Икономисти умуват може ли да има само 3% бюджетен дефицит
„ 3% недостиг е изцяло постижима цел. В момента сме на 0,6 на 100 недостиг и то преди да влязат годишните налог облага и еднократния налог от енергетиката. Тепърва в хазната ще влезе и свръхпечалбата на енергетиката. " Това изясни пред нова телевизия икономистът Георги Ангелов.
Реално половината година е предходна и ще излезем на нула. През втората половина – в случай че има задоволително събираемост и с част от финансовите разноски, които няма по какъв начин да се изпълнят 10 милиарда – в никакъв случай не сме го правили, ще излезем най-малко на нула. Просто част от плановете ще се изпълнят през идната година ”, разяснява Ангелов.
-->
„ Очевидно имаме тежка и проблематична обстановка с бюджета за 2023 година. Всеки, който се е занимавал с бюджет, вижда, че има заложени запаси. значимото е обаче да има пари за пенсиите. Над 2 милиона души чакат преизчислението на парите за пенсиите си от 1 юли. За мен е значимо да няма заплаха тези средства да не се обезпечат. Има към този момент огромни промени в общественото подкрепяне. Чуха се оферти от финансистите за отсрочване с 4 месеца или за идната година увеличението на пенсиите. Важно е обаче да се направи по този начин с бюджета, че да се обезпечат обществените заплащания на фона на високата инфлация ”, акцентира някогашната министърка на труда и обществената политика Христина Христова.
„ Основният проблем е, че свеждаме ръководството на обществените финанси до една чисто счетоводна процедура. Трябва да реализираме една стойност, която ни е нужна за кандидатстване в еврозоната и оттова нататък се работи малко на парче. Публичните финанси би трябвало да се ръководят най-малкото със средносрочна вероятност. Когато приказваме за редуциране или заледяване – би трябвало да знаем, че даже да се отсрочат някакви разноски, били те за покачване на училищен заплати или за пенсии, те би трябвало да се отсрочат за няколко месеца. Ако желаеме да реализираме счетоводната стойност за влизане в еврозоната – би трябвало да се създадат взаимни отстъпки ”, безапелационен е Михаил Кръстев - икономист.
„ Трябва да се върнем към нормалността и да възстановим макроикономическата и финансова непоклатимост. Българската стопанска система ще продължи да пораства, въпреки и с по-нисък ритъм. дори с по-висок ритъм от средноевропейския. Поне такава е прогнозата на Европейска комисия. В същото време плануваният недостиг е надалеч над средноевропейския, Не може дълго време да се харчи повече, в сравнение с се печели. Нито в фамилията, нито в страната ”, уточни и Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Реално половината година е предходна и ще излезем на нула. През втората половина – в случай че има задоволително събираемост и с част от финансовите разноски, които няма по какъв начин да се изпълнят 10 милиарда – в никакъв случай не сме го правили, ще излезем най-малко на нула. Просто част от плановете ще се изпълнят през идната година ”, разяснява Ангелов.
-->
„ Очевидно имаме тежка и проблематична обстановка с бюджета за 2023 година. Всеки, който се е занимавал с бюджет, вижда, че има заложени запаси. значимото е обаче да има пари за пенсиите. Над 2 милиона души чакат преизчислението на парите за пенсиите си от 1 юли. За мен е значимо да няма заплаха тези средства да не се обезпечат. Има към този момент огромни промени в общественото подкрепяне. Чуха се оферти от финансистите за отсрочване с 4 месеца или за идната година увеличението на пенсиите. Важно е обаче да се направи по този начин с бюджета, че да се обезпечат обществените заплащания на фона на високата инфлация ”, акцентира някогашната министърка на труда и обществената политика Христина Христова.
„ Основният проблем е, че свеждаме ръководството на обществените финанси до една чисто счетоводна процедура. Трябва да реализираме една стойност, която ни е нужна за кандидатстване в еврозоната и оттова нататък се работи малко на парче. Публичните финанси би трябвало да се ръководят най-малкото със средносрочна вероятност. Когато приказваме за редуциране или заледяване – би трябвало да знаем, че даже да се отсрочат някакви разноски, били те за покачване на училищен заплати или за пенсии, те би трябвало да се отсрочат за няколко месеца. Ако желаеме да реализираме счетоводната стойност за влизане в еврозоната – би трябвало да се създадат взаимни отстъпки ”, безапелационен е Михаил Кръстев - икономист.
„ Трябва да се върнем към нормалността и да възстановим макроикономическата и финансова непоклатимост. Българската стопанска система ще продължи да пораства, въпреки и с по-нисък ритъм. дори с по-висок ритъм от средноевропейския. Поне такава е прогнозата на Европейска комисия. В същото време плануваният недостиг е надалеч над средноевропейския, Не може дълго време да се харчи повече, в сравнение с се печели. Нито в фамилията, нито в страната ”, уточни и Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ