Българи се молят пред нов иконостас в Хамбург
30 000 българи в Хамбург и неговите провинции към този момент се молят пред нов иконостас – във Великденската черква в Айлбек, която е обгрижвана от Българската православна община в мегаполиса. Построен през втората половина на XIX век по план на видния проектант Алексис дьо Шатьоноф и ситуиран в сърцето на града, красивият протестантски храм е предан на диаспората ни чартърен за 30 години и постепенно, само че несъмнено се трансформира в дирек на православието, в център на нравствен живот за нашенците в северна Германия.
Новата вътрешна уредба на Божия дом е съобразена с православния канон и с естетиката на истинската архитектура в бившата евангелска шапка. Изработването и осъществяването на проекта за благолепие е резултат на екипна работа - на отец Кръстин, членовете на настоятелството на енорията и доброволци. Всички те разтовариха дълго чакания голям червен камион, който донесе от родината частите от по този начин мечтания от българите в Хамбург иконостас - новия свети трон и мебелите с неповторима дърворезба за задолтарното пространство. След седмица работа с Божията благословия и с труда на майстори от България и Хамбург настоятели, предстоятели, доброволци и дами хранителки, иконостасът беше инсталиран – още едно Богоугодно дело стана действителност. Цялото пространство в храма е свещено и е изпълнено със символика, само че най-сакралното място е олтарът. Люба Карабаджакова, изкуствовед и отговорник за формалните решения в проекта за благолепие споделя с наслада: " Решението ни иконостасът да бъде изработен от камък бе подбудено от два претекста: мозаечните икони, които две години по-рано Теодора Йорданова създаде за нашата община, постановат - поради монументалната техника на осъществяване - да бъдат сложени в каменен или тухлен иконостас. Вторият претекст е съобразяването с естетиката на архитектурните детайли на постройката. За стилов ориентир ни послужиха средновизантийски мостри с изчистена форма и функционална сбитост. В България най-често виждаме дървени иконостаси, но каменните също участват. Например в " Свети 40 мъченици “ във Велико Търново или „ Света София “ в София иконостасите също са каменни “.
Проектът и осъществяването са дело на майстора на иконостаси Надежда Ключкова. Врачанският варовик е ярък и мек на цвят и кореспондира отлично с архитектурата в храма. „ Сбъднахме този план с религия, вяра и обич ", споделя майсторката от Велинград. Тя и нейният екип създадоха и новия свети трон, като камъкът на остарялата олтарна маса бе вложен в структурата на новата. В разговор с колонадата на иконостаса новият трон е носен от колони, които също са от врачанския камък.
" В апсидата съгласно православния канон се разполага каменна скамейка, наречена синтрон – при нас е насрещната стена. В центъра се издига самобитен престол, изобразяващ престола на Христос ", прибавя Люба Карабаджакова. Мебелите в олтарното пространство, които съхраняват църковни книги и утвар са редуцирани до функционални шкафове с неповторима дърворезба. Проектът и изработката са на дърворезбаря Тихомир Величков.
В поддръжка на благолепието на храма бе благотворителният концерт на „ Български гласове Берлин “, сложили началото на дарителската акция през 2019-а, следвани от Фолклорна групировка " Българи " -Хамбург и поетесата Христина Въчева, показала третата си поетична книга " Родопа, люлка за сърцето ми ". Много са миряните донори и фирмите, отделили средства в символ на съпричастност. Кампанията за дарения е отворена - нужни са още икони, църковна утвар, полилей... За да се извърши храма още веднъж с живот и с вярващи в Христа, с цел да се трансформира в нравствен център за българите, които да изповядат своята религия, да пазят традициите, да съхраняват своя език и просвета.
Сред събитията на общността ни в Хамбург беше и състезанието за детска рисунка, проведен от Клуба на българските дами и фамилии на тематика " България в моите фантазии ". Малките художници от група " Арт " и техните родители се събраха, с цел да наградят спечелилите в благородното съревнование за младежи до 18. „ Целта ни е да открием, разпространяваме и подпомогнем развитието на дребните гении, на тяхната креативна изява и персонална позиция в изобразителното изкуство. Една опция да им покажем своето внимание и любов ", разяснява ръководителят на журито доктор Емилия Юкер. Тя разгласи осем награди за малчугани и юноши на възраст от 3 до 17. В отличените произведения със заглавия " Духовната мощ на българина ", " Годината на здравето на растенията ", " Безгрижно детство " въображението на невръстните автори впечатлява с " играещи гъби " и дървета, слънца и животни, обичани герои от приказки и цветни дъги. Те са израз на връзката им с родовия корен, обръщение за другарство, за фантазията им да сътворят свят, изпълнен с мир, естетика и наслада. Специални призове получиха 5-годишните Дора Изабел Вичински и Сания Хашимова, отличниците при по-големите са Денислав Деянов, Никол Найес, Радост Минчева, Мартин Найес. Голямата премия във възрастова група 12-14 отиде при Луиза Онезорге за нейните колоритни рисунки с емфатичен жанр и тъкмо открита цветова гама " Българският лъв " и " Тъга по България ". Патрисия Найес, която е на 15, завоюва за живописните си произведения " Роботи и битка на бъдещето ", " Човек без фантазия е като платноход без платна " и " Слънчево момиче ". В градината на семейство Юкер да поздрави сънародниците глас извиси родопската певица Вики Узунова, а свои детски стихове прочете поетесата Христина Въчева.
Новата вътрешна уредба на Божия дом е съобразена с православния канон и с естетиката на истинската архитектура в бившата евангелска шапка. Изработването и осъществяването на проекта за благолепие е резултат на екипна работа - на отец Кръстин, членовете на настоятелството на енорията и доброволци. Всички те разтовариха дълго чакания голям червен камион, който донесе от родината частите от по този начин мечтания от българите в Хамбург иконостас - новия свети трон и мебелите с неповторима дърворезба за задолтарното пространство. След седмица работа с Божията благословия и с труда на майстори от България и Хамбург настоятели, предстоятели, доброволци и дами хранителки, иконостасът беше инсталиран – още едно Богоугодно дело стана действителност. Цялото пространство в храма е свещено и е изпълнено със символика, само че най-сакралното място е олтарът. Люба Карабаджакова, изкуствовед и отговорник за формалните решения в проекта за благолепие споделя с наслада: " Решението ни иконостасът да бъде изработен от камък бе подбудено от два претекста: мозаечните икони, които две години по-рано Теодора Йорданова създаде за нашата община, постановат - поради монументалната техника на осъществяване - да бъдат сложени в каменен или тухлен иконостас. Вторият претекст е съобразяването с естетиката на архитектурните детайли на постройката. За стилов ориентир ни послужиха средновизантийски мостри с изчистена форма и функционална сбитост. В България най-често виждаме дървени иконостаси, но каменните също участват. Например в " Свети 40 мъченици “ във Велико Търново или „ Света София “ в София иконостасите също са каменни “.
Проектът и осъществяването са дело на майстора на иконостаси Надежда Ключкова. Врачанският варовик е ярък и мек на цвят и кореспондира отлично с архитектурата в храма. „ Сбъднахме този план с религия, вяра и обич ", споделя майсторката от Велинград. Тя и нейният екип създадоха и новия свети трон, като камъкът на остарялата олтарна маса бе вложен в структурата на новата. В разговор с колонадата на иконостаса новият трон е носен от колони, които също са от врачанския камък.
" В апсидата съгласно православния канон се разполага каменна скамейка, наречена синтрон – при нас е насрещната стена. В центъра се издига самобитен престол, изобразяващ престола на Христос ", прибавя Люба Карабаджакова. Мебелите в олтарното пространство, които съхраняват църковни книги и утвар са редуцирани до функционални шкафове с неповторима дърворезба. Проектът и изработката са на дърворезбаря Тихомир Величков.
В поддръжка на благолепието на храма бе благотворителният концерт на „ Български гласове Берлин “, сложили началото на дарителската акция през 2019-а, следвани от Фолклорна групировка " Българи " -Хамбург и поетесата Христина Въчева, показала третата си поетична книга " Родопа, люлка за сърцето ми ". Много са миряните донори и фирмите, отделили средства в символ на съпричастност. Кампанията за дарения е отворена - нужни са още икони, църковна утвар, полилей... За да се извърши храма още веднъж с живот и с вярващи в Христа, с цел да се трансформира в нравствен център за българите, които да изповядат своята религия, да пазят традициите, да съхраняват своя език и просвета.
Сред събитията на общността ни в Хамбург беше и състезанието за детска рисунка, проведен от Клуба на българските дами и фамилии на тематика " България в моите фантазии ". Малките художници от група " Арт " и техните родители се събраха, с цел да наградят спечелилите в благородното съревнование за младежи до 18. „ Целта ни е да открием, разпространяваме и подпомогнем развитието на дребните гении, на тяхната креативна изява и персонална позиция в изобразителното изкуство. Една опция да им покажем своето внимание и любов ", разяснява ръководителят на журито доктор Емилия Юкер. Тя разгласи осем награди за малчугани и юноши на възраст от 3 до 17. В отличените произведения със заглавия " Духовната мощ на българина ", " Годината на здравето на растенията ", " Безгрижно детство " въображението на невръстните автори впечатлява с " играещи гъби " и дървета, слънца и животни, обичани герои от приказки и цветни дъги. Те са израз на връзката им с родовия корен, обръщение за другарство, за фантазията им да сътворят свят, изпълнен с мир, естетика и наслада. Специални призове получиха 5-годишните Дора Изабел Вичински и Сания Хашимова, отличниците при по-големите са Денислав Деянов, Никол Найес, Радост Минчева, Мартин Найес. Голямата премия във възрастова група 12-14 отиде при Луиза Онезорге за нейните колоритни рисунки с емфатичен жанр и тъкмо открита цветова гама " Българският лъв " и " Тъга по България ". Патрисия Найес, която е на 15, завоюва за живописните си произведения " Роботи и битка на бъдещето ", " Човек без фантазия е като платноход без платна " и " Слънчево момиче ". В градината на семейство Юкер да поздрави сънародниците глас извиси родопската певица Вики Узунова, а свои детски стихове прочете поетесата Христина Въчева.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ