Антон Дончев продаде милиони книги, но държавата ни се уплаш...
Академик Антон Дончев, един от най-четените български писатели, умря след тежко боледуване през вчерашния ден. 92-годишният създател на романа " Време разделно " издъхна във Военномедицинска академия в столицата.
Смъртта му не е просто краят на един надарен човек, само че и краят на огромния български разказ на историческа тема. Книгите му бяха рядко събитие в нашата литература - „ Сказание за времето на Самуила ”, който е отхвърлян за щемпел няколко години подред, има общ тираж у нас над 500 000 броя. " Време разделно " е с над 30 издания в България и тираж от над 1 милион и 50 хиляди броя. „ Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ” доближава шеметните 800 000 броя. В Amazon книгата му се продава за 66 $.
Не броят на продадените книги вършат загубата на този създател толкоз непрежалима. Антон Дончев остави след себе си и няколко литературни чудеса, които граничат с необяснимото. Според формалните известия романът „ Време разделно ”, който има преводи на 25 езика и през 1968 година Ървинг Стоун предлага и го номинира за премията „ Най-добър исторически разказ, публикуван в Съединени американски щати “, е написан единствено за 14 дни.
На неведнъж отправяните рецензии за това, че романът му е поръчков, Антон Дончев напомня, че преди този момент Андрей Гуляшки и Стефан Дичев отхвърлят да го напишат. „ Бях изцяло незнаен създател. Дадоха ми единствено 75 лв. командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там ”, споделя години по-късно Дончев.
Авторът на „ най-родопския ” разказ е бургазлия. Баща му е пощенски чиновник и поради това фамилията се мести от град в град. Чак след години се открива във вековна къща с тъмни дъбови греди в Търново. И в нея нечетящата му баба Сребра пее национални песни по през целия ден. След време името и обликът й ще бъдат увековечени във „ Време разделно ”.
Антон Дончев стартира да написа още като възпитаник и тогава основава първата си научнофантастична повест. Помни бомбардировките на София. Завършва Юридическия факултет в Софийския университет, само че работи като правист в търновски съд едвам два месеца. Правораздаването в България го разочарова.
Няколко години пътува най-малко един път месечно от Търново до София и обикаля издателствата с ръкописа на първия си разказ „ Сказание за времето на Самуила ”. Книгата е отхвърляна непрекъснато от издателите като „ художествено несъстоятелна “ и „ заради липса на литературни качества “. Когато въпреки всичко минава през иглените уши на книгоиздаването преди Априлския пленум, тя става сензация. И получава премията на Съюза на българските писатели. Но Антон Дончев си остава незнаен създател.
Така идва 1963 година, когато написа „ Време разделно ” за две седмици. Според едни събитията в него разказват потурчването на Чепинския край, а съгласно други - региона към Кръстова гора. Критиците на романа настояват, че той е исторически неакуратен и че повтаря ръкописа на летописа на поп Методи Драгинов.
Странно, само че през годините Съюзът на българските писатели и нашата страна като че ли се опасяват от триумфа на романа по света. Когато Ървинг Стоун предлага и номинира романа „ Време разделно “, от Съюз на българските писатели скриват поканата. Пишат на американците, че „ създателят е ангажиран в Европа ”. Това довежда до спор сред писателя и американския му издател. През 1968 година генералният секретар на Обединените народи У Тан кани Антон Дончев на вечеря в Ню Йорк, българинът по този начин и не получава поканата.
Успешно провалят и пътуването му до Лондон, с цел да участва на премиерата на кино лентата „ Време разделно “. Българска делегация идва в Рим, с цел да подпише контракт за производството на лента по сюжет на Антон Дончев, само че получава депеша от държавното управление да се върне в София. В края на 60-те години артистът Ричард Бъртън желае да играе във филм по сюжет на Антон Дончев. Отказват му. Примерите за тези необясними спирачки са многочислени. И до момента няма рационално пояснение за тях.
Славчо Атанасов: Напусна ни древен мъдрец
За последно се видяхме преди половин година. Трудно се приказва за човек, който си познавал и обичал. Аз съм на 54 години - толкоз мил и умен човек не съм виждал. Имах възприятието, като че ли е от друго измерение, нещо неземно, дето го няма тук. Беше като библейските мъдреци. Говореше с обич за книгите. Винаги като идваше в Пловдив, се чувахме. Говореше с огромна горест за днешното време, само че не беше отстъпник. Не бе безропотен човек. Смяташе, че най-голямото наказване, което можеш да получиш от божествените сили, е да си безкнижен. С това наказване ти губиш всевъзможен небосвод. Казваше: " Хора, отворете една книга, дайте живот на тези облици в нея и станете по-извисени! ". Даваше оня образец в Котелското учебно заведение, където нашите възрожденци са го споделили: " Учи се, с цел да се възвисиш! ". Откакто българинът спря да чете книги, да се образова и самообразова - обществото е такова. Казваше за безкнижните хора: " Те не идват от друга планета и те са българи като нас. И политиците ни не идват от друга планета. Ние даваме властта на политиците да ни ръководят ".
Антон Дончев говореше непосредствено за „ турско иго ”, не за „ турско наличие ”. Аз го назовах „ маестрото ”, а той ми подаряваше всяка негова нова книга с посвещение. Беше сериозен към злобата измежду политиците. Смяташе, че злобата е наказване за този човек. Казваше, че не трябва да се отвръща на злото със зло, тъй като то се саморазрушава. С хора като Антон Дончев ни напущат човешки великани.
Иван Гранитски: Последният от поколението на огромните писатели
С Антон Дончев си отиде последният представител на поколението огромни писатели - Вера Мутафчиева, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Димитър Димов и Димитър Талев. Има в историята на българската литература произведения, които взривяват публичното успокоение и неудържимо магнетично притеглят интереса на публиката. Не единствено с естетико-художествените си достолепия, само че и с концентрацията на концепциите, с удивителната дарба да експонират огромното и загадъчно придвижване на историческите процеси. След „ Под игото ” на Иван Вазов такива са романите на Димитър Талев и Димитър Димов. След великата четирилогия на Димитър Талев - „ Железният светилник “, „ Илинден “, „ Преспанските камбани “, „ Гласовете ви слушам “, най-близко до безсмъртната Вазова творба стои романът на Антон Дончев „ Време разделно ”.
„ Време разделно ” е книжовен феномен и у нас, и в чужбина. Само в България има над 30 издания в тираж, надхвърлящ над 1 000 000 екземпляра, а в чужбина - преводите са на повече от 25 езика и са в тираж над 3 милиона екземпляра. През годините някои псевдокритици опитваха да засенчват неговата популярност, само че безрезултатно и не е съществено въобще да ги разясняваме. Антон Дончев към този момент е в света на българската класика и занапред ще бъде оценен и преоценяван.
Смъртта му не е просто краят на един надарен човек, само че и краят на огромния български разказ на историческа тема. Книгите му бяха рядко събитие в нашата литература - „ Сказание за времето на Самуила ”, който е отхвърлян за щемпел няколко години подред, има общ тираж у нас над 500 000 броя. " Време разделно " е с над 30 издания в България и тираж от над 1 милион и 50 хиляди броя. „ Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ” доближава шеметните 800 000 броя. В Amazon книгата му се продава за 66 $.
Не броят на продадените книги вършат загубата на този създател толкоз непрежалима. Антон Дончев остави след себе си и няколко литературни чудеса, които граничат с необяснимото. Според формалните известия романът „ Време разделно ”, който има преводи на 25 езика и през 1968 година Ървинг Стоун предлага и го номинира за премията „ Най-добър исторически разказ, публикуван в Съединени американски щати “, е написан единствено за 14 дни.
На неведнъж отправяните рецензии за това, че романът му е поръчков, Антон Дончев напомня, че преди този момент Андрей Гуляшки и Стефан Дичев отхвърлят да го напишат. „ Бях изцяло незнаен създател. Дадоха ми единствено 75 лв. командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там ”, споделя години по-късно Дончев.
Авторът на „ най-родопския ” разказ е бургазлия. Баща му е пощенски чиновник и поради това фамилията се мести от град в град. Чак след години се открива във вековна къща с тъмни дъбови греди в Търново. И в нея нечетящата му баба Сребра пее национални песни по през целия ден. След време името и обликът й ще бъдат увековечени във „ Време разделно ”.
Антон Дончев стартира да написа още като възпитаник и тогава основава първата си научнофантастична повест. Помни бомбардировките на София. Завършва Юридическия факултет в Софийския университет, само че работи като правист в търновски съд едвам два месеца. Правораздаването в България го разочарова.
Няколко години пътува най-малко един път месечно от Търново до София и обикаля издателствата с ръкописа на първия си разказ „ Сказание за времето на Самуила ”. Книгата е отхвърляна непрекъснато от издателите като „ художествено несъстоятелна “ и „ заради липса на литературни качества “. Когато въпреки всичко минава през иглените уши на книгоиздаването преди Априлския пленум, тя става сензация. И получава премията на Съюза на българските писатели. Но Антон Дончев си остава незнаен създател.
Така идва 1963 година, когато написа „ Време разделно ” за две седмици. Според едни събитията в него разказват потурчването на Чепинския край, а съгласно други - региона към Кръстова гора. Критиците на романа настояват, че той е исторически неакуратен и че повтаря ръкописа на летописа на поп Методи Драгинов.
Странно, само че през годините Съюзът на българските писатели и нашата страна като че ли се опасяват от триумфа на романа по света. Когато Ървинг Стоун предлага и номинира романа „ Време разделно “, от Съюз на българските писатели скриват поканата. Пишат на американците, че „ създателят е ангажиран в Европа ”. Това довежда до спор сред писателя и американския му издател. През 1968 година генералният секретар на Обединените народи У Тан кани Антон Дончев на вечеря в Ню Йорк, българинът по този начин и не получава поканата.
Успешно провалят и пътуването му до Лондон, с цел да участва на премиерата на кино лентата „ Време разделно “. Българска делегация идва в Рим, с цел да подпише контракт за производството на лента по сюжет на Антон Дончев, само че получава депеша от държавното управление да се върне в София. В края на 60-те години артистът Ричард Бъртън желае да играе във филм по сюжет на Антон Дончев. Отказват му. Примерите за тези необясними спирачки са многочислени. И до момента няма рационално пояснение за тях.
Славчо Атанасов: Напусна ни древен мъдрец
За последно се видяхме преди половин година. Трудно се приказва за човек, който си познавал и обичал. Аз съм на 54 години - толкоз мил и умен човек не съм виждал. Имах възприятието, като че ли е от друго измерение, нещо неземно, дето го няма тук. Беше като библейските мъдреци. Говореше с обич за книгите. Винаги като идваше в Пловдив, се чувахме. Говореше с огромна горест за днешното време, само че не беше отстъпник. Не бе безропотен човек. Смяташе, че най-голямото наказване, което можеш да получиш от божествените сили, е да си безкнижен. С това наказване ти губиш всевъзможен небосвод. Казваше: " Хора, отворете една книга, дайте живот на тези облици в нея и станете по-извисени! ". Даваше оня образец в Котелското учебно заведение, където нашите възрожденци са го споделили: " Учи се, с цел да се възвисиш! ". Откакто българинът спря да чете книги, да се образова и самообразова - обществото е такова. Казваше за безкнижните хора: " Те не идват от друга планета и те са българи като нас. И политиците ни не идват от друга планета. Ние даваме властта на политиците да ни ръководят ".
Антон Дончев говореше непосредствено за „ турско иго ”, не за „ турско наличие ”. Аз го назовах „ маестрото ”, а той ми подаряваше всяка негова нова книга с посвещение. Беше сериозен към злобата измежду политиците. Смяташе, че злобата е наказване за този човек. Казваше, че не трябва да се отвръща на злото със зло, тъй като то се саморазрушава. С хора като Антон Дончев ни напущат човешки великани.
Иван Гранитски: Последният от поколението на огромните писатели
С Антон Дончев си отиде последният представител на поколението огромни писатели - Вера Мутафчиева, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Димитър Димов и Димитър Талев. Има в историята на българската литература произведения, които взривяват публичното успокоение и неудържимо магнетично притеглят интереса на публиката. Не единствено с естетико-художествените си достолепия, само че и с концентрацията на концепциите, с удивителната дарба да експонират огромното и загадъчно придвижване на историческите процеси. След „ Под игото ” на Иван Вазов такива са романите на Димитър Талев и Димитър Димов. След великата четирилогия на Димитър Талев - „ Железният светилник “, „ Илинден “, „ Преспанските камбани “, „ Гласовете ви слушам “, най-близко до безсмъртната Вазова творба стои романът на Антон Дончев „ Време разделно ”.
„ Време разделно ” е книжовен феномен и у нас, и в чужбина. Само в България има над 30 издания в тираж, надхвърлящ над 1 000 000 екземпляра, а в чужбина - преводите са на повече от 25 езика и са в тираж над 3 милиона екземпляра. През годините някои псевдокритици опитваха да засенчват неговата популярност, само че безрезултатно и не е съществено въобще да ги разясняваме. Антон Дончев към този момент е в света на българската класика и занапред ще бъде оценен и преоценяван.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ