58% от младите хора в България до 29 години взимат пари от родителите си
58 % от младежите в България на възраст сред 25 и 29 години получават пари от родители те си, а 35 % от приключилите висше обучение живеят при тях. Това сочат данните от Годишния отчет за младежта за 2019 година Документът беше признат от Народното събрание със 76 гласа " за ", 30 " срещу " и 9 " въздържал се ".
В отчета са употребявани данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и интернационалните изследвания, като резултатите демонстрират, че младежката безработица и броят на отпадналите от просветителната система младежи бележат трайно понижаване.
Статистиката регистрира, че единствено 23 % от младежите споделят домакинство с партньорка или брачна половинка, а едвам 4 на 100 живеят сами. Отчита се висока взаимозависимост на младежите от материалното подкрепяне от страна на родители те до късна възраст. Социолозите означават, че наклонността се резервира в годините и при други изследвания. Впечатление прави и фактът, че половината от младежите с персонален приход над 1000 лв. също получават материална помощ от родители те.
От една страна това може да се дължи на народопсихологията на българите, че би трябвало да оказват помощ до късна възраст на децата си, само че от друго може да е сигнал за неспособност на децата да се оправят с финансите, които получават, работейки.
Същевременно 71 % от младежите не са фамилни, а 81 на 100 нямат деца.
Тревожна е наклонността на висок дял младежи, които не четат книги, се отбелязва в отчета. Според документа, 41 % от младежите показват, че не четат книги, а едвам 18 % четат над шест книги през годината, като множеството са девойки.
Статистическите данни регистрират, че България следва общата за Европейския съюз наклонност на застаряване на популацията. Младите хора непрекъснато понижават, като най-тревожна е наклонността във възрастовата група от 15-24 години. Запазва се равнището на миграцията на младежите от дребните обитаеми места към градовете, като повече от три четвърти от младежите живеят в градовете и единствено една четвърт в селата.
Данните демонстрират, че 75 на 100 от младите в България показват, че са изцяло задоволени или по-скоро задоволени от метода си на живот. Младежите, които са в тежко обществено състояние, са най-много част от етническите малцинства, което се оказва главният фактор за ниският им обществен статус.
Наблюдава се наклонност към повишение на броя на завръщащите се младежи в България след довеждане докрай на образованието си в чужбина. Голям е делът на младежите, които не демонстрират интерес към политиката.
По отношение на програмата за предварителна защита на хронични незаразни заболявания, са осъществени действия, ориентирани към ограничение на рисковите фактори, свързани с метода на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа интензивност, приложимост на алкохол и други). Използвани са разнообразни просветителни способи и форми на образование: беседи, лекции и полемики.
Радостин Танев /ГЕРБ/ уточни, че съвсем 100 % от младежите имат достъп до интернет и до мобилни устройства. За страдание, има една част - няколко %, които към момента нямат подобен достъп, сподели той. И разяснява, че това е проблем в подтекста на онлайн образованието.
Иван Ченчев от " Българска социалистическа партия за България " прикани за специфичен спор в Народното събрание за българската юноша. Той означи нуждата от нов закон за младежта, какъвто от левицата неведнъж предложили, само че не стигал до пленарната зала. Ченчев сподели, че Българска социалистическа партия няма да поддържа отчета поради притеснителните данни в него. Той означи огромния дял на учениците, отпътували в чужбина - 7500 през 2019 година Обърна внимание и че, съгласно документа, 81 хиляди души в никакъв случай не са ходили на учебно заведение.
Ако тази войска от 81 хиляди души не бъдат обхванати от просветителната система в идващите години, те ще бъдат проблем на цялото общество, разяснява и Севим Али от Движение за права и свободи.
В отчета са употребявани данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и интернационалните изследвания, като резултатите демонстрират, че младежката безработица и броят на отпадналите от просветителната система младежи бележат трайно понижаване.
Статистиката регистрира, че единствено 23 % от младежите споделят домакинство с партньорка или брачна половинка, а едвам 4 на 100 живеят сами. Отчита се висока взаимозависимост на младежите от материалното подкрепяне от страна на родители те до късна възраст. Социолозите означават, че наклонността се резервира в годините и при други изследвания. Впечатление прави и фактът, че половината от младежите с персонален приход над 1000 лв. също получават материална помощ от родители те.
От една страна това може да се дължи на народопсихологията на българите, че би трябвало да оказват помощ до късна възраст на децата си, само че от друго може да е сигнал за неспособност на децата да се оправят с финансите, които получават, работейки.
Същевременно 71 % от младежите не са фамилни, а 81 на 100 нямат деца.
Тревожна е наклонността на висок дял младежи, които не четат книги, се отбелязва в отчета. Според документа, 41 % от младежите показват, че не четат книги, а едвам 18 % четат над шест книги през годината, като множеството са девойки.
Статистическите данни регистрират, че България следва общата за Европейския съюз наклонност на застаряване на популацията. Младите хора непрекъснато понижават, като най-тревожна е наклонността във възрастовата група от 15-24 години. Запазва се равнището на миграцията на младежите от дребните обитаеми места към градовете, като повече от три четвърти от младежите живеят в градовете и единствено една четвърт в селата.
Данните демонстрират, че 75 на 100 от младите в България показват, че са изцяло задоволени или по-скоро задоволени от метода си на живот. Младежите, които са в тежко обществено състояние, са най-много част от етническите малцинства, което се оказва главният фактор за ниският им обществен статус.
Наблюдава се наклонност към повишение на броя на завръщащите се младежи в България след довеждане докрай на образованието си в чужбина. Голям е делът на младежите, които не демонстрират интерес към политиката.
По отношение на програмата за предварителна защита на хронични незаразни заболявания, са осъществени действия, ориентирани към ограничение на рисковите фактори, свързани с метода на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа интензивност, приложимост на алкохол и други). Използвани са разнообразни просветителни способи и форми на образование: беседи, лекции и полемики.
Радостин Танев /ГЕРБ/ уточни, че съвсем 100 % от младежите имат достъп до интернет и до мобилни устройства. За страдание, има една част - няколко %, които към момента нямат подобен достъп, сподели той. И разяснява, че това е проблем в подтекста на онлайн образованието.
Иван Ченчев от " Българска социалистическа партия за България " прикани за специфичен спор в Народното събрание за българската юноша. Той означи нуждата от нов закон за младежта, какъвто от левицата неведнъж предложили, само че не стигал до пленарната зала. Ченчев сподели, че Българска социалистическа партия няма да поддържа отчета поради притеснителните данни в него. Той означи огромния дял на учениците, отпътували в чужбина - 7500 през 2019 година Обърна внимание и че, съгласно документа, 81 хиляди души в никакъв случай не са ходили на учебно заведение.
Ако тази войска от 81 хиляди души не бъдат обхванати от просветителната система в идващите години, те ще бъдат проблем на цялото общество, разяснява и Севим Али от Движение за права и свободи.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ