„На излизане от родилното ме посрещна жената на любовника“
3 същински истории за раждане, които и сценаристите на сериали не могат да измислят.
Анна, 42 години, за любовта от първия ден
Имах тежка бременност, непрекъснато лежах, с цел да спестявам сили. В нашия град има единствено една болница и от време на време се срещах там с една и съща бременна жена на име Олга. Отначало единствено се поздравявахме, след това започнахме да си приказваме.
Тя чакаше момче, аз момиче и се шегувахме като всички млади майки в духа на „ ние имаме жених, вие имате младоженка ”. Смешно е, само че най-после даже родихме с един ден разлика! Първата година се разхождахме дружно с количките и се наричахме единствено „ тъщата “ и „ свекървата “.
Тогава Оля се реалокира много надалеч от мен, аз родих второто си дете и последователно връзката ни се сведе до поздравления за празниците в обществените мрежи и изречението „ безусловно би трябвало да се срещнем “.
А на 15 години щерка ми се влюбва, стартира да се среща с млад мъж и го води да се срещнем. Разбира се, интересувам се да науча повече за него, намирам го измежду приятелите на щерка ми във фейсбук и от фотографията с родителите му разбирам: това е синът на същата Оля, единствено дето фамилното му име е друго! Моята щерка и нейният наследник имат най-сериозната връзка, ненапразно Оля и аз смме се шегували тогава.
Ирина, 33 година, за женения ухажор
Моят история е класика в жанра. На 19 годинизапочвам да се срещам с доста по-възрастен богат женен мъж. Разбира се, той има жена и деца, към този момент много огромни. Разбира се, щом тъщата спре да боледува, той ще напусне фамилията. Аз съм по-млада, по-хубава и доста го обичам!
В резултат на това – две черти! На седмото небе съм от благополучие: в този момент той ще напусне остарялата си жена и ще се ожени за мен. Любимият се колебае и споделя, че в този момент не е моментът, би трябвало да се направи аборт, само че когато се разведе, ще си родим най-малко 10.
Тогава стартира кошмарът: той стопира да поддържа връзка с мен, само че се появява жена му, която разбра всичко. Тя идва, гледа ме със страдание и също ме убеждава да направя аборт. Отказвам, родителите ми са в различен град, не знаят нищо, неловко е да кажа, по какъв начин ще пребивавам – не е ясно.
С прибързано раждане отивам в родилния дом, звъня на бащата на детето, който жестоко изяснява, че аз съм отговорна и той не желае да знае нищо.
И тогава най-интересното е, че същата жена се свързва с мен, която счита, че мъжът й е постъпил като прасе, аз съм млада глупачка, само че детето няма нищо общо с това. Тя и нейната другарка ме посрещат от родилния дом с кола, успокояват ме, оставят ми малко пари и като цяло стартират да ми оказват помощ скрито от брачна половинка си. Ако не беше тази свята жена, просто нямаше да се оправя.
Две години по-късно се ожених за различен и си потеглих, само че към момента поддържаме връзка с моята спасителка. Между другото, тя също е разведена и явно е щастлива.
Елена, 65 години, за „ изрода “ и ръчно направеното креватче
Работех в родилен дом, доста обичах децата и знаех, че аз в никакъв случай няма да имам свои. През социализма нямаше ин витро, тъй че на процедура се помирих със ориста си, само че постоянно съм завиждала на бъдещите майки.
В отделението имаше жена, доста красива, просто звезда от екрана, със също по този начин хубав грижлив брачен партньор и млада свекърва. Веднъж седмично й предаваха букети и пратки, брачният партньор й идваше под прозорците със занимателни плакати. Не семейство, а приказка.
Тази жена роди на термина си – момченце със „ заешка джука “ и то в много тежка форма. Когато разбра за това, тя изпаднала в смут.Както и брачният партньор и свекървата й.
На фамилния съвет те взеха решение, че няма да вземат сина си, за какво не им би трябвало подобен „ урод “, въпреки всичко към този момент са купили ръчно направено креватче!
Главният доктор ги убеждаваше със сълзи, само че не ги убеди. А аз разбрах, че няма да разреша момчето да попадне в сиропиталище. Общо взето с мъжа ми го осиновихме и се преместихме там, където никой не ни познава. Когато синът порасна (между другото, същински красавец, белегът от интервенциите съвсем не се вижда), му казахме цялата истина, само че той не пожела да търси родителите си.
