Зденка Тодорова: За България Цариброд винаги е имал особено значение
30 години нямаме поредна политика за Западните околности. Всичко е ритуално, разяснява в изявление за БНР Зденка Тодорова, журналист, правозащитник и публицист.
Тодорова прикани българската страна да се ангажира , като регистрира спецификата на съответната общественост зад граница в Западните околности, вместо политиците единствено да се прегръщат пред камерите.
„ Трябва да се прави сериозен разбор освен със съветници на министри, на президенти, на министър председатели. Трябва да има разбор на обстановката освен отпреди 30 години, от разпадането на някогашна Югославия. Анализ за положението на Западните околности и какво желае да направи България за тези хора, с цел да не остане този регион празен “, посочи Тодорова в предаването „ Преди всички “.
При писането на една от последните си книги - „ Посланията на оброчищата “, Зденка Тодорова е минала през села, които са съвсем празни, „ с трева до пояс, няма животни, няма хора, празни къщи, залостени порти “ .
Днес тя ще показа най-новата си, девета книга - „ Към Цариброд и за него “.
За България Цариброд постоянно е имал изключително значение , акцентира Зденка Тодорова.
След Освобождението до Ньойския контракт Цариброд е бил характерен дребен възрожденски град на границата , който е разполагал с огромен културно-просветен хайлайф, изясни авторката. Отличително за Цариброд е било и това, че в града е имало доста художници.
Осем знакови българи потеглят с задача към Цариброд , споделя в книгата си Тодорова.
„ Иван Вазов по време на Сръбско-българската война потегля с файтон от София до Пирот. Преспива в Цариброд и там написва първия куплет от стихотворението „ Новото гробище над Сливница “ и го чете пред княз Батенберг и министъра на войната Никифоров в гостилницата на пиротски търговец, който се преселва след Берлинския конгрес в Цариброд. Мисията му е да опише и да види на място по какъв начин наподобяват военните дейности тогава . “
Алеко Константинов, който е учредител на туристическото придвижване и в Цариброд, също потегля със 100 души от София към Цариброд.
„ През едни дерета, по ждрелото на река Ерма до Погановския манастир, разказва това събитие в чудесния си пътепис „ Какво? Швейцария ли? “ Същата година – 1893-а, отива с трен до Цариброд на събор. Описва по какъв начин пътуват с говежди вагони до Цариброд. “
Зденка Тодорова разказва по какъв начин през 1905 година Петър Дънов е лекувал българския офицер Иларионов в Цариброд. Учителят е посетил града наново по покана на царибродчани и е изнесъл сказка в читалището.
Сред останалите фигури, оставили диря в историята на Цариброд са Петър Димков, лекувал бойци от холера и художникът Георги Машев от Пазарджик, изпратен да води образование по изобразяване.
Зденка Тодорова е имала насъбрана доста информация за Цариброд като кръстопът сред Сърбия и България, сред Изтока и Запада . Като пишещ човек употребила изолацията по време на пандемията, с цел да обработи събраното.
Тя дефинира разказа Цариброд по време на пандемията като изцяло западнал град, откъснат от България.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Тодорова прикани българската страна да се ангажира , като регистрира спецификата на съответната общественост зад граница в Западните околности, вместо политиците единствено да се прегръщат пред камерите.
„ Трябва да се прави сериозен разбор освен със съветници на министри, на президенти, на министър председатели. Трябва да има разбор на обстановката освен отпреди 30 години, от разпадането на някогашна Югославия. Анализ за положението на Западните околности и какво желае да направи България за тези хора, с цел да не остане този регион празен “, посочи Тодорова в предаването „ Преди всички “.
При писането на една от последните си книги - „ Посланията на оброчищата “, Зденка Тодорова е минала през села, които са съвсем празни, „ с трева до пояс, няма животни, няма хора, празни къщи, залостени порти “ .
Днес тя ще показа най-новата си, девета книга - „ Към Цариброд и за него “.
За България Цариброд постоянно е имал изключително значение , акцентира Зденка Тодорова.
След Освобождението до Ньойския контракт Цариброд е бил характерен дребен възрожденски град на границата , който е разполагал с огромен културно-просветен хайлайф, изясни авторката. Отличително за Цариброд е било и това, че в града е имало доста художници.
Осем знакови българи потеглят с задача към Цариброд , споделя в книгата си Тодорова.
„ Иван Вазов по време на Сръбско-българската война потегля с файтон от София до Пирот. Преспива в Цариброд и там написва първия куплет от стихотворението „ Новото гробище над Сливница “ и го чете пред княз Батенберг и министъра на войната Никифоров в гостилницата на пиротски търговец, който се преселва след Берлинския конгрес в Цариброд. Мисията му е да опише и да види на място по какъв начин наподобяват военните дейности тогава . “
Алеко Константинов, който е учредител на туристическото придвижване и в Цариброд, също потегля със 100 души от София към Цариброд.
„ През едни дерета, по ждрелото на река Ерма до Погановския манастир, разказва това събитие в чудесния си пътепис „ Какво? Швейцария ли? “ Същата година – 1893-а, отива с трен до Цариброд на събор. Описва по какъв начин пътуват с говежди вагони до Цариброд. “
Зденка Тодорова разказва по какъв начин през 1905 година Петър Дънов е лекувал българския офицер Иларионов в Цариброд. Учителят е посетил града наново по покана на царибродчани и е изнесъл сказка в читалището.
Сред останалите фигури, оставили диря в историята на Цариброд са Петър Димков, лекувал бойци от холера и художникът Георги Машев от Пазарджик, изпратен да води образование по изобразяване.
Зденка Тодорова е имала насъбрана доста информация за Цариброд като кръстопът сред Сърбия и България, сред Изтока и Запада . Като пишещ човек употребила изолацията по време на пандемията, с цел да обработи събраното.
Тя дефинира разказа Цариброд по време на пандемията като изцяло западнал град, откъснат от България.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ