тях са неналичието на вода и сметището, което се намира директно до къщите им.
Реклама " Ако разкопаем за тръби, ще събаряме къщи "
Събралата се към този момент по-голяма група от роми държат да покажат и къде е боклукът им, трансформирал се в площадка за игра. " От тук потеглят заболявания, децата няма къде да си играят ", споделя Сунай. Както всекидневно се случва, версиите на жителите и на общината се разминават. По думите на локалните това е боклукът на целия град - това не е нетипично, в " Столипиново " също идват непознати коли, с цел да изхвърлят. В реалност обаче наподобява по-скоро на случаен битов боклук.
От общината настояват, че жителите на квартала сами са си обособили сметището. " Преди беше асфалтирана площадка, където хората спортуваха. Но преди 20 години го направиха нелегално бунище и не можем да ги откажем. Сметосъбираща машина минава всеки ден от там, а те не престават да натрупат ", разяснява за " Капитал " в телефонен диалог Киро Стоянов, основен специалист от Център за административно обслужване " Надежда ". По думите му предходната година от общината са сложили контейнери по периферията на квартала. За такива обаче няма място в самия квартал поради гъстото му население и безредното голям брой постройки.
Другият огромен проблем на ромския квартал е водата. Обиколката със Сунай продължава към частта с музикантските роми. Заради дупките по улицата и огромните локви е наложително да си гледаме в краката през цялата разходка. " Първо, нямаме канализация, второ, нямаме вода, никой никакво внимание не обръща, тъй като единствено когато има избори и облага, се въртят в квартала и след това бягат ", споделя той.
Има обаче много разумно пояснение за какво този безпорядък е сложен за преодоляване. По думите на Киро Стоянов кварталът не е планиран за толкоз доста хора и водоснабдяването на стига до всички. " Тръбопроводът е остарял и стават повреди, не може да се подава още вода. Кварталът няма независим бюджет, той е към общината. Има планувани средства за ремонтни действия, само че не и за главен ремонт на водопроводната мрежа. Ако разкопаем да сменяме тръби, ще би трябвало да събаряме къщи. Ако ги съборим, ще би трябвало да намерим решение къде да настаним хората ", изяснява още той.
Ако човек реши да направи цифрова обиколка на Сливен през опцията Гугъл Street View, ще забележи нещо забавно. Едно каре от към 10 улици в южната част на града остава като бяло леке за погледа на любопитните.
Макар колите на софтуерния колос да са обходили за повторно града през 2022 година, ромският квартал " Надежда " още веднъж остава недосегаем за тях. Това важи освен за Гугъл. В квартала рядко съумяват да влязат както общински камиони за обслужване, по този начин и непознати гости. Причините са две. От една страна, тесните, разрушени и мъчно проходими улици, а от друга, настроенията на жителите в квартала, които мъчно позволяват външни хора.
Достъпът за гости в " Надежда " може и да е стеснен, само че локалното ромско население с лекост излиза от него. При това посоката е единствено една - Западна Европа. По публични данни на община Сливен жителите му са към 12 хиляди души, само че импровизирано те надминават 20 хиляди
Близо 60% от тях обаче всяка година излизат отвън границите на България. Крайната дестинация най-често е Англия. През по-голямата част от годината те работят там като бръснари, готвачи или на поточни линии във заводи, а летните месеци се връщат назад в " Надежда ", с цел да провеждат сватби на децата си и да вложат извоюваните пари в разширение, възобновяване и обзавеждане на къщите им и несъмнено, в злато.
Реклама Един благонадежден следобяд
Часовете сред 14 и 16 нормално се възприемат като време за отмора и успокоение. В " Надежда " улиците са цялостни. Кварталът има два входа. Заедно със Сунай, който е роден и израснал там, влизаме през " формалния " подобен откъм джамията и единствената детска градина. Голямата му кола се движи постепенно поради тесните улици, осеяни с дупки. Сунай е един от видеооператорите в квартала и снима най-важните фамилни моменти на съседите си - кръщенета, сватби, абитуриентски балове. Всички в квартала го познават и откакто го поздравят, не пропущат да попитат на турски коя съм аз и какво върша там.
В най-бедната част на квартал " Надежда " така наречен голи роми честват раждането на бебе
Спираме пред къщата му и разходката в квартала продължава пешком. " Ще стартираме от най-лошите елементи на " Надежда ", с цел да видиш какъв брой по-добре става ", споделя Сунай. Първата спирка е точно при най-бедните - така наречен голи роми. Улици на процедура няма, а домовете наподобяват повече бараки, до някои от които има и коне. " Тук хигиената е доста неприятна ", установи Сунай очевидното.
Обстановката не пречи обаче на празничния дух. Силна музика огласява най-бедната част на квартала, а пред нас се разкрива панорама на десетки роми, окачили фотоси на бебе на реверите си, които честват раждането му. Няколко дребни деца ни поздравяват и не престават обиколката с нас към така наречен градешки роми.
Разликата сред другите елементи на квартала е осезаема
Разликата сред двете елементи на квартала е осезаема. Това, което остава същото, е мощната музика, този път без мотив. Няколко от жителите стопират и въодушевено описват за проблемите на квартала, като най-сериозните от тях са неналичието на вода и сметището, което се намира директно до къщите им.
Реклама " Ако разкопаем за тръби, ще събаряме къщи "
Събралата се към този момент по-голяма група от роми държат да покажат и къде е боклукът им, трансформирал се в площадка за игра. " От тук потеглят заболявания, децата няма къде да си играят ", споделя Сунай. Както всекидневно се случва, версиите на жителите и на общината се разминават. По думите на локалните това е боклукът на целия град - това не е нетипично, в " Столипиново " също идват непознати коли, с цел да изхвърлят. В реалност обаче наподобява по-скоро на случаен битов боклук.
От общината настояват, че жителите на квартала сами са си обособили сметището. " Преди беше асфалтирана площадка, където хората спортуваха. Но преди 20 години го направиха нелегално бунище и не можем да ги откажем. Сметосъбираща машина минава всеки ден от там, а те не престават да натрупат ", разяснява за " Капитал " в телефонен диалог Киро Стоянов, основен специалист от Център за административно обслужване " Надежда ". По думите му предходната година от общината са сложили контейнери по периферията на квартала. За такива обаче няма място в самия квартал поради гъстото му население и безредното голям брой постройки.
Другият огромен проблем на ромския квартал е водата. Обиколката със Сунай продължава към частта с музикантските роми. Заради дупките по улицата и огромните локви е наложително да си гледаме в краката през цялата разходка. " Първо, нямаме канализация, второ, нямаме вода, никой никакво внимание не обръща, тъй като единствено когато има избори и облага, се въртят в квартала и след това бягат ", споделя той.
Има обаче много разумно пояснение за какво този безпорядък е сложен за преодоляване. По думите на Киро Стоянов кварталът не е планиран за толкоз доста хора и водоснабдяването на стига до всички. " Тръбопроводът е остарял и стават повреди, не може да се подава още вода. Кварталът няма независим бюджет, той е към общината. Има планувани средства за ремонтни действия, само че не и за главен ремонт на водопроводната мрежа. Ако разкопаем да сменяме тръби, ще би трябвало да събаряме къщи. Ако ги съборим, ще би трябвало да намерим решение къде да настаним хората ", изяснява още той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ