Атанас Урджанов: Очакваме адекватни и бързи решения за тока
* 9% Данък добавена стойност е единственият метод да се спре скокът на цените, споделя Атанас Урджанов, началник на Асоциацията на месопреработвателите в България * Не са признати огромна част от препоръчаните ограничения за отплата на бизнеса * За да не се допусне продоволствена рецесия, цената на саламите ще се вдигне * През 2021 година още веднъж липсва коронавирус мярка за подкрепяне на дребни и междинни месопреработватели * Искаме помощ за промоция на български месни артикули в огромните вериги в чужбина
- Как се отразяват високите цени на тока за бизнеса и на газа върху пазара в месопреработвателната промишленост?
- Ако би трябвало да отговоря с една дума – пагубно. Не желая да бъда черноглед, само че прогнозите не са положителни. Растящите цени на електрическата енергия от няколко месеца и упованията за продължаващ напредък оказват отрицателно влияние върху предприятията от месната промишленост, множеството от които са дребни и междинни и това рефлектира върху жизнеспособността им. Увеличените цени на електрическата сила и на природния газ оказват въздействие и върху транспортните разноски.
Днес да вземем за пример /б.ред. сряда/, сътрудници от плевенския район споделиха, че досега междинната цена за пикова сила в работни дни е 351 лв. и упованията са тя да пораства.
Очакваме страната да предприеме съответни ограничения неотложно, а не след няколко месеца, когато ще е късно за преработвателната промишленост. Очакваме страната да откри бързите и най-адекватни решения, които да смекчат в оптималната степен отрицателните социално-икономически резултати и следствията от тях.
Едно от решенията е намаляването на Данък добавена стойност на всички храни като антиковидна мярка, както е в доста други страни. Това е единствената работеща мярка против инфлацията и скока в цените на главните храни. От 24 държави-членки на Европейски Съюз /нямаме данни за Малта, Люксембург и Кипър/ единствено в 5 страни няма понижена Данък добавена стойност ставка на месото и това са: България, Дания, Литва, Латвия, Естония. В Словакия не е понижена Данък добавена стойност ставката на замразеното месо и модифицираните артикули, само че на прясното месо ставката е 10%. В Ирландия и Англия Данък добавена стойност на месото и модифицираните артикули е 0%. В Швейцария при общоприета Данък добавена стойност ставка 7,7%, Данък добавена стойност на месото и модифицираните артикули е 2,5%. Данък добавена стойност на месото и модифицираните артикули в Унгария и Полша е 5%, във Франция 5,5%, в Белгия и Португалия – 6%, в Германия – 7%, в Румъния и Нидерландия – 9%, в Словения – 9,5%, в Испания, Италия и Австрия - 10%, в Гърция – 13%.
- Вдигат ли се цените на саламите за крайните консуматори?
- Към момента браншът доста мъчно съумява да задържи цените на месните артикули, само че това няма да продължи дълго. Причините са от една страна цените на електрическата сила и газа, въпреки това увеличените цени на горивата, което води до повишение на разноските за логистика. От трета страна – увеличените цени на фуражите, което води до нараснали разноски за изхранване на птици, прасета, говеда. И не на последно място - цената на труда – заради остра липса на работна ръка се подвигат и заплатите на работещите в месната промишленост.
Всичко това неизбежно ще се отрази на цената на месото и месните артикули. За да продължат да работят и да обезпечават непрекъснати доставки на храни и да не се допусне продоволствена рецесия, ще се наложи промяна на цените.
- Миналия петък няколко браншови организации от хранително-вкусовия бранш бяхте при енергийния министър, с цел да му споделите проблемите с високите цени на тока за бизнеса. Имате ли заричане от негова страна за някакви дейности и помощ?
- Заместник-министърът Дамянов показа подробна информация по отношение на главните фактори, оказващи въздействие върху шоковия растеж на цените на електрическата сила. По отношение на компенсацията от 50 лева на MWh, стартирането на схемата към момента е неразбираемо по две аргументи.
Първо, съгласно министерството на финансите е нужна актуализация на бюджета и второ, методът на даване на помощта. Предложението е посредством Национална агенция за приходите на база на количество употребена сила, т.е. по показана фактура. За страдание по време на срещата стана ясно, че към момента няма консенсус от къде ще се вземат парите за тази отплата.
Освен това не са признати предложенията на министерството на енергетиката за понижаване на таксите, смяна на обезпеченията, насърчаване на сегмент дълготрайни контракти, търговете да са единствено с дребни пакети (1-5 MWh), прелицензиране на всички търговци и отпадане на тези, които не са състоятелни, както и на обвързваните лица, клиринг и така нататък
Прогнозата на министерството на енегетиката е, че до март следващата година ще продължаваме да сме в доста комплицирана обстановка. Те показаха кардиналната си поддръжка за нашите претенции и оферти – дребни пакети, клиринг и така нататък на борсата. Поставяли са въпроса на вниманието на министерството на финансите, само че за момента са блокирани. Споделиха, че би трябвало да търсим срещи с КЕВР и с премиера. За страдание прогнозата и информацията, която получихме, остава тревожна. И въпреки да са наясно с проблемите, няма консенсусна воля и проект за взимане на предстоящите бързи и съответни ограничения, от една страна да се ликвидира спекулативния детайл на българската борса, и от друга – сигурна отплата за „ брюкселската линия “ на растежа в цените.
- Разчита ли браншът на помощ от страната по коронавирус ограниченията?
- За страдание през 2021 година още веднъж липсва мярка за изключително краткотрайно подкрепяне на дребни и междинни месопреработватели, които са наранени от рецесията, провокирана от COVID-19. През тази година финансовата поддръжка е за аграрни стопани от секторите „ Плодове и зеленчуци ", „ Маслодайна роза " „ Винени лозя ", „ Декоративни растения " и „ Животновъдство " (говеда, биволи, овце и кози) по подмярка Коронавирус 1.
- Предложението за 9% Данък добавена стойност за храните получи поддръжка от министъра на земеделието. Ако бъде признато, по какъв начин по-ниската ставка ще се отрази на пазара?
- Да, срещаме цялостно схващане от страна на министър Бозуков. Редица страни в Европейски Съюз понижиха ставките на Данък добавена стойност по време на пандемията. Нашите приходи са най-ниски в цяла Европа и в това време плащаме един от най-високите Данък добавена стойност. Когато се понижи Данък добавена стойност на храните, ще се усили потреблението и в това време компаниите от сивия бранш ще излязат на ярко, като по този метод ще постъпват повече средства в хазната. С понижаване на Данък добавена стойност цените на храните ще се задържат за по-дълго време. Това ще е глътка за сектора - освен да оцелее, а и да е конкурентоспособен.
- Поискахте помощ от проф. Бозуков за промотиране на обичайните български салами в разнообразни европейски страни посредством огромните вериги магазини. Има ли развиване и диалози по тематиката?
- Преди да сложим въпроса пред проф. Бозуков организирахме среща с изпълнителния шеф на сдружението за съвременна търговия. Споделихме с него, че преди няколко години с една от комерсиалните вериги по време на „ Зелената седмица “ в Берлин успяхме в някои от техните магазини да предложим български обичайни месни артикули, вписани като храна с обичайно характерен темперамент.
За страдание това беше еднократна самодейност. Ще продължим да желаеме поддръжка от страната да застане зад българските производители и в огромните вериги магазини в другите страни да се промотират българските месни артикули, да вземем за пример седмица на българските салами и деликатеси. Може би тук би трябвало да окажат подпомагане и нашите търговски аташета в другите страни.
- Какво още може да направи страната за сектора?
- Не можем да желаеме страната да оказва помощ за всичко и на всички. Но преработвателите сме ощетени, защото имаме една единствена стратегия, по която можем да получим финансиране и тя е по подмярка 4.2. от ПРСР. А в действителност доста от предприятията ни се нуждаят от усъвършенствания в инфраструктурата, осъвременяване на оборудването.
Много сериозен проблем е дефицитът на работна ръка. Нашата работа не е привлекателна. Няма искащи възпитаници да учат за транжори, колячи. В страната има единствено две професионални гимназии, в които се учи компетентност „ Производство на месо, месни артикули и риба “ – едната е в София, другата в Плевен. Всяка година асоциацията изпраща писма до министерството на образованието с искане да бъдат включени в листата на предпазените от страната специалности „ Производство на месо, месни артикули и риба “, “Техник - технолог в хранително - вкусовата индустрия “ и „ Оператор в хранително - вкусовата индустрия “. Друго, което може да направи страната, е да се облекчат изискванията за импорт на служащи.
- Какви са цените на свинското месо в Европа - възстановиха ли се след рецесията с АЧС и по какъв начин се отрази пандемията?
- На фона на фрапантното нарастване на цените на електрическата енергия, газа и фуражите, към този момент само цените на свинското месо не са се повишили. Причината за това е, че след пoявaтa нa огнища на AЧC в Eвpoпa, Азия спря вноса от Европа, което дoвeдe дo пpeнacищaнe нa пaзapa cъc cвинcĸo мeco в EC.
- Какъв е сега пазарът на свинско месо у нас? Възстановиха ли се стопанствата, които пострадаха от АЧС?
- Постепенно стопанствата, които бяха наранени от АЧС, се възвръщат. През март 2021 година Европейската комисия отстрани част от рестриктивните мерки при производството и търговията на прасета и свинско месо за областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, София и община Аксаково в област Варна. През септември обаче след пазарджишките села Априлци и Сбор, беше установено огнище на АЧС в гр. Съединение.
Пазарът е спокоен. Няма промени в съотношението на българското свинско месо и месото от другите държави-членки на Европейски Съюз. Все още българското свинско месо не доближава за месопреработвателната промишленост. Около 60% от суровината е от Европейски Съюз, а българското свинско е единствено за прясна консумация.
- Как се отразяват високите цени на тока за бизнеса и на газа върху пазара в месопреработвателната промишленост?
- Ако би трябвало да отговоря с една дума – пагубно. Не желая да бъда черноглед, само че прогнозите не са положителни. Растящите цени на електрическата енергия от няколко месеца и упованията за продължаващ напредък оказват отрицателно влияние върху предприятията от месната промишленост, множеството от които са дребни и междинни и това рефлектира върху жизнеспособността им. Увеличените цени на електрическата сила и на природния газ оказват въздействие и върху транспортните разноски.
Днес да вземем за пример /б.ред. сряда/, сътрудници от плевенския район споделиха, че досега междинната цена за пикова сила в работни дни е 351 лв. и упованията са тя да пораства.
Очакваме страната да предприеме съответни ограничения неотложно, а не след няколко месеца, когато ще е късно за преработвателната промишленост. Очакваме страната да откри бързите и най-адекватни решения, които да смекчат в оптималната степен отрицателните социално-икономически резултати и следствията от тях.
Едно от решенията е намаляването на Данък добавена стойност на всички храни като антиковидна мярка, както е в доста други страни. Това е единствената работеща мярка против инфлацията и скока в цените на главните храни. От 24 държави-членки на Европейски Съюз /нямаме данни за Малта, Люксембург и Кипър/ единствено в 5 страни няма понижена Данък добавена стойност ставка на месото и това са: България, Дания, Литва, Латвия, Естония. В Словакия не е понижена Данък добавена стойност ставката на замразеното месо и модифицираните артикули, само че на прясното месо ставката е 10%. В Ирландия и Англия Данък добавена стойност на месото и модифицираните артикули е 0%. В Швейцария при общоприета Данък добавена стойност ставка 7,7%, Данък добавена стойност на месото и модифицираните артикули е 2,5%. Данък добавена стойност на месото и модифицираните артикули в Унгария и Полша е 5%, във Франция 5,5%, в Белгия и Португалия – 6%, в Германия – 7%, в Румъния и Нидерландия – 9%, в Словения – 9,5%, в Испания, Италия и Австрия - 10%, в Гърция – 13%.
- Вдигат ли се цените на саламите за крайните консуматори?
- Към момента браншът доста мъчно съумява да задържи цените на месните артикули, само че това няма да продължи дълго. Причините са от една страна цените на електрическата сила и газа, въпреки това увеличените цени на горивата, което води до повишение на разноските за логистика. От трета страна – увеличените цени на фуражите, което води до нараснали разноски за изхранване на птици, прасета, говеда. И не на последно място - цената на труда – заради остра липса на работна ръка се подвигат и заплатите на работещите в месната промишленост.
Всичко това неизбежно ще се отрази на цената на месото и месните артикули. За да продължат да работят и да обезпечават непрекъснати доставки на храни и да не се допусне продоволствена рецесия, ще се наложи промяна на цените.
- Миналия петък няколко браншови организации от хранително-вкусовия бранш бяхте при енергийния министър, с цел да му споделите проблемите с високите цени на тока за бизнеса. Имате ли заричане от негова страна за някакви дейности и помощ?
- Заместник-министърът Дамянов показа подробна информация по отношение на главните фактори, оказващи въздействие върху шоковия растеж на цените на електрическата сила. По отношение на компенсацията от 50 лева на MWh, стартирането на схемата към момента е неразбираемо по две аргументи.
Първо, съгласно министерството на финансите е нужна актуализация на бюджета и второ, методът на даване на помощта. Предложението е посредством Национална агенция за приходите на база на количество употребена сила, т.е. по показана фактура. За страдание по време на срещата стана ясно, че към момента няма консенсус от къде ще се вземат парите за тази отплата.
Освен това не са признати предложенията на министерството на енергетиката за понижаване на таксите, смяна на обезпеченията, насърчаване на сегмент дълготрайни контракти, търговете да са единствено с дребни пакети (1-5 MWh), прелицензиране на всички търговци и отпадане на тези, които не са състоятелни, както и на обвързваните лица, клиринг и така нататък
Прогнозата на министерството на енегетиката е, че до март следващата година ще продължаваме да сме в доста комплицирана обстановка. Те показаха кардиналната си поддръжка за нашите претенции и оферти – дребни пакети, клиринг и така нататък на борсата. Поставяли са въпроса на вниманието на министерството на финансите, само че за момента са блокирани. Споделиха, че би трябвало да търсим срещи с КЕВР и с премиера. За страдание прогнозата и информацията, която получихме, остава тревожна. И въпреки да са наясно с проблемите, няма консенсусна воля и проект за взимане на предстоящите бързи и съответни ограничения, от една страна да се ликвидира спекулативния детайл на българската борса, и от друга – сигурна отплата за „ брюкселската линия “ на растежа в цените.
- Разчита ли браншът на помощ от страната по коронавирус ограниченията?
- За страдание през 2021 година още веднъж липсва мярка за изключително краткотрайно подкрепяне на дребни и междинни месопреработватели, които са наранени от рецесията, провокирана от COVID-19. През тази година финансовата поддръжка е за аграрни стопани от секторите „ Плодове и зеленчуци ", „ Маслодайна роза " „ Винени лозя ", „ Декоративни растения " и „ Животновъдство " (говеда, биволи, овце и кози) по подмярка Коронавирус 1.
- Предложението за 9% Данък добавена стойност за храните получи поддръжка от министъра на земеделието. Ако бъде признато, по какъв начин по-ниската ставка ще се отрази на пазара?
- Да, срещаме цялостно схващане от страна на министър Бозуков. Редица страни в Европейски Съюз понижиха ставките на Данък добавена стойност по време на пандемията. Нашите приходи са най-ниски в цяла Европа и в това време плащаме един от най-високите Данък добавена стойност. Когато се понижи Данък добавена стойност на храните, ще се усили потреблението и в това време компаниите от сивия бранш ще излязат на ярко, като по този метод ще постъпват повече средства в хазната. С понижаване на Данък добавена стойност цените на храните ще се задържат за по-дълго време. Това ще е глътка за сектора - освен да оцелее, а и да е конкурентоспособен.
- Поискахте помощ от проф. Бозуков за промотиране на обичайните български салами в разнообразни европейски страни посредством огромните вериги магазини. Има ли развиване и диалози по тематиката?
- Преди да сложим въпроса пред проф. Бозуков организирахме среща с изпълнителния шеф на сдружението за съвременна търговия. Споделихме с него, че преди няколко години с една от комерсиалните вериги по време на „ Зелената седмица “ в Берлин успяхме в някои от техните магазини да предложим български обичайни месни артикули, вписани като храна с обичайно характерен темперамент.
За страдание това беше еднократна самодейност. Ще продължим да желаеме поддръжка от страната да застане зад българските производители и в огромните вериги магазини в другите страни да се промотират българските месни артикули, да вземем за пример седмица на българските салами и деликатеси. Може би тук би трябвало да окажат подпомагане и нашите търговски аташета в другите страни.
- Какво още може да направи страната за сектора?
- Не можем да желаеме страната да оказва помощ за всичко и на всички. Но преработвателите сме ощетени, защото имаме една единствена стратегия, по която можем да получим финансиране и тя е по подмярка 4.2. от ПРСР. А в действителност доста от предприятията ни се нуждаят от усъвършенствания в инфраструктурата, осъвременяване на оборудването.
Много сериозен проблем е дефицитът на работна ръка. Нашата работа не е привлекателна. Няма искащи възпитаници да учат за транжори, колячи. В страната има единствено две професионални гимназии, в които се учи компетентност „ Производство на месо, месни артикули и риба “ – едната е в София, другата в Плевен. Всяка година асоциацията изпраща писма до министерството на образованието с искане да бъдат включени в листата на предпазените от страната специалности „ Производство на месо, месни артикули и риба “, “Техник - технолог в хранително - вкусовата индустрия “ и „ Оператор в хранително - вкусовата индустрия “. Друго, което може да направи страната, е да се облекчат изискванията за импорт на служащи.
- Какви са цените на свинското месо в Европа - възстановиха ли се след рецесията с АЧС и по какъв начин се отрази пандемията?
- На фона на фрапантното нарастване на цените на електрическата енергия, газа и фуражите, към този момент само цените на свинското месо не са се повишили. Причината за това е, че след пoявaтa нa огнища на AЧC в Eвpoпa, Азия спря вноса от Европа, което дoвeдe дo пpeнacищaнe нa пaзapa cъc cвинcĸo мeco в EC.
- Какъв е сега пазарът на свинско месо у нас? Възстановиха ли се стопанствата, които пострадаха от АЧС?
- Постепенно стопанствата, които бяха наранени от АЧС, се възвръщат. През март 2021 година Европейската комисия отстрани част от рестриктивните мерки при производството и търговията на прасета и свинско месо за областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, София и община Аксаково в област Варна. През септември обаче след пазарджишките села Априлци и Сбор, беше установено огнище на АЧС в гр. Съединение.
Пазарът е спокоен. Няма промени в съотношението на българското свинско месо и месото от другите държави-членки на Европейски Съюз. Все още българското свинско месо не доближава за месопреработвателната промишленост. Около 60% от суровината е от Европейски Съюз, а българското свинско е единствено за прясна консумация.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ