Моряците от “Царевна“ разкриха: От Външно бълваха „общи приказки“! Молехме се да останем живи
„Всяка заран се молехме да останем живи и да не падне някой снаряд“, описаха Рали Димов, Радослав Стоянов и Живомир Митев, трима от избавените български моряци от кораба „Царевна“ пред maritime.bg.
Те описаха за претърпяното – от акостирането на комерсиалния съд на 21 февруари до решението сами да изоставен и да тръгнат, да ги закарат до Донецк, оттова до Ростов на Дон и Сочи, откъдето се прибраха във Варна.
„ Първите дни бяха спокойни и ние не се притеснявахме. Вярвахме, че сме на несъмнено място. Към края на март за първи път удариха кораба и няколко дни по-късно започнаха извънредно интензивни военни дейности в региона на пристанището. Те продължиха близо две седмици. Стреляше се съвсем през всяко време на денонощието ”, споделя вторият монтьор Рали Димов.
Накрая останали единственият екипаж на търговски транспортен съд.
„Стоим и чакаме, в един миг видяхме по какъв начин двете страни стопираха да стрелят. 26 индивида от един транспортен съд слязоха с куфарите, минаха около нас и тогава разбрахме, че сме останали последният екипаж на пристанището, всички други са се евакуирали. И тогава ни прекипя. Напрежението ескалира неимоверно доста, вътре, в екипажа. Започнахме да желаеме от капитана да приказва с Външно, да ги уведоми, дали ние сме останали последните“, описват моряците. Отговорили им с „общи приказки“. Комуникацията от страна на нашето Външно министерство се поддържала през сателитния телефон единствено с капитана.
„Един наш сътрудник сутринта слиза, отива при тях, върна се след три часа, сподели, че обезпечават час и половина, събрахме багажа, прекръстихме се и тръгнахме“, споделя Рали Димов, а сътрудниците му допълват: „С белите знамена“.
Стигат до съветските военни. „ Дадоха ни храна и вода, Извозиха ни до първия пост в покрайнините на Мариупол… по-късно ни извозиха с защита към Донецк ”, показва един от моряците.
„ Много е прочувствено като видиш хора на първа линия на багра и се пробват да ни успокоят и да ти кажат „ Момчета на несъмнено сте. Ще се грижим за вас ”, споделя Димов. През целия път българските моряци били с добре въоръжена съветска защита, описват те.
Преди да се стигне до сполучлива евакуация, имало и 2 несполучливи опита, споделя пред NOVA притежателят на компанията, наела екипажа. В единия от случаите на моряците било препоръчано да се изтеглят по суша през Украйна.
„ Те документално отхвърлиха всички до един. Само един човек сподели – аз ще потегли ”, съобщи Николай Стефанов – шеф на компанията, наела екипажа на „ Царевна ”.
А за какво не се е случило – моряците имат пояснение. „ Много се стреляше по кораба. И нямаше по какъв начин да се мине от там ”, споделя Радослав Стоянов.
Те описаха за претърпяното – от акостирането на комерсиалния съд на 21 февруари до решението сами да изоставен и да тръгнат, да ги закарат до Донецк, оттова до Ростов на Дон и Сочи, откъдето се прибраха във Варна.
„ Първите дни бяха спокойни и ние не се притеснявахме. Вярвахме, че сме на несъмнено място. Към края на март за първи път удариха кораба и няколко дни по-късно започнаха извънредно интензивни военни дейности в региона на пристанището. Те продължиха близо две седмици. Стреляше се съвсем през всяко време на денонощието ”, споделя вторият монтьор Рали Димов.
Накрая останали единственият екипаж на търговски транспортен съд.
„Стоим и чакаме, в един миг видяхме по какъв начин двете страни стопираха да стрелят. 26 индивида от един транспортен съд слязоха с куфарите, минаха около нас и тогава разбрахме, че сме останали последният екипаж на пристанището, всички други са се евакуирали. И тогава ни прекипя. Напрежението ескалира неимоверно доста, вътре, в екипажа. Започнахме да желаеме от капитана да приказва с Външно, да ги уведоми, дали ние сме останали последните“, описват моряците. Отговорили им с „общи приказки“. Комуникацията от страна на нашето Външно министерство се поддържала през сателитния телефон единствено с капитана.
„Един наш сътрудник сутринта слиза, отива при тях, върна се след три часа, сподели, че обезпечават час и половина, събрахме багажа, прекръстихме се и тръгнахме“, споделя Рали Димов, а сътрудниците му допълват: „С белите знамена“.
Стигат до съветските военни. „ Дадоха ни храна и вода, Извозиха ни до първия пост в покрайнините на Мариупол… по-късно ни извозиха с защита към Донецк ”, показва един от моряците.
„ Много е прочувствено като видиш хора на първа линия на багра и се пробват да ни успокоят и да ти кажат „ Момчета на несъмнено сте. Ще се грижим за вас ”, споделя Димов. През целия път българските моряци били с добре въоръжена съветска защита, описват те.
Преди да се стигне до сполучлива евакуация, имало и 2 несполучливи опита, споделя пред NOVA притежателят на компанията, наела екипажа. В единия от случаите на моряците било препоръчано да се изтеглят по суша през Украйна.
„ Те документално отхвърлиха всички до един. Само един човек сподели – аз ще потегли ”, съобщи Николай Стефанов – шеф на компанията, наела екипажа на „ Царевна ”.
А за какво не се е случило – моряците имат пояснение. „ Много се стреляше по кораба. И нямаше по какъв начин да се мине от там ”, споделя Радослав Стоянов.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ