Народът харчи, цените скачат
94% от българите избират да купуват български храни
Българите са подготвени да харчат повече през тази година, а инфлацията може да стигне 4% в края на 2019 година Това сочат стопански данни, които бяха оповестени през седмицата.
Те демонстрират по какъв начин се отразява нарастването на заплатите върху потреблението у нас.
Според изследването " Обсерватория " на БНП Париба Лични Финанси, извършено в 17 страни измежду 14 000 европейци , 62% от сънародниците ни са подготвени да харчат повече през тази година спрямо 2018-а. Тези числа подреждат българите на трето място в Европейски Съюз във връзка с проектите за по-голямо ползване. Преди нас са Словакия /73%/ и Румъния /63%/. А междинното равнище за Европейски Съюз е 41%.
30% от нашенците са на мнение, че покупателната им дарба се е повишила. За Съюза междинното равнище е 23%. Така във връзка с повишението на покупателната дарба България е в топ 5 на Европейски Съюз.
В същото време обаче 30% от българите се усещат обеднели , което е под междинното за Европейски Съюз от 44%. Най-песимистично настроени са французите /59%/.
Българите възнамеряват да похарчат повече пари за ваканции и пътувания /67%/, да си купят нови електроуреди /60%/. Всеки втори счита да ремонтира дома си, което е с 19% повече от междинното за Европейски Съюз.
Любопитна наклонност е, че 68% от хората у нас са подготвени да платят сред 5 и 10% повече за локални артикули. Според 72% от българите, закупуването на национални артикули е демонстрация на национализъм и поддръжка на стопанската система. В това отношение ние сме в топ 3, като пред нас са Италия /75%/ и Швеция /71%/. Сънародниците ни най-често купуват български храни /94%/, мебели /75%/ и козметика /74%/.
На фона на настройките за повишение на потреблението, регистрирани от " Обсерватория ", напълно разумно идват прогнозите на Българска народна банка за инфлацията през 2019 година В най-новия брой на тримесечното си издание „ Икономически обзор “ Централната банка ревизира нагоре прогнозите си за края на 2019-а - от 2,2% при започване на годината, през 2,6% през март, до 4 на 100 през май. Според макроикономистите на Българска народна банка, повода е покачването на интернационалните цени на храните, както и на услугите, които нарастват поради по-високи разноски за труд и потребителско търсене. В края на 2020 година обаче инфлацията ще забави темпа си до 2,1%.
От Българска народна банка чакат през 2019 година и 2020 година растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира по отношение на 2018 година Това ще се дефинира основно от частното ползване и в по-малка степен от повишаване на вложенията. Темпът на повишаване обаче ще се забави спрямо предходните години.
Забавянето на световния стопански напредък вследствие на редица външни фактори ще докара до по-слабо търсене на български артикули и услуги през сегашното и идващото тримесечие на годината. Успоредно с това повишаването на вноса в отговор на мощното вътрешно търсене ще ограничи приноса на чистия износ към Брутният вътрешен продукт спрямо 2018 година
Като опасности в интернационален проект в отчета се показват нарасналата световна неустановеност, обвързвана с комерсиалните разногласия, неподходящите трендове на финансовите пазари в някои разрастващи се стопански системи, забавянето на икономическия напредък в Китай и неналичието на изясненост към Брекзит.
Най-осезаемо отражение върху износа на България през идващите две тримесечия ще окаже по-слабата икономическа интензивност в Турция, която е главен търговски сътрудник за страната ни отвън Европейски Съюз, както и предстоящото закъснение на растежа в някои от главните сътрудници в Еврозоната.
Тенденцията за повишение на кредитирането ще се задържи и през идващите няколко месеца, само че ще е по-слаба спрямо предходната година. Депозитите ще продължат да порастват с бързи темпове.
Българите са подготвени да харчат повече през тази година, а инфлацията може да стигне 4% в края на 2019 година Това сочат стопански данни, които бяха оповестени през седмицата.
Те демонстрират по какъв начин се отразява нарастването на заплатите върху потреблението у нас.
Според изследването " Обсерватория " на БНП Париба Лични Финанси, извършено в 17 страни измежду 14 000 европейци , 62% от сънародниците ни са подготвени да харчат повече през тази година спрямо 2018-а. Тези числа подреждат българите на трето място в Европейски Съюз във връзка с проектите за по-голямо ползване. Преди нас са Словакия /73%/ и Румъния /63%/. А междинното равнище за Европейски Съюз е 41%.
30% от нашенците са на мнение, че покупателната им дарба се е повишила. За Съюза междинното равнище е 23%. Така във връзка с повишението на покупателната дарба България е в топ 5 на Европейски Съюз.
В същото време обаче 30% от българите се усещат обеднели , което е под междинното за Европейски Съюз от 44%. Най-песимистично настроени са французите /59%/.
Българите възнамеряват да похарчат повече пари за ваканции и пътувания /67%/, да си купят нови електроуреди /60%/. Всеки втори счита да ремонтира дома си, което е с 19% повече от междинното за Европейски Съюз.
Любопитна наклонност е, че 68% от хората у нас са подготвени да платят сред 5 и 10% повече за локални артикули. Според 72% от българите, закупуването на национални артикули е демонстрация на национализъм и поддръжка на стопанската система. В това отношение ние сме в топ 3, като пред нас са Италия /75%/ и Швеция /71%/. Сънародниците ни най-често купуват български храни /94%/, мебели /75%/ и козметика /74%/.
На фона на настройките за повишение на потреблението, регистрирани от " Обсерватория ", напълно разумно идват прогнозите на Българска народна банка за инфлацията през 2019 година В най-новия брой на тримесечното си издание „ Икономически обзор “ Централната банка ревизира нагоре прогнозите си за края на 2019-а - от 2,2% при започване на годината, през 2,6% през март, до 4 на 100 през май. Според макроикономистите на Българска народна банка, повода е покачването на интернационалните цени на храните, както и на услугите, които нарастват поради по-високи разноски за труд и потребителско търсене. В края на 2020 година обаче инфлацията ще забави темпа си до 2,1%.
От Българска народна банка чакат през 2019 година и 2020 година растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира по отношение на 2018 година Това ще се дефинира основно от частното ползване и в по-малка степен от повишаване на вложенията. Темпът на повишаване обаче ще се забави спрямо предходните години.
Забавянето на световния стопански напредък вследствие на редица външни фактори ще докара до по-слабо търсене на български артикули и услуги през сегашното и идващото тримесечие на годината. Успоредно с това повишаването на вноса в отговор на мощното вътрешно търсене ще ограничи приноса на чистия износ към Брутният вътрешен продукт спрямо 2018 година
Като опасности в интернационален проект в отчета се показват нарасналата световна неустановеност, обвързвана с комерсиалните разногласия, неподходящите трендове на финансовите пазари в някои разрастващи се стопански системи, забавянето на икономическия напредък в Китай и неналичието на изясненост към Брекзит.
Най-осезаемо отражение върху износа на България през идващите две тримесечия ще окаже по-слабата икономическа интензивност в Турция, която е главен търговски сътрудник за страната ни отвън Европейски Съюз, както и предстоящото закъснение на растежа в някои от главните сътрудници в Еврозоната.
Тенденцията за повишение на кредитирането ще се задържи и през идващите няколко месеца, само че ще е по-слаба спрямо предходната година. Депозитите ще продължат да порастват с бързи темпове.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ