400 хил. болнични за COVID, 500 души от тях си взели, защото им станало зле след имунизация
397 398 болнични са издадени за COVID-19 през последните две пандемични години. Това демонстрира статистиката на Националния застрахователен институт (НОИ).
През 2020 година близо 114 хиляди българи са употребили този тип отпуск по болест, а за предходната година, когато преживяхме три талази, към този момент са двойно повече – 283 484.
Коронавирусът съумя да преобърне тренда при болничните и за първи път от десетилетия обичайна остра зараза на горните дихателни пътища към този момент не е най-често изписвано заболяване. Така през 2021 година Коронавирус заема първото място в топ 10 за най-често изписваните диагнози с 283 484 листа.
Това значи, че всеки 10-и болничен е бил за ковид.
Година по-рано тази диагноза е заемала четвъртото място с 4,29% от болничните листове. Със междинна дълготрайност от близо 18 дни това са едни от най-продължителните болнични. Масовият случай за другите диагнози интервалът е към седмица.
През предходната година лекарите са издали близо 194 хиляди броя болнични листове за остра зараза на горните дихателни пътища. Третото място заема вирусната зараза.
Оказва се и че значително българи са употребили болничен за COVID-19 при неидентифициран вирус – когато е диагностициран клинично или епидемиологично, само че лабораторните проучвания са неубедителни или не са налични. Според данните на Национален осигурителен институт на това съображение са употребили болничен 72 409 души – карали вируса, само че нямат положителен тест. 526 -има пък са останали у дома, тъй като са имали неподходящи реакции след слагането на ваксина или най-малко това написа персоналният им доктор в диагнозата.
Само 90 са хората у нас, които са взели болничен за мултисистемния инфекциозен синдром. Той настава след ковид и съставлява инфектиране на някои органи – сърцето, белите дробове, кръвоносните съдове, бъбреците, храносмилателната система, мозъка, кожата или очите.
Броят на листове за карантина на контактни лица е бил 52 073.
За болнични през предходната година са платени 598 837 030 лева за общо над 14 млн. дни. Средно дневно българинът е получавал 41,49 лева (Виж разноските през годините в инфографиката.)
Разходите са се вдигнали със 142,5 млн. лева от 2008 година насам, а броят на платените работни дни е намалял с към 200 000. Основната причина е, че се подвигат и приходите на българите, а по този метод и осигуровките, които заплащат на страната. Върху тях се пресмятат и компенсациите. За тези 4 години компенсацията дневно се е вдигнало от 29, 60 лева на 41,49 лева
Продължава наклонността дамите да боледуват повече. В болничен те са били 8 278 796, до момента в който мъжете са употребили 6 152 921 дни.
Жените обаче получават с 4,60 лв. по-малко дневно, също така те гледат нормално и децата, когато се разболеят. Болничните за гледане на член от фамилията са били 367 122, а междинното на ден обезщетение за тях -малко над 45 лева Мъжете, останали у дома да гледат болно дете, са 139 хиляди.
Най-често болничен е вземан от хора над 65 година, които не престават да работят – употребили са общо 1 335 626 работни дни, а за тях са платени близо 49 млн. лева Те обаче получават и едно от най-ниските компенсации дневно от 36,61 лева
Втората най-боледуваща група са хората на 58 година – отсъствали са 553 млн. дни, като дневно те са получавали 42,84 лева
Работещите българи употребяват болнични приблизително два пъти в годината сред 8 и 14 дни. За м.г. броят на листовете за две седмици боледуване е бил 944 957, като 76 хиляди от тях след това са били продължени. С към 150 хиляди по-малко са били болничните сред 4 и 7 дни.
Кратките листове по болест до 3 дни пък са били 366 657. А дългите болнични за над 30 дни – 154 236.
Статистиката демонстрира, че в най-дълги болнични са били служащите от дребните предприятия. Така във компании до 9 души приблизително един човек е употребил по 10 дни, а в тези с над 500 души – 7 дни.
Най-много болнични – 390 366, са издадени на софиянци. В Пловдив те са съвсем три пъти по-малко – 125 458. В топ 3 със 74 хиляди компенсации влиза и Варна. Най-малко болнични са употребени във Видин – едвам 6741.
Под 15 хиляди са в Добрич, Търговище, Монтана, Силистра, Разград, Кърджали, Кюстендил и Перник.
През 2020 година близо 114 хиляди българи са употребили този тип отпуск по болест, а за предходната година, когато преживяхме три талази, към този момент са двойно повече – 283 484.
Коронавирусът съумя да преобърне тренда при болничните и за първи път от десетилетия обичайна остра зараза на горните дихателни пътища към този момент не е най-често изписвано заболяване. Така през 2021 година Коронавирус заема първото място в топ 10 за най-често изписваните диагнози с 283 484 листа.
Това значи, че всеки 10-и болничен е бил за ковид.
Година по-рано тази диагноза е заемала четвъртото място с 4,29% от болничните листове. Със междинна дълготрайност от близо 18 дни това са едни от най-продължителните болнични. Масовият случай за другите диагнози интервалът е към седмица.
През предходната година лекарите са издали близо 194 хиляди броя болнични листове за остра зараза на горните дихателни пътища. Третото място заема вирусната зараза.
Оказва се и че значително българи са употребили болничен за COVID-19 при неидентифициран вирус – когато е диагностициран клинично или епидемиологично, само че лабораторните проучвания са неубедителни или не са налични. Според данните на Национален осигурителен институт на това съображение са употребили болничен 72 409 души – карали вируса, само че нямат положителен тест. 526 -има пък са останали у дома, тъй като са имали неподходящи реакции след слагането на ваксина или най-малко това написа персоналният им доктор в диагнозата.
Само 90 са хората у нас, които са взели болничен за мултисистемния инфекциозен синдром. Той настава след ковид и съставлява инфектиране на някои органи – сърцето, белите дробове, кръвоносните съдове, бъбреците, храносмилателната система, мозъка, кожата или очите.
Броят на листове за карантина на контактни лица е бил 52 073.
За болнични през предходната година са платени 598 837 030 лева за общо над 14 млн. дни. Средно дневно българинът е получавал 41,49 лева (Виж разноските през годините в инфографиката.)
Разходите са се вдигнали със 142,5 млн. лева от 2008 година насам, а броят на платените работни дни е намалял с към 200 000. Основната причина е, че се подвигат и приходите на българите, а по този метод и осигуровките, които заплащат на страната. Върху тях се пресмятат и компенсациите. За тези 4 години компенсацията дневно се е вдигнало от 29, 60 лева на 41,49 лева
Продължава наклонността дамите да боледуват повече. В болничен те са били 8 278 796, до момента в който мъжете са употребили 6 152 921 дни.
Жените обаче получават с 4,60 лв. по-малко дневно, също така те гледат нормално и децата, когато се разболеят. Болничните за гледане на член от фамилията са били 367 122, а междинното на ден обезщетение за тях -малко над 45 лева Мъжете, останали у дома да гледат болно дете, са 139 хиляди.
Най-често болничен е вземан от хора над 65 година, които не престават да работят – употребили са общо 1 335 626 работни дни, а за тях са платени близо 49 млн. лева Те обаче получават и едно от най-ниските компенсации дневно от 36,61 лева
Втората най-боледуваща група са хората на 58 година – отсъствали са 553 млн. дни, като дневно те са получавали 42,84 лева
Работещите българи употребяват болнични приблизително два пъти в годината сред 8 и 14 дни. За м.г. броят на листовете за две седмици боледуване е бил 944 957, като 76 хиляди от тях след това са били продължени. С към 150 хиляди по-малко са били болничните сред 4 и 7 дни.
Кратките листове по болест до 3 дни пък са били 366 657. А дългите болнични за над 30 дни – 154 236.
Статистиката демонстрира, че в най-дълги болнични са били служащите от дребните предприятия. Така във компании до 9 души приблизително един човек е употребил по 10 дни, а в тези с над 500 души – 7 дни.
Най-много болнични – 390 366, са издадени на софиянци. В Пловдив те са съвсем три пъти по-малко – 125 458. В топ 3 със 74 хиляди компенсации влиза и Варна. Най-малко болнични са употребени във Видин – едвам 6741.
Под 15 хиляди са в Добрич, Търговище, Монтана, Силистра, Разград, Кърджали, Кюстендил и Перник.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ