Галъп: Всеки втори не харесва демокрацията
76% от хората по света се съгласяват с изказванието, че демокрацията може да има дефекти, само че е най-хубавата форма на ръководство. У нас също има болшинство в поддръжка на това изказване, само че по-малко – 52%. Така в България, в третото десетилетие след началото на демократичните промени, отношението към демокрацията остава по-скоро позитивно, само че в по-ниска степен по отношение на света.
В рамките на десетилетие степента на приемане на демокрацията по света сякаш леко спада – болшинството, което приема, че това е най-хубавата форма на ръководство, е разколебано от 79% на 76%. В България има сходни белези – от 60%, съгласните спадат за десетилетие до 52%.
Това демонстрират данните от две талази на проучване, извършени от международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (в съдействие с УИН) допълнително от 60 страни и измежду повече от 60 хиляди души. Вълните са в средата на двете десетилетия на двайсет и първия век – през 2005 и 2015 г.
За първи път тук съпоставяме даннитe от двете огромни проучвателен талази. Поводът е 30-тата годишнина от 1989 година Специално по този мотив „ Галъп интернешънъл “ стартира да разгласява настройките на българите по значимите въпроси на съвремието ни.
Част от данните към този момент бяха излъчени в предаването #Европа и рубриката „ Къде сме ние “ по Българска национална телевизия.
Как е по света
Населението на света демонстрира висока степен на приемане на демокрацията. В нашето десетилетие 76% от всички запитани дават отговор позитивно или по-скоро позитивно на изказванието „ Демокрацията може и да има своите дефекти, само че е най-хубавата форма на ръководство “. 20% по-скоро не са съгласни или напълно не са съгласни с това изказване, а делът на тези, които не могат да отговорят, е 4%.
Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79% – против 17% по-скоро несъгласни или напълно несъгласни, а останалите – колебаещи се.
В каузи на харесващите демокрацията се отбелязва разколебаване във всички изследвани райони. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа. Разбира се, с цел да се регистрира трайна наклонност, е нужна и още една вълна на проучване – която следва.
Ходът на политическите събития в международен мащаб в последно време може би е оказал свето въздействие. Отчетеният прочут спад в каузи на международното население, припознаващо демокрацията като най-хубав метод за решение на публичните каузи, може да значи и уклон към все по-авторитарни и популистки модели на ръководство, само че занапред би трябвало да се види дали става дума за устойчива наклонност.
Възприемането на демокрацията като най-хубава форма на ръководство през днешния ден е необятно публикувано във всички демографски групи по света. Подкрепата във връзка с демокрацията е висока, без значение от равнището на набожност и се среща на практика измежду всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е равнището на обучение и приходите, толкоз по-висока е и поддръжката на демократичното ръководство.
Ако погледнем картината по райони, през 2015 година демокрацията е най-харесвана – предстоящо – в Северна Америка (82% болшинство според, че демокрацията е най-хубава форма на управление) и в Западна Европа (80%). От друга страна, равнищата на единодушие с изказванието, че демократичната система е най-хубава са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%).
Как е у нас
България е в благозвучие със страните в Източна Европа, които споделят по-скоро положителни оценки за демокрацията, на не в изключително висока степен. А даже и на фона на Източна Европа България е под междинните стойности. Явно е, че при нас резултатите от трансформацията след 1989 година е оставила доста въпросителни за качеството на демокрацията.
Изследването регистрира, че в хода на третото десетилетие след демократичните промени у нас, 52% от българите са съгласни, че въпреки и да има своите дефекти, демокрацията въпреки всичко е най-хубавата форма на ръководство. Една трета от нашите сънародници обаче не могат да се съгласят с това изказване, а 16% не знаят по какъв начин да отговорят.
У нас и спадът в последното десетилетие сякаш е още по-осезаем – 52% % утвърждават демокрацията в този момент против 60% преди десетилетие. А делът на българите, които не считат, че демокрацията е най-хубавата форма на ръководство, се е повишил с една десета – от 23% на 32%.
Ситуацията е сходна и в директно прилежащите на България страни. Впечатление прави Румъния, страна, с която България показа в последните десетилетия общ път на демократично развиване. Там, да вземем за пример, през 2005 година делът на съгласните, че демокрацията е най-хубава система е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%.
Накратко: следи се повишение на подозрението и критичността във връзка с демократичното ръководство у нас и това е в благозвучие с настроенията страните от района. Разбира се, последваща вълна на проучване ще покаже дали и до каква степен тази наклонност е устойчива. Ако у нас в действителност убедеността в качеството на демокрацията трайно спада, въпросът следва да получи съответно внимание, тъй като е мотив за паника.
В рамките на десетилетие степента на приемане на демокрацията по света сякаш леко спада – болшинството, което приема, че това е най-хубавата форма на ръководство, е разколебано от 79% на 76%. В България има сходни белези – от 60%, съгласните спадат за десетилетие до 52%.
Това демонстрират данните от две талази на проучване, извършени от международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (в съдействие с УИН) допълнително от 60 страни и измежду повече от 60 хиляди души. Вълните са в средата на двете десетилетия на двайсет и първия век – през 2005 и 2015 г.
За първи път тук съпоставяме даннитe от двете огромни проучвателен талази. Поводът е 30-тата годишнина от 1989 година Специално по този мотив „ Галъп интернешънъл “ стартира да разгласява настройките на българите по значимите въпроси на съвремието ни.
Част от данните към този момент бяха излъчени в предаването #Европа и рубриката „ Къде сме ние “ по Българска национална телевизия.
Как е по света
Населението на света демонстрира висока степен на приемане на демокрацията. В нашето десетилетие 76% от всички запитани дават отговор позитивно или по-скоро позитивно на изказванието „ Демокрацията може и да има своите дефекти, само че е най-хубавата форма на ръководство “. 20% по-скоро не са съгласни или напълно не са съгласни с това изказване, а делът на тези, които не могат да отговорят, е 4%.
Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79% – против 17% по-скоро несъгласни или напълно несъгласни, а останалите – колебаещи се.
В каузи на харесващите демокрацията се отбелязва разколебаване във всички изследвани райони. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа. Разбира се, с цел да се регистрира трайна наклонност, е нужна и още една вълна на проучване – която следва.
Ходът на политическите събития в международен мащаб в последно време може би е оказал свето въздействие. Отчетеният прочут спад в каузи на международното население, припознаващо демокрацията като най-хубав метод за решение на публичните каузи, може да значи и уклон към все по-авторитарни и популистки модели на ръководство, само че занапред би трябвало да се види дали става дума за устойчива наклонност.
Възприемането на демокрацията като най-хубава форма на ръководство през днешния ден е необятно публикувано във всички демографски групи по света. Подкрепата във връзка с демокрацията е висока, без значение от равнището на набожност и се среща на практика измежду всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е равнището на обучение и приходите, толкоз по-висока е и поддръжката на демократичното ръководство.
Ако погледнем картината по райони, през 2015 година демокрацията е най-харесвана – предстоящо – в Северна Америка (82% болшинство според, че демокрацията е най-хубава форма на управление) и в Западна Европа (80%). От друга страна, равнищата на единодушие с изказванието, че демократичната система е най-хубава са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%).
Как е у нас
България е в благозвучие със страните в Източна Европа, които споделят по-скоро положителни оценки за демокрацията, на не в изключително висока степен. А даже и на фона на Източна Европа България е под междинните стойности. Явно е, че при нас резултатите от трансформацията след 1989 година е оставила доста въпросителни за качеството на демокрацията.
Изследването регистрира, че в хода на третото десетилетие след демократичните промени у нас, 52% от българите са съгласни, че въпреки и да има своите дефекти, демокрацията въпреки всичко е най-хубавата форма на ръководство. Една трета от нашите сънародници обаче не могат да се съгласят с това изказване, а 16% не знаят по какъв начин да отговорят.
У нас и спадът в последното десетилетие сякаш е още по-осезаем – 52% % утвърждават демокрацията в този момент против 60% преди десетилетие. А делът на българите, които не считат, че демокрацията е най-хубавата форма на ръководство, се е повишил с една десета – от 23% на 32%.
Ситуацията е сходна и в директно прилежащите на България страни. Впечатление прави Румъния, страна, с която България показа в последните десетилетия общ път на демократично развиване. Там, да вземем за пример, през 2005 година делът на съгласните, че демокрацията е най-хубава система е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%.
Накратко: следи се повишение на подозрението и критичността във връзка с демократичното ръководство у нас и това е в благозвучие с настроенията страните от района. Разбира се, последваща вълна на проучване ще покаже дали и до каква степен тази наклонност е устойчива. Ако у нас в действителност убедеността в качеството на демокрацията трайно спада, въпросът следва да получи съответно внимание, тъй като е мотив за паника.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ