Химнът ни написан по пътя към бойното поле
Акад. Петко Стайнов е срещу избора на " Горда Стара планина ", тъй като е по еврейска мелодия Авторът Цветан Радославов е измежду най-образованите българи - полиглот и енциклопедист
Цветан Радославов е една от забележителните персони в историята на българската музика - образец за безрезервност към Родината, съчетана с невероятна невзискателност. Макар че името му не е измежду най-популярните отвън музикалните среди, Радославов е оставил едно произведение, което знаят всички българи и стават прави, когато го чуят - създател е на българския химн " Мила Родино ". Песента е определена публично да съставлява България през 1964 година
-->
Цветан Радославов Хаджиденков е енциклопедист и полиглот със забележително обучение, получено в чужбина - гимназиално във Виена, а университетско - в Лайпциг. За него акад. Петър Динеков споделя: " Човек с големи познания във всички области на науката и философията - от историята до литературата, от математиката до физиката, от филологията до музиката, освен това ценител на доста езици - старите и актуалните ".
Радославов е роден е в град Свищов през 1863 година Майка му е щерка на възрожденския книгоиздател и образован деятел Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, само че израства в фамилията на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина є Цветан. Радославов се учи на първо време при Емануил Васкидович и пораства в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. Голямо е другарството сред тримата.
Дядовците и бащите им са заможни търговци и видни общественици
които вземат ефективно присъединяване във всички почини за духовно, национално и политическо съзряване на българите и от рано поставят похвални грижи за образованието и възпитанието на наследниците си. Гръцки език и българославянска книжовност им преподава Емануил Васкидович, учат музика с Янко Мустаков, рисуват под управлението на първия български художник с академично обучение Николай Павлович. След довеждане докрай на Априловската гимназия в Габрово Цветан прекарва няколко години във Виена като студент по история и славистика. През 1897 година пази докторска купа по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 година е гимназиален преподавател в Габрово, след 1897 година - в Мъжката гимназия в Русе, а след това - в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 година, по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която той взе участие като доброволец, той композира песента " Горда Стара планина ", която по-късно, през 1905 година, е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година се трансформира в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов употребява известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебника по музика на чеха Карел Махан.
Текстът на песента е променян неведнъж
Последните промени датират от 1990 година, а след приемането на новата Конституция на страната, песента " Мила Родино " отново е одобрена като народен химн на Република България.
Освен основател на българския химн, Цветан Радославов е и ослепителен академик. Той е един от тримата българи (заедно с доктор Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на актуалната научна логика на психиката - Вилхелм Вунт. Но отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където способства за съграждането на модерна България, като учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос и логичност.
" Който е познавал Радославов като другар и човек, не може да не е изпитвал обаянието на неговия темперамент. Посвещавайки му един от очерците в " Бай Ганю ", Алеко го назовава " безценен другар ". И в действителност той е " безценен ".
" Тих и отстъпчив, Радославов не обичаше да се постанова със средства, които са отвън неговото достолепие и достолепието на другите. Въпреки дарбите си, с които би могъл да завоюва по-високо състояние, той остана до края на живота си непретенциозен. Но тъкмо
тая невзискателност издаваше силата на духа му и висотата на морала му
В нея той бе победил себе си - най-мъчната победа. Затова му бе по този начин елементарно да побеждава другите. Класик по обучение, Радославов беше класик и по дух. В неговото отношение към живота и към хората имаше нещо от простотата, равновесието, силата и мъдростта на старите елини. Той подсещаше в това отношение Сократа и това таман го чуждееше от нашето време ", написа Спиридон Казанджиев. По думите му, делото, което Радославов оставя, надалеч не подхожда на неговите способности. Но и той като че не мислел доста за това дело. За него живият човек като че бил по-важна задача и той работел непрекъснато над нея - у себе си и у другите. В учебното заведение и в приятелския кръг - в живата сказка и посредством живото слово той творил и се изживял. И това му било задоволително. " Ученикът и приятелят се разделяха постоянно с него богати и успокоени. Сякаш са били на някаква височина, дето са се любували на необятен и хубав небосвод. Над тая височина гибелта спусна своя черен облак, който в никакъв случай към този момент няма да се дигне ", написа още Спиридон Казанджиев.
Радославов живее в дребна мансарда на улица " Ангел Кънчев " ¹ 3 в столицата, където през днешния ден има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов. Той умира на 27 октомври 1931 година в София.
“Мила Родино ” предпочетена пред “Шуми Марица ”
Основа на музиката и текста е песента " Горда Стара планина ", написана от Цветан Радославов през 1885 година Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян неведнъж, за финален път - през 1990 година Песента нееднократно е била подложена на критика както заради произхода на мелодията, по този начин и заради политическите промени в текста.
Когато през 1964 година е свикана комисия, с цел да одобри " Мила Родино " за химн, на решението се опълчва композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава съображение тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и " Мила Родино " става народен химн. Акад. Добри Христов също загатва, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като прецизира, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други нации и са станали неразделна част от българското музикално завещание. Добри Христов е и създател на първичния аранжимент на песента за еднообразен хор.
Впоследствие текстът е модифициран от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена спомагателна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
След 10 ноември 1989 година в VII Велико национално заседание са направени оферти за народен химн, в това число и " Шуми Марица ", само че дефинитивно се постанова " Мила Родино ".
Цветан Радославов е една от забележителните персони в историята на българската музика - образец за безрезервност към Родината, съчетана с невероятна невзискателност. Макар че името му не е измежду най-популярните отвън музикалните среди, Радославов е оставил едно произведение, което знаят всички българи и стават прави, когато го чуят - създател е на българския химн " Мила Родино ". Песента е определена публично да съставлява България през 1964 година
-->
Цветан Радославов Хаджиденков е енциклопедист и полиглот със забележително обучение, получено в чужбина - гимназиално във Виена, а университетско - в Лайпциг. За него акад. Петър Динеков споделя: " Човек с големи познания във всички области на науката и философията - от историята до литературата, от математиката до физиката, от филологията до музиката, освен това ценител на доста езици - старите и актуалните ". Радославов е роден е в град Свищов през 1863 година Майка му е щерка на възрожденския книгоиздател и образован деятел Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, само че израства в фамилията на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина є Цветан. Радославов се учи на първо време при Емануил Васкидович и пораства в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. Голямо е другарството сред тримата.
Дядовците и бащите им са заможни търговци и видни общественици
които вземат ефективно присъединяване във всички почини за духовно, национално и политическо съзряване на българите и от рано поставят похвални грижи за образованието и възпитанието на наследниците си. Гръцки език и българославянска книжовност им преподава Емануил Васкидович, учат музика с Янко Мустаков, рисуват под управлението на първия български художник с академично обучение Николай Павлович. След довеждане докрай на Априловската гимназия в Габрово Цветан прекарва няколко години във Виена като студент по история и славистика. През 1897 година пази докторска купа по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 година е гимназиален преподавател в Габрово, след 1897 година - в Мъжката гимназия в Русе, а след това - в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 година, по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която той взе участие като доброволец, той композира песента " Горда Стара планина ", която по-късно, през 1905 година, е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година се трансформира в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов употребява известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебника по музика на чеха Карел Махан.
Текстът на песента е променян неведнъж
Последните промени датират от 1990 година, а след приемането на новата Конституция на страната, песента " Мила Родино " отново е одобрена като народен химн на Република България.
Освен основател на българския химн, Цветан Радославов е и ослепителен академик. Той е един от тримата българи (заедно с доктор Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на актуалната научна логика на психиката - Вилхелм Вунт. Но отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където способства за съграждането на модерна България, като учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос и логичност.
" Който е познавал Радославов като другар и човек, не може да не е изпитвал обаянието на неговия темперамент. Посвещавайки му един от очерците в " Бай Ганю ", Алеко го назовава " безценен другар ". И в действителност той е " безценен ".
" Тих и отстъпчив, Радославов не обичаше да се постанова със средства, които са отвън неговото достолепие и достолепието на другите. Въпреки дарбите си, с които би могъл да завоюва по-високо състояние, той остана до края на живота си непретенциозен. Но тъкмо
тая невзискателност издаваше силата на духа му и висотата на морала му
В нея той бе победил себе си - най-мъчната победа. Затова му бе по този начин елементарно да побеждава другите. Класик по обучение, Радославов беше класик и по дух. В неговото отношение към живота и към хората имаше нещо от простотата, равновесието, силата и мъдростта на старите елини. Той подсещаше в това отношение Сократа и това таман го чуждееше от нашето време ", написа Спиридон Казанджиев. По думите му, делото, което Радославов оставя, надалеч не подхожда на неговите способности. Но и той като че не мислел доста за това дело. За него живият човек като че бил по-важна задача и той работел непрекъснато над нея - у себе си и у другите. В учебното заведение и в приятелския кръг - в живата сказка и посредством живото слово той творил и се изживял. И това му било задоволително. " Ученикът и приятелят се разделяха постоянно с него богати и успокоени. Сякаш са били на някаква височина, дето са се любували на необятен и хубав небосвод. Над тая височина гибелта спусна своя черен облак, който в никакъв случай към този момент няма да се дигне ", написа още Спиридон Казанджиев.
Радославов живее в дребна мансарда на улица " Ангел Кънчев " ¹ 3 в столицата, където през днешния ден има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов. Той умира на 27 октомври 1931 година в София.
“Мила Родино ” предпочетена пред “Шуми Марица ”
Основа на музиката и текста е песента " Горда Стара планина ", написана от Цветан Радославов през 1885 година Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян неведнъж, за финален път - през 1990 година Песента нееднократно е била подложена на критика както заради произхода на мелодията, по този начин и заради политическите промени в текста.
Когато през 1964 година е свикана комисия, с цел да одобри " Мила Родино " за химн, на решението се опълчва композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава съображение тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и " Мила Родино " става народен химн. Акад. Добри Христов също загатва, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като прецизира, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други нации и са станали неразделна част от българското музикално завещание. Добри Христов е и създател на първичния аранжимент на песента за еднообразен хор.
Впоследствие текстът е модифициран от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена спомагателна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
След 10 ноември 1989 година в VII Велико национално заседание са направени оферти за народен химн, в това число и " Шуми Марица ", само че дефинитивно се постанова " Мила Родино ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ