Решенията са търгове за индустрията и намаляване на акциза
80% от производството на тежката ни промишленост се изнася, ставаме неконкурентноспособни Българите доплащат 2 милиарда лв. за енергетиката, споделя Ивайло Найденов в особено изявление за в. " Стандарт "
Ивайло Найденов е изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители /БФИЕК/ от 2019 година Притежава магистърска степен по " Ядрена енергетика " и докторска степен по " Ядрени енергетични съоръжения и уредби " от Технически университет - София, където е бил и основен помощник. Има краткосрочни специализации в региона на енергийната сигурност (Школа на НАТО в Анталия, Турция, 2015г. и Школа на Университет " Масарик ", Бърно, Чехия, 2016г.) и сериозните първични материали (COST Action, Висш механически институт, Лисабон, Португалия, 2017г.).
- Господин Найденов, има ли у нас предприятия, които са затворили поради високата цена на тока у нас?
- Към момента няма напълно спрели предприятия, само че има такива, които мощно са лимитирали производството си. През август няколко металургични предприятия, измежду които и КЦМ, краткотрайно преустановиха производството си, тъй като работеха на загуба заради високите цени на електрическата енергия. Принудителният престой обаче също води до загуби, защото предприятията имат подписани контракти и би трябвало да извършват поръчките си. Много от предприятията, които търпят загуби от високите цени на електрическата енергия, не могат да спрат, защото софтуерните им процеси са непрекъснати.
- Какви са загубите на промишлеността до момента?
- Нашите калкулации сочат, че досега промишлеността е платила към 300 млн. евро над предстоящите разноски за електрическа енергия. Освен това се усилват и транспортните разноски за експедиране на продукцията, защото покачването в цената на електрическата енергия води и до повишението на цените на жп превоза.
- Как ще повлияе скъпият ток на цените и на инфлацията?
- Високите цени на електрическата енергия неизбежно ще се отразят на цените на всичко останало, защото индустриалните разноски за всички видове предприятия - от черната и цветната металургия до дребните бизнеси, нарастват осезаемо. Това ще докара до повишаване на продуктите и услугите, в които ще бъде пренесено повишаването на силата.
- Според Вас каква е повода да се стигне до тази рецесия с тока и по какъв начин тя може да се позволи?
- За общоевропейското повишаване на електрическата енергия има справедливи аргументи - възобновяване на стопанската система след пандемията, ниското произвеждане от възобновими източници, най-много вятър, високите цени на газа, който е едно от главните горива за електропроизводство в Западна Европа, както и високите цени на излъчванията парникови газове, които оскъпвяват електропроизводството от въглища. У нас имаме спомагателни особености, които се отразиха на цената при започване на август. Например, на процедура цялото предложение на електрическа енергия се реализира на борсовия сегмент за краткосрочна търговия, т.е. през днешния ден се търгува електрическата енергия, която ще се използва на идващия ден. Следствие от това е, че няма предложение на дълготрайни артикули - няма опция предприятията и търговците да закупят нужната им сила за идната половин или една година, а са принудени да я купуват ден за ден. По този метод потребителите са изцяло изложени на риска от променливите цени в кратковременен аспект. В кратковременен проект разчитаме на изпълнителната власт да вкара обезщетителни механизми. В дълготраен проект чакаме Европейска комисия и нашата администрация да изработят механизми за стабилизиране на пазарите и отбрана на потребителите при рискови цени.
- Какви са цените на небитовия ток в други европейски страни спрямо нашите?
- Високите цени, които следим сега, са на така наречен спот пазар, т.е. на търговията ден за ден. Индустрията в другите европейски страни има подписани дълготрайни контракти за доставка, чиито цени са по-ниски от тези на краткосрочния пазар. Освен това в Западна Европа всеобщо се ползват отстъпки от цените на електрическата енергия за индустрията, които са позволени от Европейската комисия. Тези отстъпки могат да бъдат от цените на добавките към цената на електрическата енергия и от мрежовите цени. Също по този начин се ползват и обезщетения за разноските за въглеродни излъчвания. У нас все още няма никакви отстъпки или обезщетения. Освен това, потребителите с диспечеруеми товари не са позволени до присъединяване в пазара на балансираща сила и до търговете за запазване на системата. Така те биха взели участие в по-икономичното ръководство на електроенергийната система и биха генерирали някакъв доход от това, че оказват помощ на системата.Проблемът е сериозен, защото към 80% от производството на тежката промишленост в България се изнася на европейските пазари. Разликите в цените на електрическата енергия на процедура вършат българските производства неконкурентоспособни по отношение на трети страни и по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз. Ако огромните предприятия стартират да затварят, това ще се отрази съществено на стопанската система. Тежката промишленост е измежду главните работодатели, като заплащането е над междинното страната. Промишлеността е и главен товародател и има сериозен принос към платежния баланс. На един ангажиран в промишлеността, според от бранша, се падат сред 8 и 12 заети в обвързваните браншове.
- Нужни ли са промени в разпоредбите на енергийната борса?
- Може би е нужно изцяло преразглеждане на метода, по който действа пазарът у нас. Европейска комисия е отправила съществени рекомендации за промени, като една от главните е разширение на предлагането от страна на производителите.
- Какво още може да направи страната, с цел да обезпечи опция за по-евтин ток? Нови мощности, опция за импорт? Как това може да се случи без промени в закона, защото нямаме работещ парламент?
- За момента не мисля, че новите мощности са решение. Първо, няма физически дефицит на сила. Към момента България генерира към 6000 MW, a използва към 4100 MW. Останалото се изнася. Отделно, градежът на нова мощ изисква време, което е друго според от определения тип централа. Относно вноса, в случай че вносният ток е по-евтин, той ще бъде закупен чисто по пазарни аргументи. Сега европейските пазари са свързани и в общия случай цените сред тях са доста близки.Важно е да се означи, че изнасяната сега от България електрическа енергия е субсидирана. Различните доплащания за енергетиката надвишават 2 милиарда лева годишно, които се заплащат от всички български консуматори. Това, което съгласно нас може да се направи, е да се проведат обособени търгове за промишлеността, тъй че да се обезпечи снабдяването на предприятията през зимните месеци, вместо електрическата енергия да бъде изнесена. Считаме, че има механизми това да се реализира в границите на европейското законодателство като краткотрайна мярка за опазване на конкурентоспособността. В допълнение може да се намерения за краткотрайно понижаване на акциза и добавката " отговорности към обществото ".
- Редица страни към този момент започнаха ограничения за подкрепяне на засегнатия бизнес от скъпите енергоизточници. У нас АИКБ също изиска обезщетения поради високите цени на тока. Каква е позицията на БФИЕК?
- Позицията на БФИЕК е, че би трябвало да се проведат обособени търгове за енергоинтензивните предприятия, да се прегледат всички разрешени благоприятни условия за отстъпки или обезщетения, в това число такива за въглеродните излъчвания, както и да се обезпечи опцията управляемите промишлени товари да вземат участие в балансирането на системата.
- Какви са прогнозите Ви за бъдещите цени на тока в средносрочен и дълготраен проект предвид на трансформацията на енергетиката поради зелената договорка?
- Очаквам цените на електрическата енергия да стават все по-нестабилни поради възходящия дял на ВЕИ в Европа. Поради непостоянния им темперамент, търговията става все по-краткосрочна, което ще увеличи ценовите съмнения. Това ще е по този начин до момента в който не се вкарат в употреба задоволително системи за предпазване на сила, само че те все още са към момента скъпи и незадоволителни. Политиката на Европейски Съюз за оскъпяване на квотите парникови газове ще докара и до оскъпяването на електрическата енергия, създавана от въглища и природен газ. Лично аз чакам в дълготраен аспект релативно високи цени. В кратковременен проект - в случай че зимата е студена, може да следим нови ценови върхове.
Ивайло Найденов е изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители /БФИЕК/ от 2019 година Притежава магистърска степен по " Ядрена енергетика " и докторска степен по " Ядрени енергетични съоръжения и уредби " от Технически университет - София, където е бил и основен помощник. Има краткосрочни специализации в региона на енергийната сигурност (Школа на НАТО в Анталия, Турция, 2015г. и Школа на Университет " Масарик ", Бърно, Чехия, 2016г.) и сериозните първични материали (COST Action, Висш механически институт, Лисабон, Португалия, 2017г.).
- Господин Найденов, има ли у нас предприятия, които са затворили поради високата цена на тока у нас?
- Към момента няма напълно спрели предприятия, само че има такива, които мощно са лимитирали производството си. През август няколко металургични предприятия, измежду които и КЦМ, краткотрайно преустановиха производството си, тъй като работеха на загуба заради високите цени на електрическата енергия. Принудителният престой обаче също води до загуби, защото предприятията имат подписани контракти и би трябвало да извършват поръчките си. Много от предприятията, които търпят загуби от високите цени на електрическата енергия, не могат да спрат, защото софтуерните им процеси са непрекъснати.
- Какви са загубите на промишлеността до момента?
- Нашите калкулации сочат, че досега промишлеността е платила към 300 млн. евро над предстоящите разноски за електрическа енергия. Освен това се усилват и транспортните разноски за експедиране на продукцията, защото покачването в цената на електрическата енергия води и до повишението на цените на жп превоза.
- Как ще повлияе скъпият ток на цените и на инфлацията?
- Високите цени на електрическата енергия неизбежно ще се отразят на цените на всичко останало, защото индустриалните разноски за всички видове предприятия - от черната и цветната металургия до дребните бизнеси, нарастват осезаемо. Това ще докара до повишаване на продуктите и услугите, в които ще бъде пренесено повишаването на силата.
- Според Вас каква е повода да се стигне до тази рецесия с тока и по какъв начин тя може да се позволи?
- За общоевропейското повишаване на електрическата енергия има справедливи аргументи - възобновяване на стопанската система след пандемията, ниското произвеждане от възобновими източници, най-много вятър, високите цени на газа, който е едно от главните горива за електропроизводство в Западна Европа, както и високите цени на излъчванията парникови газове, които оскъпвяват електропроизводството от въглища. У нас имаме спомагателни особености, които се отразиха на цената при започване на август. Например, на процедура цялото предложение на електрическа енергия се реализира на борсовия сегмент за краткосрочна търговия, т.е. през днешния ден се търгува електрическата енергия, която ще се използва на идващия ден. Следствие от това е, че няма предложение на дълготрайни артикули - няма опция предприятията и търговците да закупят нужната им сила за идната половин или една година, а са принудени да я купуват ден за ден. По този метод потребителите са изцяло изложени на риска от променливите цени в кратковременен аспект. В кратковременен проект разчитаме на изпълнителната власт да вкара обезщетителни механизми. В дълготраен проект чакаме Европейска комисия и нашата администрация да изработят механизми за стабилизиране на пазарите и отбрана на потребителите при рискови цени.
- Какви са цените на небитовия ток в други европейски страни спрямо нашите?
- Високите цени, които следим сега, са на така наречен спот пазар, т.е. на търговията ден за ден. Индустрията в другите европейски страни има подписани дълготрайни контракти за доставка, чиито цени са по-ниски от тези на краткосрочния пазар. Освен това в Западна Европа всеобщо се ползват отстъпки от цените на електрическата енергия за индустрията, които са позволени от Европейската комисия. Тези отстъпки могат да бъдат от цените на добавките към цената на електрическата енергия и от мрежовите цени. Също по този начин се ползват и обезщетения за разноските за въглеродни излъчвания. У нас все още няма никакви отстъпки или обезщетения. Освен това, потребителите с диспечеруеми товари не са позволени до присъединяване в пазара на балансираща сила и до търговете за запазване на системата. Така те биха взели участие в по-икономичното ръководство на електроенергийната система и биха генерирали някакъв доход от това, че оказват помощ на системата.Проблемът е сериозен, защото към 80% от производството на тежката промишленост в България се изнася на европейските пазари. Разликите в цените на електрическата енергия на процедура вършат българските производства неконкурентоспособни по отношение на трети страни и по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз. Ако огромните предприятия стартират да затварят, това ще се отрази съществено на стопанската система. Тежката промишленост е измежду главните работодатели, като заплащането е над междинното страната. Промишлеността е и главен товародател и има сериозен принос към платежния баланс. На един ангажиран в промишлеността, според от бранша, се падат сред 8 и 12 заети в обвързваните браншове.
- Нужни ли са промени в разпоредбите на енергийната борса?
- Може би е нужно изцяло преразглеждане на метода, по който действа пазарът у нас. Европейска комисия е отправила съществени рекомендации за промени, като една от главните е разширение на предлагането от страна на производителите.
- Какво още може да направи страната, с цел да обезпечи опция за по-евтин ток? Нови мощности, опция за импорт? Как това може да се случи без промени в закона, защото нямаме работещ парламент?
- За момента не мисля, че новите мощности са решение. Първо, няма физически дефицит на сила. Към момента България генерира към 6000 MW, a използва към 4100 MW. Останалото се изнася. Отделно, градежът на нова мощ изисква време, което е друго според от определения тип централа. Относно вноса, в случай че вносният ток е по-евтин, той ще бъде закупен чисто по пазарни аргументи. Сега европейските пазари са свързани и в общия случай цените сред тях са доста близки.Важно е да се означи, че изнасяната сега от България електрическа енергия е субсидирана. Различните доплащания за енергетиката надвишават 2 милиарда лева годишно, които се заплащат от всички български консуматори. Това, което съгласно нас може да се направи, е да се проведат обособени търгове за промишлеността, тъй че да се обезпечи снабдяването на предприятията през зимните месеци, вместо електрическата енергия да бъде изнесена. Считаме, че има механизми това да се реализира в границите на европейското законодателство като краткотрайна мярка за опазване на конкурентоспособността. В допълнение може да се намерения за краткотрайно понижаване на акциза и добавката " отговорности към обществото ".
- Редица страни към този момент започнаха ограничения за подкрепяне на засегнатия бизнес от скъпите енергоизточници. У нас АИКБ също изиска обезщетения поради високите цени на тока. Каква е позицията на БФИЕК?
- Позицията на БФИЕК е, че би трябвало да се проведат обособени търгове за енергоинтензивните предприятия, да се прегледат всички разрешени благоприятни условия за отстъпки или обезщетения, в това число такива за въглеродните излъчвания, както и да се обезпечи опцията управляемите промишлени товари да вземат участие в балансирането на системата.
- Какви са прогнозите Ви за бъдещите цени на тока в средносрочен и дълготраен проект предвид на трансформацията на енергетиката поради зелената договорка?
- Очаквам цените на електрическата енергия да стават все по-нестабилни поради възходящия дял на ВЕИ в Европа. Поради непостоянния им темперамент, търговията става все по-краткосрочна, което ще увеличи ценовите съмнения. Това ще е по този начин до момента в който не се вкарат в употреба задоволително системи за предпазване на сила, само че те все още са към момента скъпи и незадоволителни. Политиката на Европейски Съюз за оскъпяване на квотите парникови газове ще докара и до оскъпяването на електрическата енергия, създавана от въглища и природен газ. Лично аз чакам в дълготраен аспект релативно високи цени. В кратковременен проект - в случай че зимата е студена, може да следим нови ценови върхове.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ