37 български ансамбли има зад граница. Списъкът е публикуван и

37 български ансамбли има зад граница. Списъкът е оповестен и на страницата на Държавната организация за българите в чужбина, написа " Монитор ". Предполага се обаче, че са доста повече, като публична статистика за това няма.

Фолклорните групи и ансамбли са най-вече към българските учебни заведения в чужбина. Затова и са най-активни през образователната година, а финансирането се заделя от техните бюджети или от кандидатстването по планове, научи „ Монитор “. В тях вземат присъединяване най-много възпитаници. Отделно съществуват и фолклорни групи, основани от възрастни самодейци. Те обаче не са професионални, както са множеството ансамбли у нас.

В Украйна, Молдова и Сърбия, където са обичайните български общности, има одобрени фолклорни ансамбли в съвсем всяко обитаемо място.

„ В Македония също има такива, само че не се обявяват като български. В Украйна и Молдова обаче има фолклорни сформира, които са към читалищата и учебните заведения. В Украйна да вземем за пример ансамбълът е доста мощен “, разясниха пред „ Монитор “ осведомени. Най-многобройни обаче са съставите ни към съботно-неделните учебни заведения. В тях вземат присъединяване най-вече деца, които се занимават с фолклор. Някои от ансамблите пък са  създадени от българи, които са се изселили в чужбина. 

 Според осведомени най-активни са групите ни в Испания, Молдова, Украйна. В Испания даже всяка година през май се организира фолклорен фестивал. Сред най-известните ни сформира е този на отбор “Българче ” към Съюза на банатските българи в Румъния. Той е основан през 2002 година. В репертоара му са български национални танци от разнообразни елементи на България, както и румънски национални танци от Северозападен Банат. Ансамбълът има към 80 танцьори на възраст от 5-25 години.

Групата за български национални танци „ Седянка ” в Лиеж, Белгия пък е основана от белгийци. Изборът на името е от почитание към фолклора ни и националните обичаи поради доближаването на представители на разнообразни генерации.

Сред дейните ни трупи зад граница е и „ Иглика ” към Ягелонския университет в Краков. Създадена е през 2001 година при института за славянски филологии към Ягелонския университет. Популяризира културата на балканските страни.  В състава й влизат към 30 полски и български студенти.  Често взема участия на празници като 3 март и 24 май.

„ През последните няколко години в действителност има взрив в развиването на ансамблите ни и на учебните заведения ни зад граница. Провеждаха се и доста начинания. Това, което е основано, продължава да се развива, българщината се възражда. Това се дължи и на доста млади сънародници, които отпътуваха зад граница неотдавна и са по-носталгично настроени. Тези хора държат да запазят корените си “, разясниха осведомени.

Емигрантите ни честват най-много Баба Марта и 24 май. Българите зад граница честват най-много 1 март и 24 май. Тогава има и най-вече начинания, настояват участници. В това отношение през последните години оказва помощ министерството на образованието, което е извънредно интензивно работи в тази посока. Например преди време имаше самодейност да танцуват хора на всички места във връзка 24 май. Традиционно 6 септември се отбелязва най-активно от българите в Бесарабия и Молдова. На множеството места няма публични празнувания, те са съсредоточени най-вече към празници по време на образователната година.

„ Фондацията “ пее в Лондон, в Будапеща показват „ Възвишение “. Рок групата „ Фондацията “ зарадва сънародниците ни зад граница с концерт в Лондон във връзка празника на Съединението 6 септември. Инициативите за българите в чужбина не свършват дотук. Така да вземем за пример в Будапеща бе показана книгата „ Възвишение “ на Милен Русков. В Брюксел пък концерт на 7 септември изнася младият артист Иво Димчев.