Стандарт на 29 години. Медията с най-смелите мечти
29 години Стандарт мечтае и съумява. Защото има вяра, че когато имаш цел и не жалиш сили, невъзможни неща няма. Дори от време на време да си леко необмислен.
Изживял щастливото детство, наивността на тийнейджърството, илюзиите и разочарованията на юношеството, минал през университета на прехода, Стандарт навлезе в годините на зрелостта.
Пътят не бе лек. Вървяхме там, където различен не бе минавал и оставяхме следи. Падахме, само че се изправяхме два пъти по-силни. Губехме сражения, само че печелехме борби.
Днес, без политически настойник, без финансов стопанин, Стандарт потвърди, че една изцяло самостоятелна медия може освен да оцелее на пазара, само че и да се трансформира в най-бързо разрастващото се онлайн издание, което единствено за последните две години порасна 25 пъти и доближи до 1,5 милиона читатели месечно.Прави и най-вдъхновяващите национални акции, които трансформират живота на хората и са мотив за самочувствие и горделивост.
От все сърце благодарим на хилядите читатели, които са с нас от началото до през днешния ден, на приятелите, които не ни предадоха и на неприятелите, които ни окуражиха да се разгърнем.
Поздравяваме ви с песента, която прозвуча от саксофона на Красимир Стойчев през горещото лято на 1992 година, до момента в който вестникът за първи път се въртеше в печатницата.
Оттогава „ Бейкър стрийт “ е химн на Стандарт. Във безконечния шлагер на Джери Рафърти се пее за омерзението от огромния град, трансфорат от изкуствени стандарти в пустиня без душа. Но в това време се възпява фантазията за независимост и самостоятелност.
Изживял щастливото детство, наивността на тийнейджърството, илюзиите и разочарованията на юношеството, минал през университета на прехода, Стандарт навлезе в годините на зрелостта.
Пътят не бе лек. Вървяхме там, където различен не бе минавал и оставяхме следи. Падахме, само че се изправяхме два пъти по-силни. Губехме сражения, само че печелехме борби.
Днес, без политически настойник, без финансов стопанин, Стандарт потвърди, че една изцяло самостоятелна медия може освен да оцелее на пазара, само че и да се трансформира в най-бързо разрастващото се онлайн издание, което единствено за последните две години порасна 25 пъти и доближи до 1,5 милиона читатели месечно.Прави и най-вдъхновяващите национални акции, които трансформират живота на хората и са мотив за самочувствие и горделивост.
От все сърце благодарим на хилядите читатели, които са с нас от началото до през днешния ден, на приятелите, които не ни предадоха и на неприятелите, които ни окуражиха да се разгърнем.
Поздравяваме ви с песента, която прозвуча от саксофона на Красимир Стойчев през горещото лято на 1992 година, до момента в който вестникът за първи път се въртеше в печатницата.
Оттогава „ Бейкър стрийт “ е химн на Стандарт. Във безконечния шлагер на Джери Рафърти се пее за омерзението от огромния град, трансфорат от изкуствени стандарти в пустиня без душа. Но в това време се възпява фантазията за независимост и самостоятелност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ