„Чинията“ на Бузлуджа е в такова окаяно състояние, защото в

„Чинията“ на Бузлуджа е в такова окаяно положение, тъй като при започване на 90-те години тежките медни плочи, оформящи покрива й са свалени и с планери спуснати към долината с цел да бъдат продадени. В Стара Загора се приказва, че това е направено от „новия“ бизнес хайлайф, бързичко произлязал от районната номенклатура на Българска комунистическа партия.

За строителството на този партиен пантеон бяха наляти големи количества рабски труд, основно войнишки. Финансовите измерения на градежа – парвенюшки апотеоз на българската секция на Коминтерна – и до ден сегашен са загадка.

Възстановяването на този монумент би имало някакъв смисъл, в случай че неговият интериор – както и петолъчката на обелиска – бъдат главно изменени, с цел да се промени ценностния смисъл от неговото битие.

В противоположен случай на именития български връх ще бъде реставрирана една пошла прослава на тоталитарния комунистически режим, натрапен на България под кремълски ботуш. За България това би било едно огромно оскърбление.

Огнян Минчев, коментар във фейсбук