Приеха отчета на Здравната каса
365 са лечебните заведения, сключилите контракти с НЗОК през 2016 година, като от тях 311 са лечебни заведения за болнична здравна помощ, 42 са лечебни заведения за профилирана извънболнична здравна помощ и 12 диализни центъра. Това се показва в доклада за активността на НЗОК за 2016 година, който одобри Народното събрание.
Той бе признат с 88 гласа "за ", „ срещу “ бяха 58 народни представители и 8 “въздържал се “.
Затвърждава се наклонността за възстановяване достъпа на пациентите до болнична здравна помощ на територията на цялата страна. В рамките на дебата по доклада ръководителят на парламентарната Комисия по опазване на здравето доктор Даниела Дариткова съобщи, че има два доклада в Народното събрание–единият за активността на касата, а другият - за финансирането и бюджета ѝ.
Дариткова разясни, че през днешния ден се гледа единствено доклада за активността и не е наложително тези два доклада да вървят дружно. „ Тук в този момент, гласувайки „ за “ или „ срещу “ не можем да кажем дали утвърждаваме или не здравната система в България. Ние през днешния ден гласуваме един доклад “, добави доктор Дариткова.
Тя обърна внимание, че НЗОК няма по какъв начин да прави политика сама. Дариткова разяснява, че съгласно нея аналитичната част от доклада е малко нищожна.
„ В отчета на Здравната каса има единствено числа, само че не и анализ- каква политика е желала да организира и до каква степен е стигнала “, съобщи националният представител от „ Българска социалистическа партия за България “ проф. Анелия Клисарова.
Тя акцентира, че има неравнопоставеност освен сред разнообразни области в страната, само че и сред другите лечебни заведения. „ Изключително значимо е, че няма интегрирана осведомителна система сред Министерството на здравеопазването и НЗОК. Това не трябва и не може да се позволява, тъй като води до последици за здравето на цялото население “, безапелационна е тя.
Според нея Касата се явява единствено като разпределителна гара на отпуснатите средства. „ Трябва да се внимава с бюджета, с цел да бъдат осъществени положителните оферти, които се вършат “, предизвести депутатът от левицата.
„ Колко пациенти чакат за направление в извънболничната помощ? А в този момент има и свръхлимитиране на болничната помощ “, сподели още проф. Клисарова. Тя е на мнение, че тези предели би трябвало да бъдат регламентирани по този начин, че да не се постанова такова дълго изчакване на пациентите или още по-лошото – пациентите да се постанова да заплащат от личния си джоб, макар че са обществено обезпечени. „ След като има остатък, за какво прехвърляме за идващия бюджетен интервал? “, попита тя.
Народният представител засегна и безконечната тематика за клиничните пътеки. „ Кога ще остойностим тях и лекарския труд? Цифрите, съпоставяне 2015 г с 2016 г, демонстрират, че се падат по-малко лекари и здравни служащи на глава на популацията “, уточни тя. По нейните думи тези проблеми би трябвало да бъдат разисквани при образуването на бюджета на Касата, с цел да се създадат политики, с цел да няма неимунизирани деца и заплащания от джоба.
Той бе признат с 88 гласа "за ", „ срещу “ бяха 58 народни представители и 8 “въздържал се “.
Затвърждава се наклонността за възстановяване достъпа на пациентите до болнична здравна помощ на територията на цялата страна. В рамките на дебата по доклада ръководителят на парламентарната Комисия по опазване на здравето доктор Даниела Дариткова съобщи, че има два доклада в Народното събрание–единият за активността на касата, а другият - за финансирането и бюджета ѝ.
Дариткова разясни, че през днешния ден се гледа единствено доклада за активността и не е наложително тези два доклада да вървят дружно. „ Тук в този момент, гласувайки „ за “ или „ срещу “ не можем да кажем дали утвърждаваме или не здравната система в България. Ние през днешния ден гласуваме един доклад “, добави доктор Дариткова.
Тя обърна внимание, че НЗОК няма по какъв начин да прави политика сама. Дариткова разяснява, че съгласно нея аналитичната част от доклада е малко нищожна.
„ В отчета на Здравната каса има единствено числа, само че не и анализ- каква политика е желала да организира и до каква степен е стигнала “, съобщи националният представител от „ Българска социалистическа партия за България “ проф. Анелия Клисарова.
Тя акцентира, че има неравнопоставеност освен сред разнообразни области в страната, само че и сред другите лечебни заведения. „ Изключително значимо е, че няма интегрирана осведомителна система сред Министерството на здравеопазването и НЗОК. Това не трябва и не може да се позволява, тъй като води до последици за здравето на цялото население “, безапелационна е тя.
Според нея Касата се явява единствено като разпределителна гара на отпуснатите средства. „ Трябва да се внимава с бюджета, с цел да бъдат осъществени положителните оферти, които се вършат “, предизвести депутатът от левицата.
„ Колко пациенти чакат за направление в извънболничната помощ? А в този момент има и свръхлимитиране на болничната помощ “, сподели още проф. Клисарова. Тя е на мнение, че тези предели би трябвало да бъдат регламентирани по този начин, че да не се постанова такова дълго изчакване на пациентите или още по-лошото – пациентите да се постанова да заплащат от личния си джоб, макар че са обществено обезпечени. „ След като има остатък, за какво прехвърляме за идващия бюджетен интервал? “, попита тя.
Народният представител засегна и безконечната тематика за клиничните пътеки. „ Кога ще остойностим тях и лекарския труд? Цифрите, съпоставяне 2015 г с 2016 г, демонстрират, че се падат по-малко лекари и здравни служащи на глава на популацията “, уточни тя. По нейните думи тези проблеми би трябвало да бъдат разисквани при образуването на бюджета на Касата, с цел да се създадат политики, с цел да няма неимунизирани деца и заплащания от джоба.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ