24 март 1921 г. (според други източници - 1920 г.)

24 март 1921 година (според други източници - 1920 г.) в фамилията на Йосиф Сталин и Надежда Алилуева се ражда синът им - Василий. Загубил рано майка си, когато тя е единствено на 31 година, младежът, по личните му думи, е учтив от кръга към татко му, което оставя отпечатък върху целия му живот и темперамент - той стартира да пие и пуши от рано.

Без да демонстрира доста старание в образованието си, Василий израства като тийнейджър-хулиган. Неговата буря обаче е военната авиация.

От юли 1942 година синът на водача взе участие във Великата отечествена война. Първото му предопределение е като пълководец на 1-ва специфична авиогрупа на 8-ма въздушна войска на Сталинградския фронт.

След това Василий Сталин израства бързо във военната подчиненост. Военните му заслуги се правят оценка по разнообразни способи.

Някои считат Василий за надарен пълководец, който е доста известен измежду подчинените.

Други настояват, че той не е имал нужната подготовка. Като доказателство те цитират случай от май 1943 година, когато Василий е отхвърлен от поста си на пълководец на полка по заповед на татко си поради " разгул и пиене ".

В същото време не може да се отхвърли, че по време на войната Василий взе участие в 26 бойни задачи в небето и персонално унищожава, съгласно разнообразни източници, от два до пет самолета на " Луфтвафе ".

Като пълководец на 286-та бойна авиационна дивизия на 16-та въздушна войска на 1-ви Белоруски фронт, Василий стига и завладява Берлин.

Въпреки обстоятелството, че татко му неведнъж отхвърля настоятелните оферти на командването за повишение на сина му в сан, през 1947 година той въпреки всичко получава генералски пагони.

Така Василий става един от най-младите генерали в руските войски.

Втората пристрастеност на сина на Сталин е спортът. Като пълководец той персонално следи тима на Военновъздушни сили по хокей и е доста угрижен, когато на 7 януари 1950 година отборът умира в самолетна злополука край Свердловск. При случая умира екипажът, който е от 6 индивида, и 13 състезатели.

След гибелта на татко си на 5 март 1953 година Василий прави редица прибързани изказвания и недомислени дейности и изпада в недружелюбност пред новото управление на Съюз на съветските социалистически републики.

В този миг от живота му се разкриват тези черти от характера, разказани в характерностите по времето му на водач като неприемливи: " Експресивен и експлозивен, необуздан и извънредно раздразним. "

След това Сталин-младши прекарва няколко години в пандиза, където става неработоспособен. След освобождението му е неразрешено да живее в Москва и Грузия и е заточен в Казан.

Там Василий умира на 19 март 1962 година от алкохолно отравяне.