Руска нелегалка е проникнала в структурите на НАТО и 6-и американски флот в Италия -
30-годишна рускиня – нелегал шпионин от отдел 5 на военното разузнаване на Русия ГРУ е проникнала в структурите на НАТО в Италия и в продължение на 10 години е щъкала сред Рим и Неапол, стигайки до италианското и американското командвания на алианса на доста високо равнище, като е имала връзки с десетки офицери от базата на НАТО в Неапол и 6-ти американски флот. Това демонстрира взаимно следствие на Bellingcat, Der Spiegel, The Insider и с италианския вестник La Repubblica, оповестено в петък.
„ Гала вечеря в щаба на НАТО в Неапол събира на маса всички най-важни офицери, съпроводени от техните съпруги, както и други видни посетители. Преди да стартира вечерта, командващият моли за тишина и подвига наздравица: Да пием за Атлантическия съюз. Той не може и да си показа, че дружно с него чаша подвига и разузнавач на съветските секрети служби, усмихната млада жена във вечерна рокля, воин на най-сензационната разследваща акиця на Москва в Италия. “ – по този начин стартира текста си италианският La Repubblica.
Разкритата от мрежата проверяващи публицисти спекулация би допаднала на усета на Йън Флеминг за нова глава от шпионския цикъл за 007. Разследващите кореспонденти не са съумели да възстановят каква информация е получила шпионката, нито дали е съумяла да посее вируси в телефоните и компютрите на приятелите си с цел да ги шпионира и открадне чувствителни данни.
Агентката, за която споделя взаимното следствие е употребила името Адела Куфелд Ривера с легенда на сполучлив дизайнер на бижута, родена в Перу с татко немец, с пъстра биография и безреден персонален живот, а в действителност, дисциплинирана нелегалка на ГРУ с името Олга Колобова.
В среднощ на 14 септември 2018 година генерал-майор Андрей Аверянов, пълководец на секретната оперативна част на ГРУ 29155, към момента е на работното си място в щаба на ГРУ на Хорошевското шосе, споделя The Insider. Генералът e е имал тежък ден: малко по-рано The Insider и Bellingcat са разгласили следствието си „ Солберецки “, отдадена на подчинените на Аверянов – „ Петров “ и „ Боширов “, в което се потвърждава съпричастността им към съветските служби. Наред с останалото, следствието разкрива за първи път, че офицерите от ГРУ употребяват паспорти за прикритие от една и съща специфична серия с поредни номера. Текстът приключва с думите: „ Интересно е също, че в случай че промените последната цифра в паспортите на Петров или Боширов, тогава още веднъж ще намерите хора със странни профили, с непълни адреси (например без посочен апартамент) и отсъстващи от всевъзможни обществени мрежи и бази данни. ” В края на текста написа „ Следва продължение “.
Въпреки че тогава Аверянов още няма по какъв начин да знае, че този текстът е единствено само първото от поредност шумни следствия, той към този момент схваща мащаба на случилата се злополука: наранени са десетки дейни чиновници, доста от които се намират Европа тъкмо в този миг с паспорти от тази серия. Заради дописката, която се събира на две страници, цяла нощ шефът на ГРУ Костюков звъни непрестанно персонално на Аверявон, а цялото управление на разузнаването работи в спешен режим.
На идващия ден, 15 септември 2018 година, жена с паспорт на име Мария Адела Куфелд Ривера си купува еднопосочен билет от Неапол до Москва. Най-забележителното в паспорта обаче не е името, а номерът - той се разграничава единствено по последната цифра от паспортите на " Петров " и " Боширов ". В продължение на към 10 години " Адела " живее в разнообразни страни на Европа и е добре позната в доста кръгове като родена в Перу социалистка, дизайнерка със лична линия бижута. Военни, политици и публицисти поддържат връзка близко с нея, тя дава изявленията и провежда шумни празненства, с цел да се трансформира на въпросния 15 септември още веднъж в Олга Василиевна Колобова, родена през 1982 година, и да се върне в жилището си в Москва в Западния регион Дегунино.
Първи опит за раждане
На 8 август 2005 година Службата за гражданския указател на окръг Индепенденсия в Лима, Перу получава заявление за включване на нов перуански жител в националната база данни. Жената се е показала като Мария Адела Куфелд Ривера, а юристите й показали акт за раждане от службата по вписванията на морския град Каляо. Удостоверението за раждане е с дата 1 септември 1978 година и съдържа следващ номер 1109 от книгата за раждания от 1978 година Службата по вписванията поисква в допълнение удостоверение и юристите на Адела показват спомагателен документ: удостоверение за кръщение от енорията на Кристо Либерадор в Каляо. Според църковен документ Мария Адела е родена на 1 септември 1978 година и е кръстена две седмици по-късно, на 14 септември 1978 година За удостоверение на тази информация службата по вписванията се обръща към енорийския духовник на епархията на Кристо Либерадор, преподобния Хосе Енрике Ерера Кирога. Свещеникът даже не е трябвало да ревизира църковните архиви, с цел да разбере, че документът е подправен, тъй като е създател и първи духовник в храма, учреден през 1987 година, 9 години след хипотетичното кръщение на Мария Адела. Във връзка с това лъжливо заявление Министерството на правораздаването трансферира случая на прокуратурата за " закононарушения против публичната сигурност и вярата ".
Второто появяване на Адела
Въпреки че историята с перуанското поданство се проваля, управлението на ГРУ е прекомерно мързеливо, с цел да измисля нова легенда (вероятно не знаейки, че перуанското държавно управление ще направи тази информация обществено достояние). Мария Адела получава първия си съветски паспорт през 2006 година, употребявайки тъкмо същото име и дата на раждане. Според основаната за нея легенда тя е работила като „ водещ експерт “ в Московския държавен университет.
Трябва да се означи, че вътрешният съветски паспорт, публикуван на Мария Адела, принадлежи към същата серия, от която ГРУ е издало на минимум шестима други членове на своя личен състав, в това число „ Сергей Павлов “ (истинско име Сергей Лютенко), един от отровителите на българският оръжейник Емелиян Гебрев и " Александър Данилин " (истинско име Александър Ковалчук), забъркани в отравянето на Сергей Скрипал. Това значи, че Мария Адела е получила съветски паспорт към ноември-декември 2006 година - тъкмо преди перуанското министерство на правораздаването да разгласява данни за нейното разкриване (макар и в едва посещаван сайт).
Впоследствие Мария Адела описа на новите си познати много екзотичната версия за произхода си: тя е родена в Калао, Перу, татко й е немец, а майка й е перуанка. Баща й ги изоставя и майка й я отглежда сама, а през 1980 година отпътува с нея за Съветския съюз за присъединяване в Олимпийските игри (!). Там майка й получава незабавно известие от Перу, което я приканва незабавно да се върне вкъщи и оставя дребната Мария Адела на грижите на известно руско семейство (?!), с което явно се сприятелява. Майка й в никакъв случай не се завръща и Мария Адела израства в Русия, като има сложни връзки както с приемната си майка, по този начин и с татко си, за които тя споделя, че са я малтретирали като дете.
Кога тъкмо " Адела " се е появила в Европа към този момент е мъчно да се откри, само че съдейки по фотосите й в обществените мрежи на други хора, тя е била в Рим и Малта сред 2009 и 2011 година
Марсел Д`Арги Смит, някогашен редактор на английското издание на списание Cosmopolitan, смята Адела за близка другарка, откогато я среща на празненството за рождения й ден в Малта през 2010 година Според нея тогава " Адела " споделила, че учи гемология в Париж, само че постоянно посещава Малта, където има гадже.
Първата информация за интернационалните пътувания на Адела, която може да бъде открита в базите данни, датира от 10 октомври 2011 година, когато тя направи първото от многото пътувания с трен с дълготрайност два дни и половина от Москва до Париж. Защо толкоз постоянно пътува от Москва с трен, не е доста ясно, тя самата обяснявала това с аерофобия. Паспортът, с който пътува по това време, е публикуван през август 2011 година и е с номер 643258050 - единствено с няколко числа друг от номера на " Сергей Федотов " (истинско име Денис Сергеев), третия участник в отравянето на Скрипал.
Малко откакто се реалокира в Париж, Мария Адела-Олга записва лична марка бижута във Франция под марката Serein. От този миг нататък тази компания за бижута става формален бизнес за прикритие на Адела.
През юли 2012 година Мария Адела се омъжва за човек, за който изяснява на другари, че е италианец. Всъщност, с изключение на италиански паспорт, нейният брачен партньор Д. М. има и еквадорско, и съветско поданство и е роден в Москва от майка рускиня и татко еквадорец. Малко преди сватбата им той получава съветски паспорт от съветското посолство в Еквадор. След като бракът е регистриран в Рим, той пътува до Москва, където през септември 2012 година получава съветски данъчен идентификационен номер.
Само година по-късно брачният партньор е още веднъж в Москва, без Мария Адела. На 13 юли 2013 година умира на 30-годишна възраст, а като причина за гибелта в смъртния акт е посочена " двойна пневмония и систематичен лупус еритематозус ". Близки другари на брачна половинка на Мария Адела са сюрпризирани, когато в хода на следствието научават от The Insider, че мъжът въобще е бил женен, а за Мария Адела не са били и чували, не разпознават и фотосите й.
Граничните данни сочат, че Мария Адела не е била в Русия по време на гибелта на новия си брачен партньор и е пристигнала в Москва едвам месец по-късно, на 15 август 2013 година В началото на 2013 Мария Адела е записала лична компания в Италия Serein SRL, чиято цел е произвеждане и търговия с бижута и първокласни артикули и се реалокира в неаполитанското предградие Посилипо с аспект към залива. Именно в Неапол стартира върхът на кариерата на Мария Адела като съветски незаконен разузнавач, показва The Insider. През идващите три години тя става неразделна част от локалния обществен живот: открива бутик за бижута и разкош, по-късно го трансформира в фешън клуб, където локалният обществен живот кипи, и най-после става началник на локален раздел на благотворителната организация Lion`s Club.
Бутикът на Мария Адела показва фирмени бижута Serein, за които тя сподели, че е проектирала сама. Вече несъществуващата уеб страница на нейната компания твърди: „ От 1800 година работим за основаването на дребни творби на изкуството, които провокират страст “. Всъщност противоположното търсене на изображенията в Гугъл разкрива, че „ дребните творби на изкуството “, продавани в бутик Мария Адела и сякаш „ основани в Неапол “, са оказаха евтини джунджурии, закупени от китайски онлайн търговци на едро.
Учудващо, Адела освен, че не се проваля, ами и съумява да започва „ концептуална изложба Serein “. Промоционалното видео на галерията споделя, че мястото се е трансформирало в парадайс за локалната неаполитанска аудитория, в това число локални политици, предприемачи и звезди. Най-вероятно притежателите ненапълно са украсили имиджа на галерията, само че би трябвало да се признае, че " Адела " съумява да се наложи в легендата си и да сътвори нови потребни контакти.
Може би главното достижение на Адела, което отваря доста порти за нея, беше приемането на длъжността секретар в локалния клон на благотворителната организация Lion`s Club през 2015 година Този клон, наименуван Lions Club Napoli Monte Nuovo, има една значима характерност - той основан е от офицери на НАТО, основани в Неапол, и даже включва отличителните знаци на обединените сили на НАТО върху знамето си.
По спомените на подполковник Торстен С., офицер в немския Бундесвер, който през 2015 година е бил ковчежник на Клуба, ползата към участие спада и ръководителят му в Неапол предложил Мария Адела като метод за възкръсване на активността, активизиране на интернационалните връзки и гражданското общество в Неапол. Той напомня, че Мария Адела е била доста дейна в опитите си да възроди клуба, посещавайки всички събития, а по някое време през 2018 година, когато участието е намаляло и се е появила вероятността за закриване на клуба, тя даже се е непринудено платила членския импорт на всички. Тогава подполковникът не видял нищо съмнително в тази неочаквана благотворителност.
Трима свързани с НАТО познати на Мария Адела, които проверяващите публицисти са интервюирали са споделили, че като член на Lion`s Club тя е общувала с доста чиновници на НАТО, станала е другарка с редица офицери и постоянно е имала връзки с тях в обществените мрежи, някои от които са явно от сантиментално естество.
Човек, считан за непосредствен до Мария Адела, е полковник Шелия Брайънт, тогава общоприет контрольор на военноморските сили на Съединени американски щати в Европа и Африка. Г-жа Брайънт, която напуща Неапол през май 2018 година и се кандидатира за Конгреса от листата на Демократическата партия, споделя, че намира предисторията на Адела за объркваща и неубедителна - „ Защо някой би изоставил детето си в Съветския съюз? “ Източникът на приходите й също не е явен за нея: „ Тя отвори магазин и постоянно сменяше скъпи жилища, макар обстоятелството, че произходът на парите беше неразбираем. “ Г-жа Брайънт твърди, че тя и брачният партньор й са понижили връзката си с „ Адела “ до диалози, пробвайки се, наред с други неща, да й оказват помощ да преодолее това, което съгласно тях са „ прочувствени проблеми с мъжете “.
Мария Адела е имала директен персонален достъп до доста офицери от НАТО и американския флот в Неапол, посещавала е някои о тях в домовете им, участвала е на доста събития, проведени от НАТО или американските военни, в това число годишните балове на НАТО и морската пехота на Съединени американски щати. Единственото, което към този момент не е ясно, е дали в миналото е имала физически достъп до база на НАТО.
След публикуването на първото следствие за „ Петров “ и „ Боширов “ в The Insider и Bellingcat Мария Адела отлита за финален път в Москва без даже да има време да изясни заминаването си на европейските си познати. Два месеца след отпътуването и за Русия тя пуска в страницата си във фейсбук пост, в който споделя, че е болна от рак и споделя по какъв начин косата й е пораснала още веднъж след химиотерапията. Докато измислената „ Адела “ умира от рак, същинската Олга Колобова се устройва добре в Москва – купува си последния модел Audi и се нанася в първокласен апартамент, получен от страната в комплекса „ Селигер Сити “ в региона на Западно Дегунино, който към този момент познава, разказва ситуацията й в Москва The Insider.
Докато в Европа приятелите на Мария Адела към този момент въображаемо са я погребали, мислейки я за мъртва, на 4 декември 2021 година тя ненадейно пуска известие в пряк чат до Марсел Д`Арги Смит с текст:
„ Скъпи, скъпи Марсел!
Има доста неща, които не мога (и в никакъв случай няма да мога) да обясня!
Но ми липсваш доста, доста, доста... "
Мария Адела притегля вниманието на проверяващия екип от публицисти в края на 2021 година, когато откриват, че притежателят на паспорта на ГРУ е лице с име, което не е в нито една съветска база данни. Установено е, че са й издадени най-малко три паспорта – един вътрешен и два задгранични – от поредицата, употребена от доста други известни офицери от ГРУ. Нейното лице беше персона от смесена раса, родена в Южна Америка, обичана предистория както на незаконните на СВР, по този начин и на ГРУ
Намирането на същинската идентичност на " Адела " се оказало сложна задача. Обратното търсене на разположение в съветската паспортна база данни дало стотици вероятни съвпадения със едва съвпадане. Използвайки остарели районни бази данни, в последна сметка проверяващите съумяват да проследят последното цифрово наличие на Олга в Русия през 2005 година, когато на 23-годишна възраст тя записва компания за продажба на алкохол в Краснодарски край в Русия. След като намират тогавашната й адресна регистрация, публицистите от The Insider, съумяват да издирят татко й. Той управлява военния отдел във филиала на Уралския държавен софтуерен университетI в Каменск-Уралски, награден е с почетен медал за извършване на интернационалния си дълг в Ирак, Ангола и Сирия. Оказва се, че Олга Колобова е била потомствен ГРУ-шник.
Самата Колобова е отказала пред The Insider коментар за разкритията на проверяващата мрежа.
„ Гала вечеря в щаба на НАТО в Неапол събира на маса всички най-важни офицери, съпроводени от техните съпруги, както и други видни посетители. Преди да стартира вечерта, командващият моли за тишина и подвига наздравица: Да пием за Атлантическия съюз. Той не може и да си показа, че дружно с него чаша подвига и разузнавач на съветските секрети служби, усмихната млада жена във вечерна рокля, воин на най-сензационната разследваща акиця на Москва в Италия. “ – по този начин стартира текста си италианският La Repubblica.
Разкритата от мрежата проверяващи публицисти спекулация би допаднала на усета на Йън Флеминг за нова глава от шпионския цикъл за 007. Разследващите кореспонденти не са съумели да възстановят каква информация е получила шпионката, нито дали е съумяла да посее вируси в телефоните и компютрите на приятелите си с цел да ги шпионира и открадне чувствителни данни.
Агентката, за която споделя взаимното следствие е употребила името Адела Куфелд Ривера с легенда на сполучлив дизайнер на бижута, родена в Перу с татко немец, с пъстра биография и безреден персонален живот, а в действителност, дисциплинирана нелегалка на ГРУ с името Олга Колобова.
В среднощ на 14 септември 2018 година генерал-майор Андрей Аверянов, пълководец на секретната оперативна част на ГРУ 29155, към момента е на работното си място в щаба на ГРУ на Хорошевското шосе, споделя The Insider. Генералът e е имал тежък ден: малко по-рано The Insider и Bellingcat са разгласили следствието си „ Солберецки “, отдадена на подчинените на Аверянов – „ Петров “ и „ Боширов “, в което се потвърждава съпричастността им към съветските служби. Наред с останалото, следствието разкрива за първи път, че офицерите от ГРУ употребяват паспорти за прикритие от една и съща специфична серия с поредни номера. Текстът приключва с думите: „ Интересно е също, че в случай че промените последната цифра в паспортите на Петров или Боширов, тогава още веднъж ще намерите хора със странни профили, с непълни адреси (например без посочен апартамент) и отсъстващи от всевъзможни обществени мрежи и бази данни. ” В края на текста написа „ Следва продължение “.
Въпреки че тогава Аверянов още няма по какъв начин да знае, че този текстът е единствено само първото от поредност шумни следствия, той към този момент схваща мащаба на случилата се злополука: наранени са десетки дейни чиновници, доста от които се намират Европа тъкмо в този миг с паспорти от тази серия. Заради дописката, която се събира на две страници, цяла нощ шефът на ГРУ Костюков звъни непрестанно персонално на Аверявон, а цялото управление на разузнаването работи в спешен режим.
На идващия ден, 15 септември 2018 година, жена с паспорт на име Мария Адела Куфелд Ривера си купува еднопосочен билет от Неапол до Москва. Най-забележителното в паспорта обаче не е името, а номерът - той се разграничава единствено по последната цифра от паспортите на " Петров " и " Боширов ". В продължение на към 10 години " Адела " живее в разнообразни страни на Европа и е добре позната в доста кръгове като родена в Перу социалистка, дизайнерка със лична линия бижута. Военни, политици и публицисти поддържат връзка близко с нея, тя дава изявленията и провежда шумни празненства, с цел да се трансформира на въпросния 15 септември още веднъж в Олга Василиевна Колобова, родена през 1982 година, и да се върне в жилището си в Москва в Западния регион Дегунино.
Първи опит за раждане
На 8 август 2005 година Службата за гражданския указател на окръг Индепенденсия в Лима, Перу получава заявление за включване на нов перуански жител в националната база данни. Жената се е показала като Мария Адела Куфелд Ривера, а юристите й показали акт за раждане от службата по вписванията на морския град Каляо. Удостоверението за раждане е с дата 1 септември 1978 година и съдържа следващ номер 1109 от книгата за раждания от 1978 година Службата по вписванията поисква в допълнение удостоверение и юристите на Адела показват спомагателен документ: удостоверение за кръщение от енорията на Кристо Либерадор в Каляо. Според църковен документ Мария Адела е родена на 1 септември 1978 година и е кръстена две седмици по-късно, на 14 септември 1978 година За удостоверение на тази информация службата по вписванията се обръща към енорийския духовник на епархията на Кристо Либерадор, преподобния Хосе Енрике Ерера Кирога. Свещеникът даже не е трябвало да ревизира църковните архиви, с цел да разбере, че документът е подправен, тъй като е създател и първи духовник в храма, учреден през 1987 година, 9 години след хипотетичното кръщение на Мария Адела. Във връзка с това лъжливо заявление Министерството на правораздаването трансферира случая на прокуратурата за " закононарушения против публичната сигурност и вярата ".
Второто появяване на Адела
Въпреки че историята с перуанското поданство се проваля, управлението на ГРУ е прекомерно мързеливо, с цел да измисля нова легенда (вероятно не знаейки, че перуанското държавно управление ще направи тази информация обществено достояние). Мария Адела получава първия си съветски паспорт през 2006 година, употребявайки тъкмо същото име и дата на раждане. Според основаната за нея легенда тя е работила като „ водещ експерт “ в Московския държавен университет.
Трябва да се означи, че вътрешният съветски паспорт, публикуван на Мария Адела, принадлежи към същата серия, от която ГРУ е издало на минимум шестима други членове на своя личен състав, в това число „ Сергей Павлов “ (истинско име Сергей Лютенко), един от отровителите на българският оръжейник Емелиян Гебрев и " Александър Данилин " (истинско име Александър Ковалчук), забъркани в отравянето на Сергей Скрипал. Това значи, че Мария Адела е получила съветски паспорт към ноември-декември 2006 година - тъкмо преди перуанското министерство на правораздаването да разгласява данни за нейното разкриване (макар и в едва посещаван сайт).
Впоследствие Мария Адела описа на новите си познати много екзотичната версия за произхода си: тя е родена в Калао, Перу, татко й е немец, а майка й е перуанка. Баща й ги изоставя и майка й я отглежда сама, а през 1980 година отпътува с нея за Съветския съюз за присъединяване в Олимпийските игри (!). Там майка й получава незабавно известие от Перу, което я приканва незабавно да се върне вкъщи и оставя дребната Мария Адела на грижите на известно руско семейство (?!), с което явно се сприятелява. Майка й в никакъв случай не се завръща и Мария Адела израства в Русия, като има сложни връзки както с приемната си майка, по този начин и с татко си, за които тя споделя, че са я малтретирали като дете.
Кога тъкмо " Адела " се е появила в Европа към този момент е мъчно да се откри, само че съдейки по фотосите й в обществените мрежи на други хора, тя е била в Рим и Малта сред 2009 и 2011 година
Марсел Д`Арги Смит, някогашен редактор на английското издание на списание Cosmopolitan, смята Адела за близка другарка, откогато я среща на празненството за рождения й ден в Малта през 2010 година Според нея тогава " Адела " споделила, че учи гемология в Париж, само че постоянно посещава Малта, където има гадже.
Първата информация за интернационалните пътувания на Адела, която може да бъде открита в базите данни, датира от 10 октомври 2011 година, когато тя направи първото от многото пътувания с трен с дълготрайност два дни и половина от Москва до Париж. Защо толкоз постоянно пътува от Москва с трен, не е доста ясно, тя самата обяснявала това с аерофобия. Паспортът, с който пътува по това време, е публикуван през август 2011 година и е с номер 643258050 - единствено с няколко числа друг от номера на " Сергей Федотов " (истинско име Денис Сергеев), третия участник в отравянето на Скрипал.
Малко откакто се реалокира в Париж, Мария Адела-Олга записва лична марка бижута във Франция под марката Serein. От този миг нататък тази компания за бижута става формален бизнес за прикритие на Адела.
През юли 2012 година Мария Адела се омъжва за човек, за който изяснява на другари, че е италианец. Всъщност, с изключение на италиански паспорт, нейният брачен партньор Д. М. има и еквадорско, и съветско поданство и е роден в Москва от майка рускиня и татко еквадорец. Малко преди сватбата им той получава съветски паспорт от съветското посолство в Еквадор. След като бракът е регистриран в Рим, той пътува до Москва, където през септември 2012 година получава съветски данъчен идентификационен номер.
Само година по-късно брачният партньор е още веднъж в Москва, без Мария Адела. На 13 юли 2013 година умира на 30-годишна възраст, а като причина за гибелта в смъртния акт е посочена " двойна пневмония и систематичен лупус еритематозус ". Близки другари на брачна половинка на Мария Адела са сюрпризирани, когато в хода на следствието научават от The Insider, че мъжът въобще е бил женен, а за Мария Адела не са били и чували, не разпознават и фотосите й.
Граничните данни сочат, че Мария Адела не е била в Русия по време на гибелта на новия си брачен партньор и е пристигнала в Москва едвам месец по-късно, на 15 август 2013 година В началото на 2013 Мария Адела е записала лична компания в Италия Serein SRL, чиято цел е произвеждане и търговия с бижута и първокласни артикули и се реалокира в неаполитанското предградие Посилипо с аспект към залива. Именно в Неапол стартира върхът на кариерата на Мария Адела като съветски незаконен разузнавач, показва The Insider. През идващите три години тя става неразделна част от локалния обществен живот: открива бутик за бижута и разкош, по-късно го трансформира в фешън клуб, където локалният обществен живот кипи, и най-после става началник на локален раздел на благотворителната организация Lion`s Club.
Бутикът на Мария Адела показва фирмени бижута Serein, за които тя сподели, че е проектирала сама. Вече несъществуващата уеб страница на нейната компания твърди: „ От 1800 година работим за основаването на дребни творби на изкуството, които провокират страст “. Всъщност противоположното търсене на изображенията в Гугъл разкрива, че „ дребните творби на изкуството “, продавани в бутик Мария Адела и сякаш „ основани в Неапол “, са оказаха евтини джунджурии, закупени от китайски онлайн търговци на едро.
Учудващо, Адела освен, че не се проваля, ами и съумява да започва „ концептуална изложба Serein “. Промоционалното видео на галерията споделя, че мястото се е трансформирало в парадайс за локалната неаполитанска аудитория, в това число локални политици, предприемачи и звезди. Най-вероятно притежателите ненапълно са украсили имиджа на галерията, само че би трябвало да се признае, че " Адела " съумява да се наложи в легендата си и да сътвори нови потребни контакти.
Може би главното достижение на Адела, което отваря доста порти за нея, беше приемането на длъжността секретар в локалния клон на благотворителната организация Lion`s Club през 2015 година Този клон, наименуван Lions Club Napoli Monte Nuovo, има една значима характерност - той основан е от офицери на НАТО, основани в Неапол, и даже включва отличителните знаци на обединените сили на НАТО върху знамето си.
По спомените на подполковник Торстен С., офицер в немския Бундесвер, който през 2015 година е бил ковчежник на Клуба, ползата към участие спада и ръководителят му в Неапол предложил Мария Адела като метод за възкръсване на активността, активизиране на интернационалните връзки и гражданското общество в Неапол. Той напомня, че Мария Адела е била доста дейна в опитите си да възроди клуба, посещавайки всички събития, а по някое време през 2018 година, когато участието е намаляло и се е появила вероятността за закриване на клуба, тя даже се е непринудено платила членския импорт на всички. Тогава подполковникът не видял нищо съмнително в тази неочаквана благотворителност.
Трима свързани с НАТО познати на Мария Адела, които проверяващите публицисти са интервюирали са споделили, че като член на Lion`s Club тя е общувала с доста чиновници на НАТО, станала е другарка с редица офицери и постоянно е имала връзки с тях в обществените мрежи, някои от които са явно от сантиментално естество.
Човек, считан за непосредствен до Мария Адела, е полковник Шелия Брайънт, тогава общоприет контрольор на военноморските сили на Съединени американски щати в Европа и Африка. Г-жа Брайънт, която напуща Неапол през май 2018 година и се кандидатира за Конгреса от листата на Демократическата партия, споделя, че намира предисторията на Адела за объркваща и неубедителна - „ Защо някой би изоставил детето си в Съветския съюз? “ Източникът на приходите й също не е явен за нея: „ Тя отвори магазин и постоянно сменяше скъпи жилища, макар обстоятелството, че произходът на парите беше неразбираем. “ Г-жа Брайънт твърди, че тя и брачният партньор й са понижили връзката си с „ Адела “ до диалози, пробвайки се, наред с други неща, да й оказват помощ да преодолее това, което съгласно тях са „ прочувствени проблеми с мъжете “.
Мария Адела е имала директен персонален достъп до доста офицери от НАТО и американския флот в Неапол, посещавала е някои о тях в домовете им, участвала е на доста събития, проведени от НАТО или американските военни, в това число годишните балове на НАТО и морската пехота на Съединени американски щати. Единственото, което към този момент не е ясно, е дали в миналото е имала физически достъп до база на НАТО.
След публикуването на първото следствие за „ Петров “ и „ Боширов “ в The Insider и Bellingcat Мария Адела отлита за финален път в Москва без даже да има време да изясни заминаването си на европейските си познати. Два месеца след отпътуването и за Русия тя пуска в страницата си във фейсбук пост, в който споделя, че е болна от рак и споделя по какъв начин косата й е пораснала още веднъж след химиотерапията. Докато измислената „ Адела “ умира от рак, същинската Олга Колобова се устройва добре в Москва – купува си последния модел Audi и се нанася в първокласен апартамент, получен от страната в комплекса „ Селигер Сити “ в региона на Западно Дегунино, който към този момент познава, разказва ситуацията й в Москва The Insider.
Докато в Европа приятелите на Мария Адела към този момент въображаемо са я погребали, мислейки я за мъртва, на 4 декември 2021 година тя ненадейно пуска известие в пряк чат до Марсел Д`Арги Смит с текст:
„ Скъпи, скъпи Марсел!
Има доста неща, които не мога (и в никакъв случай няма да мога) да обясня!
Но ми липсваш доста, доста, доста... "
Мария Адела притегля вниманието на проверяващия екип от публицисти в края на 2021 година, когато откриват, че притежателят на паспорта на ГРУ е лице с име, което не е в нито една съветска база данни. Установено е, че са й издадени най-малко три паспорта – един вътрешен и два задгранични – от поредицата, употребена от доста други известни офицери от ГРУ. Нейното лице беше персона от смесена раса, родена в Южна Америка, обичана предистория както на незаконните на СВР, по този начин и на ГРУ
Намирането на същинската идентичност на " Адела " се оказало сложна задача. Обратното търсене на разположение в съветската паспортна база данни дало стотици вероятни съвпадения със едва съвпадане. Използвайки остарели районни бази данни, в последна сметка проверяващите съумяват да проследят последното цифрово наличие на Олга в Русия през 2005 година, когато на 23-годишна възраст тя записва компания за продажба на алкохол в Краснодарски край в Русия. След като намират тогавашната й адресна регистрация, публицистите от The Insider, съумяват да издирят татко й. Той управлява военния отдел във филиала на Уралския държавен софтуерен университетI в Каменск-Уралски, награден е с почетен медал за извършване на интернационалния си дълг в Ирак, Ангола и Сирия. Оказва се, че Олга Колобова е била потомствен ГРУ-шник.
Самата Колобова е отказала пред The Insider коментар за разкритията на проверяващата мрежа.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ