49-то НС е към края си, а с него и

49-то Народно събрание е към края си, а с него и първата несполучлива ротация в изпълнителната власт, съобщи кореспондент на БГНЕС.

След поредност от предварителни парламентарни избори и служебни кабинети на президента, България направи първата в историята ротация на изпълнителната власт, само че единствено за 10 месеца, след което още веднъж „ кормилото “ се пое от длъжностен кабинет, само че този път по нови правила.

Правилата се вкараха от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи с тъй наречените промени в Конституцията, съгласно които при положение на избори президентът може да избере длъжностен министър председател всред ръководителя на Народното събрание, шефа и подуправителите на Българска народна банка, шефа на Сметната палата и омбудсмана, както и техните заместници. Точно това се и случи. След 9-те месеца ръководство на кабинет с министър председател Николай Денков от Политическа партия, то трябваше да има ротация и министър-председател да стане Мария Габриел от ГЕРБ-СДС. Преговорите обаче доведоха до неуспех и първият в историята длъжностен кабинет отчитащ се пред Народното събрание стана факт. Първенецът се оказа ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев, който сподели по какъв начин след седмица ръководство могат да се сменят служебни министри - на Министерство на външните работи и на земеделието.

С измененията в главния закон ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи ограничиха пълномощията и мандата на основния прокурор, разделиха Висш съдебен съвет на две колегии-Висш прокурорски съвет и Висш правосъден съвет, както и взеха решение да се сътвори Инспекторат на правосъдната власт, който да се състои от основен контрольор и 10 инспектори. Състав на Висш съдебен съвет обаче по този начин и не се одобри и депутатите направиха нова смяна в Наказателно-процесуален кодекс, с която удължиха работата на съвета при положението му преди измененията.

Новата 2024г. трябваше да стартира с избора на двама представители от квотата на Народното събрание в Конституционния съд, попълване на новата антикорупционна комисия и редица промени в Закона за правосъдната власт, тъй че реформираният Висш правосъден съвет да може да проработи. Уви, само първата задача се извърши като народните представители изпратиха някогашния ръководител на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова и номинирания от ПП-ДБ Борислав Белазелков за конституционни съдии. Народните представители трябваше и да попълнят състава на регулаторите, защото ръководителите на 16 държавни органа са с изминал мандат, само че и до това Народно събрание не можа да стигне.

Секторът енергетика обаче се оказа по-успешен. В последния си живот 49-то Народното събрание анулира либерализацията на тока с една година, даде 1,2 милиарда лева за реорганизация на Маришкия басейн за интервала 2024-2028г., одобри плана за климатична индиферентност, с цел да получим финансиране по втория транш от ПВУ, както и плана за създаване на 7 и 8 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ по технологията на „ Уестингхаус “ АР1000, също по този начин и разпореди провеждането на договаряния с евентуалната строителна компания за инженеринг, строителство, доставка и въвеждане в употреба на нуклеарна централа на площадката на АЕЦ-а.

В бранш защита пък се подсигурява покачване на заплатите от 1 януари 2025 г.- възнагражденията на военнослужещите да се покачат приблизително с 30%.

Приеха се и промени в Закона за хазарта, като се не разрешиха хазартните игри в медиите.