Гоце Делчев - социалистът [*]
Академик Тодор Павлов
Реч, произнесена на 7. X. 1946 година в Народния спектакъл в София на тържественото заседание по случай преместване костите на Гоце Делчев в Н. Р. Македония
„ А за постигането на всички тези триумфи не малко му помагаше и неговото персонално омагьосване като родолюбец, хуманист и революционен преподавател и водач. Гоце беше в действителност една обаятелна фигура, дотолкоз, че с цялостно съображение нашият стихотворец Яворов в своята биография на Гоце, го назовава на едно място „ хайдушко божество”. Имаше нещо в действителност неотразимо обаятелно в този македонски „ бунтовник бунтовник " и то, освен в неговия честен и абстрактен, само че даже и в неговия физически образ. Прекрасно комплициран, с чудно хубави черни очи, еластичен, предвидлив, с неизчерпаема физическа и духовна сила, с чудно, отзоваващо се на всяко национално страдалчество и болежка сърце — той беше в действителност персона, каквато рядко се среща в историята на народите. Не мога в този момент да си спомня, по кое време и при какви условия съм го виждал и дали това е станало в Македония или тук в София, само че в моите детски мемоари незаличимо се е запазил обликът му, спрямо който неговият портрет, който виждаме тук, в действителност не дава даже и приблизителна концепция за великото, неизразимото обаяние, което лъхаше от тоя дивен човек, станал една от най-прекрасните митове на македонския народ. За него точно шумят по здрач тайнствено и с неизразимо обаяние вълните на Вардар и Егея; за него се открояват с вълшебната си синева в македонското небе снежните върхове на Шар и Пирин; за него се смълчават и тъгуват тъмните македонски лесове “
Има един забавен исторически факт, на който нормално не се обръща нужното внимание. Думата ми е за следното.Двамата велики демократи-революционери на България—Христо Ботев и Гоце Делчев, на времето си се оформиха и работиха освен като велики демократи-революционери и борци за националната независимост на своите нации, само че също по този начин в една или друга форма и степен като социалисти. Ботев в България с не по-малко съображение се уважава както заради своя популярен национализъм, по този начин и за утопическия социализъм, а също и заради някои обособени детайли от диалектическо-материалистически темперамент в своите възгледи и с една дума като предтеча на научния социализъм у вас, чийто основоположник по-късно след освобождението стана Димитър Благоев. Гоце Делчев пък, въпреки в зрялата си възраст да се оформи и прояви на първо място и основно като популярен пълководец, стратег и уредник на македонското национално-революционно придвижване, освен на млади години, като юнкер във военното учебно заведение, се прояви като социалист, заради което бе изключен от учебното заведение, само че и до края на живота си остана тясно обвързван с тези македонски национал-революционни дейци, като Яне Сандански, Никола Краев, Васил Главинов, Веле Марков, Димо Хаджидимов и други, които съставляваха в македонското национал-революционно придвижване социалистическото му крило.
Този факт не е инцидентен, несъмнено а се дължи на редица условия от справедлив и индивидуален темперамент. Преди всичко, той се дължи на събитието, че и двете тези страни на времето си страдаха, въпреки в всякакви форми и степени, освен от турската икономическо-феодална и политическа система и от терора на тогавашните виновни и неотговорни фактори, само че също и от личните си чорбаджии и експлоататорски и изменнически среди и детайли, от една страна, и въпреки това, както от конкуренцията и империализма на западноевропейските буржоазен страни, по този начин и от методите на употреба на зараждащия се тогава у нас капитализъм, който от своя страна се яви на историческата сцена много късно, та не можеше да се развива обикновено в съответните форми и темпа.
При тези точно условия, без да приказваме за честите войни на Турция, които костваха на балканските страни много скъпо, и под идеологическото въздействие на концепциите на Великата френска гражданска война и на онази от 1818 год., а също и на западните утопически социалисти, както и на съветските велики демократи, народници и утопически социалисти, бедните и междинни селски, занаятчийски и търговски маси и основно произхождащите от тях национална интелигенция в процеса на своята пролетаризация се революционизираха дотам, че въпросът за националното освободително придвижване в известна форма и степен прорастваше в социалистическо от утопически темперамент.
Невъзможно е в една къса тирада като актуалната да се нарисува в детайли тогавашното вътрешно и външно състояние на Македония, само че фактът е, неоспорен до в този момент от никого, че в Македония освен не бяха изчезнали изискванията, за които по горе бе упоменато, само че освен това, те точно в този момент се бяха развили още по-ясно във всяко отношение, по този начин щото в македонското национал-революционно придвижване се сътвори и разви по-нататък това крило, което имаше социалистически темперамент. И не е инцидентно, затова, че точно хора от това социалистическо крило, като Гоце Делчев, И. Карев, Димо х. Димов и други станаха най-верните, най-преданите, най-честните и най-последователните македонски патриоти и борци за националното избавление на своята страна.
Няма да преглеждам в този момент въпросът за какво Гоце Делчев, откакто на млади години очевидно се бе определил като последовател на социализма, по-късно се прояви най-вече като популярен пълководец, стратег и уредник на македонската национална гражданска война. Разглеждането на този въпрос би ни завело доста надалеч. В случая за нас е по-важно следното:
Първо. Социалистическата школа, която Гоце Делчев мина на млади години, не остана без известно въздействие върху по-нататъшната му революцонна активност. Това въздействие се изрази на първо място в събитието, че той търсеше и намираше най-верните си сътрудници и другари въпреки всичко, имено в средата на национал-революционни дейци, които ние нарекохме нагоре социалисти и които от началото и до края останаха смъртни съперници на всеки национализъм, на всеки върховизъм, на всеки монархизъм, а по-късно след гибелта на Гоце на фашизма.
Второ. Това въздействие се оказа и обстоятелството, че имено у Делчев македонското национално революционно придвижване от началото и до края на революционната му активност бе съчетано с значими обществени проблеми и задания, както в смисъл на коренно слагане на въпроса за цялостното
освобождение на македонските селски маси от всички останки на турския феодализъм, т. с. на първо място въпроса за земята, която би трябвало да принадлежи точно на трудещите се селяни, по този начин и в смисъл на слагане редица други обществени проблеми, отнасящи се общо до трудещите се селски и градски маси, които проблеми в една или друга форма получаваха в идеологията и активността на някои революционери социалистически темперамент, без обаче този техен социалистически темперамент да преминаваше и отказване или подценяване на демократическия национал-революционен темперамент на македонското придвижване. Доколкото пък по-късно някои от тия социалисти (говоря за тесните социалисти) стигнаха до избрани сектански възгледи по македонския народен въпрос, таман Гоце Делчев не може да бъде присъединен към тях и не може, затова, да бъде упрекнат в левосектанство. Той позволи по-късно някои неточности от по-друго естество, за които ще стане дума по-долу, само че общо взето се прояви още от начало и до края на своята активност като един от най-последователните революционери, чието въздействие се наложи и при формулирането на първичния правилник на македонската вътрешна революционна организация.
Ето да вземем за пример, какво гласят първите членове от устава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация:
„ Чл. ВМОРО има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност, за извоюване политическа автономност на тия две области.
Чл. 2. Организацията се опълчва на стремежите за дележи и за завоюване на тези области от коя и да е страна.
Чл. 3. За постигане на тая цел организацията се бори за унищожаване шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват популацията в битката му срещу общия враг; работи за внасянето революционен дух и схващане у популацията и използва всички средства и старания за по-скорошното и навреме въоръжаване на популацията с всичко належащо за едно общо и навсякъде въстание. Тя се грижи за културното и икономическо покачване на проведеното население и подкрепя легалната му битка срещу турската власт.
В редица свои изявления Делчев не един път бе подчертавал, че той и неговата организация се борят не против самите турски селски и градски експлоатирани маси, а единствено против властта и тиранията на султана, единствено против системата на употреба и подтисничество над националните маси. В своята пропагандна и организационна работа измежду другите народностни малцинства в Македония Гоце Делчев не правеше разлика сред македонци, куцо власи, турци и прочие Поради това, както отбелязва и Яворов в своите. „ Хайдушки копнения ", той бе просто боготворен освен от македонските, само че и от другите народностни маси в страната. А това не бяха единствено думи от страна на Гоце и неговите съидейници. Когато по време на Илинденското въстание се сътвори първата национална и обществена република в Крушево под председателството на национал-революционера и социалиста Никола Карев, тя освен в писмените си документи, само че и в самите си каузи акцентира тези точно схващания на вожда на македонската национална гражданска война Гоце Делчев.
И ето, таман тези разбирания и прояви на Гоце ни дават в този момент несъмнено съображение да го считаме за предтеча на по-късния Народно-освободителен македонски фронт, който, под висшото водителство на великия наследник, преподавател и водач на югославянските нации, именитият Тито, най-накрая съумя да осъществя великата фантазия на Гоце и на неговите сътрудници: основаването на свободна и суверенна Македонска страна, която точно свободно се самоопредели и влезе като неразделна федерална република в Титова федеративна Югославия. Не споделям, несъмнено създател, а точно предтеча. Но белким това е дребна заслуга? Нима това не е същинска популярност и горделивост както за самия Гоце, по този начин и за целия, към този момент свободен македонски народ?
С тези си точно разбирания за характера и смисъла на Македонското национално революционно придвижване, Гоце Делчев се прояви и наложи като негов популярен пълководец, стратег и уредник.
За Гоце като пълководец тук би трябвало да се означи на първо място, че точно той най-последователно и непрестанно се бори както срещу турската феодална икономическа и политическа робия и владичество, по този начин и срещу великобългарския и всички типове и степени върховизъм и изключително срещу всички опити на българския монархизъм да изкористи македонското национал-революционно придвижване за своята реакционна, династически и класови цели, като го впрегне в колесницата на немската империалистическа политика на „ дранг нах остен " и го опълчи на съветския и на другите славянски нации. В това отношение заслугите на Гоце са в действителност исторически и резервират своето значение за нас и до ден сегашен. Гоце, без в никакъв случай да се бе отказвал по принцип от всяка помощ от вън, недвусмислено и не един път бе се обявявал против илюзиите за освобождението на Македония посредством външна интервенция, било от страна на прилежащите балкански страни, било от страна на някои велики европейски империалистически сили. Твърдо, поредно, непрестанно той стоеше на гледището, че освобождението на Македония и ли Балканите от всяко феодално или империалистическо въздействие, е дело на самия македонски и всички балкански нации. А по особено за освобождението на Македония звук смяташе, бидейки надълбоко уверен в това, че нейното избавление може да пристигна единствено по пътя на сериозното приготовление и осъществяване на всенародно въоръжено въстание, на чието пропагандиране и образуване той посвети всичките си сили, като най-накрая постави героичен и своята прелестна глава на 1 май 1903 год. при с. Баница, Серско.
Но като си бе сложил тази велика стратегическа, национална и обществена задача, Гоце, в качеството си на стратег и уредник, се прояви като първокачествен реалист. Известно е, че точно Гоце, а дружно с него и Никола Карев и други, се оповестиха срещу решението на вътрешните и външните върховисти, отпред с Гарванов и Борис Сарафов, за въстание. Той и други някои членове на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация свикаха в София особено съвещание, на което солунското решение от януари 1903 година бе анулирано, тъй като, съгласно тях, въстанието и политически и военно още не беше задоволително квалифицирано. В следствие обаче върховистите, при непростимото „ попустителство " на Даме Груев, взеха решение дефинитивно на конгреса в Смилево въпроса за провеждането и датата на Илинденското въстание, което, както това е общоизвестно през днешния ден, макар нечувания подвиг на революционните македонски маси, отпред на които застанаха и приятели на Гоце, като например Никола Карев и други, претърпя тежко проваляне. Българският монархизъм и върховизъм се пробваха да употребяват точно това негово проваляне, с цел да оплетат своята реакционно-монархическо-върховистка кошница, а самичък Гоце, както споделих към този момент, почина героичен още преди въстанието. Има, несъмнено, редица съществени учредения да се допуска, че неговото загиване не беше инцидентно, а бе дело на гнусно върховистко изменничество, въпреки последното да беше осъществено по-специално за четата на войводата Гущанов, към която чета обаче по това време се беше включил и самичък Гоце.
Като стратег Гоце Делчев се отличаваше също и със своето съществено отношение към въпроса освен на въоръжената, само че и за идейно психическата подготовка на националните маси.
Той не един път не по един мотив бе заявявал и подчертавал, че с цел да бъде въстанието сполучливо, националните маси би трябвало да бъдат задоволително идейно и психически готови, та да знаят защо ще се. борят и да могат да устоят тежката и съдбоносна битка до дъно. Разбира се, той в никакъв случай не изпадна в просветителско опортюнистическо схващане на революционната култура и не схващаше просветната революционна работа като нещо откъснато от общото състояние и задания на страната и на революционното придвижване.
За да приготви всестранно националната гражданска война и с цел да обезпечи военно-техническите, политическите и просветно-идейните ѝ предпоставки, Гоце организира една титанична организационна активност, която може да се равни окръзи и комитети, учеше, даваше нужните наставления, съдеше, ентусиазираше, въодушевяваше, създаваше революционни фрагменти, участваше даже в техническото правене на бомби и в преместването на оръжие и т. н. С тази си организационна активност той събуждаше обич, възторг и подготвеност за битка и жертви в революционните национални маси, а у съперниците си вселяваше същински боязън и боязън, заради което те кръвно го ненавиждаха и не един път вършиха опити да го унищожат физически.
------------
Заглавието е на редакцията
Със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ