Предложения от акад. Денева за съдбата на Стария бряст
АКАД. Д-Р ИВАНКА ДЕНЕВА – С РАЗМИСЛИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНАТА СЪДБА НА ИСТОРИЧЕСКОТО ДЪРВО „ СТАР БРЯСТ ”
Неизменният ход на Времето ни лишава от скъпи достояния на сърцето – и измежду тях в недалечно бъдеще – и от сакралното за сливенци дърво „ Стар бряст ”… По-скоро, сляло се с „ безконечното придвижване ”, то, като естествен и исторически феномен – еманация наизуст и просвета, поддържа съответно и се слива, съгласно мене, с Платоновото разбиране за Времето, като „ преносим облик на вечността ”… Възвишаващо се епохи на сливенска земя, опоетизирано от възторжените пера на районни и национални създатели, то достолепният собственик, е приютявало под ствола си и съпреживяло огромната национална тъга за синовете и насладата от Освобождението; гълчавата на деня и огорчението от делата на рушители, само че и очакванията на градителите за обновяване на живота…
Затова приглушено или по-шумно, не секват към този момент години публичният спор и диалозите на сливенци за ориста на този древен очевидец на разломни исторически събития и „ разделни времена ”. Дали съвременниците през днешния ден ще бъдат мъдри в своето решение за личната му орис?!, е реторичният въпрос и паника на съгражданите ни и управленците на Сливен. И грижата не се свежда само до намиране на най-оптималното решение за възстановяване на „ градската среда под часовника ”, т. е. в центъра на града, каквито са възжеланията и съмненията на някои. Всъщност, това също не е незначителен или за занемаряване проблем, защото „ обектът ” на полемиката се ситуира и населява пространство редом/сред старинните и знакови здания на града: тази на Общината, (с най-високата часовникова кула, 1936 г.), както и измежду красивите творения на къщите – част от архитектурното благосъстояние на Сливен, поместили през днешния ден в залите Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека, Художествената изложба и други и създаващи художествената атмосфера, в която дълги години туптеше живо – посредством срещите на сливенци там, и сърцето на града – Старият бряст… Това е и отговорността за по-нататъшната съдба/следа от реликва, натоварена със свидни исторически конотации, чието съществуване ще продължава с въздействието си и в сегашното, и утре… Защото основателно „ Старият бряст ” може да бъде назван „ светилник от/на предишното и днешния ден ”. Никой не се съмнява в уникалността на естествения феномен да издържи живот в продължение на столетия; всички се прекланяме и пред стоицизма на този глух очевидец на живота в няколко „ столетия ”… И като наследници на предшественици и минало, не можем с лека ръка да вземем значимото историческо решение, за което ще ни съдят и потомците ни… А компликацията произлиза от събитието да се намерят съответните подходи съгласно същността му на феномен, синтезиращ многофункционални стойности: естествени дадености, история и памет. Затова смятам, че и самите дейности следва да бъдат поливалентни и точно – с използване на ответните подходи в тези точно изброени нагоре направления/характеристики и съгласно статута на дървото, (признато за предпазен вид), а във Времето – самобитен „ жив монумент на вечността ”…
Благодарейки на община Сливен за избирането ми като „ културен дипломат ” на града в състезанието „ Старият бряст ” – Европейско дърво, 2014 година ” дружно с други персони, както и пресъздавала го в романа си „ Кръстопъти и ветрове ”, показвам користолюбие към по-нататъшната му орис през днешния ден, по тази причина отвръщам и на решението на общината за повдигане/развитие на публичен спор по тематиката – за оферти на конкурсен принцип, както бе оповестено в обява преди време. Вижданията ми да се смятат като част от общата ни грижа да се намерят и осъществят на практика по-нататъшни съответни дейности по този въпрос с огромна социална значимост.
НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ И АВТОРСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ на акад. доктор Иванка Денева:
а/ предлагам процедурата по взимане и реализацията на решенията за бъдещата орис на Стария бряст да премине през следните стадии:
на I-ви стадий – избор от комисия на създателя с най-обоснованите, целесъобразни и на практика използвани подходи, техники и дейности във времето – на конкурсен принцип;II-ри стадий – условно наименуван от мене „ консервационен стадий ”: обработка на част от дървото и запазването му за експониране в достоверен тип и на уместно място/зала;III –ти стадий: творческо-изпълнителски интервал – времето на разработване на самата СКУЛПТУРА от гилдия експерти – създатели на плана й, както и на сътворяването – след подобаващ избор на главен метал, както и на покриващата примес.
б/ смятам, че ще бъде нецелесъобразно решението да се издяла статуя на глашатай от дървото с прогнила дървесина, незадоволителна освен като „ здрава част ” и количество, само че и обработвана/ ”бетонирана ” в друго време с не една и две „ укрепващи смеси ”. Несъмнено, тръбачът на революцията на кон е сливенски знак, само че той се отдалечава от „ образния облик на вековното дърво ”, който главно е издирван. Внушението на една издялана статуя от полуразрушените ствол/клони ще има същото влияние като самото дърво – през днешния ден: тя ще почернее под дъжда и снега, ще бъде още веднъж нетрайна и временна…
в/ по тази причина предлагам да се обработи художествено най-цялостната и непокътната част от дървото „ Старият бряст ”, която да се експонира в Регионалния исторически музей – Сливен, с подобаващ надпис на български и британски езици и с обширни данни за: типа му, годините на битие, присъединяване и свидетелството на историческите събития; принадлежността му към Магна силва булгарика, избирането му за „ Европейско дърво-2014 година ” и други негови „ биографични характерности ”. Така ще бъдат реализирани освен задачите и „ дирите на паметта ”, само че и тези на възпитанието на подрастващите в националните полезности, като посетителите ще виждат „ в натура ” изложената част от вековното дърво в истинския му аспект, цвят, неравност на кората и така нататък – при посещаване на туристически групи, осъществяване на „ уроци по родолюбие ” и история от учащи се и други форми. Целесъобразно е и предписание към учащите да подхванат движение/дейност по събиране и търсене на всички скъпи спомагателни сведения, източници и материали за историческото дърво, поддържащи жива пътеката на днешните генерации към светинята – за продължение на паметта за нея във времето, като образователните и културните институти провеждат от време на време и научни конференции и семинари за учени; за възпитаници и интересуващи се от сливенската история и минало, люде;
г/ предлагам да се разгласи народен конкурс сред творци-майстори на металопластика, за разработване на железна статуя (от „ корав метал ”) на САМОТО ДЪРВО не в действителни, само че в задоволително ВИСОКИ и представителни размери. Автентичното лъчение на творбата да бъде реализирано посредством работа по снимки (снимков материал) на Стария бряст от интервала на най-хубавия му аспект. Ако повърхността на творението се покрие с „ медна примес ” – от времето и окислителните процеси на естествените стихии (дъжд, сняг) скулптурата ще добие „ зелен цвят ”, който ще се слива органично с към този момент вкоренената трайна растителност към ствола на дървото. Така ще се сътвори ЕДИННО ВЪЗДЕЙСТВИЕ на металното произведение и околната среда; ще се избегне основаване от прогнило дърво на краткотрайна статуя, както и черният й цвят; посредством „ твърдия метал ” НОВАТА СКУЛПТУРА ще има по-дълъг живот, а със силуета си ще припомня на сливенци и за действителното дърво, скъпо на сърцата…
Изразявам вяра горните, препоръчани в общественото пространство визии, систематизирани и съответни в поетапното си осъществяване, да бъдат потребни в разискването и решаването на казуса за по-нататъшното съществуване във времето на Стария бряст…
Неизменният ход на Времето ни лишава от скъпи достояния на сърцето – и измежду тях в недалечно бъдеще – и от сакралното за сливенци дърво „ Стар бряст ”… По-скоро, сляло се с „ безконечното придвижване ”, то, като естествен и исторически феномен – еманация наизуст и просвета, поддържа съответно и се слива, съгласно мене, с Платоновото разбиране за Времето, като „ преносим облик на вечността ”… Възвишаващо се епохи на сливенска земя, опоетизирано от възторжените пера на районни и национални създатели, то достолепният собственик, е приютявало под ствола си и съпреживяло огромната национална тъга за синовете и насладата от Освобождението; гълчавата на деня и огорчението от делата на рушители, само че и очакванията на градителите за обновяване на живота…
Затова приглушено или по-шумно, не секват към този момент години публичният спор и диалозите на сливенци за ориста на този древен очевидец на разломни исторически събития и „ разделни времена ”. Дали съвременниците през днешния ден ще бъдат мъдри в своето решение за личната му орис?!, е реторичният въпрос и паника на съгражданите ни и управленците на Сливен. И грижата не се свежда само до намиране на най-оптималното решение за възстановяване на „ градската среда под часовника ”, т. е. в центъра на града, каквито са възжеланията и съмненията на някои. Всъщност, това също не е незначителен или за занемаряване проблем, защото „ обектът ” на полемиката се ситуира и населява пространство редом/сред старинните и знакови здания на града: тази на Общината, (с най-високата часовникова кула, 1936 г.), както и измежду красивите творения на къщите – част от архитектурното благосъстояние на Сливен, поместили през днешния ден в залите Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека, Художествената изложба и други и създаващи художествената атмосфера, в която дълги години туптеше живо – посредством срещите на сливенци там, и сърцето на града – Старият бряст… Това е и отговорността за по-нататъшната съдба/следа от реликва, натоварена със свидни исторически конотации, чието съществуване ще продължава с въздействието си и в сегашното, и утре… Защото основателно „ Старият бряст ” може да бъде назван „ светилник от/на предишното и днешния ден ”. Никой не се съмнява в уникалността на естествения феномен да издържи живот в продължение на столетия; всички се прекланяме и пред стоицизма на този глух очевидец на живота в няколко „ столетия ”… И като наследници на предшественици и минало, не можем с лека ръка да вземем значимото историческо решение, за което ще ни съдят и потомците ни… А компликацията произлиза от събитието да се намерят съответните подходи съгласно същността му на феномен, синтезиращ многофункционални стойности: естествени дадености, история и памет. Затова смятам, че и самите дейности следва да бъдат поливалентни и точно – с използване на ответните подходи в тези точно изброени нагоре направления/характеристики и съгласно статута на дървото, (признато за предпазен вид), а във Времето – самобитен „ жив монумент на вечността ”…
Благодарейки на община Сливен за избирането ми като „ културен дипломат ” на града в състезанието „ Старият бряст ” – Европейско дърво, 2014 година ” дружно с други персони, както и пресъздавала го в романа си „ Кръстопъти и ветрове ”, показвам користолюбие към по-нататъшната му орис през днешния ден, по тази причина отвръщам и на решението на общината за повдигане/развитие на публичен спор по тематиката – за оферти на конкурсен принцип, както бе оповестено в обява преди време. Вижданията ми да се смятат като част от общата ни грижа да се намерят и осъществят на практика по-нататъшни съответни дейности по този въпрос с огромна социална значимост.
НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ И АВТОРСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ на акад. доктор Иванка Денева:
а/ предлагам процедурата по взимане и реализацията на решенията за бъдещата орис на Стария бряст да премине през следните стадии:
на I-ви стадий – избор от комисия на създателя с най-обоснованите, целесъобразни и на практика използвани подходи, техники и дейности във времето – на конкурсен принцип;II-ри стадий – условно наименуван от мене „ консервационен стадий ”: обработка на част от дървото и запазването му за експониране в достоверен тип и на уместно място/зала;III –ти стадий: творческо-изпълнителски интервал – времето на разработване на самата СКУЛПТУРА от гилдия експерти – създатели на плана й, както и на сътворяването – след подобаващ избор на главен метал, както и на покриващата примес.
б/ смятам, че ще бъде нецелесъобразно решението да се издяла статуя на глашатай от дървото с прогнила дървесина, незадоволителна освен като „ здрава част ” и количество, само че и обработвана/ ”бетонирана ” в друго време с не една и две „ укрепващи смеси ”. Несъмнено, тръбачът на революцията на кон е сливенски знак, само че той се отдалечава от „ образния облик на вековното дърво ”, който главно е издирван. Внушението на една издялана статуя от полуразрушените ствол/клони ще има същото влияние като самото дърво – през днешния ден: тя ще почернее под дъжда и снега, ще бъде още веднъж нетрайна и временна…
в/ по тази причина предлагам да се обработи художествено най-цялостната и непокътната част от дървото „ Старият бряст ”, която да се експонира в Регионалния исторически музей – Сливен, с подобаващ надпис на български и британски езици и с обширни данни за: типа му, годините на битие, присъединяване и свидетелството на историческите събития; принадлежността му към Магна силва булгарика, избирането му за „ Европейско дърво-2014 година ” и други негови „ биографични характерности ”. Така ще бъдат реализирани освен задачите и „ дирите на паметта ”, само че и тези на възпитанието на подрастващите в националните полезности, като посетителите ще виждат „ в натура ” изложената част от вековното дърво в истинския му аспект, цвят, неравност на кората и така нататък – при посещаване на туристически групи, осъществяване на „ уроци по родолюбие ” и история от учащи се и други форми. Целесъобразно е и предписание към учащите да подхванат движение/дейност по събиране и търсене на всички скъпи спомагателни сведения, източници и материали за историческото дърво, поддържащи жива пътеката на днешните генерации към светинята – за продължение на паметта за нея във времето, като образователните и културните институти провеждат от време на време и научни конференции и семинари за учени; за възпитаници и интересуващи се от сливенската история и минало, люде;
г/ предлагам да се разгласи народен конкурс сред творци-майстори на металопластика, за разработване на железна статуя (от „ корав метал ”) на САМОТО ДЪРВО не в действителни, само че в задоволително ВИСОКИ и представителни размери. Автентичното лъчение на творбата да бъде реализирано посредством работа по снимки (снимков материал) на Стария бряст от интервала на най-хубавия му аспект. Ако повърхността на творението се покрие с „ медна примес ” – от времето и окислителните процеси на естествените стихии (дъжд, сняг) скулптурата ще добие „ зелен цвят ”, който ще се слива органично с към този момент вкоренената трайна растителност към ствола на дървото. Така ще се сътвори ЕДИННО ВЪЗДЕЙСТВИЕ на металното произведение и околната среда; ще се избегне основаване от прогнило дърво на краткотрайна статуя, както и черният й цвят; посредством „ твърдия метал ” НОВАТА СКУЛПТУРА ще има по-дълъг живот, а със силуета си ще припомня на сливенци и за действителното дърво, скъпо на сърцата…
Изразявам вяра горните, препоръчани в общественото пространство визии, систематизирани и съответни в поетапното си осъществяване, да бъдат потребни в разискването и решаването на казуса за по-нататъшното съществуване във времето на Стария бряст…
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ