80% от производството на тежката ни индустрия се изнася, ставаме

80% от производството на тежката ни индустрия се изнася, ставаме ...

Решенията са търгове за индустрията и намаляване на акциза

80% от производството на тежката ни индустрия се изнася, ставаме неконкурентноспособниБългарите доплащат 2 млрд. лева за енергетиката, казва Ивайло Найденов в специално интервю за в. "Стандарт"
Ивайло Найденов е изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/ от 2019 г. Притежава магистърска степен по "Ядрена енергетика" и докторска степен по "Ядрени енергетични инсталации и уредби" от Технически университет - София, където е бил и главен асистент. Има краткосрочни специализации в областта на енергийната сигурност (Школа на НАТО в Анталия, Турция, 2015г. и Школа на Университет "Масарик", Бърно, Чехия, 2016г.) и критичните суровини (COST Action, Висш технически институт, Лисабон, Португалия, 2017г.).



- Господин Найденов, има ли у нас предприятия, които са затворили заради високата цена на тока у нас?

- Към момента няма изцяло спрели предприятия, но има такива, които силно са ограничили производството си. През август няколко металургични предприятия, сред които и КЦМ, временно преустановиха производството си, защото работеха на загуба поради високите цени на електроенергията. Принудителният престой обаче също води до загуби, тъй като предприятията имат сключени договори и трябва да изпълняват поръчките си. Много от предприятията, които търпят загуби от високите цени на електроенергията, не могат да спрат, тъй като технологичните им процеси са непрекъснати.

- Какви са загубите на индустрията досега?

- Нашите изчисления сочат, че до момента индустрията е платила около 300 млн. евро над очакваните разходи за електроенергия. Освен това се увеличават и транспортните разходи за експедиране на продукцията, тъй като повишението в цената на електроенергията води и до повишаването на цените на жп транспорта.

- Как ще повлияе скъпият ток на цените и на инфлацията?

- Високите цени на електроенергията неизбежно ще се отразят на цените на всичко останало, тъй като производствените разходи за всички типове предприятия - от черната и цветната металургия до малките бизнеси, нарастват осезаемо. Това ще доведе до поскъпване на продуктите и услугите, в които ще бъде пренесено поскъпването на енергията.

- Според Вас каква е причината да се стигне до тази криза с тока и как тя може да се разреши?

- За общоевропейското поскъпване на електроенергията има обективни причини - възстановяването на икономиката след пандемията, ниското производство от възобновяеми източници, най-вече вятър, високите цени на газа, който е едно от основните горива за електропроизводство в Западна Европа, както и високите цени на емисиите парникови газове, които оскъпвяват електропроизводството от въглища. У нас имаме допълнителни особености, които се отразиха на цената в началото на август. Например, на практика цялото предлагане на електроенергия се осъществява на борсовия сегмент за краткосрочна търговия, т.е. днес се търгува електроенергията, която ще се потреби на следващия ден. Следствие от това е, че няма предлагане на дългосрочни продукти - няма възможност предприятията и търговците да закупят необходимата им енергия за следващата половин или една година, а са принудени да я купуват ден за ден. По този начин потребителите са напълно изложени на риска от променливите цени в краткосрочен аспект. В краткосрочен план разчитаме на изпълнителната власт да въведе компенсаторни механизми. В дългосрочен план очакваме ЕК и нашата администрация да изработят механизми за стабилизиране на пазарите и защита на потребителите при екстремни цени.

- Какви са цените на небитовия ток в други европейски държави в сравнение с нашите?

- Високите цени, които наблюдаваме в момента, са на т.нар. спот пазар, т.е. на търговията ден за ден. Индустрията в другите европейски страни има сключени дългосрочни договори за доставка, чиито цени са по-ниски от тези на краткосрочния пазар. Освен това в Западна Европа масово се прилагат отстъпки от цените на електроенергията за промишлеността, които са разрешени от Европейската комисия. Тези отстъпки могат да бъдат от цените на добавките към цената на електроенергията и от мрежовите цени. Също така се прилагат и компенсации за разходите за въглеродни емисии. У нас към момента няма никакви отстъпки или компенсации. Освен това, потребителите с диспечеруеми товари не са допуснати до участие в пазара на балансираща енергия и до търговете за резервиране на системата. Така те биха участвали в по-икономичното управление на електроенергийната система и биха генерирали някакъв приход от това, че помагат на системата.Проблемът е сериозен, тъй като около 80% от производството на тежката индустрия в България се изнася на европейските пазари. Разликите в цените на електроенергията на практика правят българските производства неконкурентоспособни спрямо трети страни и спрямо останалите страни-членки на ЕС. Ако големите предприятия започнат да затварят, това ще се отрази сериозно на икономиката. Тежката индустрия е сред основните работодатели, като заплащането е над средното страната. Промишлеността е и основен товародател и има сериозен принос към платежния баланс. На един зает в индустрията, в зависимост от отрасъла, се падат между 8 и 12 заети в свързаните сектори.

- Нужни ли са промени в правилата на енергийната борса?

- Може би е нужно цялостно преразглеждане на начина, по който функционира пазарът у нас. ЕК е отправила сериозни препоръки за реформи, като една от основните е разширяване на предлагането от страна на производителите.

- Какво още може да направи държавата, за да осигури възможност за по-евтин ток? Нови мощности, възможност за внос? Как това може да се случи без промени в закона, тъй като нямаме работещ парламент?

- За момента не мисля, че новите мощности са решение. Първо, няма физически недостиг на енергия. Към момента България генерира около 6000 MW, a потребява около 4100 MW. Останалото се изнася. Отделно, строежът на нова мощност изисква време, което е различно в зависимост от избрания вид централа. Относно вноса, ако вносният ток е по-евтин, той ще бъде закупен чисто по пазарни причини. Сега европейските пазари са свързани и в общия случай цените между тях са много близки.Важно е да се отбележи, че изнасяната в момента от България електроенергия е субсидирана. Различните доплащания за енергетиката надхвърлят 2 млрд. лв. годишно, които се заплащат от всички български потребители. Това, което според нас може да се направи, е да се проведат отделни търгове за индустрията, така че да се осигури снабдяването на предприятията през зимните месеци, вместо електроенергията да бъде изнесена. Считаме, че има механизми това да се осъществи в рамките на европейското законодателство като временна мярка за запазване на конкурентоспособността. В допълнение може да се помисли за временно намаляване на акциза и добавката "задължения към обществото".  

- Редица държави вече предприеха мерки за подпомагане на засегнатия бизнес от скъпите енергоизточници. У нас АИКБ също поиска компенсации заради високите цени на тока. Каква е позицията на БФИЕК?

- Позицията на БФИЕК е, че трябва да се проведат отделни търгове за енергоинтензивните предприятия, да се разгледат всички позволени възможности за отстъпки или компенсации, включително такива за въглеродните емисии, както и да се осигури възможността управляемите промишлени товари да участват в балансирането на системата.

- Какви са прогнозите Ви за бъдещите цени на тока в средносрочен и дългосрочен план с оглед на трансформацията на енергетиката заради зелената сделка?

- Очаквам цените на електроенергията да стават все по-нестабилни заради нарастващия дял на ВЕИ в Европа. Поради непостоянния им характер, търговията става все по-краткосрочна, което ще повиши ценовите колебания. Това ще е така докато не се въведат в експлоатация достатъчно системи за съхранение на енергия, но те към момента са все още скъпи и недостатъчни. Политиката на ЕС за оскъпяване на квотите парникови газове ще доведе и до оскъпяването на електроенергията, произвеждана от въглища и природен газ. Лично аз очаквам в дългосрочен аспект относително високи цени. В краткосрочен план - ако зимата е студена, може да наблюдаваме нови ценови рекорди.

Източник: standartnews.com