Галъп: Вотът е справедлив, изборите-не
Абстрактно предпочитание за смяна - без внезапни придвижвания и предприемане на съответни дейности, имат българите сега, сочи проучване на „ Галъп Интернешънъл “, показано от социолога Първан Симеонов в бТВ. 
Според данните 41% желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% - не. 35% желаят предварителни парламентарни избори, само че 40% не желаят. 47% утвърждават вота на съмнение към държавното управление, а 27% - не, до момента в който 26% нямат мнение по въпроса.
„ Когато питаме дали би трябвало да има избор на съмнение или оставка на държавното управление, интервюираните дават отговор с „ да “, само че непосредствено попитаме ли за избори, се долавя страх и принуда “, сподели Симеонов, който изяснява това отвращение с съмнение в демократичните процеси като изборите и че интервюираните не виждат опция на ръководещите.
69 % от интервюираните българи декларират, че институциите са отговорни за водната рецесия. " Повечето хора (47%) считат, че е заслужено да има избор на съмнение. В това проучване се видя, че българите загърбиха политическите си пристрастия и дадоха отговор по персонални убеждения дали вотът е обективен ", сподели още той.
" По време на " Апартаментгейт " данните изглеждаха по-тревожни за държавното управление ", разяснява социологът.
" Предполагам, че вотът на съмнение няма да мине. Просто тъй като дребните играчи нямат проект и не им се върви на бързи избори. Целта на вота не постоянно е да бутне държавното управление, а да провокира спор ", акцентира Първан Симеонов.
Две трети от интервюираните по-скоро избират, по принцип, сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, 14% считат, че е по-добре да са частни. Това може да се дължи на постепенно привикване с пазарните механизми или предпочитание за държавен надзор върху стратегически браншове, счита Първанов, който отбелязва, че хората през последните 30 години са привикнали с пазарните връзки, само че не и с разслоението.
Според данните 41% желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% - не. 35% желаят предварителни парламентарни избори, само че 40% не желаят. 47% утвърждават вота на съмнение към държавното управление, а 27% - не, до момента в който 26% нямат мнение по въпроса.
„ Когато питаме дали би трябвало да има избор на съмнение или оставка на държавното управление, интервюираните дават отговор с „ да “, само че непосредствено попитаме ли за избори, се долавя страх и принуда “, сподели Симеонов, който изяснява това отвращение с съмнение в демократичните процеси като изборите и че интервюираните не виждат опция на ръководещите.
69 % от интервюираните българи декларират, че институциите са отговорни за водната рецесия. " Повечето хора (47%) считат, че е заслужено да има избор на съмнение. В това проучване се видя, че българите загърбиха политическите си пристрастия и дадоха отговор по персонални убеждения дали вотът е обективен ", сподели още той.
" По време на " Апартаментгейт " данните изглеждаха по-тревожни за държавното управление ", разяснява социологът.
" Предполагам, че вотът на съмнение няма да мине. Просто тъй като дребните играчи нямат проект и не им се върви на бързи избори. Целта на вота не постоянно е да бутне държавното управление, а да провокира спор ", акцентира Първан Симеонов.
Две трети от интервюираните по-скоро избират, по принцип, сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, 14% считат, че е по-добре да са частни. Това може да се дължи на постепенно привикване с пазарните механизми или предпочитание за държавен надзор върху стратегически браншове, счита Първанов, който отбелязва, че хората през последните 30 години са привикнали с пазарните връзки, само че не и с разслоението. Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ