3 март 2021 г. Навършват се 143 години от освобождението

3 март 2021 година Навършват се 143 години от освобождението на България и подписването на Санстефанския контракт. Онзи контракт, който дефинира естествените граници на българския народ, в които влизат всичките му елементи – добруджанци, шопи, граовци, тракийци, македонци, родопчани и т. н. Това се случва на фона на лютата борба с македонизма, която се води на всички фронтове през последните месеци.

Тези дни нашият изтъкнат академик и член на смесената историческа комисия проф. Кирил Топалов бе запитан с кои претенции на македонските сътрудници в никакъв случай няма да се съгласи.

Той отговори на журналиста ясно с контравъпрос: „ Вие бихте ли се съгласили с изказвания като да вземем за пример: че през Средновековието не е имало български народ, а „ мaкедонски “; че Светите братя Кирил и Методий не са българи, а „ мaкедонци “; че са основали писменост не на български, а на „ мaкедонски “ език, който по-късно е минал у останалите славянски нации, в това число и българския.

Също тъй че цар Самуил е основал огромната и могъща „ мaкедонска “ страна и заробил „ бугарите “, сърбите, албанците, гърците и други; че Гоце Делчев не е българин, а мaкедонец; че братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов и още редица наши възрожденци са „ мaкедонци “, а не „ бугари “, и т. н., и т. н. Цялата им историография (на северните македонци – Н. О.) е построена върху неистини и безогледни фалшификации на историческите обстоятелства. ”

Ето това в сумиран тип е картината на световната „ война ” с македонизма, която бушува напоследък. Грешат тези, които считат, че тя е работа единствено на историците и езиковедите. Всъщност става дума не за „ македонскиот идентитет ”, а за българската еднаквост. Защото в случай че не се вземат ограничения в този момент и се допусне приемането на Северна Македония в Европейски Съюз по метода, по който те желаят, на следващия ден точно ние, българите, ще имаме съществени проблеми.

Проф. Кирил Топалов чудесно открива един от особените белези на македонизма: „ През 1944 година в неговата писменост (на така наречен „ македонски ” език – Н. О.) бяха внедрени редица сръбски буквени знаци, а бяха изхвърлени почти толкоз български. С най-голяма гняв бе изхвърлена буквата „ ъ “, наречена с ненавист „ българска “ и по този начин българите станаха по сръбски пример „ бугари “, а страната ни „ Бугария “. Нали усещате по какъв начин жестоко, пренебрежително и обиждащо звучат тези форми? ”

Точно по този начин звучат. А дедите на днешните северни македонци биха се обърнали в гроба, в случай че чуят, че са били „ бугари ”, а не „ българи ”.

Защото във всички документи и печати на учебни заведения, общини и еснафи от ХІХ и началото на ХХ в. в Скопие, Прилеп, Битоля, Охрид и други написа, че са „ български ”, „ болгарски ”, „ блъгарски ”, „ болгарцки ”, само че на никое място – „ бугарски ”. Защото първите възрожденци от Македония като Кирил Пейчинович и Йоаким Кърчовски пишат, съгласно личното им заявление, на „ болгарски език ”. Защото братя Миладинови събират „ български песни ”.

Ето това е един от сигурните белези, по които може да се разграничи без проблеми един войнстващ северен македонец! Правило ли ви е усещане по какъв начин хората от Вардар, които желаят да има по-нормални връзки с България, пробват да произнесат вярно думата „ българин ”. И по какъв начин тези, които са „ вистински македонци ” натъртват на „ бугарин ”. За да покажат пренебрежение към нас, както тъкмо отбелязва Кирил Топалов.

А ние, драги българи, да си помислим на националния си празник какво не би трябвало да вършим. За да не се наложи на следващия ден да викаме на стадиона: „ Бугари – юнаци ”!