Какво казаха моряците от Царевна за ужаса в Мариупол
24 часа след идването си в България част от екипажа на кораба „ Царевна ” реши да опише за претърпяното. Пред maritime.bg те споделиха, че първите дни на войната били спокойни. В края на март обаче обстановката се утежнява. „ Почти когато и да е на денонощието се стреляше “, споделя Рали Димитров.
„ Два снаряда паднаха, вътре се взривиха. Шрапнели бяха напускали филистрините на някои от каютите - на капитана, на старши помощника. Моята каюта също “, спомня си и Радослав Стоянов.
Моряците споделят още, че е имало дни, в които се стреля главно денем и те са били принудени да се крият, а вечер са се качвали по стаите си.
„ Целият проблем закупи огромно публично значение и от този момент започнаха да работят по-интензивно външно. Звъняха по няколко пъти дневно. И ни предложиха вид за евакуация, който ние към този момент не можехме да използваме, защото трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там непрекъснато се стреляше “, показва Рали Димитров.
Той споделя още, че в един миг от двете страни стопират да стрелят и нашите моряци виждат, че 26 индивида от различен транспортен съд слизат с куфарите и се изтеглят.
„ Разбрахме, че сме останали последния екипаж на търговски транспортен съд в пристанището. Т.е. всички други са се евакуирали. Само ние останахме там. И тогава към този момент ни прекипя. Напрежението ескалира неимоверно доста сред нас вътре в екипажа. Започнахме да желаеме доклад от капитана, да приказва с външно министерство, да ги уведоми, че в действителност има екипажи, които са се евакуирали. Искахме да знаем сигурно дали в действителност ние сме последните, които са останали. Дали не си фантазираме. Искахме да разберем дали нещата в действителност стоят по подобен метод “, споделя още морякът.
„ Накрая към този момент нямаше по какъв начин и тръгнахме “, споделя още той.
След като слизат от кораба, нашите моряци са извозени до един пост в покрайнините на Мариупол. Там са минали през паспортна инспекция и инспекция на багажите и по-късно са извозени с защита до град Донецк. След това са били настанени в хотел и от там потеглят към Ростов и Сочи.
„ Два снаряда паднаха, вътре се взривиха. Шрапнели бяха напускали филистрините на някои от каютите - на капитана, на старши помощника. Моята каюта също “, спомня си и Радослав Стоянов.
Моряците споделят още, че е имало дни, в които се стреля главно денем и те са били принудени да се крият, а вечер са се качвали по стаите си.
„ Целият проблем закупи огромно публично значение и от този момент започнаха да работят по-интензивно външно. Звъняха по няколко пъти дневно. И ни предложиха вид за евакуация, който ние към този момент не можехме да използваме, защото трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там непрекъснато се стреляше “, показва Рали Димитров.
Той споделя още, че в един миг от двете страни стопират да стрелят и нашите моряци виждат, че 26 индивида от различен транспортен съд слизат с куфарите и се изтеглят.
„ Разбрахме, че сме останали последния екипаж на търговски транспортен съд в пристанището. Т.е. всички други са се евакуирали. Само ние останахме там. И тогава към този момент ни прекипя. Напрежението ескалира неимоверно доста сред нас вътре в екипажа. Започнахме да желаеме доклад от капитана, да приказва с външно министерство, да ги уведоми, че в действителност има екипажи, които са се евакуирали. Искахме да знаем сигурно дали в действителност ние сме последните, които са останали. Дали не си фантазираме. Искахме да разберем дали нещата в действителност стоят по подобен метод “, споделя още морякът.
„ Накрая към този момент нямаше по какъв начин и тръгнахме “, споделя още той.
След като слизат от кораба, нашите моряци са извозени до един пост в покрайнините на Мариупол. Там са минали през паспортна инспекция и инспекция на багажите и по-късно са извозени с защита до град Донецк. След това са били настанени в хотел и от там потеглят към Ростов и Сочи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ