...Ще ти нарисувам милиони малки принцове
80 години от публикуването на първото издание на повестта " Малкият принц " от Антоан дьо Сент-Екзюпери (29 юни 1900 - 31 юли 1944) - в Съединени американски щати през 1943 година, се навършиха през април т.г. Любимата творба на милиони дребни и огромни читатели по целия свят е сложена под номер 4 в класацията на вестник " Монд " на стоте най-хубави книги на ХХ век. Първото френско издание на творбата е през 1946 година А на български език е преведена от Константин Константинов и оповестена през 1962 година от издателство " Народна юноша ".
Сред най-търсените книги на ПроЛетния панаир на книгата в София бе издадената неотдавна от издателство " Лемур " " Мадам Екзюпери и звездите на небето " от Софи Вияр в превод от немски на Светлана Старирадева, дизайн на корицата Декитас.> Сюжетът > Снимка trussel.com, Консуело и Антоан дьо Сент-Екзюпери, Франция, 1970
1930. Когато младата художничка Консуело среща Антоан дьо Сент-Екзюпери на празненство, това е обич от пръв взор. Жизнерадостната латиноамериканка се трансформира в муза на енигматичния водач, който в действителност избира да написа и рисува. " Малкият принц " идва от неговите безсмъртни усеща към нея: Консуело е обичаната роза, която принцът желае да отбрани със стъклена камбана и за която той непрекъснато мисли. Книгата прави Антоан прочут по целия свят, само че действителният живот с него е всичко друго, само че не и елементарен. Консуело се бори с изневерите му и се стреми най-сетне да излезе от сянката на известния си брачен партньор като сполучлива художничка, до момента в който Антоан не се впуска в предопределен разследващ полет над Средиземно море през 1944 г.> Пролог > " Любима Консуело, роза на сърцето ми, там, в далечния Ню Йорк, Пиша ти от войнишкото ми легло, единственото ми място за уединение, откогато си потеглих от тебе, с цел да послужвам за спасението на обичната ни Франция. Младите ми приятели водачи не престават да се радват на фокусите ми с карти и слушат разказите за моите преживелици - за пустинята, за вулканите, за кафенетата на хората на изкуството и за теб. Да, в детайли ги срещнах с нашата история, птиче мое, твоята и моята.
След възобновяване ми от глупавото рухване по стълбите в този момент още веднъж съм разпределен за разследващи полети. Утре би трябвало да излетя и да направя фотоси по крайбрежието на Марсилия, крайбрежието на моето семейство. Крайбрежието на нашата обич. Помниш ли дните ни в " Ел Мирадор ", когато се хранехме под пиниите и наблюдавахме корабите в залива? За мене това бяха най-хубавите месеци от брака ни, дружно с лятото в " Бевин хаус ", несъмнено - в дома на дребния принц, евентуално последното кътче от парадайса за мен.
Сигурно се чудиш за какво пропадам по този начин блажено в предишното. Е, под изпепеляващото слънце на Средиземно море, измежду по-младите с двадесет години приятели, които прекарват времето си в правене на лицеви опори и в тичане с високо вдигнати колене, на човек не му остава друго, с изключение на да се отдръпна на сянка под навеса и да сънува.
Мила моя роза, сънувам те. Сънувам нас. Всичко, което преживяхме - положително и зло. Благодарен съм ти, обичана моя, че устоя толкоз дълго с идеалист и авантюрист като мен. Тринадесет години - кой би си го помислил?
Консуело, в този момент, след затварянето на това писмо, знай, че постоянно ще си в сърцето ми. Моя си и аз съм твой. Ти си била и си единствената. Единствената, вдъхновявала сърцето ми и подтикнала ме към каузи, които смятах за невъзможни. Аз и леността ми щяхме да си живеем комфортно, в случай че не се беше появила ти.
Моя райска птичко, пази се. Скоро ще се върна при тебе, незабавно щом свърши ужасната война и Франция още веднъж е нашата Франция, освободена от немските варвари. Тогава най-сетне отново ще пием пастис на терасата на " Кафе дьо Флор " на бул. " Сен Жермен ", а аз ще ти обрисувам милиони дребни принцове.
Но, моя роза, в случай че не съумея, желая от теб едно: апелирам те, разкажи нашата история! Както аз описах на младите ми приятели за нас. Любовта ни би трябвало да окуражава хората, само че и да им припомня какъв брой компликации ни носи от време на време животът. Тя би трябвало да покаже, че при всичките възвишени фантазии и желания, при всичките искра и популярност, при всичкия яд и цялата съсипия най-после е значимо единствено едно: любовта, която обвързва две сърца.
Обичам те, моя роза. Пази се!
Завинаги твоят дребен принц Антоан " > Съюзническа военновъздушна база Борго,
Корсика, 30 юли 1944> Софи Вияр:
Живописните записки на Консуело ми послужиха като управителна линия > Снимка Andrea Artz, Софи Вияр
Софи Вияр е псевдоним на сполучлива немска писателка, журналистка и политолог. По време на едно пътешестване до обичания й град Венеция тя посещава сбирката на Пеги Гугенхайм. Очарована от нея и от историята на известната колекционерка на изкуство, Вияр написа романа " Пеги Гугенхайм и фантазията за благополучие ", който влиза в листата с бестселъри на " Шпигел ". На огромен триумф се радва и идната й книга - " Мадам Екзюпери и звездите на небето ", която към този момент е преведена на разнообразни езици и оповестена в редица европейски страни. > - С романа си " Мадам Екзюпери и звездите на небето " ни отвеждате тъкмо във времето, когато се основава класиката " Малкият принц ". Как попаднахте на тази история?
- Не е изненадващо, че аз самата боготворя " Малкият принц ". Когато чух, че книгата е основана в Лонг Айлънд, започнах да изследвам, тъй като постоянно съм свързвал Антоан с Франция - тъй че за какво внезапно Ню Йорк? Така за първи път открих прочувствената любовна история на двойката дьо Сент-Екзюпери, която се простира съвсем по целия свят и се оказва доста тясно преплетена с историята на " Малкият принц ".
- С какво ви впечатли самата Консуело?
- В процеса на писане разбрах какъв брой смела в действителност е била Консуело: тя е израснала в ферма за кафе в Ел Салвадор, сбъднала е фантазията си да рисува и се е омъжила за този френски благороден водач и публицист, който я води на едно диво странствуване по света и през живота. Заради темпераментния си темперамент Консуело по-късно е наречена " вулканът на Париж ". Като студентка в Мексико тя се среща с Фрида Кало и се въодушевява от цветните й картини. В Париж е другарка с Пикасо, Дали, Миро и други художници. Консуело също е работила като художник - и модел, - с цел да помогне на брачна половинка си да нарисува картините към " Малкият принц ".
- Откъде почерпихте обстоятелства и ентусиазъм за книгата?
- Живописните записки на Консуело ми послужиха като управителна линия и ми дадоха доста опорни точки, усещания и елементи. Истинският живот обаче не е толкоз принципен, пореден и пречистващ като романа. Затова някои неща подчертах, реалокирах малко във времето или пропуснах. На всеки, който желае да прочете по какъв начин Консуело персонално е претърпяла брака си с Антоан, предлагам завладяващите й мемоари " Розата на дребния принц ". Особено забавен е томът, съдържащ много фотоси, писма и документи от наследството на Консуело, който към този момент може да се откри единствено в антикварните магазини. А който желае да прочете хубави любовни писма, дано вземе драговолно събраните " Неделни писма " на Консуело.
Много съм признателна, че имах опция да се занимая с тази велика любовна история, която обгръща няколко континента и една толкоз значима ера. Голяма наслада изпитах при вплитането на забавните елементи на тази amour fou в разказ. А на Антоан дьо Сент-Екзюпери благодаря за историята " Малкият принц ", която толкоз ни вълнува и през днешния ден!> По материали от penguin-verlag.de, предоставени на ДУМА от изд. " Лемур "
Сред най-търсените книги на ПроЛетния панаир на книгата в София бе издадената неотдавна от издателство " Лемур " " Мадам Екзюпери и звездите на небето " от Софи Вияр в превод от немски на Светлана Старирадева, дизайн на корицата Декитас.> Сюжетът > Снимка trussel.com, Консуело и Антоан дьо Сент-Екзюпери, Франция, 1970
1930. Когато младата художничка Консуело среща Антоан дьо Сент-Екзюпери на празненство, това е обич от пръв взор. Жизнерадостната латиноамериканка се трансформира в муза на енигматичния водач, който в действителност избира да написа и рисува. " Малкият принц " идва от неговите безсмъртни усеща към нея: Консуело е обичаната роза, която принцът желае да отбрани със стъклена камбана и за която той непрекъснато мисли. Книгата прави Антоан прочут по целия свят, само че действителният живот с него е всичко друго, само че не и елементарен. Консуело се бори с изневерите му и се стреми най-сетне да излезе от сянката на известния си брачен партньор като сполучлива художничка, до момента в който Антоан не се впуска в предопределен разследващ полет над Средиземно море през 1944 г.> Пролог > " Любима Консуело, роза на сърцето ми, там, в далечния Ню Йорк, Пиша ти от войнишкото ми легло, единственото ми място за уединение, откогато си потеглих от тебе, с цел да послужвам за спасението на обичната ни Франция. Младите ми приятели водачи не престават да се радват на фокусите ми с карти и слушат разказите за моите преживелици - за пустинята, за вулканите, за кафенетата на хората на изкуството и за теб. Да, в детайли ги срещнах с нашата история, птиче мое, твоята и моята.
След възобновяване ми от глупавото рухване по стълбите в този момент още веднъж съм разпределен за разследващи полети. Утре би трябвало да излетя и да направя фотоси по крайбрежието на Марсилия, крайбрежието на моето семейство. Крайбрежието на нашата обич. Помниш ли дните ни в " Ел Мирадор ", когато се хранехме под пиниите и наблюдавахме корабите в залива? За мене това бяха най-хубавите месеци от брака ни, дружно с лятото в " Бевин хаус ", несъмнено - в дома на дребния принц, евентуално последното кътче от парадайса за мен.
Сигурно се чудиш за какво пропадам по този начин блажено в предишното. Е, под изпепеляващото слънце на Средиземно море, измежду по-младите с двадесет години приятели, които прекарват времето си в правене на лицеви опори и в тичане с високо вдигнати колене, на човек не му остава друго, с изключение на да се отдръпна на сянка под навеса и да сънува.
Мила моя роза, сънувам те. Сънувам нас. Всичко, което преживяхме - положително и зло. Благодарен съм ти, обичана моя, че устоя толкоз дълго с идеалист и авантюрист като мен. Тринадесет години - кой би си го помислил?
Консуело, в този момент, след затварянето на това писмо, знай, че постоянно ще си в сърцето ми. Моя си и аз съм твой. Ти си била и си единствената. Единствената, вдъхновявала сърцето ми и подтикнала ме към каузи, които смятах за невъзможни. Аз и леността ми щяхме да си живеем комфортно, в случай че не се беше появила ти.
Моя райска птичко, пази се. Скоро ще се върна при тебе, незабавно щом свърши ужасната война и Франция още веднъж е нашата Франция, освободена от немските варвари. Тогава най-сетне отново ще пием пастис на терасата на " Кафе дьо Флор " на бул. " Сен Жермен ", а аз ще ти обрисувам милиони дребни принцове.
Но, моя роза, в случай че не съумея, желая от теб едно: апелирам те, разкажи нашата история! Както аз описах на младите ми приятели за нас. Любовта ни би трябвало да окуражава хората, само че и да им припомня какъв брой компликации ни носи от време на време животът. Тя би трябвало да покаже, че при всичките възвишени фантазии и желания, при всичките искра и популярност, при всичкия яд и цялата съсипия най-после е значимо единствено едно: любовта, която обвързва две сърца.
Обичам те, моя роза. Пази се!
Завинаги твоят дребен принц Антоан " > Съюзническа военновъздушна база Борго,
Корсика, 30 юли 1944> Софи Вияр:
Живописните записки на Консуело ми послужиха като управителна линия > Снимка Andrea Artz, Софи Вияр
Софи Вияр е псевдоним на сполучлива немска писателка, журналистка и политолог. По време на едно пътешестване до обичания й град Венеция тя посещава сбирката на Пеги Гугенхайм. Очарована от нея и от историята на известната колекционерка на изкуство, Вияр написа романа " Пеги Гугенхайм и фантазията за благополучие ", който влиза в листата с бестселъри на " Шпигел ". На огромен триумф се радва и идната й книга - " Мадам Екзюпери и звездите на небето ", която към този момент е преведена на разнообразни езици и оповестена в редица европейски страни. > - С романа си " Мадам Екзюпери и звездите на небето " ни отвеждате тъкмо във времето, когато се основава класиката " Малкият принц ". Как попаднахте на тази история?
- Не е изненадващо, че аз самата боготворя " Малкият принц ". Когато чух, че книгата е основана в Лонг Айлънд, започнах да изследвам, тъй като постоянно съм свързвал Антоан с Франция - тъй че за какво внезапно Ню Йорк? Така за първи път открих прочувствената любовна история на двойката дьо Сент-Екзюпери, която се простира съвсем по целия свят и се оказва доста тясно преплетена с историята на " Малкият принц ".
- С какво ви впечатли самата Консуело?
- В процеса на писане разбрах какъв брой смела в действителност е била Консуело: тя е израснала в ферма за кафе в Ел Салвадор, сбъднала е фантазията си да рисува и се е омъжила за този френски благороден водач и публицист, който я води на едно диво странствуване по света и през живота. Заради темпераментния си темперамент Консуело по-късно е наречена " вулканът на Париж ". Като студентка в Мексико тя се среща с Фрида Кало и се въодушевява от цветните й картини. В Париж е другарка с Пикасо, Дали, Миро и други художници. Консуело също е работила като художник - и модел, - с цел да помогне на брачна половинка си да нарисува картините към " Малкият принц ".
- Откъде почерпихте обстоятелства и ентусиазъм за книгата?
- Живописните записки на Консуело ми послужиха като управителна линия и ми дадоха доста опорни точки, усещания и елементи. Истинският живот обаче не е толкоз принципен, пореден и пречистващ като романа. Затова някои неща подчертах, реалокирах малко във времето или пропуснах. На всеки, който желае да прочете по какъв начин Консуело персонално е претърпяла брака си с Антоан, предлагам завладяващите й мемоари " Розата на дребния принц ". Особено забавен е томът, съдържащ много фотоси, писма и документи от наследството на Консуело, който към този момент може да се откри единствено в антикварните магазини. А който желае да прочете хубави любовни писма, дано вземе драговолно събраните " Неделни писма " на Консуело.
Много съм признателна, че имах опция да се занимая с тази велика любовна история, която обгръща няколко континента и една толкоз значима ера. Голяма наслада изпитах при вплитането на забавните елементи на тази amour fou в разказ. А на Антоан дьо Сент-Екзюпери благодаря за историята " Малкият принц ", която толкоз ни вълнува и през днешния ден!> По материали от penguin-verlag.de, предоставени на ДУМА от изд. " Лемур "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ