На бала на доведения ми син изненадващо се появи родната му майка. А той направи нещо неочаквано
26 години живях сама. Разбира се, преди този момент имах някакви връзки с мъже, само че те не бяха съществени и завършиха много бързо. Освен това прекарвах доста време в работа и нямах време за връзки и обич.
В един интервал от живота ми пък мис е стовариха куп проблеми едновременно.
Веднъж на всеки шест месеца ходех на обзор гинеколог. А на последната среща моята лекарк аме шокира с доста неприятна вест. Каза ми, че не мога да имам деца. Така се случило, че съм безплодна.
Веднага откакто излязох от гинеколога ми се обади чужд номер. Вдигнах телефона и някакъв човек ми сподели, че майка ми е в болница. Внезапно й прилошало у дома, извикала кола за спешна помощ и я откарали в болница.
Разбира се, незабавно отидох при майка ми. След като дойдох, обезпокоена започнах да подпитвам лекаря какво се е случило. Но лекарят ме успокои и сподели, че не е нищо съществено и майка ми може да си бъде вкъщи след няколко дни.
Както се оказа по-късно, лекарят на майка ми бе моят предстоящ брачен партньор.
С него в началото си говорехме единствено за майка ми. После той ме предложения на среща, започнахме да прекарваме времето си все по-често и шест месеца по-късно се оженихме.
Всичко се случи толкоз бързо за нас, че ние самите не разбрахме по какъв начин станахме брачен партньор и брачна половинка. Моят обичан към този момент имаше две деца: по-голямо момче и по-малко момиче.
Децата не желаеха да живеят с майка си, по тази причина ги взехме при нас. Знаех, че не мога да имам деца, по тази причина се радвах, че ще им стана втора майка. В последна сметка майка не е тази, която те е родила, а тази, която те е отгледала и изправила на крайници.
Но когато взехме децата при нас, нямах визия, че към този момент нося нашето общо дете под сърцето си. А когато разбрах, че ще ставам майка на три деца, бях на седмото небе.
Много скоро родих наследник и започнах да виждам трима сладки разбойници. Всъщност ми беше доста мъчно да се оправя с тях. Нямах време за нищо странично. Можех единствено да бленувам за миг за себе си.
Защото живеех с почистване, готвене, писане на домашни и грижи за най-малкия си наследник. Съпругът ми беше непрекъснато на работа, тъй че можех единствено да бленувам за помощ. Разбира се, аз го разбирах, тъй като бе толкоз мъчно да изхраниш жена и три деца.
Някъде надълбоко в душата си си представях, че един ден децата ни най-накрая ще пораснат и ще можем да живеем за себе си. И се надявах един ден да чуя думи на признателност от децата за времето, което им отделих, подкрепях ги и бях до тях в сложни моменти.
Неусетно изминаха съвсем седем години и аз към този момент стоях на дипломирането на огромния си наследник. Там беше и биологичната му майка.
В онази вечер тя беше толкоз арогантна, сякаш тя беше отгледала сина си и му бе помогнала да приключи учебно заведение.
Всъщност тогава бях доста сюрпризирана, че тя бе пристигнала на дипломирането му и не го не запомнила като рождените му дни. Но не й обърнах внимание, не ме интересуваше. Бях изцяло обхванат единствено от сина ми и неговия празник.
И ето, в края на вечерта, когато бяха раздадени свидетелствата за приключено учебно заведение на всички, водещият подари на всеки зрелостник букет цветя и им сподели да ги подарят на индивида, на който са признателни и който ценят най-вече.
И тогава се случи нещо необикновено. Синът ми слезе от сцената, пристигна при мен и и ми сподели: „ Мамо, благодаря ти за всичко! Този букет е за теб! “ В този миг сърцето ми стартира да бие 10 пъти по-бързо, а сълзите се търкаляха по бузите ми.
Това бяха сълзи от благополучие, че животът не е живян на вятъра. И макар че не съм негова биологична майка, аз съм безценен за него човек. Може би тъкмо тези думи и дейности потвърждават, че съм направила всичко вярно.
