Имиджът на нашето море е съсипан
" Ако 2020 и 2021 година са пагубни, няма за какво да се хвалим с 60 или 70% растеж. Имиджът на българския артикул " морска отмора " е унищожен непоправимо и би трябвало да се насочим към пазари като Близкия Изток, с цел да развиваме развлекателен и хазартен бизнес ".
" Трябва да се види в дълбочина и капацитетът на пешеходния, конния, велотуризма и други туристически артикули, които в България са несправедливо подценявани ", разяснява Димитър Попов, притежател на туристическа организация по Bloomberg TV Bulgaria.
Прогнозата на новия длъжностен министър, че тази година се чака 70% растеж по отношение на предходната, има съображение, само че " базата за съпоставяне не е вярна ". Навсякъде в туристическия отрасъл сравненията сега се вършат, не по отношение на 2021, а на база 2019 година.
" Още не можем да достигнем равнищата от 2019 година по доходи и брой нощувки и сме най-малко 20% обратно по груби калкулации, тъй като би трябвало да се видят данните след привършване на летния сезон ". Освен това голяма част от нощувките не влизат в общата статистика, съобщи Попов. До юни България е посрещнала над 2 млн. туристи, а в статистиката на Национален статистически институт за същия интервал са регистрирани 1,730 млн. нощувки.
Преди презастрояването България е имала най-хубавия артикул " морска отмора ", като броят на туристите от Дания, да вземем за пример, през 2006-2007 година е бил 120 хиляди, до момента в който през 2019 той е понижен едвам на 30 хиляди, като от този спад печели туристическата промишленост на Гърция и Турция.
За това какво е отношението на България към екскурзианта и българския туристически артикул може да се съди по обстоятелството, че " ние сме единствената страна в света, в която преди години се събираха подписи Несебър да бъде изваден от UNESCO, с цел да се отприщи инвеститорския интерес ".
" Нещата започнаха да се пооправят, само че в Дания " Слънчев бряг " към момента е мръсна дума и родителите на тийнеджъри изпадат в смут от мисълта да изпратят детето си там. Имаше риалити за това какво се случва в " Слънчев бряг " с тези туристи, които идват, а това са наши клиенти ", описа гостът
На въпроса по какъв начин се излиза от такава обстановка, Попов сподели, че предпочитание има, само че " хотелиерите мислят, че откакто се пусне положителна реклама, туристите ще си кажат: " О, то в Слънчев бряг не било по този начин ". Няма такова нещо. Хубаво е да има имиджова реклама, само че е добре за момента да се не помни за морския туризъм, тъй като най-малко на обичайните пазари - Германия, Скандинавието, Англия - знаят какво е тук и няма какво да ги лъжем, че нещо фрапантно се е трансформирало. По-добре да се насочат към различен тип туризъм ", счита той.
" Проблемът не е, че 1 млн. българи почиват в Гърция, а че им харесва. Има повтаряемост. Средният екскурзиант, без значение дали е българин или датчанин, не обича изненади. Той се връща година след година в същия хотел, който му е харесал, и желае предсказуемост. Не желае да не може да откри къде да паркира колата си, да се бие за шезлонг и чадър на плажа, да го излъжат в сметката или да му вземат 6 лева за минерална вода и 12 лв. за цаца. Той е подготвен да си заплати, с цел да няма такива изненади. А този екскурзиант, който всяка година върви на едно и също място, той е този, който цялостни чартърите и на него разчита туристическият отрасъл ".
Полският и прибалтийският пазар се развиват добре сега, само че какво ще стане в случай че нискотарифните самолетни компании открият чартърни полети от полски градове до дестинации в Северна Гърция, да вземем за пример. Защото ценово нещата са доста сравними там. Тогава бихме изгубили и полските туристи, съобщи Попов.
Крайно време е на морския туризъм да се огледа с доста по-различно око и морските ни курорти да стартират да разчитат на напълно друг тип туристи, безапелационен бе гостът. Според него капацитетът е в Близкия Изток, от където туристите няма да идват единствено в най-активния летен сезон и няма " да лежат на плажа ", а се интересуват от занимания и хазарт, само че " би трябвало да се реши въпросът с визите ".
Дори и да не се обръща внимание на Европа, то туристическият поток от това направление няма да се промени и ще продължава, добави събеседникът. " Не можем да избягаме от имиджа, който все още сме построили. За да избягаме, би трябвало да съборим половината хотели, които са издигнати сега, както в Испания. Имаме свръхпредлагане на леглова база. Легловата база на Черноморието е 1 милион и в случай че се запълни на 100%, то тогава туристите, освен няма да могат да седнат на плажа, те ще би трябвало да стоят прави ".
След пандемията има голямо търсене на други форми на деен отдих, обърна внимание специалистът. " Хората са били затворени, в карантини, с маски и внезапно потеглиха към природата - по-често в дребни, самостоятелни групи. Пешеходните турове се разпродават всеобщо. Всичко е продадено. При нас също връщаме хора за конен туризъм. Това постоянно е било шлагер, само че ние го проспиваме ", изясни туроператорът.
" Някои даже го назовават присмехулно " Айларипи-туризъм ", само че екскурзиантът заплаща за прекарване отвън хотелската услуга. Забравяме, че туристическата усуга надалеч не се изчерпва с хотела. Къщите за посетители в планините са цялостни на всички места и продължаваме да твърдим, че това е някаква дребна ниша. Напротив - пешеходният туризъм е най-масовият след морския ", изясни Попов.
Има ли банкрути на компании в България в резултат на пандемията? Защо градският туризъм е нож с две остриета? Какви са трендовете в развиването на изходящия български туризъм? Да чакаме ли растеж и в какви граници в цените на туристическите услуги през 2023 година и какви са факторите, които ще ги дефинират?
" Трябва да се види в дълбочина и капацитетът на пешеходния, конния, велотуризма и други туристически артикули, които в България са несправедливо подценявани ", разяснява Димитър Попов, притежател на туристическа организация по Bloomberg TV Bulgaria.
Прогнозата на новия длъжностен министър, че тази година се чака 70% растеж по отношение на предходната, има съображение, само че " базата за съпоставяне не е вярна ". Навсякъде в туристическия отрасъл сравненията сега се вършат, не по отношение на 2021, а на база 2019 година.
" Още не можем да достигнем равнищата от 2019 година по доходи и брой нощувки и сме най-малко 20% обратно по груби калкулации, тъй като би трябвало да се видят данните след привършване на летния сезон ". Освен това голяма част от нощувките не влизат в общата статистика, съобщи Попов. До юни България е посрещнала над 2 млн. туристи, а в статистиката на Национален статистически институт за същия интервал са регистрирани 1,730 млн. нощувки.
Преди презастрояването България е имала най-хубавия артикул " морска отмора ", като броят на туристите от Дания, да вземем за пример, през 2006-2007 година е бил 120 хиляди, до момента в който през 2019 той е понижен едвам на 30 хиляди, като от този спад печели туристическата промишленост на Гърция и Турция.
За това какво е отношението на България към екскурзианта и българския туристически артикул може да се съди по обстоятелството, че " ние сме единствената страна в света, в която преди години се събираха подписи Несебър да бъде изваден от UNESCO, с цел да се отприщи инвеститорския интерес ".
" Нещата започнаха да се пооправят, само че в Дания " Слънчев бряг " към момента е мръсна дума и родителите на тийнеджъри изпадат в смут от мисълта да изпратят детето си там. Имаше риалити за това какво се случва в " Слънчев бряг " с тези туристи, които идват, а това са наши клиенти ", описа гостът
На въпроса по какъв начин се излиза от такава обстановка, Попов сподели, че предпочитание има, само че " хотелиерите мислят, че откакто се пусне положителна реклама, туристите ще си кажат: " О, то в Слънчев бряг не било по този начин ". Няма такова нещо. Хубаво е да има имиджова реклама, само че е добре за момента да се не помни за морския туризъм, тъй като най-малко на обичайните пазари - Германия, Скандинавието, Англия - знаят какво е тук и няма какво да ги лъжем, че нещо фрапантно се е трансформирало. По-добре да се насочат към различен тип туризъм ", счита той.
" Проблемът не е, че 1 млн. българи почиват в Гърция, а че им харесва. Има повтаряемост. Средният екскурзиант, без значение дали е българин или датчанин, не обича изненади. Той се връща година след година в същия хотел, който му е харесал, и желае предсказуемост. Не желае да не може да откри къде да паркира колата си, да се бие за шезлонг и чадър на плажа, да го излъжат в сметката или да му вземат 6 лева за минерална вода и 12 лв. за цаца. Той е подготвен да си заплати, с цел да няма такива изненади. А този екскурзиант, който всяка година върви на едно и също място, той е този, който цялостни чартърите и на него разчита туристическият отрасъл ".
Полският и прибалтийският пазар се развиват добре сега, само че какво ще стане в случай че нискотарифните самолетни компании открият чартърни полети от полски градове до дестинации в Северна Гърция, да вземем за пример. Защото ценово нещата са доста сравними там. Тогава бихме изгубили и полските туристи, съобщи Попов.
Крайно време е на морския туризъм да се огледа с доста по-различно око и морските ни курорти да стартират да разчитат на напълно друг тип туристи, безапелационен бе гостът. Според него капацитетът е в Близкия Изток, от където туристите няма да идват единствено в най-активния летен сезон и няма " да лежат на плажа ", а се интересуват от занимания и хазарт, само че " би трябвало да се реши въпросът с визите ".
Дори и да не се обръща внимание на Европа, то туристическият поток от това направление няма да се промени и ще продължава, добави събеседникът. " Не можем да избягаме от имиджа, който все още сме построили. За да избягаме, би трябвало да съборим половината хотели, които са издигнати сега, както в Испания. Имаме свръхпредлагане на леглова база. Легловата база на Черноморието е 1 милион и в случай че се запълни на 100%, то тогава туристите, освен няма да могат да седнат на плажа, те ще би трябвало да стоят прави ".
След пандемията има голямо търсене на други форми на деен отдих, обърна внимание специалистът. " Хората са били затворени, в карантини, с маски и внезапно потеглиха към природата - по-често в дребни, самостоятелни групи. Пешеходните турове се разпродават всеобщо. Всичко е продадено. При нас също връщаме хора за конен туризъм. Това постоянно е било шлагер, само че ние го проспиваме ", изясни туроператорът.
" Някои даже го назовават присмехулно " Айларипи-туризъм ", само че екскурзиантът заплаща за прекарване отвън хотелската услуга. Забравяме, че туристическата усуга надалеч не се изчерпва с хотела. Къщите за посетители в планините са цялостни на всички места и продължаваме да твърдим, че това е някаква дребна ниша. Напротив - пешеходният туризъм е най-масовият след морския ", изясни Попов.
Има ли банкрути на компании в България в резултат на пандемията? Защо градският туризъм е нож с две остриета? Какви са трендовете в развиването на изходящия български туризъм? Да чакаме ли растеж и в какви граници в цените на туристическите услуги през 2023 година и какви са факторите, които ще ги дефинират?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ