Ултракъсите вълни - диапазонът на т.нар. „вечни страдалци“ ♥ Александър СВИЯШ
4-ти диапазон - високи трептения, ултракъси талази 1 (четвърта отворена чакра)
В антично индийския модел е признато да се счита, че това са вибрациите на сърцето и душата, т.е. създавани и одобрявани от хора с възторжена, лирична, милосърдна и сантиментална настройка.
Хората, настроени да изпитват наслаждение от положенията на този диапазон, нормално не се интересуват от пари, увеличение на персоналното им материално богатство, власт, националистически или политически хрумвания. Те живеят в прелестен и радушен свят - светът на фините духовни трептения. Това са хората с огромна Душа.
Явните признаци за конфигурация на този диапазон - непрекъснатата адмирация, сантименталност, сърдечност, богата психика и непрекъсната подготвеност да се помогне на всяко живо създание, без значение дали е човек, животно или растение (но не на себе си!). Те са склонни да изпитват възторжено положение (екстаз) при съзерцание на природата, при слушане на класическа музика, от стихове и светли хрумвания. Хората, които възприемат света по сходен метод, постоянно не могат или не желаят да схванат реалиите в нашия живот и са едва приспособени към него. На тях не са им забавни материалните желания на множеството хора, те са над тях. Накратко казано, това е диапазонът на романтиците, влюбените, младите майки и фантазьорите.
Хората, настроени на вибрациите на четвъртия диапазон са склонни да се събират на огромни групи и да постоят в кръга на единомишлениците си и да усещат вибрациите на родствените души. Най-често се събират, с цел да попеят или послушат песните на разнообразни бардове, да отпразнуват нечий рожден ден или някакъв празник в приятна компания, където всички се обичат един другиго, същността на събирането не е яденето и пиенето, а общуването), да срещнат изгрева на слънцето или да послушат следващия просветител романтик. Те на драго сърце посещават местности с естествени явления (например долмени), заредени със мощни трептения, недостижими за чувствата на хора, настроени на различен диапазон.
Те са склонни да съчувстват на жертвите на произшествия или нещастни случаи, покрусените от нещастна обич или на изоставените животни, макар че нормално не се стига до оказване на някаква съответна помощ.
Интересното е, че към тях спадат по този начин наречените безконечни страдалци. Понякога се срещат хора, чиито лица изобразяват мирова тъга поради нещастния им, съгласно тях, живот. И в действителност в живота им постоянно се случват нещастни случаи - или пожар, или кражба, или наводняване от съседите от горната страна и така нататък Животът като че ли удостоверява с действителни обстоятелства непоклатимата им вътрешна настройка „ нищо не ми е наред и ще става все по-зле “. Заслужава внимание също и това, че те по всевъзможен метод заобикалят каквато и да било опция да трансформират нещата към по-добро, макар че в никакъв случай не си го признават. Какво в действителност ги притегля в това задълбочаващо се злощастие? Това е доста финото им положение на вътрешна жал към себе си. Те неумишлено избират това положение пред всяка друга опция, т.е. подвластни са от него.
Любимите излъчвания на хората, настроени на вибрациите на четвъртия диапазон, са сантименталните или сантименталните филми, душераздирателните сериали за трагична обич, драмите. Нещо от разтърсващите душата телевизионни излъчвания от рода на „ Имаш поща “.
Любимите им четива са произведения на писатели романтици като Александър Грин, Ричард Бах или Куелю. Много непосредствен им е Мегре с сантименталните му хрумвания за фамилни имения и земя, която ражда сама. Тези хора са едва приспособени към процъфтяване в елементарния живот - и не обичат парите и материалните богатства и не считат за належащо да губят част от живота си за постигането на тези богатства.
Става ясно, че вибрациите на четвъртия диапазон са по-фини и слаби, в сравнение с вибрациите от първи, втори и трети диапазон. За да ги усети, човек би трябвало да е освободен от мощните положения на по-грубите диапазони, т.е. този, който е изцяло обхванат от бизнеса, нормално няма опция да става рано, с цел да се любува на изгряващото слънце или да загуби половин ден за намиране на заслон за изоставено кученце.
Ако човек е надъхан единствено на този диапазон трептения, той би се чувствал добре единствено измежду себеподобни. Затова подобен човек употребява всичките си сили, с цел да откри единомишленици. Обикновените хора му се костват бездушни, сухи, егоистични и заети с безсмислени грижи. Той не схваща по какъв начин може да се прахосва живота в гонене на материално благоденствие или поради мощни чувства. Той вижда и усеща какъв брой прелестна е природата, основана от Твореца. И какъв брой бързо се обезценява всяко създание на човешките ръце. Този човек не желае да губи години от живота и силите си в гонитба на бързо развалящи се полезности.
Това не е нито добре, нито зле, а просто неволен избор. Човек става подвластен от този избор, когато още веднъж и още веднъж се стреми да бъде там, където се усеща добре и където усеща единството си с хората и Природата.
От: „ Смисълът на живота. Проект „ Човечество “ - триумф или неуспех? “, Александър Свияш, изд. Софт-Прес ООД, 2012 година
Снимка: Александър Свияш, youtube.com
