In memoriam: Йорданка Вандова бе нарицателно за професионализъм
Адвокат Йорданка Вандова умря във вторник сутринта след тежко заболяване. Поклонението ще е понеделник в 12 часа в ритуалната зала на централните софийски гробища.
" Не съм човек, който да шуми към себе си и да държи някой да го знае. Повечето ме познават, само че даже и да не е по този начин, аз съм сигурна, че от метода, по който се държа в залата и вземам участие, съдът в множеството случаи схваща, че не приказвам празни приказки или единствено с цел да се намирам на работа и че не шиканирам процеса... Сигурна съм, че това се знае. "
" Да, аз работя за пари, само че работя и за името си, за професионалното си достолепие, поради това, че съм уверена, че правя нещо свястно, което е нужно освен на мен и на клиента ми. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Думите са от изявление на юрист Йорданка Вандова, обещано тъкмо преди 10 години пред журналистката Валентина Симеонова от тогавашното списание " Правен свят ", което през днешния ден към този момент не съществува. Може би единственото изявление на юрист Вандова, което не е обещано във връзка на съответно дело или проблем, а за специалността и живота.
Адвокат Йорданка Вандова умря във вторник рано сутринта след тежко заболяване. За професионалната общественост нейното име е емблематично – един от най-хубавите настоящи наказателни юристи на България с 42-годишна адвокатска процедура в Софийската адвокатска гилдия, където е вписана от 1 октомври 1977 година
Сравнително непозната на необятната аудитория значително поради пословичното си ненатрапчиво наличие. Съдружник и съучредител в адвокатско сдружение " Доковска, Атанасов и съдружници ", където е част от един от първокласен екип от наказателни юристи, Вандова се явява по едни от най-шумните и комплицирани процеси в България.
Изключително квалифициран и изчерпателен правист, безпределно етичен човек, дискретна, скромна и непретенциозна, отдадена на специалността по невероятен метод. Така дефинират юрист Йорданка Вандова нейните сътрудници и другари, за които тя ще остане " най-хубавата от нас ".
Започнала кариерата си на юрист в края на 70-те години на предишния век при патрон Петър Корнажев, друго име легенда в специалността. " Започнах работа в Трети адвокатски колектив, тъй като там работеше Петър Корнажев, а татко ми сподели, че той е най-хубавият и той би трябвало да ми бъде патрон ", споделя по-късно тя. Вандова е потомствен правист, с татко прокурор. В началото на 90-те години Даниела Доковска, Йорданка Вандова, Ина Лулчева, и Васил Василев вършат обща адвокатска фирма, а през 2005 година поражда адвокатското сдружение Доковска, Атанасов и съдружници след обединяване с друга известна адвоктска адвокатска фирма, която практикува в региона на гражданското право Атанасови, Чуклева и съдружници.
Един от първите български юристи с каузи в Страсбург
Активен участник в активността на фондация " Български юристи за правата на индивида ", Вандова е един от юристите с най-вече извоювани каузи в Съда по правата на индивида в Страсбург. Нейни са едни от първите български каузи в Страсбург, а решенията по водените от нея каузи се цитират като емблематични.
Решението по делото " Бекирски " е единственото, по което България е наказана в Страсбург за изтезания. Правозащитници правят оценка отбраната на Вандова по това дело като извънредно мощно и точно аргументирана.
По друго дело Вандова осъди България и като жалбоподател, дружно с клиентката си за нарушавания против нея като юрист в процеса. Решението по делото " Николова и Вандова против България " докара до смяна на практиката на Върховния административен съд, откакто България беше наказана поради тоталната липса на гласност на цялото произвеждане по дисциплинарно уволняване на полицейски чиновник, при което упълномощеният юрист не е получил достъп до делото, а жалбоподателката даже не е имала опция да прочете претекстовете на решението. Пред съда в Страсбург юрист Вандова е представлявана от сътрудника й от адвокатската фирма Васил Василев, а самата тя съставлява клиентката си Николова.
В друго решение по нейно дело " Данев против България ", страната е наказана поради формализма на съдилищата при установяване на компенсации при нелегално задържане - за това, че без значение от оповестяването на задържането като нелегално съдът желае и доказателства, че това е предизвикало морални вреди. И това дело води до смяна на практиката.
Според нейни сътрудници изключителният професионализъм на Вандова значително се дължи на нейната мощна прочувствена ангажираност с всяко дело. Тя влагаше голяма страст във всеки проблем и всеки проблем, които дискутираше с впечатляващ жар. Колежка и другарка цитира думите на неин клиент с прекалено проточило се дело: " Досега никой юрист не ми е познавал делото по този начин ". Съдия Мирослава Тодорова: Тя ми даде урок по човечност
През 1996-1997 година художниците Кирил Златков и Зорница-София Попганчева и кураторът Диана Попова направиха галерия " Извън пандиза " - художествена реакция на работата на художниците по изписването на параклиса в пандиза в гр. София, траяла близо година. Част от изложбата беше книга, в която с изключение на творбите на художниците бяха включени текстове на адвокати за положението на пандизите, за смисъла на наказването и правата на пандизчиите. Текстът на юрист Йорданка Вандова беше първото шоково отрезвяване, което получих след довеждане докрай на университета и при започване на работата ми като младши арбитър - за това, което действително по работа до момента предизвиквам на непознати хора, когато ги съдя на отнемане от независимост.
В напълно късия си текст тя споделяше, че в пандиза нещастни хора са наказани на болежка. Първият въпрос, който незабавно ми хрумна, беше в действителност ли няма щастливи хора в пандиза, или те стават нещастни, откакто влязат в пандиза? А юрист Вандова ми отговори, че щастливите хора не правят закононарушения. До ден сегашен съм й признателна за този урок по човечност, пристигна ми таман в точния момент и върху него съм надградила всичко, което знам и предавам като познание на идващите сътрудници за голямата тежест на службата на наказателния арбитър, за нуждата тъкмо да се разчете насрещното (на подсъдимия) злощастие, тъй че държавната реакция против съответната му демонстрация да не се трансформира на собствен ред в идващото зло, доста по-безнравствено, тъй като стъпва на държавната репресивна мощ против човек, който разполага единствено със бранителя си. Интонацията и тонът на това малко изречение синтезира и друго - положителният наказателноправен бранител по този начин избира изразните средства, че не звучи назидателно, нарцистично или доктринерно, тъй като постоянно е фокусиран не в себе си, а в съответния паднал човек, на чиято помощ се посвещава със съзнанието за първостепенната значимост на тази задача. Впоследствие се убедих, че Йорданка Вандова праволинейно съблюдава това по делата.
От изявление на Йорданка Вандова в сп. " Правен свят " от 2009 година
Трудът по наказателните каузи от време на време въобще не може да бъде оценен
" По наказателните каузи ползата не се мери в пари. В някои случаи, какъвто и хонорар да вземеш, трудът ти не може да бъде оценен. В други не можеш да откажеш отбрана единствено тъй като клиентът не може да ти заплати доста. По трети се явяваме гратис – било поради индивида, било поради идеята. "
***
" Винаги ми е било необичайно, че доста хора, в това число и другари, които не схващат същността на нашата работа, се учудват, че можеш да поемеш отбраната на някого, който е упрекнат в тежко закононарушение, не дай си боже ликвидиране – по какъв начин по този начин, за какво го защитаваш? На пръв взор работата ни е малко шизофренична – денем защитаваш такива хора, а вечер у дома или измежду другари се възмущаваш, че на някой му обрали жилището, или твоя личен, или пък участваш в работна група за разработване на идея за битка с престъпността и така нататък
Един от най-големите американски юристи, който преди повече от двадесет години поел отбраната на чернокож, изнасилил и умъртвил бяла жена, чул от брачната половинка си: " Как е допустимо! " и отвърнал: " Направих го, тъй като съм най-хубавият, а този чернокож сега е най-мразеният човек в Америка и има най-голяма потребност от отбрана. "
Нашата работа не е в това да оправдаваме непременно някого, а да помогнем вярно и заслужено да се развие процесът против него, да подсигуряваме, че той няма да бъде наказан почтен или в случай че е отговорен – наказан без доказателства или прекалено... "
***
" Прокуратурата се сложи в състояние да получава и да извършва било политически, било стопански поръчки, за жалост. Много хора изгоряха поради такива " услуги ". И доста, прекалено много сътрудници – следователи, прокурори, съдии и даже юристи, изгубиха моето почитание. "
Поклонението пред юрист Вандова ще е понеделник в 12 часа в ритуалната зала на централните софийски гробища.
" Не съм човек, който да шуми към себе си и да държи някой да го знае. Повечето ме познават, само че даже и да не е по този начин, аз съм сигурна, че от метода, по който се държа в залата и вземам участие, съдът в множеството случаи схваща, че не приказвам празни приказки или единствено с цел да се намирам на работа и че не шиканирам процеса... Сигурна съм, че това се знае. "
" Да, аз работя за пари, само че работя и за името си, за професионалното си достолепие, поради това, че съм уверена, че правя нещо свястно, което е нужно освен на мен и на клиента ми. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Думите са от изявление на юрист Йорданка Вандова, обещано тъкмо преди 10 години пред журналистката Валентина Симеонова от тогавашното списание " Правен свят ", което през днешния ден към този момент не съществува. Може би единственото изявление на юрист Вандова, което не е обещано във връзка на съответно дело или проблем, а за специалността и живота.
Адвокат Йорданка Вандова умря във вторник рано сутринта след тежко заболяване. За професионалната общественост нейното име е емблематично – един от най-хубавите настоящи наказателни юристи на България с 42-годишна адвокатска процедура в Софийската адвокатска гилдия, където е вписана от 1 октомври 1977 година
Сравнително непозната на необятната аудитория значително поради пословичното си ненатрапчиво наличие. Съдружник и съучредител в адвокатско сдружение " Доковска, Атанасов и съдружници ", където е част от един от първокласен екип от наказателни юристи, Вандова се явява по едни от най-шумните и комплицирани процеси в България.
Изключително квалифициран и изчерпателен правист, безпределно етичен човек, дискретна, скромна и непретенциозна, отдадена на специалността по невероятен метод. Така дефинират юрист Йорданка Вандова нейните сътрудници и другари, за които тя ще остане " най-хубавата от нас ".
Започнала кариерата си на юрист в края на 70-те години на предишния век при патрон Петър Корнажев, друго име легенда в специалността. " Започнах работа в Трети адвокатски колектив, тъй като там работеше Петър Корнажев, а татко ми сподели, че той е най-хубавият и той би трябвало да ми бъде патрон ", споделя по-късно тя. Вандова е потомствен правист, с татко прокурор. В началото на 90-те години Даниела Доковска, Йорданка Вандова, Ина Лулчева, и Васил Василев вършат обща адвокатска фирма, а през 2005 година поражда адвокатското сдружение Доковска, Атанасов и съдружници след обединяване с друга известна адвоктска адвокатска фирма, която практикува в региона на гражданското право Атанасови, Чуклева и съдружници.
Един от първите български юристи с каузи в Страсбург
Активен участник в активността на фондация " Български юристи за правата на индивида ", Вандова е един от юристите с най-вече извоювани каузи в Съда по правата на индивида в Страсбург. Нейни са едни от първите български каузи в Страсбург, а решенията по водените от нея каузи се цитират като емблематични.
Решението по делото " Бекирски " е единственото, по което България е наказана в Страсбург за изтезания. Правозащитници правят оценка отбраната на Вандова по това дело като извънредно мощно и точно аргументирана.
По друго дело Вандова осъди България и като жалбоподател, дружно с клиентката си за нарушавания против нея като юрист в процеса. Решението по делото " Николова и Вандова против България " докара до смяна на практиката на Върховния административен съд, откакто България беше наказана поради тоталната липса на гласност на цялото произвеждане по дисциплинарно уволняване на полицейски чиновник, при което упълномощеният юрист не е получил достъп до делото, а жалбоподателката даже не е имала опция да прочете претекстовете на решението. Пред съда в Страсбург юрист Вандова е представлявана от сътрудника й от адвокатската фирма Васил Василев, а самата тя съставлява клиентката си Николова.
В друго решение по нейно дело " Данев против България ", страната е наказана поради формализма на съдилищата при установяване на компенсации при нелегално задържане - за това, че без значение от оповестяването на задържането като нелегално съдът желае и доказателства, че това е предизвикало морални вреди. И това дело води до смяна на практиката.
Според нейни сътрудници изключителният професионализъм на Вандова значително се дължи на нейната мощна прочувствена ангажираност с всяко дело. Тя влагаше голяма страст във всеки проблем и всеки проблем, които дискутираше с впечатляващ жар. Колежка и другарка цитира думите на неин клиент с прекалено проточило се дело: " Досега никой юрист не ми е познавал делото по този начин ". Съдия Мирослава Тодорова: Тя ми даде урок по човечност
През 1996-1997 година художниците Кирил Златков и Зорница-София Попганчева и кураторът Диана Попова направиха галерия " Извън пандиза " - художествена реакция на работата на художниците по изписването на параклиса в пандиза в гр. София, траяла близо година. Част от изложбата беше книга, в която с изключение на творбите на художниците бяха включени текстове на адвокати за положението на пандизите, за смисъла на наказването и правата на пандизчиите. Текстът на юрист Йорданка Вандова беше първото шоково отрезвяване, което получих след довеждане докрай на университета и при започване на работата ми като младши арбитър - за това, което действително по работа до момента предизвиквам на непознати хора, когато ги съдя на отнемане от независимост.
В напълно късия си текст тя споделяше, че в пандиза нещастни хора са наказани на болежка. Първият въпрос, който незабавно ми хрумна, беше в действителност ли няма щастливи хора в пандиза, или те стават нещастни, откакто влязат в пандиза? А юрист Вандова ми отговори, че щастливите хора не правят закононарушения. До ден сегашен съм й признателна за този урок по човечност, пристигна ми таман в точния момент и върху него съм надградила всичко, което знам и предавам като познание на идващите сътрудници за голямата тежест на службата на наказателния арбитър, за нуждата тъкмо да се разчете насрещното (на подсъдимия) злощастие, тъй че държавната реакция против съответната му демонстрация да не се трансформира на собствен ред в идващото зло, доста по-безнравствено, тъй като стъпва на държавната репресивна мощ против човек, който разполага единствено със бранителя си. Интонацията и тонът на това малко изречение синтезира и друго - положителният наказателноправен бранител по този начин избира изразните средства, че не звучи назидателно, нарцистично или доктринерно, тъй като постоянно е фокусиран не в себе си, а в съответния паднал човек, на чиято помощ се посвещава със съзнанието за първостепенната значимост на тази задача. Впоследствие се убедих, че Йорданка Вандова праволинейно съблюдава това по делата.
От изявление на Йорданка Вандова в сп. " Правен свят " от 2009 година
Трудът по наказателните каузи от време на време въобще не може да бъде оценен
" По наказателните каузи ползата не се мери в пари. В някои случаи, какъвто и хонорар да вземеш, трудът ти не може да бъде оценен. В други не можеш да откажеш отбрана единствено тъй като клиентът не може да ти заплати доста. По трети се явяваме гратис – било поради индивида, било поради идеята. "
***
" Винаги ми е било необичайно, че доста хора, в това число и другари, които не схващат същността на нашата работа, се учудват, че можеш да поемеш отбраната на някого, който е упрекнат в тежко закононарушение, не дай си боже ликвидиране – по какъв начин по този начин, за какво го защитаваш? На пръв взор работата ни е малко шизофренична – денем защитаваш такива хора, а вечер у дома или измежду другари се възмущаваш, че на някой му обрали жилището, или твоя личен, или пък участваш в работна група за разработване на идея за битка с престъпността и така нататък
Един от най-големите американски юристи, който преди повече от двадесет години поел отбраната на чернокож, изнасилил и умъртвил бяла жена, чул от брачната половинка си: " Как е допустимо! " и отвърнал: " Направих го, тъй като съм най-хубавият, а този чернокож сега е най-мразеният човек в Америка и има най-голяма потребност от отбрана. "
Нашата работа не е в това да оправдаваме непременно някого, а да помогнем вярно и заслужено да се развие процесът против него, да подсигуряваме, че той няма да бъде наказан почтен или в случай че е отговорен – наказан без доказателства или прекалено... "
***
" Прокуратурата се сложи в състояние да получава и да извършва било политически, било стопански поръчки, за жалост. Много хора изгоряха поради такива " услуги ". И доста, прекалено много сътрудници – следователи, прокурори, съдии и даже юристи, изгубиха моето почитание. "
Поклонението пред юрист Вандова ще е понеделник в 12 часа в ритуалната зала на централните софийски гробища.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ