Ще стигнат ли милионите от ЕС до предприятията със социална цел
70 милиона лв. от Националния проект за възобновяване и резистентност и по програмата за развиване на човешките запаси за новия програмен интервал. Това обилие от средства дават обещание на обществените бизнесмени у нас от министерство на труда и обществената политика за интервала до 2027 година Ако се има вяра на обясненията на служителите, пред обществените предприятия – които наред с облага целят да бъдат обществено потребни, ще се отворят доста нови и хубави благоприятни условия. За шепа обществени предприятия това евентуално ще бъде по този начин.
Уви, в новите схеми за финансиране на обществената стопанска система се оглеждат неуспехите на няколко държавни управления и несвършена работа, която води и до ограничение на опциите за финансиране. Какво е залегнало като финансиране на бранша по линия на средствата от Европейски Съюз и кой ще има достъп до него?
Специалният закон за поддръжка на предприятията не работи
Наличната обща сума за финансиране на обществените предприятия за новия програмен интервал и по линия на проекта ва зъвстановяване на първо четене звучат респектиращо. Внимателният разбор на изискванията за присъединяване обаче демонстрират голям брой дефицити в провежданата дотук обществена политика в поддръжка на бранша. На фона на общия брой евентуални предприятия, заинтригувани от схемите, размерите в действителност са дребни. Ясно се вижда и че плановият принцип на финансиране единствено ненапълно може да компенсира неналичието на работещ Закон за предприятията на обществената и солидарна стопанска система.
12 274. Толкова са по данни на Национален статистически институт за 2019 година броят на компаниите и организациите със обществена цел у нас. В броя се включват 1972 кооперации и 10 302 неправителствени организации, регистрирани в социална изгода. На фона на този огромен кръг заинтригувани лица – субекти на обществената стопанска система, в основания специфичен указател на обществените предприятия по реда на специфичния закон има регистрирани числом и слово едвам 35 предприятия.
Тази оскъдна численост е най-голямото доказателство, че във типа, в който съществува, законът е неработещ. Социалните бизнесмени видно не разпознават потребността да се записват по закона, като главната причина би трябвало да се търси в дребното изгоди, до които води включването в регистъра. Частта от закона, отдадена на насърчаването на обществената стопанска система, е извънредно пожелателна, като една от дребното съответни ограничения е поддържнето на отличителна сертификационна марка на стоките и услугите, създавани от обществената стопанска система. В Българя не бе въведен широкоразпространените в други страни съставни елементи на поддръжка от националните бюджети – диференцирано Данък добавена стойност, непокътнат дребен дял от публични поръчки, дотации и други, се акцентира в проекта за възобновяване и резистентност.
В МТСП признават, че броят на записаните предприятия е доста дребен, като непрекъснато акцентират, че процедурата за кандидатстване в действителност е доста облекчена. Така индиректно излиза, че виновността за слабия интерес към регистрацията е най-вече на обществените предприятия.
По-сериозният проблем тук е в неналичието на учредения МТСП да се застъпи пред финансовото министерсто за въвеждането на по-сериозни тласъци за развиване на обществената стопанска система.
„ Ако би трябвало да осигурим нужните вложения в обществените предприятия през грантови схеми, следва да насочим за този разход големи размери. В момента не можем да ги обосновем. По регистъра на обществените предприятия не е основана нужната информация, която да обоснове възращаемостта на обществените вложения посредством обществено предприемачество “, изясни на уебинар, проведен от Reach for Change Петър Начев, шеф на дирекция „ Жизнено ниво, демографска политика и обществени вложения “ в МТСП.
Така схемите сега са лимитирани и като размер, и като получател, като по-сериозно от тях ще могат да се възползват единствено 35-те регистрирани обществени предприятия. От подробното изложение на единствения залегнал план по проекта за възобновяване и резистентност с общ бюджет от 26,7 млн. лева излиза наяве и, че огромна част от средствата ще отидат за закупуване и съоръжение на пространства и за компенсиране на различен кусур в политиката – неналичието на децентрализация.
Голяма част от парите ще отидат за пространства и консулнатски услуги
10,9 млн. лева – 40% от целия разполагаем запас по проекта за възобновяване, ще отидат за закупуване и съоръжение на пространства и създаване на 6 фокус-точки. Фокус-точките ще са разпределени по региони на обмисляне, като ще разполагат със експерти и ще могат да работят на районно равнище с представителите на бранша. Ще се дават консулнатски услуги, образования, ще се търсят връзки с бизнеса. Към фокус-точките ще има оборудвани и съвременни пространства за продажба на стоките, създадени от обществената стопанска система.
Като втора част по плана е планувано дребното публично регистрирани предприятия да бъдат обследвани по характерна тематика – потребностите от цифровизация, като за всяко от тях ще бъдат направени отчети. На базата на това изследване ще се реши като цяло какви са потребностите на обществените предприятия от нова техника и цифровизация на процесите и надлежно ще бъдат оповестени поръчки с планирана стойност 9 млн. лева Към момента не е ясно по какъв начин тъкмо ще се разпределят те по предприятията и каква част от кооперациите, предприятията и НПО-тата ще могат да се възползват от тях. „ Не става въпрос единствено за закупуване на принтери и мишки, ще се влага в модерни софтуери, AI, 3D – скенери и принтери, нови индустриални линии и организационни модели на работа “, разяснява Начев.
Проектът по ПВУ има и втори съставен елемент – с бюджет от 3,1 млн. лева, за създаване и пазарно консолидиране на цифрова платформа, която да служи като платформа за групово извършване на покупки и по едно и също време с това за връзки с бизнеса. В сумата са включени и разноски за участия в изложби, разбори, средства за ръководство на плана.
Средствата от Европейски Съюз се употребяват и като морков, и като сопа
Ограничен кръг от представители на бранша на обществената стопанска система ще може да кандидатства и по плануваните схеми по стратегия „ Развитие на човешките запаси “. Очаква се през септември, 2023 година да бъде оповестена скица за поддръжка на обществените предприятия в размер на 22 млн. лева За нея ще могат да аплайват сред 50 и 100 съществуващи или новосъздаващи се обществени предприятия. Парите няма да са отворени за нерегистрирани по закона представители на бранша на обществената стопанска система. Така с европейските средства на процедура МТСП се пробва да подбутне кооперации и неправителствени организации въпреки всичко да положат старания да се впишат в регистъра. Финансиране за обществени бизнесмени ще бъде допустимо и по скица за поощряване на самонаемането – с общ бюджет от 20 млн. лева Ще бъде осъществена и дребна скица в границите на „ Младежка самодейност АЛМА “, като 100 представители на уязвими групи ще получат опция да стажуват в друга европейска страна.
Какво ще се случи действително при осъществяването на тези схеми следва да забележим. В МТСП дават обещание още по-добри благоприятни условия, само че за другия програмен интервал, като в това време въз основата на анализите и опита ще се прави опит за оценка на въздействието на Закона за предприятията на обществената стопанска система и обществената взаимност. Предполагаемо той ще бъде съществено измненен, а опциите за поддръжка – увеличени. Цената на забавянето е за сметка на цялото общество. Социалните предприятия реинвестират най-малко 50% за обществени активност, наемат хора от уязвими публични групи, обезпечават интеграция и създават висока добавена стойност за обществото. Истината е, че у нас те не са мощни, като виновници могат да се търсят дълго, само че какво от това.
Уви, в новите схеми за финансиране на обществената стопанска система се оглеждат неуспехите на няколко държавни управления и несвършена работа, която води и до ограничение на опциите за финансиране. Какво е залегнало като финансиране на бранша по линия на средствата от Европейски Съюз и кой ще има достъп до него?
Специалният закон за поддръжка на предприятията не работи
Наличната обща сума за финансиране на обществените предприятия за новия програмен интервал и по линия на проекта ва зъвстановяване на първо четене звучат респектиращо. Внимателният разбор на изискванията за присъединяване обаче демонстрират голям брой дефицити в провежданата дотук обществена политика в поддръжка на бранша. На фона на общия брой евентуални предприятия, заинтригувани от схемите, размерите в действителност са дребни. Ясно се вижда и че плановият принцип на финансиране единствено ненапълно може да компенсира неналичието на работещ Закон за предприятията на обществената и солидарна стопанска система.
12 274. Толкова са по данни на Национален статистически институт за 2019 година броят на компаниите и организациите със обществена цел у нас. В броя се включват 1972 кооперации и 10 302 неправителствени организации, регистрирани в социална изгода. На фона на този огромен кръг заинтригувани лица – субекти на обществената стопанска система, в основания специфичен указател на обществените предприятия по реда на специфичния закон има регистрирани числом и слово едвам 35 предприятия.
Тази оскъдна численост е най-голямото доказателство, че във типа, в който съществува, законът е неработещ. Социалните бизнесмени видно не разпознават потребността да се записват по закона, като главната причина би трябвало да се търси в дребното изгоди, до които води включването в регистъра. Частта от закона, отдадена на насърчаването на обществената стопанска система, е извънредно пожелателна, като една от дребното съответни ограничения е поддържнето на отличителна сертификационна марка на стоките и услугите, създавани от обществената стопанска система. В Българя не бе въведен широкоразпространените в други страни съставни елементи на поддръжка от националните бюджети – диференцирано Данък добавена стойност, непокътнат дребен дял от публични поръчки, дотации и други, се акцентира в проекта за възобновяване и резистентност.
В МТСП признават, че броят на записаните предприятия е доста дребен, като непрекъснато акцентират, че процедурата за кандидатстване в действителност е доста облекчена. Така индиректно излиза, че виновността за слабия интерес към регистрацията е най-вече на обществените предприятия.
По-сериозният проблем тук е в неналичието на учредения МТСП да се застъпи пред финансовото министерсто за въвеждането на по-сериозни тласъци за развиване на обществената стопанска система.
„ Ако би трябвало да осигурим нужните вложения в обществените предприятия през грантови схеми, следва да насочим за този разход големи размери. В момента не можем да ги обосновем. По регистъра на обществените предприятия не е основана нужната информация, която да обоснове възращаемостта на обществените вложения посредством обществено предприемачество “, изясни на уебинар, проведен от Reach for Change Петър Начев, шеф на дирекция „ Жизнено ниво, демографска политика и обществени вложения “ в МТСП.
Така схемите сега са лимитирани и като размер, и като получател, като по-сериозно от тях ще могат да се възползват единствено 35-те регистрирани обществени предприятия. От подробното изложение на единствения залегнал план по проекта за възобновяване и резистентност с общ бюджет от 26,7 млн. лева излиза наяве и, че огромна част от средствата ще отидат за закупуване и съоръжение на пространства и за компенсиране на различен кусур в политиката – неналичието на децентрализация.
Голяма част от парите ще отидат за пространства и консулнатски услуги
10,9 млн. лева – 40% от целия разполагаем запас по проекта за възобновяване, ще отидат за закупуване и съоръжение на пространства и създаване на 6 фокус-точки. Фокус-точките ще са разпределени по региони на обмисляне, като ще разполагат със експерти и ще могат да работят на районно равнище с представителите на бранша. Ще се дават консулнатски услуги, образования, ще се търсят връзки с бизнеса. Към фокус-точките ще има оборудвани и съвременни пространства за продажба на стоките, създадени от обществената стопанска система.
Като втора част по плана е планувано дребното публично регистрирани предприятия да бъдат обследвани по характерна тематика – потребностите от цифровизация, като за всяко от тях ще бъдат направени отчети. На базата на това изследване ще се реши като цяло какви са потребностите на обществените предприятия от нова техника и цифровизация на процесите и надлежно ще бъдат оповестени поръчки с планирана стойност 9 млн. лева Към момента не е ясно по какъв начин тъкмо ще се разпределят те по предприятията и каква част от кооперациите, предприятията и НПО-тата ще могат да се възползват от тях. „ Не става въпрос единствено за закупуване на принтери и мишки, ще се влага в модерни софтуери, AI, 3D – скенери и принтери, нови индустриални линии и организационни модели на работа “, разяснява Начев.
Проектът по ПВУ има и втори съставен елемент – с бюджет от 3,1 млн. лева, за създаване и пазарно консолидиране на цифрова платформа, която да служи като платформа за групово извършване на покупки и по едно и също време с това за връзки с бизнеса. В сумата са включени и разноски за участия в изложби, разбори, средства за ръководство на плана.
Средствата от Европейски Съюз се употребяват и като морков, и като сопа
Ограничен кръг от представители на бранша на обществената стопанска система ще може да кандидатства и по плануваните схеми по стратегия „ Развитие на човешките запаси “. Очаква се през септември, 2023 година да бъде оповестена скица за поддръжка на обществените предприятия в размер на 22 млн. лева За нея ще могат да аплайват сред 50 и 100 съществуващи или новосъздаващи се обществени предприятия. Парите няма да са отворени за нерегистрирани по закона представители на бранша на обществената стопанска система. Така с европейските средства на процедура МТСП се пробва да подбутне кооперации и неправителствени организации въпреки всичко да положат старания да се впишат в регистъра. Финансиране за обществени бизнесмени ще бъде допустимо и по скица за поощряване на самонаемането – с общ бюджет от 20 млн. лева Ще бъде осъществена и дребна скица в границите на „ Младежка самодейност АЛМА “, като 100 представители на уязвими групи ще получат опция да стажуват в друга европейска страна.
Какво ще се случи действително при осъществяването на тези схеми следва да забележим. В МТСП дават обещание още по-добри благоприятни условия, само че за другия програмен интервал, като в това време въз основата на анализите и опита ще се прави опит за оценка на въздействието на Закона за предприятията на обществената стопанска система и обществената взаимност. Предполагаемо той ще бъде съществено измненен, а опциите за поддръжка – увеличени. Цената на забавянето е за сметка на цялото общество. Социалните предприятия реинвестират най-малко 50% за обществени активност, наемат хора от уязвими публични групи, обезпечават интеграция и създават висока добавена стойност за обществото. Истината е, че у нас те не са мощни, като виновници могат да се търсят дълго, само че какво от това.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ