Карантинираните трябва да могат да гласуват по пощата
- Адвокат Екимджиев, по какъв начин гледате на концепцията да не се позволява влизане в избрани страни на хора, които не са имунизирани против ковид-19? Това не лимитира ли правото на свободно придвижване?
- В своята история Европейският съюз в никакъв случай не е бил изправен пред подобен проблем. Затова в качествено новата обстановка ще бъдат търсени напълно нови решения. Ще се търси извънредно сложния и внимателен баланс сред ползите на държавите-членки и тези на общността.
Ако очаквате от мен безапелационен еднопосочен отговор: Това ограничава правото на свободно придвижване. Но не всяко ограничаване е нарушаване на съответното право. Не са нарушавания рестриктивните мерки, наложени в публичен интерес, които преследват законна цел, и са пропорционални на аргументите, които ги постановат - в тази ситуация опасността от Коронавирус.
Правото на напредване и установявано, както и множеството права по Конвенцията за правата на индивида и тези, произлизащи от правото на Европейски Съюз, не са безспорни. Те търпят ограничавания в полза на по-висши в ценностната подчиненост цели - каквито са животът, здравето на индивида и публичното здраве. Така стигаме до по-дългия и по-верен отговор, че дяволът е в детайла и всичко зависи от това какви съответно ограничения ще бъдат въведени и в какъв съответен подтекст. Виждате динамичността на развиването на пандемията. Едни ограничения биха били съответни в този момент, други - при доста по гладко развиване или при спад на болестта.
Никой не би могъл да планува тъкмо какво ще се случи. Но това, което може да се допуска, е, че макар правилото, че всяка държава-членка има извънредно необятна независимост на преценка в региона на опазването на здравето, което има връзка и с националната сигурност, в границите на Европейски Съюз би трябвало да има единна политика и единно решение. Противното би означавало торпилиране на една от главните свободи на европейското право - свободата на придвижване на хора.
- Т.е. какво очаквате вие да се случи?
- Моето очакване е да има ограничения. Но в случай че не бъде реализиран консенсус в границите на Европейски Съюз, това ще е доста по-сериозна заплаха за разпадането му от ветото, което постановиха върху неговия бюджет Полша и Унгария. Защото свободата на придвижване на хора е една от главните полезности. Така поражда договорът за Европейски Съюз - като една концепция за пространство на свободно придвижване на хора, артикули, капитали и услуги.
Ако свободното придвижване на хора отпадне, ако продължително се ограничи свободата на напредване и определяне, то това значително би обезсмислило самото действие на съюза. Затова се надявам ограниченията да са меки, да са гъвкави. И да има рационален баланс сред пълномощията на националните държавни управления и на Европейската комисия, като се регистрира динамичността на развиването на болестта и съответната обстановка във всяка страна. Не чакам налагане на тотална карантина или на тотална възбрана за придвижване във всички страни.
Европейски Съюз е потвърдил, че въпреки да работи постепенно поради нуждата от реализиране на консенсусни ограничения, най-често съумява да вземе такива политически гъвкави решения, да доближи до рационалните взаимни отстъпки. А не да взема решения, от които всички са губещи. Както да вземем за пример ние взехме решението по разногласието със Северна Македония и договарянията за нейното участие в Европейски Съюз, от което никой с изключение на Русия не печели.
Ако имунизацията успее да снижи болестта до равнища, които не съставляват сериозна опасност за публичното здраве и за живота на хората, тези ограничения би трябвало автоматизирано да отпаднат. Но никой не може да планува занапред тази динамичност в другите елементи на континента.
- Ако бъдат въведени условия за ваксина, то даже човек да желае, може да няма по какъв начин да си я сложи незабавно, тъй като не му е пристигнал редът. Редно ли е през това време, до момента в който чака, да бъде стеснен да пътува? Може да се окаже, че до лятото да вземем за пример не може да пътува.
- Ако обстановката е трагична, може през лятото, може и през другото лято такова ограничаване да бъде наложено. Защото животът и здравето са по-ценни от удоволствието да пътуваш и даже от нуждата да пътуваш, когато това се изисква от работата ти, от бизнеса и така нататък И противоположното. Ако обстановката се възстановява в следствие и на постепенната имунизация, и на все по-добрите лечебни способи, упованията са противоположни - да става все по-свободно пътуването.
- А за българите, които живеят в чужбина, има ли хипотеза да бъдат спирани и да не могат да се приберат в България, в случай че страната вкара условие за ваксина, а те по някаква причина не са си сложили?
- Всичко зависи какво тъкмо ще написа в това условие и дали българските жители ще имат преимущество. Допустимо е да има диференциран метод на страната - по отношение на български жители, по отношение на жители на Европейски Съюз и по отношение на трети страни. Тоест поданството позволява известно облагодетелстване на българите, живеещи в чужбина, по отношение на жителите на останалите държави-членки. Но отново всичко ще зависи от конкретиката на обстановката. Това са политически решения, които нормалните правови държави вземат след публични разисквания и трезва преценка на взамодействието и балансите сред конкуриращи се ползи. Тук решенията се вземат по различен метод. Първо се споделя нещо, след това се мисли, най-после се прави тъкмо противоположното. От този безпорядък сме на този хал с най-вече смъртност и най-черна статистика. Този принцип на проба и неточност не постоянно е печеливш.
- Като приказваме за печеливши тактики, по какъв начин ви звучи тактиката на шеф, който търси преболедувал човек, с цел да го назначи на работа?
- Категорично това е дискриминация, безусловно недопустима и от Конституцията, и от Закона за отбрана от дискриминация. Това не се нуждае от коментар, а желае доста сериозна глоба.
- Какво следва да направи някой, който е бил спрян да кандидатства за тази служба?
- Би могъл да сезира Комисията за отбрана от дискриминация, която обаче има пълномощия единствено да открива дискриминация, да постанова наказания и да дава наставления. Тя не би могла да му даде обезщетение. Би могъл да предяви и иск за обезщетение пред съда.
- Като стартира акцията по слагането на имунизациите, ще подписваме осведомено единодушие. Това освобождава ли компаниите производители и страната от отговорност, в случай че се проявят тежки странични резултати, или в случай че някой бъде повреден от имунизацията?
- Въпросът е многопластов. Информираното единодушие е въведено, с цел да разпределя отговорността сред пациента и медицинските екипи, които дават съответната здравна услуга. Има спорна процедура на съдилищата, само че има решения, в които се приема, че осведоменото единодушие не освобождава от отговорност лекаря или болничното заведение, камо ли страната. Но и тук дяволът е в детайла. Много зависи от това по какъв начин тъкмо е дефинирано това осведомено единодушие. Ако е написано ясно, изчерпателно, с задоволително наедрял шрифт, да е налично за всеки образован човек (като би трябвало да има метод това да бъде разяснявано и необразованите и на незрящите), тогава отговорността отива повече към пациента, дал единодушието си. И назад - когато това осведомено единодушие е завоалирано с общи изречения от вида на " пациентът е известен за всички вероятни реакции ", а не за съответните вероятни реакции, тогава се приема, че то не е задоволително ясно и съответното болнично заведение не се освобождава напълно от отговорност.
Но тук има и един доста забавен въпрос. Доколкото знам, на равнище ЕК се разисква сериозно да бъдат освободени от отговорност производителите на имунизацията, тъй като за разлика от нормалното произвеждане на имунизацията, тук производителите не са имали задоволително опция дълготрайно да следят възможните отрицателни резултати. Правят се изследвания, само че те са от 7-8 месеца, а от време на време отрицателните резултати от имунизациите настъпват след години. От една страна това в относителен проект покачва заплахата тези резултати да се проявят по-късно. От друга страна обаче положението на публичното здраве, опасността за срутване на стопанската система, огромният % умряли в цяла Европа постанова този риск да бъде стихотворец. Това е едно от тези решения, за които страните членки са склонни да поемат отговорността при възможна поява на такива затруднения от ваксини.
- Отговорността да е за държавните управления, в случай че не за производителя, само че не и никой да не носи отговорност, нали?
- В никакъв случай не приказваме никой да не носи отговорност. Тя ще е на държавите-членки, които са показали интерес и са поели този риск, приемайки, че рискът от бъдещи възможни затруднения е доста по-малък за живота, здравето, стопанската система, в сравнение с вредите, които нанася пандемията от COVID-19.
- Президентът през днешния ден разгласи, че ще насрочи изборите на 28 март, въпреки и предходната седмица ЦИК да заприказва за отлагането им. Това обаче слага въпроса по какъв начин ще гласоподават хората под карантина. Има ли решение по какъв начин да не бъдат нарушени изборните им права?
- Има решение, има и време. Изглежда напълно разумно да бъде въведена опция за карантинираните, единствено за тях, а за какво не и за тези, които по други справедливи аргументи не могат да стигнат до изборните секции, да се гласоподава по пощата. Хипотетично това е мислимо да бъде въведено като опция при трагично увеличението на заболяемостта. Добре е занапред да се предвидят законови промени в тази тенденция. Време има и публичният интерес го постанова. Трябва да се балансира рационално сред изборното право и самостоятелното и публично здраве и живота на хората. Както в Съединени американски щати гласуването по пощата може да стартира 2-3 седмици преди деня на изборите.
- Гласуването по пощата не усилва ли риска от злоупотреби?
- Няма идеално решение. Но като знаем какъв брой злоупотреби се вършат и при стартирането на бюлетините в урната, най-много при подправянето на протоколите и отчитането на резултатите, това наподобява бял дерт, още повече то в тази ситуация би било подчинено на запазването на живота и на здравето на хората. Тук има законна цел да се вкара тази мярка за разлика от престъпните подправяне, пазаруване и пласиране на гласове. Трябва да се преценя кое е по-малкото зло. Няма съвършена система, би трябвало да сме реалисти. Но балансирайки сред живота и здравето на хората и опцията им да изразят демократично своя избор, който е главно конституционно право, съгласно мен не можем да си позволим при така и така все по-ниска изборна интензивност, да изолираме доста хора. Да не приказваме, че тук може да се злоупотребява и с издаването на заповеди за карантина, с цел да бъдат отстранени хора, за които се допуска по какъв начин ще гласоподават. Ако има политическа воля, страната би могла да вкара надеждни правила и надзор против фалшификации.
- Но пандемията не може да бъде опрощение за отсрочване на изборите?
- В тази обстановка, в която сме, освен това рухнало доверие към ръководещите, би било пагубно, би било подигравка с Конституцията. Така че надалеч по-разумно и по-мека мярка е да се допусне форма на гласоподаване по пощата, в сравнение с да се отсрочат изборите. Каква е гаранцията, че след 5 месеца обстановката ще бъде по-добра?!
- В своята история Европейският съюз в никакъв случай не е бил изправен пред подобен проблем. Затова в качествено новата обстановка ще бъдат търсени напълно нови решения. Ще се търси извънредно сложния и внимателен баланс сред ползите на държавите-членки и тези на общността.
Ако очаквате от мен безапелационен еднопосочен отговор: Това ограничава правото на свободно придвижване. Но не всяко ограничаване е нарушаване на съответното право. Не са нарушавания рестриктивните мерки, наложени в публичен интерес, които преследват законна цел, и са пропорционални на аргументите, които ги постановат - в тази ситуация опасността от Коронавирус.
Правото на напредване и установявано, както и множеството права по Конвенцията за правата на индивида и тези, произлизащи от правото на Европейски Съюз, не са безспорни. Те търпят ограничавания в полза на по-висши в ценностната подчиненост цели - каквито са животът, здравето на индивида и публичното здраве. Така стигаме до по-дългия и по-верен отговор, че дяволът е в детайла и всичко зависи от това какви съответно ограничения ще бъдат въведени и в какъв съответен подтекст. Виждате динамичността на развиването на пандемията. Едни ограничения биха били съответни в този момент, други - при доста по гладко развиване или при спад на болестта.
Никой не би могъл да планува тъкмо какво ще се случи. Но това, което може да се допуска, е, че макар правилото, че всяка държава-членка има извънредно необятна независимост на преценка в региона на опазването на здравето, което има връзка и с националната сигурност, в границите на Европейски Съюз би трябвало да има единна политика и единно решение. Противното би означавало торпилиране на една от главните свободи на европейското право - свободата на придвижване на хора.
- Т.е. какво очаквате вие да се случи?
- Моето очакване е да има ограничения. Но в случай че не бъде реализиран консенсус в границите на Европейски Съюз, това ще е доста по-сериозна заплаха за разпадането му от ветото, което постановиха върху неговия бюджет Полша и Унгария. Защото свободата на придвижване на хора е една от главните полезности. Така поражда договорът за Европейски Съюз - като една концепция за пространство на свободно придвижване на хора, артикули, капитали и услуги.
Ако свободното придвижване на хора отпадне, ако продължително се ограничи свободата на напредване и определяне, то това значително би обезсмислило самото действие на съюза. Затова се надявам ограниченията да са меки, да са гъвкави. И да има рационален баланс сред пълномощията на националните държавни управления и на Европейската комисия, като се регистрира динамичността на развиването на болестта и съответната обстановка във всяка страна. Не чакам налагане на тотална карантина или на тотална възбрана за придвижване във всички страни.
Европейски Съюз е потвърдил, че въпреки да работи постепенно поради нуждата от реализиране на консенсусни ограничения, най-често съумява да вземе такива политически гъвкави решения, да доближи до рационалните взаимни отстъпки. А не да взема решения, от които всички са губещи. Както да вземем за пример ние взехме решението по разногласието със Северна Македония и договарянията за нейното участие в Европейски Съюз, от което никой с изключение на Русия не печели.
Ако имунизацията успее да снижи болестта до равнища, които не съставляват сериозна опасност за публичното здраве и за живота на хората, тези ограничения би трябвало автоматизирано да отпаднат. Но никой не може да планува занапред тази динамичност в другите елементи на континента.
- Ако бъдат въведени условия за ваксина, то даже човек да желае, може да няма по какъв начин да си я сложи незабавно, тъй като не му е пристигнал редът. Редно ли е през това време, до момента в който чака, да бъде стеснен да пътува? Може да се окаже, че до лятото да вземем за пример не може да пътува.
- Ако обстановката е трагична, може през лятото, може и през другото лято такова ограничаване да бъде наложено. Защото животът и здравето са по-ценни от удоволствието да пътуваш и даже от нуждата да пътуваш, когато това се изисква от работата ти, от бизнеса и така нататък И противоположното. Ако обстановката се възстановява в следствие и на постепенната имунизация, и на все по-добрите лечебни способи, упованията са противоположни - да става все по-свободно пътуването.
- А за българите, които живеят в чужбина, има ли хипотеза да бъдат спирани и да не могат да се приберат в България, в случай че страната вкара условие за ваксина, а те по някаква причина не са си сложили?
- Всичко зависи какво тъкмо ще написа в това условие и дали българските жители ще имат преимущество. Допустимо е да има диференциран метод на страната - по отношение на български жители, по отношение на жители на Европейски Съюз и по отношение на трети страни. Тоест поданството позволява известно облагодетелстване на българите, живеещи в чужбина, по отношение на жителите на останалите държави-членки. Но отново всичко ще зависи от конкретиката на обстановката. Това са политически решения, които нормалните правови държави вземат след публични разисквания и трезва преценка на взамодействието и балансите сред конкуриращи се ползи. Тук решенията се вземат по различен метод. Първо се споделя нещо, след това се мисли, най-после се прави тъкмо противоположното. От този безпорядък сме на този хал с най-вече смъртност и най-черна статистика. Този принцип на проба и неточност не постоянно е печеливш.
- Като приказваме за печеливши тактики, по какъв начин ви звучи тактиката на шеф, който търси преболедувал човек, с цел да го назначи на работа?
- Категорично това е дискриминация, безусловно недопустима и от Конституцията, и от Закона за отбрана от дискриминация. Това не се нуждае от коментар, а желае доста сериозна глоба.
- Какво следва да направи някой, който е бил спрян да кандидатства за тази служба?
- Би могъл да сезира Комисията за отбрана от дискриминация, която обаче има пълномощия единствено да открива дискриминация, да постанова наказания и да дава наставления. Тя не би могла да му даде обезщетение. Би могъл да предяви и иск за обезщетение пред съда.
- Като стартира акцията по слагането на имунизациите, ще подписваме осведомено единодушие. Това освобождава ли компаниите производители и страната от отговорност, в случай че се проявят тежки странични резултати, или в случай че някой бъде повреден от имунизацията?
- Въпросът е многопластов. Информираното единодушие е въведено, с цел да разпределя отговорността сред пациента и медицинските екипи, които дават съответната здравна услуга. Има спорна процедура на съдилищата, само че има решения, в които се приема, че осведоменото единодушие не освобождава от отговорност лекаря или болничното заведение, камо ли страната. Но и тук дяволът е в детайла. Много зависи от това по какъв начин тъкмо е дефинирано това осведомено единодушие. Ако е написано ясно, изчерпателно, с задоволително наедрял шрифт, да е налично за всеки образован човек (като би трябвало да има метод това да бъде разяснявано и необразованите и на незрящите), тогава отговорността отива повече към пациента, дал единодушието си. И назад - когато това осведомено единодушие е завоалирано с общи изречения от вида на " пациентът е известен за всички вероятни реакции ", а не за съответните вероятни реакции, тогава се приема, че то не е задоволително ясно и съответното болнично заведение не се освобождава напълно от отговорност.
Но тук има и един доста забавен въпрос. Доколкото знам, на равнище ЕК се разисква сериозно да бъдат освободени от отговорност производителите на имунизацията, тъй като за разлика от нормалното произвеждане на имунизацията, тук производителите не са имали задоволително опция дълготрайно да следят възможните отрицателни резултати. Правят се изследвания, само че те са от 7-8 месеца, а от време на време отрицателните резултати от имунизациите настъпват след години. От една страна това в относителен проект покачва заплахата тези резултати да се проявят по-късно. От друга страна обаче положението на публичното здраве, опасността за срутване на стопанската система, огромният % умряли в цяла Европа постанова този риск да бъде стихотворец. Това е едно от тези решения, за които страните членки са склонни да поемат отговорността при възможна поява на такива затруднения от ваксини.
- Отговорността да е за държавните управления, в случай че не за производителя, само че не и никой да не носи отговорност, нали?
- В никакъв случай не приказваме никой да не носи отговорност. Тя ще е на държавите-членки, които са показали интерес и са поели този риск, приемайки, че рискът от бъдещи възможни затруднения е доста по-малък за живота, здравето, стопанската система, в сравнение с вредите, които нанася пандемията от COVID-19.
- Президентът през днешния ден разгласи, че ще насрочи изборите на 28 март, въпреки и предходната седмица ЦИК да заприказва за отлагането им. Това обаче слага въпроса по какъв начин ще гласоподават хората под карантина. Има ли решение по какъв начин да не бъдат нарушени изборните им права?
- Има решение, има и време. Изглежда напълно разумно да бъде въведена опция за карантинираните, единствено за тях, а за какво не и за тези, които по други справедливи аргументи не могат да стигнат до изборните секции, да се гласоподава по пощата. Хипотетично това е мислимо да бъде въведено като опция при трагично увеличението на заболяемостта. Добре е занапред да се предвидят законови промени в тази тенденция. Време има и публичният интерес го постанова. Трябва да се балансира рационално сред изборното право и самостоятелното и публично здраве и живота на хората. Както в Съединени американски щати гласуването по пощата може да стартира 2-3 седмици преди деня на изборите.
- Гласуването по пощата не усилва ли риска от злоупотреби?
- Няма идеално решение. Но като знаем какъв брой злоупотреби се вършат и при стартирането на бюлетините в урната, най-много при подправянето на протоколите и отчитането на резултатите, това наподобява бял дерт, още повече то в тази ситуация би било подчинено на запазването на живота и на здравето на хората. Тук има законна цел да се вкара тази мярка за разлика от престъпните подправяне, пазаруване и пласиране на гласове. Трябва да се преценя кое е по-малкото зло. Няма съвършена система, би трябвало да сме реалисти. Но балансирайки сред живота и здравето на хората и опцията им да изразят демократично своя избор, който е главно конституционно право, съгласно мен не можем да си позволим при така и така все по-ниска изборна интензивност, да изолираме доста хора. Да не приказваме, че тук може да се злоупотребява и с издаването на заповеди за карантина, с цел да бъдат отстранени хора, за които се допуска по какъв начин ще гласоподават. Ако има политическа воля, страната би могла да вкара надеждни правила и надзор против фалшификации.
- Но пандемията не може да бъде опрощение за отсрочване на изборите?
- В тази обстановка, в която сме, освен това рухнало доверие към ръководещите, би било пагубно, би било подигравка с Конституцията. Така че надалеч по-разумно и по-мека мярка е да се допусне форма на гласоподаване по пощата, в сравнение с да се отсрочат изборите. Каква е гаранцията, че след 5 месеца обстановката ще бъде по-добра?!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ