52% от българите: Рано е за облекчен режим
93% от българските жители одобряват, че страната ни се оправя добре с пандемията на фона на останалите европейски страни. Това демонстрират данните на " Галъп " от проучване на публичните настройки през април. Социолозите означават, че това е доста висок отзив за изминатия до този миг път и се записва даже растеж – преди месец този дял бе 87%.
Българите остават съзнателни: „ Вече съм много раздразнителен от рестриктивните мерки “ споделят 31%, само че 69% споделят „ одобрявам рестриктивните мерки, без да се нервирам “. И запитани дали е време рестриктивните мерки да стартират да понижават, 52% споделят „ рано е “.
Има обаче и 44%, които считат, че е време, т.е. обществото ни към този момент е действително разграничено по този въпрос. Нетърпеливостта още не доминира, само че очевидно не е за подценяване. Може би и по тази причина болшинство от 53% намира, че изключителното състояние не би трябвало да бъде удължавано и след 13 май. 30% въпреки всичко са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Тук евентуално се вплита освен персоналното мнение, само че и вярата на мнозина за по-бързо справяне със болестта.
Обществената паника остава висока, само че понижава спрямо предходния месец (първите признаци за прекъсване на растежа на паниката бяха оповестени в сондажа от преди седмица), означават от " Галъп ". Белезите на понижаване ясно личат в реакциите на хората на самата зараза – тези реакции се разрушават на три групи: паническата група (приемат, че това е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се резервира: 24% в този момент (само с два пункта по-нисък преди месец), само че тревожната (приемат, че коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип) понижава със седем пункта до 57%, а спокойната (приемат, че обстановката не е рискова и е обвързвана с повече шумотевица) се усилва с 6 пункта до 18%.
Очевидно по-висок в този момент е делът на спокойните, а този на тревожните понижава, въпреки и да остава най-значим. Към неговата значителност би трябвало да се добави и константният дял на под паника реакции.
В света се оформиха три модела на реакция на епидемията:
първи, условно наименуван „ китайски “: с фрапантни ограничения и интервенция на страната в персоналния живот. 13% го поддържат в този момент, при 30% поддръжка преди месец;
втори, условно наименуван „ европейски “: със възбрана на скупчвания на хора на публични места. 48% го харесват в този момент, при 42% преди месец;
трети, условно наименуван „ шведски “: елементарният живот продължава обикновено, хората прекарват вируса и добиват всеобщ имунитет. 33% го поддържат в този момент, при 23% преди месец;
Приложеният в съвсем цяла Европа способ се приема най-широко у нас, само че „ шведският “ модел стартира да се харесва повече от „ китайския “. Вероятно, всичко това е отражение и на ниската до момента заболеваемост в България. Колкото по-успешни са марките до момента, толкоз по-бързо те стартират да наподобяват и ненужни в очите на мнозина. Към това би трябвало да се добави и отбелязваната и до момента податливост у нас размерът на опасността да се слага под подозрение.
Българите остават съзнателни: „ Вече съм много раздразнителен от рестриктивните мерки “ споделят 31%, само че 69% споделят „ одобрявам рестриктивните мерки, без да се нервирам “. И запитани дали е време рестриктивните мерки да стартират да понижават, 52% споделят „ рано е “.
Има обаче и 44%, които считат, че е време, т.е. обществото ни към този момент е действително разграничено по този въпрос. Нетърпеливостта още не доминира, само че очевидно не е за подценяване. Може би и по тази причина болшинство от 53% намира, че изключителното състояние не би трябвало да бъде удължавано и след 13 май. 30% въпреки всичко са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Тук евентуално се вплита освен персоналното мнение, само че и вярата на мнозина за по-бързо справяне със болестта.
Обществената паника остава висока, само че понижава спрямо предходния месец (първите признаци за прекъсване на растежа на паниката бяха оповестени в сондажа от преди седмица), означават от " Галъп ". Белезите на понижаване ясно личат в реакциите на хората на самата зараза – тези реакции се разрушават на три групи: паническата група (приемат, че това е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се резервира: 24% в този момент (само с два пункта по-нисък преди месец), само че тревожната (приемат, че коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип) понижава със седем пункта до 57%, а спокойната (приемат, че обстановката не е рискова и е обвързвана с повече шумотевица) се усилва с 6 пункта до 18%.
Очевидно по-висок в този момент е делът на спокойните, а този на тревожните понижава, въпреки и да остава най-значим. Към неговата значителност би трябвало да се добави и константният дял на под паника реакции.
В света се оформиха три модела на реакция на епидемията:
първи, условно наименуван „ китайски “: с фрапантни ограничения и интервенция на страната в персоналния живот. 13% го поддържат в този момент, при 30% поддръжка преди месец;
втори, условно наименуван „ европейски “: със възбрана на скупчвания на хора на публични места. 48% го харесват в този момент, при 42% преди месец;
трети, условно наименуван „ шведски “: елементарният живот продължава обикновено, хората прекарват вируса и добиват всеобщ имунитет. 33% го поддържат в този момент, при 23% преди месец;
Приложеният в съвсем цяла Европа способ се приема най-широко у нас, само че „ шведският “ модел стартира да се харесва повече от „ китайския “. Вероятно, всичко това е отражение и на ниската до момента заболеваемост в България. Колкото по-успешни са марките до момента, толкоз по-бързо те стартират да наподобяват и ненужни в очите на мнозина. Към това би трябвало да се добави и отбелязваната и до момента податливост у нас размерът на опасността да се слага под подозрение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ