Агент 160 получава първата си задача през 1666 г. Новообученият

Агент 160 получава първата си задача през 1666 година Новообученият разузнавач на британското държавно управление, прочут още с кодовото си име „ Астрея “, има елементарна задача: да откри боец на име Уилям Скот в Холандия – територия на врага – и да го убеди да стане разузнавач за Чарлз II. Агент 160 разполага с 50 английски лири, с които да реализира задачата си.

Но поради цената на пътуването, неподходящия сменен курс сред паунда и гулдена и неопитността на шпионина, тя бързо изхарчва парите и никакви молби не могат да накара британското държавно управление – към този момент докосващо банкрута – да й изпрати още. Така Астрея, чието същинско име е Афра Бен, се обърна към също толкоз невероятна специалност за една жена по това време, с цел да се избави от пандиза поради борчове: писането.

Въпреки последвалите политически разтърсвания – Англия приключва враждата с Холандия през Третата англо-холандска война от 1672 година и двете страни са цялостни с шпиони, които наблюдават за заприказва за свалянето на Чарлз – Реставрацията също по този начин е и добър интервал за либертинизма и заниманието. През 1660 година театрите още веднъж отварят, откакто години наред се държат затворени от Кромуел, и писатели и аудитория атакуват сцената. „ Стереотипният облик на комедията през Реставрация беше… остроумна, урбанизирана, лондонска комедия, евентуално съдържаща неразрешената тематика „ секс “; форма на комедия, която стартира с идването на Чарлз II, проницателен, съвременен крал, отдаден на въпросния секс “, написа Дерек Хюз в The Cambridge Companion to Aphra Behn.

Или както споделя преподавателят по литература Джанет Тод в своята биография на Бен: „ В дома си в опустошения, замърсен замък на Уайтхол, Чарлз II като че ли беше хазаин на един безконечен бал с маски. “

Това е идеалната среда за жена като Афра Бен. Малко знаем сигурно за ранния й живот – допуска се, че тя е родена през 1640 година, щерка на бръснар и акушерка, която кърми децата на по-социално издигнати фамилии. Като млада жена, Бен пътува до Суринам, колония с плантации в Южна Америка, която холандците завземат от Англия по време на Втората англо-холандска война. Това пътешестване послужи като материал за по-късните й трудове, изключително „ Oroonoko “ – произведение на художествена литература, което от време на време се счита за първият разказ, който аргументира премахването на робството.

Бен се омъжва в един миг, въпреки че наподобява брачният партньор й почива малко след брака им, може би в Голямата чума, която удря Лондон през 1665-66. Вече без брачен партньор тя продължава своя път в шпионската сфера. Но Афра не е изключително подобаваща за тази работа и откакто напуща Холандия, се обръща към перото, с цел да си обезпечи издръжка. И бързо си построява име.

През 1670 година първата пиеса на Бен е продуцирана в Лондон. „ The Forc’d Brak “ споделя историята на героиня, на която й е подредено да се омъжи за човек, който не обича. След поредност от обрати – невярност, изфабрикувана гибел, няколко борби с меч – всички герои се озовават с хората, които обичат. Тя написа „ в развратния режим на Реставрацията “ като постоянно загатва за секса и за мъжкото и женското наслаждение.

Вземете, да вземем за пример, речта, натоварена с мръснишки клевети, произнесена от една от дамите в „ The Forc’d Marriage “: „ С огромно улеснение, откакто стрелата, подпалена с нестихващ огън, първо завзе сърцето ми; дълго време тогава момчето можеше да влезе и да извърши дребната си победа; и в този момент той се научи по какъв начин, и с лекост господства, и влиза, когато пожелае. “

Такива сходни пасажи с двоен смисъл се срещат в творбите на Бен, а нейните истории за обич и сласт са доста известни измежду аудитория през Реставрацията. Бен е на второ място след поета лауреат Джон Драйдън, по брой творби. Тя даже печели покровителството на херцога на Бъкингам, както и на Джеймс II. Но това не трансформира обстоятелството, че тя е жена в един мъжки свят.

Само да се появи на пазара – да се разгласява – по принцип се счита за неприятно за една жена. Бен би трябвало да се бори с публичното разбиране, че не е работа на дамата да си изкарва парите с писане. В предговора към една от пиесите си тя написва: „ Пиесата няма друго злощастие, също така, че идва от жена: в случай че беше дело на мъж, въпреки и най-скучния и немислещ писач в града, щеше да бъде най-възхитителната пиеса. “

Бен живее единствено до 1689 година, само че нейната работа отваря порти за други женски драматурзи като Катрин Тротър, Мери Фикс и Сузана Центливър. Но в идващите десетилетия, макар славата си, Бен е презирана от критици, които намират писането й за прекомерно мръсно и скандално за една жена. Известността на й продължава и през XIX век и като образец, и като предизвестие. Тя обаче е жигосана от критиците, а поетът от 18 век Александър Поуп даже я назовава възмутителна поради откровеното си отношение към секса и връзките сред мъжете и дамите.

„ Сцената какъв брой свободно обикаля Астрея / която леко слага всички герои в леглото! “ написа Поуп, критикувайки обстоятелството, че Бен употребява секса, с цел да илюстрира връзките сред мъжете и дамите. По-късно, през 1865 година, един академик споделя, че Бен „ може да чест за женствеността, само че в същото време е и позорът й. Може да е добила популярност от своите писания, само че избра да пожъне срам. “

Но в края на 19 век, 200 години след гибелта й, нейният триумф още веднъж й печели популярност – този път от Вирджиния Улф. „ Всички дами дружно би трябвало да оставят цветя върху гробницата на Афра Бен, тъй като точно тя им завоюва правото да показват мнението си “, написа Улф в „ A Room of One’s Own “. Все повече учени се връщат към нейните произведения, виждайки в тях наченките на феминизма. Както отбелязва различен академик, „ В своето иронично отношение към женското непорочие и мъжката вярност… комедиите й са едно комплицирано и симпатично схващане на идеологическите сложности на съществуването на дамите в тогавашното общество. “

И въпреки че името на Бен не е разпознаваемо като това на Шекспир, Чосър или други британски писатели, нейната работа слага основите на дамите, чиито имена са разпознати – като това на Улф.