Валерия Велева: Завръщането на Доган. Защо?
Ахмед Доган се завърна в оперативната политика след 10-годишно неявяване, което той прекара публично в позата на въздържан наблюдаващ на политическите процеси у нас, само че в реалност имаше дейна роля във всички национално виновни геополитически решения на страната.
Почетният ръководител поема Движение за права и свободи на ръчно ръководство до Националната конференция, която евентуално ще се организира през февруари 2024 година. До тогава в партията ще се завърти цялостен цикъл от отчетно-изборни събрания.
Първата обществена изява на оперативния към този момент ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган ще бъде на съвещанието на Централния съвет на Движение за права и свободи другата седмица, на 17 ноември, когато ще застане очи в очи с 260-те деятели на Движението: депутати, кметове, ръководители на общински и регионални структури. Някои от тях ще го видят за първи път в живота си. Други ще си спомнят традицията на тези съвещания, когато той имаше търпението да изслушва всички и най-после пред тях да взима решенията.
Какво накара Доган да излезе от комфорта на човек с голямо въздействие, без обаче да е длъжен обществено да показва мнение и позиции?
Това, по неговите критерии, може да се случи единствено в три сериозни обстановки - когато е застрашена националната сигурност на държавата; когато има заплаха да се промени външно-политическия курс на страната и когато в Движение за права и свободи назреят процеси, които заплашват неговата резистентност.
Случи се последното - след седемгодишно председателстване на Мустафа Карадайъ Движение за права и свободи е в неприятна организационна форма, която беше обезщетена неведнъж с персоналната интервенция на Доган и с дейната роля на Пеевски в структурите. И тъй като в тази партия не обичат да изнасят проблемите си на площада, както става в другите политически обединения, никой до момента не даде обществен знак на това, което става. Така казусът назря до фаза, в която решенията трябваше да бъдат внезапни и без отсрочване.
В началото на своето престояване на върха в Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ следваше на процедура прецизно линията “Доган ”.
Във втория си мандат обаче последователно и необяснимо за мнозина вождизмът избуя в неговия темперамент. Измеренията му се простираха от надменно държание измежду сътрудниците, през недодялан личен контакт със структурите до безусловно заплашително отношение към тези, които приемаше като опасност за неговия пост. И като всеки самовлюбен водач за няколко години Карадайъ се саморазправи с мислещите и знаещите, изчегърта управление на партията и парламентарната група от знакови имена, обкръжи се с послушници и по този начин обезличи Движение за права и свободи и на национално, и на локално равнище.
В Движението изчезна груповото начало, на което Доган толкоз доста държи, от съвещанията на управление се изпари духът на задълбоченото отношение към политическия развой, което беше запазена марка за Движение за права и свободи. Много хора, заслужили за идеята на Движение за права и свободи, бяха отблъснати. Много персонални ориси бяха посечени. Много засегнатост и яд се наслои измежду деятелите. От почитание към Доган и поклонение към партията, те преглъщаха и мълчаха. А Карадайъ, имайки цялостната власт, действаше силово, от време на време дори брутално.
Докато в един миг самата партия се отдръпна от него. Той обикаляше предизборно страната, само че резултат от срещите му нямаше. Хората го посрещаха и бързаха с облекчение да го изпратят, защото той просто нямаше способността да комуникира със структурите. Те роптаеха безшумно дълго време, само че някои започнаха да надигат глава - след скандал с Карадайъ цялата конструкция в Омургат напусна Движение за права и свободи и работи за НДПС. Беше изгубена връзката на партията с елементарните хора.
Карадайъ беше удовлетворен да чува виковете “ДПС, Движение за права и свободи ”, да го посрещат с самун и сол девойки в национални носии, вечерта да дръпне една кресчендо-реч, в която най-малко пет пъти да спомене за " ролята на почетния ръководител доктор Ахмед Доган ", за идентичността, за възродителния развой и за " Движение за права и свободи като пазач на мира " у нас. Това се повтаряше на всяка акция, без значение дали е за локални, парламентарни или евроизбори. Правеше мощни изявления в Народното събрание, линията на които беше начертана от Доган, само че в Движение за права и свободи не се произвеждаше политика. Нищо действително не се правеше за хората. Младите всеобщо напускаха страната и заминаваха в чужбина. Знаковите региони на ДПС обезлюдяваха, а това обезкръвяваше партията.
Доган наблюдаваше с терзание този развой, опитваше се да оказва “благотворно ” въздействие върху Карадайъ, само че не тропваше по масата. Докато в един миг самият Карадайъ осъзна, че повече не може да управлява партията, която почетният ръководител му повери.
И се отдръпна самичък. Решението му е персонално и споделено първо с Доган. Между тях драма няма. Няма тежки думи. Няма обтегнати връзки. Просто Карадайъ осъзна, че би трябвало да напусне непринудено. Колкото по-бързо, толкоз по-добре. И даже да не изчака двата месеца до края на мандата му. Беше достигната границата на непоносимост към него, от която нямаше връщане.
Естествено е в тази обстановка Доган да застане оперативно отпред на партията, с цел да я вдигне на крайници. Хората по места желаят това. Реорганизацията е почнала и върви с бързи темпове. Делян Пеевски ще управлява парламентарната активност на Движение за права и свободи, Доган поема структурите и организационното обновяване.
Двамата с Пеевски би трябвало да извършат модернизацията на Движение за права и свободи и да го върнат на сцената на огромната политика.
Целта е превръщането на Движение за права и свободи като световна партия в огромна групировка, евроатлантически насочена, базисно стъпила на новите геополитически действителности, която ще даде вяра за развиване на районите и възстановяване живота на симпатизнатите си. “Нашият ангажимент е постигането на европейски стандарти,, с цел да могат младежите да останат и да се осъществят в своите родни места ”, разгласи Делян Пеевски по време на обиколката си преди две седмици.
В Движение за права и свободи от дълго време чакат това. И имат вяра, че " магията ще се случи ", щом Доган е решил да се завърне при тях. Звучи прочувствено, патетично, само че когато един водач, трансформирал се в мит за своите, направи такъв необикновен ход, той зарежда с сила големи маси от хора. И тогава нещата се случват.
