23-годишният талантлив поет Стефан Кичев се е самоубил миналата нощ

23-годишният надарен стихотворец Стефан Кичев се е самоубил предходната нощ и хвърли в смут литературната ни общественост.

Младият столичен занаятчия на мерената тирада беше именуван от доста критици Новия Яворов освен поради гения, а и тъй като се припознаваше в облика на великия стихотворец и бунтовник, а по подигравка на ориста също като него самичък лиши живота си, написа sofiapress.com.

Според негови другари точно неудачи в персоналния живот са предиздвикалия сензитивния млад мъж да направи крачката към гибелта.

Освен с лирика, Стефан се занимава и с история и журналистика и е прочут с непримиримостта си към комсомолския конформизъм, безчестието и слагачеството пред мощните на деня. Миналата година той показа публичните си визии в задочно писмо до убития от Държавна сигурност публицист Георги Марков.

Преди пет години, тогава още възпитаник, Кичев завоюва премията в " Малки поетики " - раздел " Литература ", със своята поема " Гноен зов ". За страдание прекомерно малко от творбите му са налични в интернет, тъй като Стефан го намира за несъответствуваща платформа за творчеството си.

Младежът самичък се дефинира като нещо сред Яворов и Дебелянов, само че с малко от Вапцаров.

Нека почива в мир!

Из цикъла " Екраните не спят " на Стефан Кичев
(Кибетрагични стихове)

1.

свѣт
светлик
мълния
гръм
тряс!
нирвам се в грядуще
от раз
непрогледно, непознато
мрак, трънак, трън
без божа душа
в тоз мрачен, машинен всесвят
суматоха
беж!
огнедишаща ламя
не, светещ небостъргач
на него неонов движещ се афиш:
" к звездам! "
мемоари за напредък,
в космоса необятен в миналото мечтания за летеж
кратковременен световъртеж,
но действителността
ме сграбчва, оттърсва от наивитета на
човек
навалица ме заобикаля
тропащ с кокалите си скелет на футурист
ме вижда,
целия обгърнат в метал
до мен се
приближава
и на мига се отвращава
топлината ме издава
симптом на безкраен декаданс!
погледи бликат от ненавист
вероятно, нося се с обрива живот
измежду
изцерена от него
пионерска раса
лазер ме пронизва
кокона от пластмаса
ми намигва
- по какъв начин топла кръв ми липсва в моята клиентела!
има си хас!
в материята еднократна
вдъхнали са живот - не живот с наслада, лъчи, измежду пустиня мираж
а низък, зловещ
шантаж
животец за живуркане
измежду блата, мочурища в бездна на фантазия
за прелестен нов свят
празничен ропот във виртуалната тъма
пред мен се разкрива бъдещето на любовта!

Поклон!