Илин Димитров: Туризмът има нужда от бранд България
9% Данък добавена стойност би трябвало да остане за всички в туризма За да е приоритет туризмът, би трябвало да разполага с 1% от бюджета Ваучерите и помощта от 35 евро на седалка за чартърите да останат като непрекъснати ограничения Журналисти от Германия, Белгия и Франция идват през септември, желаеме да покажем, че у нас е умерено " Чудесата на България " стартира с бранд " Родопи ", аз желая да го подвигна на национално равнище, споделя министърът на туризма Илин Димитров в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Господин Димитров, във вторник стана ясно, че трима министри - на туризма, на земеделието и на културата - обединявате напъните си за популяризирането на бранд " България ". Каква е по-конкретно концепцията и по какъв начин тя ще помогне на туризма?
- България предлага извънредно богата палитра от услуги и някак си сред редовете губи фокуса. При една по-целенасочена рекламна акция ние можем да предадем главните послания към туристите. Министерството на туризма е лицето на страната ни, ние сме марката на България. Всеки екскурзиант, който е посетил страната ни, след това ще опише за нея. И не приказваме единствено за почивки, само че и за вложения. Много хора идват, влюбват се в природата, остават да живеят тук, вършат фабрики, развиват бизнес. Навсякъде по света културата, туризмът и храната вървят ръка за ръка. Затова обща работна група сред трите министерства ще работи за популяризирането на българския туризъм, просвета и земеделие у нас и в чужбина. Първата крачка е всеки протоколен подарък да бъде обвързван с нашето историческо завещание, с храната и виното.
- Предполагам, че знаете за Националната акция на " Стандарт " " Чудесата на България ". На последния конгрес, който организирахме в Кърджали, на който участва и заместник-министърът на туризма проф. Модева, представихме бранд " Родопи ". Идеята е всичко, което има в Родопите - естествени, културни, исторически забележителности - да бъде събрано и промотирано дружно. Мислите ли, че бранд " Родопи " би могъл да бъде пилотен план за бранд " България "?
- Аз съм доста добре осведомен с вашия план и ви адмирирам. Защото това е верният път. Вие сте почнали на районно равнище, аз желая да го направя на национално. Но националното равнище може да се разбие на обособени райони. Идеята е единната туристическа браншова организация, която следва да бъде основана, да промотира районите. Защото локалният бизнес знае най-добре какво е хубаво за него. Ще изработим интерактивна карта, в която могат да се наслагват разнообразни типове туризъм. Например за Родопите на тази карта вие ще виждате екопътеки, винен туризъм, историческо завещание и т. н. Ще се създадат електронни билети. Всеки екскурзиант ще може да се ориентира през телефона си - с QR кодове, табели и т. н. Но това не може да стане за 3 месеца, колкото е животът на служебния кабинет. В момента туроператорите продават България, а не марката " България ". Има марка " Гърция " - йогурт, сирене фета, маслини, Клеопатра и така нататък Има марка " Турция ". А България действително не съществува на западния пазар. Ние сме сред Прибалтика, Румъния, Северна Македония и Сърбия. Това сподели проучване на Expedia Group. Хората ни търсят в тези групи, което е неуместно.
- УНСС, дружно с Националния ръб по туризъм и Националната акция " Чудесата на България " работят по такава интерактивна карта.
- Процесът е доста динамичен, по тази причина трима министри сплотяваме напъните си. Културният календар се трансформира всяка година, Националният туристически указател не е настоящ. Ние не знаем действително какъв брой харчи един екскурзиант в България. Знаем какъв брой е платил за почивката, само че той има още разноски, които от време на време надминават цената на почивката.
- На полемиката в Кърджали кметове сложиха проблеми, решаването на които би могло да помогне за развиването на туризма, а проф. Модева се ангажира да ги сложи в работната група. Един от тях е, че общини желаят да придобият собствеността върху някои от обектите, с цел да могат да ги социализират.
- Този проблем го обсъдихме и той ще бъде една от точките, които ще прегледа работната група. За страдание, едвам 0,02% от Брутният вътрешен продукт е бюджетът на министерството на туризма. За да бъде предпочитан бранш туризмът, ние би трябвало да разчитаме на 1% от Брутният вътрешен продукт. Това са 1,4 милиарда лв.. Тези пари ще се употребяват за пътища, КПП-та, поддръжка на обекти, просвета, история, реклама, бранд. И средствата неведнъж ще се върнат.
- В Гърция и Турция регистрират изключителни резултати в туризма за първото полугодие на 2022 година Но всичко това се случва с дейното подпомагане и помощ на страната. Какво ще предложите да се заложи за туризма ни в идващия бюджет?
- Крайно време е да се спре даването на пари на калпак. Това може да важи само за мярката, подпомагаща чартърите. Защото чартърният туризъм е значим и сега той е в доста тежка обстановка. Останалата част от бизнеса желае предвидимост. Такава няма, ние непрекъснато нещо променяме. Давам образец с 9-те % Данък добавена стойност за ресторантьорите. Критично значимо е тази ставка да остане за непрекъснато. Ресторантьори споделят, че желаят да излязат на ярко, само че не знаят дали след 3 месеца страната няма да върне 20% Данък добавена стойност. Парите за реклама на туризма би трябвало да скочат експоненциално и тук идва единната браншова камара, която да може да взима средства даже от туристическия налог по районите, тъй като бизнесът заплаща за това.
Ето какво ще предложим за Бюджет 2023:
1. Ваучерите да останат като непрекъсната мярка
2. 9% Данък добавена стойност да се резервира за целия туристически бизнес. Ако не може за непрекъснато, ставката да остане най-малко за идната година.
3. 35 евро на седалка за чартърите да остане като мярка, ще желаяме от Брюксел пари поради войната.
Но имайте поради, че и газът, и токът са скъпи, по тази причина не можем да желаеме чудеса.
- Имаше една друга хубава мярка - " Отново дружно " на Министерството на образованието, само че за нея свършиха парите. А тя беше потребна освен за учениците и фамилиите им, а и за туристическия бизнес. Имате ли концепция за друга сходна мярка?
- Над 40 000 възпитаници са почивали по тази мярка. Нашата концепция е освен да я запазим, тъй като по този начин осигуряваме туристи на вътрешния пазар, само че и да я разтеглим. И това ще бъде диалог, който ще проведем тази седмица - освен да почиват децата, а и да посещават национални забележителности от 100-те туристически обекта.
- Казахте, че ще работите за удължение на летния сезон и през септември. Винаги е била на дневен ред и концепцията да се трансформира България в целогодишна туристическа дестинация. Какво се прави?
- Това, което можем да създадем сега за удължение на сезона през септември, е да промотираме България на околните пазари, тъй като чартъри няма по какъв начин да се вдигнат от през днешния ден за на следващия ден. Това са Румъния, Северна Македония, Сърбия, Гърция, Турция. Рекламната акция " Преоткрий лятото " започва от четвъртък, на няколко езика, в разнообразни медии - радио, малките екрани. Каквото и да вършим - максимумът на дейния сезон на морето е до края на септември, ние ще изцедим всичко допустимо - и 50 000 туристи да дойдат повече, това е добре. А превръщането на България в целогодишна дестинация можем да го създадем посредством развиване на профилираните типове туризъм, за което работим - балнео, СПА, културен, исторически, винен. Вече е подготвена винената карта, започваме да вършим народен винен маршрут. Другото е работа с немските здравни каси. На немския пазар излизат доста хубави филми за България. Ще направя роуд трип в Полша, където пазарът пораства доста устойчиво и е и резистентен, и в Германия, с цел да промотирам България. Ще имам срещи с кметове в дребни и междинни градове и диалози с авиопревозвачи, тъй като казусът на по-далечни дестинации като Германия е, че няма авиолинии.
- Защо германците тази година избягаха от България? Мините в морето ли са причина?
- Аз ще бъда прям. Основният проблем пред германците е войната, която е покрай нас. Няколко пъти бе объркана картата на България с Румъния, че сме гранична страна, даже стана скандал. Германците се плашат. Излиза информация, че намираме мини - дали са нови, дали са остарели, никого не интересува. Това работи за нашите съперници Гърция и Турция и е една от аргументите германците да не са тук. От Германия идваха 700 000 души в естествени години. Германският екскурзиант е добър. Но ето какво сме подхванали - от 4 до 7 септември идват у нас журналистически турове от Германия с инфлуенсъри, които да снимат планина, море. Ще дойдат и турове с инфлуенсъри от Белгия и от Франция. Искаме да покажем на Централна Европа, че у нас е хубаво, чисто, несъмнено, умерено, красиво.
- Почти всеки ден излизат публикации за туризма в Турция и Гърция в медии като Ройтерс, Военновъздушни сили. Все се надявам, че в тези авторитетни издания ще прочета и за България...
- Една публикация в FVW - най-авторитетното немско списание за туризъм, коства към 15 000 евро. Можете да си визиите с какви бюджети разполагат другите страни, а ние какъв брой сме лимитирани с 0,02% от Брутният вътрешен продукт. Затова отново споделям - за туризъм би трябвало да има 1% от бюджета.
- Изчистен ли е казусът с парите на хотелиерите за украинските бежанци?
- Не е към момента, само че го завършваме. Обработваме над 900 тъжби, към 15 млн. в допълнение ще бъдат платени за първия интервал от февруари до май от помощта, когато тя бе от 40 лв.. За министерството на туризма това е доста несвойствена функционалност, тъй като не сме разплащателна организация. Но това е един от трите остри казуса, които поставихме. Другите са категоризациите и естественото протичане на сезона. Маските паднаха, осигуряваме коли за спешна помощ в курортите, прави се одит на частните центрове. Много съм доста удовлетворен от взаимната работа с вицепремиера Атанас Пеканов - ще подготвим листовка за работещите в туристическия отрасъл за стратегиите, по които могат да аплайват от европейските фондове.
- Как ще оцените летният сезон? Вярно ли е, че и тази година имаме неотворени хотели?
- Проблемът беше, че всички хотели отвориха и междинната претовареност понижа. Но следващата година ще наваксаме, рекламата ни е добра, уповавам се да имаме растеж.
- А по какъв начин се оправя бизнесът с безконечния проблем с фрагментите?
- Това е доста сложна и дълга битка, не е за краткотрайно държавно управление. Кадри все по-трудно се намират. Голям проблем е, че се лимитира държавното субсидиране на приема в университетите, понижават бройките за туризъм. Ние образоваме няколко хиляди студенти на година, при към 180 000 заети.
- Колко са украинците, които работят в туризма?
- Над 7500 бежанци работят, в допълнение има такива, които не са бежанци. Идват служащи от Азия, от Турция, Молдова. Те са сред 20 и 30 000.
- Господин Димитров, във вторник стана ясно, че трима министри - на туризма, на земеделието и на културата - обединявате напъните си за популяризирането на бранд " България ". Каква е по-конкретно концепцията и по какъв начин тя ще помогне на туризма?
- България предлага извънредно богата палитра от услуги и някак си сред редовете губи фокуса. При една по-целенасочена рекламна акция ние можем да предадем главните послания към туристите. Министерството на туризма е лицето на страната ни, ние сме марката на България. Всеки екскурзиант, който е посетил страната ни, след това ще опише за нея. И не приказваме единствено за почивки, само че и за вложения. Много хора идват, влюбват се в природата, остават да живеят тук, вършат фабрики, развиват бизнес. Навсякъде по света културата, туризмът и храната вървят ръка за ръка. Затова обща работна група сред трите министерства ще работи за популяризирането на българския туризъм, просвета и земеделие у нас и в чужбина. Първата крачка е всеки протоколен подарък да бъде обвързван с нашето историческо завещание, с храната и виното.
- Предполагам, че знаете за Националната акция на " Стандарт " " Чудесата на България ". На последния конгрес, който организирахме в Кърджали, на който участва и заместник-министърът на туризма проф. Модева, представихме бранд " Родопи ". Идеята е всичко, което има в Родопите - естествени, културни, исторически забележителности - да бъде събрано и промотирано дружно. Мислите ли, че бранд " Родопи " би могъл да бъде пилотен план за бранд " България "?
- Аз съм доста добре осведомен с вашия план и ви адмирирам. Защото това е верният път. Вие сте почнали на районно равнище, аз желая да го направя на национално. Но националното равнище може да се разбие на обособени райони. Идеята е единната туристическа браншова организация, която следва да бъде основана, да промотира районите. Защото локалният бизнес знае най-добре какво е хубаво за него. Ще изработим интерактивна карта, в която могат да се наслагват разнообразни типове туризъм. Например за Родопите на тази карта вие ще виждате екопътеки, винен туризъм, историческо завещание и т. н. Ще се създадат електронни билети. Всеки екскурзиант ще може да се ориентира през телефона си - с QR кодове, табели и т. н. Но това не може да стане за 3 месеца, колкото е животът на служебния кабинет. В момента туроператорите продават България, а не марката " България ". Има марка " Гърция " - йогурт, сирене фета, маслини, Клеопатра и така нататък Има марка " Турция ". А България действително не съществува на западния пазар. Ние сме сред Прибалтика, Румъния, Северна Македония и Сърбия. Това сподели проучване на Expedia Group. Хората ни търсят в тези групи, което е неуместно.
- УНСС, дружно с Националния ръб по туризъм и Националната акция " Чудесата на България " работят по такава интерактивна карта.
- Процесът е доста динамичен, по тази причина трима министри сплотяваме напъните си. Културният календар се трансформира всяка година, Националният туристически указател не е настоящ. Ние не знаем действително какъв брой харчи един екскурзиант в България. Знаем какъв брой е платил за почивката, само че той има още разноски, които от време на време надминават цената на почивката.
- На полемиката в Кърджали кметове сложиха проблеми, решаването на които би могло да помогне за развиването на туризма, а проф. Модева се ангажира да ги сложи в работната група. Един от тях е, че общини желаят да придобият собствеността върху някои от обектите, с цел да могат да ги социализират.
- Този проблем го обсъдихме и той ще бъде една от точките, които ще прегледа работната група. За страдание, едвам 0,02% от Брутният вътрешен продукт е бюджетът на министерството на туризма. За да бъде предпочитан бранш туризмът, ние би трябвало да разчитаме на 1% от Брутният вътрешен продукт. Това са 1,4 милиарда лв.. Тези пари ще се употребяват за пътища, КПП-та, поддръжка на обекти, просвета, история, реклама, бранд. И средствата неведнъж ще се върнат.
- В Гърция и Турция регистрират изключителни резултати в туризма за първото полугодие на 2022 година Но всичко това се случва с дейното подпомагане и помощ на страната. Какво ще предложите да се заложи за туризма ни в идващия бюджет?
- Крайно време е да се спре даването на пари на калпак. Това може да важи само за мярката, подпомагаща чартърите. Защото чартърният туризъм е значим и сега той е в доста тежка обстановка. Останалата част от бизнеса желае предвидимост. Такава няма, ние непрекъснато нещо променяме. Давам образец с 9-те % Данък добавена стойност за ресторантьорите. Критично значимо е тази ставка да остане за непрекъснато. Ресторантьори споделят, че желаят да излязат на ярко, само че не знаят дали след 3 месеца страната няма да върне 20% Данък добавена стойност. Парите за реклама на туризма би трябвало да скочат експоненциално и тук идва единната браншова камара, която да може да взима средства даже от туристическия налог по районите, тъй като бизнесът заплаща за това.
Ето какво ще предложим за Бюджет 2023:
1. Ваучерите да останат като непрекъсната мярка
2. 9% Данък добавена стойност да се резервира за целия туристически бизнес. Ако не може за непрекъснато, ставката да остане най-малко за идната година.
3. 35 евро на седалка за чартърите да остане като мярка, ще желаяме от Брюксел пари поради войната.
Но имайте поради, че и газът, и токът са скъпи, по тази причина не можем да желаеме чудеса.
- Имаше една друга хубава мярка - " Отново дружно " на Министерството на образованието, само че за нея свършиха парите. А тя беше потребна освен за учениците и фамилиите им, а и за туристическия бизнес. Имате ли концепция за друга сходна мярка?
- Над 40 000 възпитаници са почивали по тази мярка. Нашата концепция е освен да я запазим, тъй като по този начин осигуряваме туристи на вътрешния пазар, само че и да я разтеглим. И това ще бъде диалог, който ще проведем тази седмица - освен да почиват децата, а и да посещават национални забележителности от 100-те туристически обекта.
- Казахте, че ще работите за удължение на летния сезон и през септември. Винаги е била на дневен ред и концепцията да се трансформира България в целогодишна туристическа дестинация. Какво се прави?
- Това, което можем да създадем сега за удължение на сезона през септември, е да промотираме България на околните пазари, тъй като чартъри няма по какъв начин да се вдигнат от през днешния ден за на следващия ден. Това са Румъния, Северна Македония, Сърбия, Гърция, Турция. Рекламната акция " Преоткрий лятото " започва от четвъртък, на няколко езика, в разнообразни медии - радио, малките екрани. Каквото и да вършим - максимумът на дейния сезон на морето е до края на септември, ние ще изцедим всичко допустимо - и 50 000 туристи да дойдат повече, това е добре. А превръщането на България в целогодишна дестинация можем да го създадем посредством развиване на профилираните типове туризъм, за което работим - балнео, СПА, културен, исторически, винен. Вече е подготвена винената карта, започваме да вършим народен винен маршрут. Другото е работа с немските здравни каси. На немския пазар излизат доста хубави филми за България. Ще направя роуд трип в Полша, където пазарът пораства доста устойчиво и е и резистентен, и в Германия, с цел да промотирам България. Ще имам срещи с кметове в дребни и междинни градове и диалози с авиопревозвачи, тъй като казусът на по-далечни дестинации като Германия е, че няма авиолинии.
- Защо германците тази година избягаха от България? Мините в морето ли са причина?
- Аз ще бъда прям. Основният проблем пред германците е войната, която е покрай нас. Няколко пъти бе объркана картата на България с Румъния, че сме гранична страна, даже стана скандал. Германците се плашат. Излиза информация, че намираме мини - дали са нови, дали са остарели, никого не интересува. Това работи за нашите съперници Гърция и Турция и е една от аргументите германците да не са тук. От Германия идваха 700 000 души в естествени години. Германският екскурзиант е добър. Но ето какво сме подхванали - от 4 до 7 септември идват у нас журналистически турове от Германия с инфлуенсъри, които да снимат планина, море. Ще дойдат и турове с инфлуенсъри от Белгия и от Франция. Искаме да покажем на Централна Европа, че у нас е хубаво, чисто, несъмнено, умерено, красиво.
- Почти всеки ден излизат публикации за туризма в Турция и Гърция в медии като Ройтерс, Военновъздушни сили. Все се надявам, че в тези авторитетни издания ще прочета и за България...
- Една публикация в FVW - най-авторитетното немско списание за туризъм, коства към 15 000 евро. Можете да си визиите с какви бюджети разполагат другите страни, а ние какъв брой сме лимитирани с 0,02% от Брутният вътрешен продукт. Затова отново споделям - за туризъм би трябвало да има 1% от бюджета.
- Изчистен ли е казусът с парите на хотелиерите за украинските бежанци?
- Не е към момента, само че го завършваме. Обработваме над 900 тъжби, към 15 млн. в допълнение ще бъдат платени за първия интервал от февруари до май от помощта, когато тя бе от 40 лв.. За министерството на туризма това е доста несвойствена функционалност, тъй като не сме разплащателна организация. Но това е един от трите остри казуса, които поставихме. Другите са категоризациите и естественото протичане на сезона. Маските паднаха, осигуряваме коли за спешна помощ в курортите, прави се одит на частните центрове. Много съм доста удовлетворен от взаимната работа с вицепремиера Атанас Пеканов - ще подготвим листовка за работещите в туристическия отрасъл за стратегиите, по които могат да аплайват от европейските фондове.
- Как ще оцените летният сезон? Вярно ли е, че и тази година имаме неотворени хотели?
- Проблемът беше, че всички хотели отвориха и междинната претовареност понижа. Но следващата година ще наваксаме, рекламата ни е добра, уповавам се да имаме растеж.
- А по какъв начин се оправя бизнесът с безконечния проблем с фрагментите?
- Това е доста сложна и дълга битка, не е за краткотрайно държавно управление. Кадри все по-трудно се намират. Голям проблем е, че се лимитира държавното субсидиране на приема в университетите, понижават бройките за туризъм. Ние образоваме няколко хиляди студенти на година, при към 180 000 заети.
- Колко са украинците, които работят в туризма?
- Над 7500 бежанци работят, в допълнение има такива, които не са бежанци. Идват служащи от Азия, от Турция, Молдова. Те са сред 20 и 30 000.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ