Писмо от “Курск” е държавна тайна
5 невероятни версии за най-голямата злополука в историята на съветския подводен флот Бракувани торпеда взривяват атомната подводница
В 11,28 часа на 12 август 2000 година московско време в Баренцово море се случва най-голямата злополука в историята на съветския подводен флот - гибелта на атомния подводен ракетен крайцер К-141 " Курск ". Строежът на подводницата е заложен през 1990 година в град Северодвинск, е пусната на вода през 1994 година с името " Курск " в чест на подвига на руските нации в борбата на Курската дъга през Втората международна война. " Курск " е част от плана на военоморските сили на Русия, 949А " Антей " за производството на подводници трето потомство,
въоръжени с крилати ракети
и торпеда и класифицирани съгласно натовските стандарти като " Оскар II ". С дължина от 154 метра и широчина 18 морският съд има водоизместимост от 23 900 тона и се задвижва от два атомни реактора с обща мощ от 380 мегаватчаса, давайки на движещия вал оптималната мощ от 100 000 конски сили. Надводната скорост на съда е 15 възела, а подводната 32. Пределната дълбочина е 600 метра и може да плава в самостоятелен режим 120 денонощия. Въоръжението се състои от 24 крилати противокорабни ракети П-700 Гранит и 6 торпедни апарата с боекомплект от 24 торпеда. Екипаж на " подводното страшилище " е 108 души.През 1995 година подводницата е зачислена в състава на Северния флот и е основана във Видяево. Основното й предопределение при положение на война е битка с огромните надводни кораби на съперника и на първо място със самолетоносачи.На трагичната дата 12 август 2000 година " Курск " в състав от 118 души е на планови учения на Северния военноморски флот дружно с други кораби, измежду които авионосеца " Адмирал Кузнецов " и флагмана - атомния крайцер " Петър Велики ", недалече от Колския залив. Задачата на екипажа е била да изстреля крилати ракети, както и торпеда по отряд бойни кораби. Сутринта на 12 август е извършена пукотевица с ракети, като след нея е трябвало да се организира и пускът на торпедата. Ракетите и торпедата били " на практика " изцяло като бойните, само че не съдържали взривни субстанции.В 11,28 ч. хидроакустика на крайцера " Петър Велики " засича тон от удар. Командирът на " Петър Първи ",
изслушвайки отчета, не му обръща внимание
а на командващия Северния Флот, който сега също е бил на борда на крайцера и се интересува от необичайния звук, дават отговор че се е присъединила антената на радиолокационната станция. След като през идващите часове " Курск " не излиза на връзка с командващите, в 23,30 ч. е оповестена спешна обстановка. В 4.51ч. на 13 август " Курск " е открита на дъното благодарение на хидроакустичната инсталация на " Петър Първи " на дълбочина от 108 метра. Според разбора на НАТО, изработен по данните на норвежката станция ARCES, става дума за два гърмежа с период от 2 минути и 14 секунди, като мощността на втория е 50 пъти по-голяма от първия и е с 5 тона тротилов еквивалент. Впоследствие се открива, че антенните мачти и перископа са били вдигнати, което значи, че подводницата сега на гърмежа е била на дълбочина към 30 метра. Аварийната радиосистема и спешният светещ буй, които е трябвало да се задействат незабавно след нещастието, с цел да локализират и алармират останалите съдове за нещастието, не сработили. В идващите дни съветският флот се пробва със лични сили да провежда проучване и избавяне на оживелите, само че това не е по силите му. Специалният батискаф, спуснат да се скачи с подводницата не може да го направи, тъй като захранващите му акумулатори са слаби и не устоят дълго време, а
уплътненията на херметизиращия люк са минали периода си на валидност
При направения оглед се видяло, че носовата част на подводницата била взривена, като намиращите се в първи, втори и трети отсеци са починали незабавно. Останалите едвам 23-ма живи подводничари се събрали в девети отсек, който бил приспособен за живот в спешна обстановка. Първите обезверени почуквания по корпуса на подводницата били засечени в 2 часа на 13 август, а последните в 11 часа на 14 август, макар че съгласно очевидци почукванията траяли до вечерта на същият ден.Според военни медици в девети отсек е имало вода, храна и О2 за 8-10 дни, като единствено дребна част от продоволствието била изразходвана. Според тях повода за гибелта на 23-мата оживели се дължи на изпускането във водата на пластини нужни за апарата за регенерация на въздуха. Тези пластини в прикосновение с вода се възпламеняват. Така в отсека
кислородът е изгорен и подводничарите са се задушили
Президентът Путин прави изявление на 16 август и споделя че има живи и се прави всичко допустимо за спасяването им, въпреки още на 14 -ти да е било ясно че всички са починали. Чак на 22 август Путин отива във Видяево, с цел да се срещне с роднините на моряците, ден след формалното известие, че никой не е оживял. В изявление обещано на водещия публицист на CNN Лари Кинг на 2 септември на въпроса какво е станало с " Курск ", президентът сбито дава отговор: " Потъна! ".В заключението на специфичната комисия, основана за следствие на случая и оповестено на 25 ноември 2001 година, като съществена причина за нещастието се показва гърмеж на образователно торпедо в първи отсек довел до второстепенен гърмеж на останалите торпеда. Утечка на водороден пероксид в образователно торпедо 65-76А ( " Кит " ) в уред Х 4 е бил първопричината. Въпросното торпедо, част от серия от десетина единици от същия тип били бракувани - имало течове от заваръчните шевове - и били върнати в завода производител за премахване на дефектите. Само че, в заповедта се споменавали единствено " бойните " торпеда, а въпросното било " образователно " и затова не било върнато в завода, а качено на " Курск "
Водородният пероксид се употребил за окислител на горивото (керосин) в мотора на торпедото. Според комисията съществуването на микропукнатини в корпуса на машината разрешили окислителят да се смеси с керосиновите изпарения, в резултат на което зародил гърмеж с следващ пожар, който в последна сметка довел до детонатицята на всички торпеда в отсека.
Въпреки изводите на комисията и до ден-днешен съществуват ред други теории и аргументи за нещастието:
Торпилиране на " Курск ". Според тази доктрина " Курск " била торпилирана от американската подводница " Мемфис ", капитанът на която помислил че отворените за образователни стрелби люкове на торпедните апарати на съветският съд ще открият огън по него.
Удар в друга подводница. Според някои военни моряци приплъзващ удар на хоризонталния рул може да докара до мощна дисторция на торпедните апарати на " Курск " и по този начин да се провокира гърмеж. Някои съветски източници настояват, че недалеко от зоната на морските учения имало данни за видяни три атомни подводни лодки на страни членки на НАТО, както и че по същото време в норвежко пристанище била акостирала развалена американска подводница. В интерес на истината не би трябвало да има подозрения, че съветските учения не са били следени от близко от натовски военноморски сили, само че надали биха доближили толкоз близо, че да предизвикват удар.
Удар с надводен транспортен съд. Твърди се, че " Курск " била ударена или от кораба " Адмирал Кузнецов " или от крайцера " Петър Велики ".
Поражение на ракета. Според тази версия подводницата е била улучена от ракета " земя-земя " или от инцидентно попадение на ракета " Гранит ".
Терористически акт. Според някои уеб сайтове гърмежът бил дело на терорист-смъртник от Дагестан, който бил член на екипажа.
Всички гореописани версии обаче останали в кръга на " доктрина на конспирацията ".В последна сметка за целия свят стана ясно, че съветският военноморски флот не е в положение да организира избавителна интервенция, а след това и да издигне подводната лодка на повърхността. За проникването и издигането на " Курск " на повърхността се наложило да се търси и употребява задгранична техника и експерти. За изваждането на съда са привлечени към 120 компании от 20 страни. На 22 октомври 2001 година " Курск " е качена на док в Росляково. Предната година, когато в края на август норвежки и съветски водолази стигат до подводницата и съумяват да обхванат в нея единствено с цел да открият, че всички са мъртви, са извадени и телата на някои от починалите. Сред тях е и тялото на капитан-лейтенант Дмитрий Колесников - един от оживелите в девети отсек. Сред движимостите му е открита
бележка, адресирана до брачната половинка му
В нея той написа че има оживели и се прости с жена си. Въпреки настояванията записката не е предадена на брачната половинка му, а единствено копие. Пълният текст към момента е засекретен.
В 11,28 часа на 12 август 2000 година московско време в Баренцово море се случва най-голямата злополука в историята на съветския подводен флот - гибелта на атомния подводен ракетен крайцер К-141 " Курск ". Строежът на подводницата е заложен през 1990 година в град Северодвинск, е пусната на вода през 1994 година с името " Курск " в чест на подвига на руските нации в борбата на Курската дъга през Втората международна война. " Курск " е част от плана на военоморските сили на Русия, 949А " Антей " за производството на подводници трето потомство,
въоръжени с крилати ракети и торпеда и класифицирани съгласно натовските стандарти като " Оскар II ". С дължина от 154 метра и широчина 18 морският съд има водоизместимост от 23 900 тона и се задвижва от два атомни реактора с обща мощ от 380 мегаватчаса, давайки на движещия вал оптималната мощ от 100 000 конски сили. Надводната скорост на съда е 15 възела, а подводната 32. Пределната дълбочина е 600 метра и може да плава в самостоятелен режим 120 денонощия. Въоръжението се състои от 24 крилати противокорабни ракети П-700 Гранит и 6 торпедни апарата с боекомплект от 24 торпеда. Екипаж на " подводното страшилище " е 108 души.През 1995 година подводницата е зачислена в състава на Северния флот и е основана във Видяево. Основното й предопределение при положение на война е битка с огромните надводни кораби на съперника и на първо място със самолетоносачи.На трагичната дата 12 август 2000 година " Курск " в състав от 118 души е на планови учения на Северния военноморски флот дружно с други кораби, измежду които авионосеца " Адмирал Кузнецов " и флагмана - атомния крайцер " Петър Велики ", недалече от Колския залив. Задачата на екипажа е била да изстреля крилати ракети, както и торпеда по отряд бойни кораби. Сутринта на 12 август е извършена пукотевица с ракети, като след нея е трябвало да се организира и пускът на торпедата. Ракетите и торпедата били " на практика " изцяло като бойните, само че не съдържали взривни субстанции.В 11,28 ч. хидроакустика на крайцера " Петър Велики " засича тон от удар. Командирът на " Петър Първи ",
изслушвайки отчета, не му обръща внимание
а на командващия Северния Флот, който сега също е бил на борда на крайцера и се интересува от необичайния звук, дават отговор че се е присъединила антената на радиолокационната станция. След като през идващите часове " Курск " не излиза на връзка с командващите, в 23,30 ч. е оповестена спешна обстановка. В 4.51ч. на 13 август " Курск " е открита на дъното благодарение на хидроакустичната инсталация на " Петър Първи " на дълбочина от 108 метра. Според разбора на НАТО, изработен по данните на норвежката станция ARCES, става дума за два гърмежа с период от 2 минути и 14 секунди, като мощността на втория е 50 пъти по-голяма от първия и е с 5 тона тротилов еквивалент. Впоследствие се открива, че антенните мачти и перископа са били вдигнати, което значи, че подводницата сега на гърмежа е била на дълбочина към 30 метра. Аварийната радиосистема и спешният светещ буй, които е трябвало да се задействат незабавно след нещастието, с цел да локализират и алармират останалите съдове за нещастието, не сработили. В идващите дни съветският флот се пробва със лични сили да провежда проучване и избавяне на оживелите, само че това не е по силите му. Специалният батискаф, спуснат да се скачи с подводницата не може да го направи, тъй като захранващите му акумулатори са слаби и не устоят дълго време, а
уплътненията на херметизиращия люк са минали периода си на валидност
При направения оглед се видяло, че носовата част на подводницата била взривена, като намиращите се в първи, втори и трети отсеци са починали незабавно. Останалите едвам 23-ма живи подводничари се събрали в девети отсек, който бил приспособен за живот в спешна обстановка. Първите обезверени почуквания по корпуса на подводницата били засечени в 2 часа на 13 август, а последните в 11 часа на 14 август, макар че съгласно очевидци почукванията траяли до вечерта на същият ден.Според военни медици в девети отсек е имало вода, храна и О2 за 8-10 дни, като единствено дребна част от продоволствието била изразходвана. Според тях повода за гибелта на 23-мата оживели се дължи на изпускането във водата на пластини нужни за апарата за регенерация на въздуха. Тези пластини в прикосновение с вода се възпламеняват. Така в отсека
кислородът е изгорен и подводничарите са се задушили
Президентът Путин прави изявление на 16 август и споделя че има живи и се прави всичко допустимо за спасяването им, въпреки още на 14 -ти да е било ясно че всички са починали. Чак на 22 август Путин отива във Видяево, с цел да се срещне с роднините на моряците, ден след формалното известие, че никой не е оживял. В изявление обещано на водещия публицист на CNN Лари Кинг на 2 септември на въпроса какво е станало с " Курск ", президентът сбито дава отговор: " Потъна! ".В заключението на специфичната комисия, основана за следствие на случая и оповестено на 25 ноември 2001 година, като съществена причина за нещастието се показва гърмеж на образователно торпедо в първи отсек довел до второстепенен гърмеж на останалите торпеда. Утечка на водороден пероксид в образователно торпедо 65-76А ( " Кит " ) в уред Х 4 е бил първопричината. Въпросното торпедо, част от серия от десетина единици от същия тип били бракувани - имало течове от заваръчните шевове - и били върнати в завода производител за премахване на дефектите. Само че, в заповедта се споменавали единствено " бойните " торпеда, а въпросното било " образователно " и затова не било върнато в завода, а качено на " Курск "
Водородният пероксид се употребил за окислител на горивото (керосин) в мотора на торпедото. Според комисията съществуването на микропукнатини в корпуса на машината разрешили окислителят да се смеси с керосиновите изпарения, в резултат на което зародил гърмеж с следващ пожар, който в последна сметка довел до детонатицята на всички торпеда в отсека.
Въпреки изводите на комисията и до ден-днешен съществуват ред други теории и аргументи за нещастието:
Торпилиране на " Курск ". Според тази доктрина " Курск " била торпилирана от американската подводница " Мемфис ", капитанът на която помислил че отворените за образователни стрелби люкове на торпедните апарати на съветският съд ще открият огън по него.
Удар в друга подводница. Според някои военни моряци приплъзващ удар на хоризонталния рул може да докара до мощна дисторция на торпедните апарати на " Курск " и по този начин да се провокира гърмеж. Някои съветски източници настояват, че недалеко от зоната на морските учения имало данни за видяни три атомни подводни лодки на страни членки на НАТО, както и че по същото време в норвежко пристанище била акостирала развалена американска подводница. В интерес на истината не би трябвало да има подозрения, че съветските учения не са били следени от близко от натовски военноморски сили, само че надали биха доближили толкоз близо, че да предизвикват удар.
Удар с надводен транспортен съд. Твърди се, че " Курск " била ударена или от кораба " Адмирал Кузнецов " или от крайцера " Петър Велики ".
Поражение на ракета. Според тази версия подводницата е била улучена от ракета " земя-земя " или от инцидентно попадение на ракета " Гранит ".
Терористически акт. Според някои уеб сайтове гърмежът бил дело на терорист-смъртник от Дагестан, който бил член на екипажа.
Всички гореописани версии обаче останали в кръга на " доктрина на конспирацията ".В последна сметка за целия свят стана ясно, че съветският военноморски флот не е в положение да организира избавителна интервенция, а след това и да издигне подводната лодка на повърхността. За проникването и издигането на " Курск " на повърхността се наложило да се търси и употребява задгранична техника и експерти. За изваждането на съда са привлечени към 120 компании от 20 страни. На 22 октомври 2001 година " Курск " е качена на док в Росляково. Предната година, когато в края на август норвежки и съветски водолази стигат до подводницата и съумяват да обхванат в нея единствено с цел да открият, че всички са мъртви, са извадени и телата на някои от починалите. Сред тях е и тялото на капитан-лейтенант Дмитрий Колесников - един от оживелите в девети отсек. Сред движимостите му е открита
бележка, адресирана до брачната половинка му
В нея той написа че има оживели и се прости с жена си. Въпреки настояванията записката не е предадена на брачната половинка му, а единствено копие. Пълният текст към момента е засекретен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ