Димитрана Иванова, неуморната
27 юли 1884 година бил доста парещ ден в България. Освен че дърво и камък се пукали от горещина, на този ден се провеждали неенергично и парламентарните избори. В Самоков да вземем за пример никой не се появил да гласоподава. Денят минавал скучно и като че ли единственото забавно нещо било, че три дами в Русе се появили да гласоподават. Станала препирня, били изгонени... " Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да вършиме!? ", се провикнал след напъдените дами засегнат жител.
След Освобождението били нужни 60 години, с цел да получи българката право на глас. Това се случило през 1938 година, а до тогава будни групи български дами в цялата страна и за момент не спирали да се борят освен да получат право на глас, а и да бъдат потребна и дейна част от обществото.
" Равноправките ", както наричали присмехулно българските суфражетки, били дребна, само че високо умна и образована група дами с извънредно необятен персонален мироглед. И по никакъв начин не е чудно, че в челните им редици стояли дами от Русе – по Дунава не идвали единствено фешън журнали, само че и просвета, информация, ентусиазъм... Едно русенско момиче, Димитрана Иванова, през днешния ден се счита за първата българска жена-политик. Тя била тригодишна, когато русенци изгонили дамите от изборното бюро, само че години по-късно дала отговор на възмутения жител, формулирайки брилянтно определение за това какво е политиката:
" Не са ли това въпросите за възпитанието и образованието на младежта, за просветата национална, за здравето национално, за отбраната на труда, на немощните и нуждаещите се, за благоустройството на страната, за благосъстоянието на народа и други такива? И кой от тия въпроси не визира на първо място дамата като човек, а също и изключително дамата като майка и стопанка? И по кой от тия въпроси тя не се намира в непрекъснато сблъскване и по кой от тях тя не е добила умелост и не би могла да има несъмнено разбиране и да бъде потребна с присъединяване си в разрешаването на тези въпроси? "
Пусто дърво неокастрено...
Димитрана се родила през 1881 година в семейство на търговец от Русе, а на 16 години татко й я изпратил да учи философия и педагогика в Цюрих. Малко преди да вземе последния си изпит обаче, й се наложило да се прибере в България и не съумяла да се дипломира. Работела като учителка в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен и Търново, където преподавала логичност, нравственос, логика на психиката, история, немски език, калиграфия... В Русе била член на русенското придвижване " Добродетел ", организация, занимаваща се с просвещение и културно издигане на дамата. Точно това сдружение през 1911 година я изпраща като пратеник на конгреса на към този момент основания Български женски съюз, където дами от цялата страна обсъждали оферти за конституционни промени по отношение на изборните права на дамите. Димитрана работи интензивно по въпросите на фамилията, ролята на брачната половинка и майката, обществената отбрана на майчинството и детството, битката с детската престъпност, публичното обезпечаване. По време на Балканската война Димитрана била здравна сестра. През 1914 година се омъжила за Дончо Иванов (секретар на Търговската камара), преместили се в София, родила три деца в идващите три години и приключила право в Софийския университет – специалност, от която считала, че се нуждае, с цел да се посвети напълно на социална активност.
Любопитен епизод от живота й е отводът на управлението на университета да я одобри да следва с обяснението, че няма приключено приблизително обучение (образованието по това време към този момент е 8-класно, а не 6-класно). Димитрана обаче не се отказала, а повела борба за премахването на формализма във връзка с дамите и през 1928 година се дипломирала сполучливо като правист.
От 1926 година до 1944 година Димитрана Иванова е ръководител на Българския женски съюз. По времето на нейното председателство организацията е извънредно мощна. Жените се борят за тъждество сред половете в областта на образованието, противопоставяйки се на опитите на управляващите да наложат обособени учебни заведения за девойките. Димитрана работи интензивно по въпросите на фамилията, ролята на брачната половинка и майката, обществената отбрана на майчинството и детството, битката с детската престъпност, публичното обезпечаване. Тя е и една от първите българки, на която, след голяма опозиция, е прието правото да упражнява специалността юрист или арбитър. По време на своето водачество приготвя и законопроект за имуществени взаимоотношения сред съпрузите, като се вършат значими крачки в посока приемане на право за гласоподаване. През 1937 година омъжените дами, разведените дами и вдовиците над 21-годишна възраст получават право да гласоподават в общински избори , само че не и да бъдат избирани. Всичко това завършва с идването на комунистическата власт, която прегазва живота на Димитрана както този на доста други български общественици. Арестувана е по съмнения, че има прогермански и профашистки благосклонности. Комунистите я държат четири месеца в пандиза , от който съумява да излезе, откакто дава обещание, че ще напусне София и ще се върне в Русе. Адвокатските й права са отнети дефинитивно през 1948 година, когато е заличена от адвокатките описи. Безстрашната Димитрана не стопира да апелира и да се пробва да ги получи назад, само че единственото, което съумява, е да заличи политическите претекстове от решението. Монографията, върху която работи, " Правна отбрана на дамите ", в никакъв случай не вижда бял свят, тъй като е изключена и от Съюза на публицистите и е лишена от опцията да разгласява каквото и да е. Малко преди гибелта й журналистическите й права са възобновени.
Димитрана Иванова умира на 29 май 1960 година, а през днешния ден за нейния цялостен със смисъл, порив и отдаденост живот знаят шепа хора – неправда, която е време да бъде поправена и името на тази смела жена да бъде записано със златни букви в българската история.
Източник: https://www.libruse.bg, wikipedia
След Освобождението били нужни 60 години, с цел да получи българката право на глас. Това се случило през 1938 година, а до тогава будни групи български дами в цялата страна и за момент не спирали да се борят освен да получат право на глас, а и да бъдат потребна и дейна част от обществото.
" Равноправките ", както наричали присмехулно българските суфражетки, били дребна, само че високо умна и образована група дами с извънредно необятен персонален мироглед. И по никакъв начин не е чудно, че в челните им редици стояли дами от Русе – по Дунава не идвали единствено фешън журнали, само че и просвета, информация, ентусиазъм... Едно русенско момиче, Димитрана Иванова, през днешния ден се счита за първата българска жена-политик. Тя била тригодишна, когато русенци изгонили дамите от изборното бюро, само че години по-късно дала отговор на възмутения жител, формулирайки брилянтно определение за това какво е политиката:
" Не са ли това въпросите за възпитанието и образованието на младежта, за просветата национална, за здравето национално, за отбраната на труда, на немощните и нуждаещите се, за благоустройството на страната, за благосъстоянието на народа и други такива? И кой от тия въпроси не визира на първо място дамата като човек, а също и изключително дамата като майка и стопанка? И по кой от тия въпроси тя не се намира в непрекъснато сблъскване и по кой от тях тя не е добила умелост и не би могла да има несъмнено разбиране и да бъде потребна с присъединяване си в разрешаването на тези въпроси? "
Пусто дърво неокастрено...
Димитрана се родила през 1881 година в семейство на търговец от Русе, а на 16 години татко й я изпратил да учи философия и педагогика в Цюрих. Малко преди да вземе последния си изпит обаче, й се наложило да се прибере в България и не съумяла да се дипломира. Работела като учителка в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен и Търново, където преподавала логичност, нравственос, логика на психиката, история, немски език, калиграфия... В Русе била член на русенското придвижване " Добродетел ", организация, занимаваща се с просвещение и културно издигане на дамата. Точно това сдружение през 1911 година я изпраща като пратеник на конгреса на към този момент основания Български женски съюз, където дами от цялата страна обсъждали оферти за конституционни промени по отношение на изборните права на дамите. Димитрана работи интензивно по въпросите на фамилията, ролята на брачната половинка и майката, обществената отбрана на майчинството и детството, битката с детската престъпност, публичното обезпечаване. По време на Балканската война Димитрана била здравна сестра. През 1914 година се омъжила за Дончо Иванов (секретар на Търговската камара), преместили се в София, родила три деца в идващите три години и приключила право в Софийския университет – специалност, от която считала, че се нуждае, с цел да се посвети напълно на социална активност.
Любопитен епизод от живота й е отводът на управлението на университета да я одобри да следва с обяснението, че няма приключено приблизително обучение (образованието по това време към този момент е 8-класно, а не 6-класно). Димитрана обаче не се отказала, а повела борба за премахването на формализма във връзка с дамите и през 1928 година се дипломирала сполучливо като правист.
От 1926 година до 1944 година Димитрана Иванова е ръководител на Българския женски съюз. По времето на нейното председателство организацията е извънредно мощна. Жените се борят за тъждество сред половете в областта на образованието, противопоставяйки се на опитите на управляващите да наложат обособени учебни заведения за девойките. Димитрана работи интензивно по въпросите на фамилията, ролята на брачната половинка и майката, обществената отбрана на майчинството и детството, битката с детската престъпност, публичното обезпечаване. Тя е и една от първите българки, на която, след голяма опозиция, е прието правото да упражнява специалността юрист или арбитър. По време на своето водачество приготвя и законопроект за имуществени взаимоотношения сред съпрузите, като се вършат значими крачки в посока приемане на право за гласоподаване. През 1937 година омъжените дами, разведените дами и вдовиците над 21-годишна възраст получават право да гласоподават в общински избори , само че не и да бъдат избирани. Всичко това завършва с идването на комунистическата власт, която прегазва живота на Димитрана както този на доста други български общественици. Арестувана е по съмнения, че има прогермански и профашистки благосклонности. Комунистите я държат четири месеца в пандиза , от който съумява да излезе, откакто дава обещание, че ще напусне София и ще се върне в Русе. Адвокатските й права са отнети дефинитивно през 1948 година, когато е заличена от адвокатките описи. Безстрашната Димитрана не стопира да апелира и да се пробва да ги получи назад, само че единственото, което съумява, е да заличи политическите претекстове от решението. Монографията, върху която работи, " Правна отбрана на дамите ", в никакъв случай не вижда бял свят, тъй като е изключена и от Съюза на публицистите и е лишена от опцията да разгласява каквото и да е. Малко преди гибелта й журналистическите й права са възобновени.
Димитрана Иванова умира на 29 май 1960 година, а през днешния ден за нейния цялостен със смисъл, порив и отдаденост живот знаят шепа хора – неправда, която е време да бъде поправена и името на тази смела жена да бъде записано със златни букви в българската история.
Източник: https://www.libruse.bg, wikipedia
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ