50 години от преврата на Пиночет. Тайната остава
50 години след преврата в Чили кошмарът избледня, а прагматизмът надви в оценките за събитията в тези мрачни времена.
Колкото и да е необикновено през днешния ден едвам 42 % от чилийците считат, че превратът е разрушил демокрацията.
-->
През 2006-а - годината на гибелта на Аугусто Пиночет, този % е бил 68, напомня Българска телеграфна агенция.
Събитията на 11 септември 1973-а героизират Салвадор Алиенде за дълго време в очите на огромна част от света.
Избран през 1970-а, той прогласява чилийския път към социализма - гражданска война с мирни парламентарни средства в миг, когато Чили се откроява в Латинска Америка с няколко десетилетия устойчиво гражданско ръководство.
Лекар по специалност като Че Гевара, президентът социалист с марксистки възгледи разумно се сближава с различен харизматичен водач - Фидел. Кастро прави в Чили триседмична обиколка, слисан от концепцията за кротичък преход към власт на народа.
Кубинският водач от близко се среща с философията на мирната гражданска война, само че не наподобява въодушевен.
Сигурността на Фидел Кастро по време на дългата му обиколка е поверена точно на …. Аугусто Пиночет.
Твърди се, че тъкмо Фидел е подарил на Алиенде оръжието, с което той се самоубива при преврата. Дали е по този начин, остава загадка към този момент 5 десетилетия.
Идеята на Алиенде за социализма е подмяна с държавен надзор на съществуващия социално-икономически ред. Сблъскването с действителността обаче води до съдбовни последствия. 150 огромни компании са завладяни от партийни функционери - източвани, изкуствено поддържани с финансиране само с отпечатване на пари.
Съединените щати блокират заемите за Чили, финансират опозицията, саботират медните мини, стопират доставките на аварийни елементи за превоза. Започват стачки. Съветският съюз отхвърля да помогне - харчи прекалено много за Куба.
Пучът на Пиночет идва сега, в който годишната инфлация стига 600 %, а насилието на екстремистки групи пораства.
Бруталността на преврата трансформира Алиенде в страдалец на демокрацията и световна икона на левите, тъй като хунтата на Пиночет убива 2130 души и изтезавала 30 хиляди, съгласно следствия, траяли десетилетия.
Решен да ликвидира марксизма в Чили, Пиночет открива персонална тирания. Превръща тайната полиция в инструмент за държавен гнет. Няколко противници генерали умират при странни условия.
Но и Пиночет се удря в икономическата политика и през 1988 губи допитване за оставането си. Срещу него е съюзът на социалисти и християндемократи - същият, който се оказва неосъществим през съдбовната 1973-а.
Ирония на ориста е, че новото ръководство през идващите две десетилетия в действителност резервира пазарната стопанска система на Пиночет, като прибавя фискална суровост и повече обществени помощи.
Чилийското знамение обаче се оказа мит.
През 2019 година минимално повдигане на билета за метрото в Сантяго отприщи дълго стаявано неодобрение, а президентът по това време беше заставен да се извини от името на предшествениците си за обществените неравенства. След него пристигна различен президент, който възхваляваше наследството на Алиенде, само че също не съумя да вдигне на крайници страната.
След пандемията и рецесията Чили още веднъж влезе в рецесия с хиляди затворени доста дребни и междинни предприятия.
Затова и болшинството от чилийците към този момент нито героизират Алиенде, нито сатанизират Пиночет. Искат двамата да останат като исторически фигури, а не източници на политическо ентусиазъм. Защото след 50 години към този момент са изцяло уверени, че митовете може да крепят политиката, само че унищожават стопанската система.
Колкото и да е необикновено през днешния ден едвам 42 % от чилийците считат, че превратът е разрушил демокрацията.
-->
През 2006-а - годината на гибелта на Аугусто Пиночет, този % е бил 68, напомня Българска телеграфна агенция.
Събитията на 11 септември 1973-а героизират Салвадор Алиенде за дълго време в очите на огромна част от света.
Избран през 1970-а, той прогласява чилийския път към социализма - гражданска война с мирни парламентарни средства в миг, когато Чили се откроява в Латинска Америка с няколко десетилетия устойчиво гражданско ръководство.
Лекар по специалност като Че Гевара, президентът социалист с марксистки възгледи разумно се сближава с различен харизматичен водач - Фидел. Кастро прави в Чили триседмична обиколка, слисан от концепцията за кротичък преход към власт на народа.
Кубинският водач от близко се среща с философията на мирната гражданска война, само че не наподобява въодушевен.
Сигурността на Фидел Кастро по време на дългата му обиколка е поверена точно на …. Аугусто Пиночет.
Твърди се, че тъкмо Фидел е подарил на Алиенде оръжието, с което той се самоубива при преврата. Дали е по този начин, остава загадка към този момент 5 десетилетия.
Идеята на Алиенде за социализма е подмяна с държавен надзор на съществуващия социално-икономически ред. Сблъскването с действителността обаче води до съдбовни последствия. 150 огромни компании са завладяни от партийни функционери - източвани, изкуствено поддържани с финансиране само с отпечатване на пари.
Съединените щати блокират заемите за Чили, финансират опозицията, саботират медните мини, стопират доставките на аварийни елементи за превоза. Започват стачки. Съветският съюз отхвърля да помогне - харчи прекалено много за Куба.
Пучът на Пиночет идва сега, в който годишната инфлация стига 600 %, а насилието на екстремистки групи пораства.
Бруталността на преврата трансформира Алиенде в страдалец на демокрацията и световна икона на левите, тъй като хунтата на Пиночет убива 2130 души и изтезавала 30 хиляди, съгласно следствия, траяли десетилетия.
Решен да ликвидира марксизма в Чили, Пиночет открива персонална тирания. Превръща тайната полиция в инструмент за държавен гнет. Няколко противници генерали умират при странни условия.
Но и Пиночет се удря в икономическата политика и през 1988 губи допитване за оставането си. Срещу него е съюзът на социалисти и християндемократи - същият, който се оказва неосъществим през съдбовната 1973-а.
Ирония на ориста е, че новото ръководство през идващите две десетилетия в действителност резервира пазарната стопанска система на Пиночет, като прибавя фискална суровост и повече обществени помощи.
Чилийското знамение обаче се оказа мит.
През 2019 година минимално повдигане на билета за метрото в Сантяго отприщи дълго стаявано неодобрение, а президентът по това време беше заставен да се извини от името на предшествениците си за обществените неравенства. След него пристигна различен президент, който възхваляваше наследството на Алиенде, само че също не съумя да вдигне на крайници страната.
След пандемията и рецесията Чили още веднъж влезе в рецесия с хиляди затворени доста дребни и междинни предприятия.
Затова и болшинството от чилийците към този момент нито героизират Алиенде, нито сатанизират Пиночет. Искат двамата да останат като исторически фигури, а не източници на политическо ентусиазъм. Защото след 50 години към този момент са изцяло уверени, че митовете може да крепят политиката, само че унищожават стопанската система.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ