ДДС остава 9% за заведенията, ако минат на патентен данък
9% Данък добавена стойност върху храната и безалкохолните питиета, употребявани в заведение, както и върху хотелското настаняване и туристическите пакети може да останат и след Нова година. Условието обаче е всички обекти да минат на патентен налог, се разбра след среща на представители на туристическия отрасъл с премиера Николай Денков и финансовия министър Асен Василев, проведена от министърката на туризма Зарица Динкова в късния следобяд в четвъртък, оповестява в. “24 часа ”.
Идеята е зародила това лято около многочислените инспекции на Национална агенция за приходите по Черноморието, разказал на срещата Асен Василев. Шефът на приходната организация Румен Спецов му се оплакал, че сегашните санкции, налагани на заведения и хотели за неспазване на данъчното законодателство, са неефективни и проблемите могат да се решат, в случай че минат на патентен налог.
При заведенията за хранене той ще се дефинира съгласно броя на местата за сядане, а в хотелите - съгласно броя на леглата. Ще има и в допълнение зониране, тъй че ставката ще е друга за ресторант на бул. “Витоша ” в столицата и в крайпътно заведение, както и в курортите по морето. Според финансовия министър патентният налог е и по-ефективен за обмисляне на приходите в хазната.
Първите реакции от сектора към този момент са, че приема смяната. Шефът на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов да вземем за пример съобщи, че по този начин е проведена данъчната система в доста страни в Европейски Съюз и патентният налог е по-справедлив, само че зависи от съответните ставки.
Заплатите единствено по банков път, прецизно издаване на касови бележки, изрядно счетоводство, изискал обаче в подмяна министърът от сектора.
Решение не било взето, диалозите щели да продължат. Докато няма такова, желанието на финансовото министерство е Данък добавена стойност да остане 9% за туроператорите, а за ресторантьорите да се върне в естествен размер.
На срещата в четвъртък са разисквани и ограничения, с които да се помогне на туристическият отрасъл. Асен Василев е декларирал, че всички претенции, които не са корпоративни, а засягат целия бранш, ще бъдат деликатно проучени и има възможност да се удовлетворят, описаха участници в срещата.
Едно от тях визира трудовото и данъчното законодателство. Ресторантьори и хотелиери са повдигнали въпроса за спомагателния труд, който се поставя през сезона. Тогава постоянно личният състав работи изключително.
В туризма няма браншови групов трудов контракт, който да дефинира лимита от часове за работна седмица, и предлагането е да се одобри горна граница. Осигуровките върху в допълнение положените часове труд съгласно Кодекса на труда са по-високи и надлежно върху тях се дължи налог общ приход. Идеята е да се дефинира, че в туристическия бранш работната седмица е примерно 40 часа и за часовете над този таван се заплащат съответните осигуровки, само че страната да опрощава налога върху тях, описа участник в срещата.
Другото искане, което ще се прегледа още преди съставянето на бюджета за следващата година, визира рекламата на българския туризъм в чужбина, която се прави за сметка на туроператори, хотели и курортни комплекси.
По принцип, когато се подписва контракт с външен контрагент за докарване на посетители от чужбина, сред 1 и 3% от цената на контракта се заплаща на външния сътрудник, с цел да направи рекламните материали. При подписване на контракт с booking и други платформи за продажба на нощувки таксата е даже 18%, като това се счита за разход за разпространение на обекта.
Тъй като във всички тези случаи става дума за рекламиране и на България, концепцията е страната да компенсира част от тези разноски, примерно 50%. Тези пари би трябвало да са отвън бюджета за национална реклама, който през последните години се движи сред 20 и 30 млн. лева годишно. Подчертано е било, че е най-добре такова компенсиране да се прави единствено на компании, които са членове на някое браншово съдружие.
Идеята е зародила това лято около многочислените инспекции на Национална агенция за приходите по Черноморието, разказал на срещата Асен Василев. Шефът на приходната организация Румен Спецов му се оплакал, че сегашните санкции, налагани на заведения и хотели за неспазване на данъчното законодателство, са неефективни и проблемите могат да се решат, в случай че минат на патентен налог.
При заведенията за хранене той ще се дефинира съгласно броя на местата за сядане, а в хотелите - съгласно броя на леглата. Ще има и в допълнение зониране, тъй че ставката ще е друга за ресторант на бул. “Витоша ” в столицата и в крайпътно заведение, както и в курортите по морето. Според финансовия министър патентният налог е и по-ефективен за обмисляне на приходите в хазната.
Първите реакции от сектора към този момент са, че приема смяната. Шефът на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов да вземем за пример съобщи, че по този начин е проведена данъчната система в доста страни в Европейски Съюз и патентният налог е по-справедлив, само че зависи от съответните ставки.
Заплатите единствено по банков път, прецизно издаване на касови бележки, изрядно счетоводство, изискал обаче в подмяна министърът от сектора.
Решение не било взето, диалозите щели да продължат. Докато няма такова, желанието на финансовото министерство е Данък добавена стойност да остане 9% за туроператорите, а за ресторантьорите да се върне в естествен размер.
На срещата в четвъртък са разисквани и ограничения, с които да се помогне на туристическият отрасъл. Асен Василев е декларирал, че всички претенции, които не са корпоративни, а засягат целия бранш, ще бъдат деликатно проучени и има възможност да се удовлетворят, описаха участници в срещата.
Едно от тях визира трудовото и данъчното законодателство. Ресторантьори и хотелиери са повдигнали въпроса за спомагателния труд, който се поставя през сезона. Тогава постоянно личният състав работи изключително.
В туризма няма браншови групов трудов контракт, който да дефинира лимита от часове за работна седмица, и предлагането е да се одобри горна граница. Осигуровките върху в допълнение положените часове труд съгласно Кодекса на труда са по-високи и надлежно върху тях се дължи налог общ приход. Идеята е да се дефинира, че в туристическия бранш работната седмица е примерно 40 часа и за часовете над този таван се заплащат съответните осигуровки, само че страната да опрощава налога върху тях, описа участник в срещата.
Другото искане, което ще се прегледа още преди съставянето на бюджета за следващата година, визира рекламата на българския туризъм в чужбина, която се прави за сметка на туроператори, хотели и курортни комплекси.
По принцип, когато се подписва контракт с външен контрагент за докарване на посетители от чужбина, сред 1 и 3% от цената на контракта се заплаща на външния сътрудник, с цел да направи рекламните материали. При подписване на контракт с booking и други платформи за продажба на нощувки таксата е даже 18%, като това се счита за разход за разпространение на обекта.
Тъй като във всички тези случаи става дума за рекламиране и на България, концепцията е страната да компенсира част от тези разноски, примерно 50%. Тези пари би трябвало да са отвън бюджета за национална реклама, който през последните години се движи сред 20 и 30 млн. лева годишно. Подчертано е било, че е най-добре такова компенсиране да се прави единствено на компании, които са членове на някое браншово съдружие.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ