Как са извършени подвизите в първите битки на Великата отечествена война
22 юни е освен трагичният ден от началото на Великата отечествена война. Този ден беше белязан и от подвизите на бойците на Червената войска, които дадоха първа борба на врага на границата. Благодарение на руските и немските военни документи беше допустимо да се схванат имената на някои от героите от първия ден на войната, които до неотдавна останаха в давност.
В трилогията " Живите и мъртвите " има миг, отдаден на спасяването на знамето на разрушена и излязла от обкръжението дивизия. В нея старши сержант Ковалчук демонстрира на ранения пълководец знамето, което той носи самичък, увивайки го към тялото си и го покрива с дрехата си. Трябва да се каже, че Константин Симонов разказва всичко напълно достоверно, защото в първите дни на войната такива случаи в действителност се случват.
Спаси достойнството на полка
Когато на 22 юни 1941 година западната граница на Съюз на съветските социалистически републики става фронтова линия, позициите на 10-та стрелкова дивизия (СД) са нейният най-северен сектор. В първия ден на войната нейните елементи, дружно с граничарите, пазят сектор от границата Паланга-Гаргджай с дължина 85 км.
Както си спомнят участниците в тези борби, немската офанзива не е неочаквана, защото на 17 юни командирът на дивизията дава заповед на частите да заемат линиите на границата, а до 24 часа на 21 юни полковете на 10-ти Стрелковите дивизии към този момент бяха на позиции в цялостна бойна подготвеност. Но вражеският напън е мощен: до вечерта на 22 юни германците са напреднали на 20 км от границата.
Командването на 26-ти армейски корпус на Вермахта вярно разпознава слабото място в руската защита - стиковката на фланговете на 10-та и 90-та дивизии. Ударявайки в това направление, на 24 юни германците съумяват да пробият до град Тверай, заплашвайки 10-та стрелкова дивизия с обграждане. Най-зле е 98-ми пехотен полк, който на 25 юни е откъснат от дивизията и обграден. В резултат на това по-голямата част от неговия персонален състав и техника умират.
еднъж в " котела ", командирът на 98-ми полк майор Денисов повежда бойците си към пробив, само че е тежко ранен. Последната заповед на умиращия пълководец на полка е да се избави знамето на частта!
Изпълнявайки го, редови войник Александър Безногов увива знамето към тялото, скривайки го под дрехата си. Едва на единадесетия ден боецът напуща обкръжението и предава знамето на щаба на 10-та СД.
Подвигът на Безногов дълго време остава в давност. Въпреки че Александър Безногов минава през цялата война, той в никакъв случай не беше награден. Той е запомнен след дипломирането си, когато през 1951 година Безногов получава заслужения медал на Червеното знаме.
И самичък войнът е войник
Противоположна на Безногов е ориста на механик-водача старши сержант Заердин Жемолдинов. Сутринта на 22 юни неговият 53-ти танков полк (ТП) от 81-ва моторизирана дивизия, ситуиран покрай Лвов, е вдигнат по паника. Има известия, че германците са минали границата. При Радимно съумяват да завладяват моста над Сан, по който минава пътят за Лвов.
В този сектор границата, дружно с 92-ри граничен отряд (ГО), е покрита от 97-ма стрелкова дивизия, приета от резултатите от 1940 година за най-хубавата дивизия на Червената войска. Но силите са неравни - против нея действаха четири дивизии на Вермахта. Освен това на мястото на 97-а стрелкова дивизия няма укрепен регион.
В седем сутринта командирът на 53-ти Търговско предприятие изпраща разследваща рота в Радимно, с цел да обясни обстановката. В региона на село Залеска Воля тя се сблъсква с съперника и влиза в пердах. Въпреки вражеския огън, танковият взвод на лейтенант Селезньов, състоящ се от пет БТ-7, прониква надълбоко в немската пехота. Водят машините на Селезньов и Жемолдинов, които съумяват да изтласкат германците обратно.
Сержантът води своя танк, ловко маневрирайки и не губейки връзка с командира на взвода. Уви, танкът на Селезньов затъва в калта, ударен е и лейтенантът умира. Скоро и БТ на Жемолдинов засяда, тогава немците концентрират огъня си върху него. Тогава Жемолдинов поема командването. Той превързва ранения мерач в купола и открива огън от картечницата по настъпващата пехота.
Старшината стреля, до момента в който танкът се възпламенява. След това екипажът напуща машината, а Жемолдинов напуща финален, като взема картечницата със себе си. Танкистите съумяват да се откъснат от германците и да предадат нужната информация за врага в щаба.
Има ли премия за този героизъм? Изследователите А. Карпов и Д. Колоколчиков откриват, че през юли 1941 година командването на 53-ти Търговско предприятие показва Жемолдинов на Ордена на Червеното знаме. Но документите мълчат дали танкистът го е получил и по какъв начин се е развила ориста му.
Задържане на границата
На 22 юни 1941 година граничарите първи поемат удара. Те би трябвало да се бият с врага, който има голямо преимущество и постоянно ги обкръжава. Но не на всички места обстановката се развива по този метод, образец за което са дейностите на заставите на 79-и граничен отряд (ГО) в Молдова.
Един от първите удари на румънската войска нанася в региона на вливането на Прут в Дунав, където се намира 1-ви аванпост на 79-ти Гражданско отделение. Вражеската пехота мина през моста, с цел да пробие. Отблъсквайки първата офанзива, началникът на аванпоста Плотников умира. Неговият заместител политрук Семьон Фесенко е хванат от румънски разузнавачи в леглото. Те нахлуват в къщата, където той почива след дежурство, сграбчват го и го качват в лодка, с цел да го транспортират до техния бряг. След като се възползва от момента, Фесенко се гмурва от лодката в Прут и изчезва под водата. Румънците откриват огън и го раняват в крайници. Но Фесенко продължава да плува, до момента в който не доближава руския бряг. След като изтичва до аванпоста, политрукът влиза в борбата. Граничарите устоят до приближаването на корабите на Дунавската флотилия.
Бойците от 6-та погранична застава на лейтенант Ходосов също се бият безстрашно на един от островите на Дунава. Румънски разузнавачи обстрелват заставата, след което на острова е стоварен десант. Граничарите заемат кръгова защита. Картечарят Павел Рузанов слага своя " Максим " тъкмо до мястото за десанта на румънците и с огъня си ги принуждава да избягат назад към кораба, с помощта на което заставата устоя до идването на помощ. И други принуди на 79-та о.в. също работят героично на 22 юни, удържайки границата.
За подвизите на първия ден от войната Фесенко и Рузанов са наградени с Ордена на Червеното знаме. Но Ходосов получава заслужена премия едвам през 1946 година, когато е награден с Ордена на Отечествената война от 2-ра степен.
Героите на Пархач
Един от забравените епизоди от първия ден на войната е борбата при гара Пархач, където граничарите и Червената войска съумяват да основат първата рецесия в немското нахлуване.
9-та пехотна дивизия (ПД) на Вермахта настъпваше към Лвов от север. Сутринта на 22 юни нейните елементи прекосяват Буг покрай Кристинопол и се реалокират към Пархач, където се намира щабът на 1-во комендантство на 91-ви Гражданско отделение на капитан Строков. Граничарите оказват обезверена опозиция, само че към 12:30 ч. комендантството на Строков към този момент се бие в цялостно обграждане.
И тогава настъплението на 9-ти пехотен полк е забавена от бойниците на 4-ти укрепен регион. Тъй като германците нямат средства да го унищожат бързо, те закъсват и попадат под контраатаката на руската 3-та кавалерийска дивизия. Нейните кавалерийски полкове, дружно с 44-ти танков полк, изтласкват германците от Пархач в 16:00 часа и вземат първите пленници.
В тази борба се отличават бойците на Червената войска от 44-ти Търговско предприятие. Когато танкът на младши политически офицер Яков Падалко засяда, по време на евакуацията на екипажа му, Падалко вижда двама германци, които се доближават към машината, с цел да я възпламенят. Политрукът убива единия от тях и залавя втория, за което е награден с Ордена на Червената звезда.
Шофьорът на трактор на 44-ти Търговско предприятие Алексей Гордовски е награден с орден „ За смелост “. Издърпвайки развалени танкове от бойното поле, той видя противников картечен екипаж и насочва трактора си към него. Гордовски смазва един немец и пленява двама.
Танкистите работят самоуверено, младши лейтенант Филип Бондаренко и сержант Георги Конякин по време на разузнаване съумяват да пробият обкръжението на Пархач и да извадят 30 граничари на танковете си, за което и двамата са наградени с медали.
Танковият екипаж на старши сержант Николай Поляков също се отличава в багра, унищожавайки вражеско оръдие. Когато купола засича от осколка, механик-водачът Иван Васюков напуща машината и под огъня благодарение на длето и чук избива осколката, възстановявайки боеспособността на танка. За това Поляков е награден с Ордена на Червената звезда, а Васюков е награден с орден " За военни заслуги ".
Със същия орден са удостоени танкистът Николай Трофимов и началникът на щаба на 44-ти Търговско предприятие капитан Василий Макаров. В борбата танкът на Трофимов е опожарен, а неговият пълководец лейтенант Николаев е тежко ранен. Въпреки травмата си Трофимов изнася Николаев от танка и го превързва. След това танкистът качва командира на гърба си и пропълзява, преодолявайки 700 м, го достави на медиците.
Макаров пък получава първото си отличие за „ вярно и дейно образуване на работата на щаба, което обезпечава положително взаимоотношение сред нашите танкове и кавалерия “. Впоследствие става пълководец на 48-ма гвард. танкова бригада и е почетен със званието Герой на Съветския съюз.
„ Кризата продължава “
Поради офанзивата на руските танкове и конница, 9-та пехотна дивизия на нацистките войски се оказва в сериозна обстановка. Следобед на 22 юни тя рапортува на командването: нейният 36-ти полк е затънал при руските укрепления и е заставен да отблъсне офанзивите на руските танкове.
Германците незабавно се нуждаят от 88-милиметрови противовъздушни оръдия, с цел да унищожат укрепленията. Началникът на Генералния щаб на Вермахта Халдер даже се намесва в тази ситуация, като подрежда на щаба на 6-та войска да трансферира 9-та пехотна противовъздушна батарея, както и запаса на корпуса под формата на пехотен полк.
Но до вечерта на 22 юни обстановката в Пархач не се усъвършенства. Щабът на 44-ти армейски корпус написа, че рецесията в 9-та пехотна дивизия продължава, „ тъй като нейният 36-и полк е притиснат сред укрепления и мощен съперник с танкове “. Той губи връзка с други полкове и фронтът на 9-та пехотна дивизия е мощно раздължен. Германското командване отбелязва, че „ позицията на дивизията е сложна “, а десният й фланг е „ гол “, защото прилежащата 297-ма пехотна дивизия към този момент е излязла напред и сред немския корпус се е образувала междина.
В резултат на това в този сектор на фронта германците са принудени да забавят настъплението си до локализиране на рецесията, признавайки руската 3-та кавалерийска дивизия за неин създател. Уви, германците съумяват да се оправят. Но признанието на врага коства доста.
* * *
Още на 22 юни за доста немски бойци и офицери излиза наяве, че войната със Съюз на съветските социалистически републики ще се трансформира в тежко тестване за Германия. Например командирът на 1-ва планинска дивизия Хуберт Ланц написа: „ Времената на Франция и Югославия свършиха. Още след първия ден на настъплението няма подозрение какво ни следва... "
Причината за сходни мисли измежду германците е ожесточената опозиция на Червената войска в първите дни на войната. За страдание доста герои от 22 юни 1941 година, тези, които карат врага да мисли по този начин, към момента са в давност. Но тяхната памет би трябвало да бъде почитана наедно с войниците-победители от 1945 година Все отново със своята храброст и всеотдайност те вършат първите стъпки към успеха над нацистка Германия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В трилогията " Живите и мъртвите " има миг, отдаден на спасяването на знамето на разрушена и излязла от обкръжението дивизия. В нея старши сержант Ковалчук демонстрира на ранения пълководец знамето, което той носи самичък, увивайки го към тялото си и го покрива с дрехата си. Трябва да се каже, че Константин Симонов разказва всичко напълно достоверно, защото в първите дни на войната такива случаи в действителност се случват.
Спаси достойнството на полка
Когато на 22 юни 1941 година западната граница на Съюз на съветските социалистически републики става фронтова линия, позициите на 10-та стрелкова дивизия (СД) са нейният най-северен сектор. В първия ден на войната нейните елементи, дружно с граничарите, пазят сектор от границата Паланга-Гаргджай с дължина 85 км.
Както си спомнят участниците в тези борби, немската офанзива не е неочаквана, защото на 17 юни командирът на дивизията дава заповед на частите да заемат линиите на границата, а до 24 часа на 21 юни полковете на 10-ти Стрелковите дивизии към този момент бяха на позиции в цялостна бойна подготвеност. Но вражеският напън е мощен: до вечерта на 22 юни германците са напреднали на 20 км от границата.
Командването на 26-ти армейски корпус на Вермахта вярно разпознава слабото място в руската защита - стиковката на фланговете на 10-та и 90-та дивизии. Ударявайки в това направление, на 24 юни германците съумяват да пробият до град Тверай, заплашвайки 10-та стрелкова дивизия с обграждане. Най-зле е 98-ми пехотен полк, който на 25 юни е откъснат от дивизията и обграден. В резултат на това по-голямата част от неговия персонален състав и техника умират.
еднъж в " котела ", командирът на 98-ми полк майор Денисов повежда бойците си към пробив, само че е тежко ранен. Последната заповед на умиращия пълководец на полка е да се избави знамето на частта!
Изпълнявайки го, редови войник Александър Безногов увива знамето към тялото, скривайки го под дрехата си. Едва на единадесетия ден боецът напуща обкръжението и предава знамето на щаба на 10-та СД.
Подвигът на Безногов дълго време остава в давност. Въпреки че Александър Безногов минава през цялата война, той в никакъв случай не беше награден. Той е запомнен след дипломирането си, когато през 1951 година Безногов получава заслужения медал на Червеното знаме.
И самичък войнът е войник
Противоположна на Безногов е ориста на механик-водача старши сержант Заердин Жемолдинов. Сутринта на 22 юни неговият 53-ти танков полк (ТП) от 81-ва моторизирана дивизия, ситуиран покрай Лвов, е вдигнат по паника. Има известия, че германците са минали границата. При Радимно съумяват да завладяват моста над Сан, по който минава пътят за Лвов.
В този сектор границата, дружно с 92-ри граничен отряд (ГО), е покрита от 97-ма стрелкова дивизия, приета от резултатите от 1940 година за най-хубавата дивизия на Червената войска. Но силите са неравни - против нея действаха четири дивизии на Вермахта. Освен това на мястото на 97-а стрелкова дивизия няма укрепен регион.
В седем сутринта командирът на 53-ти Търговско предприятие изпраща разследваща рота в Радимно, с цел да обясни обстановката. В региона на село Залеска Воля тя се сблъсква с съперника и влиза в пердах. Въпреки вражеския огън, танковият взвод на лейтенант Селезньов, състоящ се от пет БТ-7, прониква надълбоко в немската пехота. Водят машините на Селезньов и Жемолдинов, които съумяват да изтласкат германците обратно.
Сержантът води своя танк, ловко маневрирайки и не губейки връзка с командира на взвода. Уви, танкът на Селезньов затъва в калта, ударен е и лейтенантът умира. Скоро и БТ на Жемолдинов засяда, тогава немците концентрират огъня си върху него. Тогава Жемолдинов поема командването. Той превързва ранения мерач в купола и открива огън от картечницата по настъпващата пехота.
Старшината стреля, до момента в който танкът се възпламенява. След това екипажът напуща машината, а Жемолдинов напуща финален, като взема картечницата със себе си. Танкистите съумяват да се откъснат от германците и да предадат нужната информация за врага в щаба.
Има ли премия за този героизъм? Изследователите А. Карпов и Д. Колоколчиков откриват, че през юли 1941 година командването на 53-ти Търговско предприятие показва Жемолдинов на Ордена на Червеното знаме. Но документите мълчат дали танкистът го е получил и по какъв начин се е развила ориста му.
Задържане на границата
На 22 юни 1941 година граничарите първи поемат удара. Те би трябвало да се бият с врага, който има голямо преимущество и постоянно ги обкръжава. Но не на всички места обстановката се развива по този метод, образец за което са дейностите на заставите на 79-и граничен отряд (ГО) в Молдова.
Един от първите удари на румънската войска нанася в региона на вливането на Прут в Дунав, където се намира 1-ви аванпост на 79-ти Гражданско отделение. Вражеската пехота мина през моста, с цел да пробие. Отблъсквайки първата офанзива, началникът на аванпоста Плотников умира. Неговият заместител политрук Семьон Фесенко е хванат от румънски разузнавачи в леглото. Те нахлуват в къщата, където той почива след дежурство, сграбчват го и го качват в лодка, с цел да го транспортират до техния бряг. След като се възползва от момента, Фесенко се гмурва от лодката в Прут и изчезва под водата. Румънците откриват огън и го раняват в крайници. Но Фесенко продължава да плува, до момента в който не доближава руския бряг. След като изтичва до аванпоста, политрукът влиза в борбата. Граничарите устоят до приближаването на корабите на Дунавската флотилия.
Бойците от 6-та погранична застава на лейтенант Ходосов също се бият безстрашно на един от островите на Дунава. Румънски разузнавачи обстрелват заставата, след което на острова е стоварен десант. Граничарите заемат кръгова защита. Картечарят Павел Рузанов слага своя " Максим " тъкмо до мястото за десанта на румънците и с огъня си ги принуждава да избягат назад към кораба, с помощта на което заставата устоя до идването на помощ. И други принуди на 79-та о.в. също работят героично на 22 юни, удържайки границата.
За подвизите на първия ден от войната Фесенко и Рузанов са наградени с Ордена на Червеното знаме. Но Ходосов получава заслужена премия едвам през 1946 година, когато е награден с Ордена на Отечествената война от 2-ра степен.
Героите на Пархач
Един от забравените епизоди от първия ден на войната е борбата при гара Пархач, където граничарите и Червената войска съумяват да основат първата рецесия в немското нахлуване.
9-та пехотна дивизия (ПД) на Вермахта настъпваше към Лвов от север. Сутринта на 22 юни нейните елементи прекосяват Буг покрай Кристинопол и се реалокират към Пархач, където се намира щабът на 1-во комендантство на 91-ви Гражданско отделение на капитан Строков. Граничарите оказват обезверена опозиция, само че към 12:30 ч. комендантството на Строков към този момент се бие в цялостно обграждане.
И тогава настъплението на 9-ти пехотен полк е забавена от бойниците на 4-ти укрепен регион. Тъй като германците нямат средства да го унищожат бързо, те закъсват и попадат под контраатаката на руската 3-та кавалерийска дивизия. Нейните кавалерийски полкове, дружно с 44-ти танков полк, изтласкват германците от Пархач в 16:00 часа и вземат първите пленници.
В тази борба се отличават бойците на Червената войска от 44-ти Търговско предприятие. Когато танкът на младши политически офицер Яков Падалко засяда, по време на евакуацията на екипажа му, Падалко вижда двама германци, които се доближават към машината, с цел да я възпламенят. Политрукът убива единия от тях и залавя втория, за което е награден с Ордена на Червената звезда.
Шофьорът на трактор на 44-ти Търговско предприятие Алексей Гордовски е награден с орден „ За смелост “. Издърпвайки развалени танкове от бойното поле, той видя противников картечен екипаж и насочва трактора си към него. Гордовски смазва един немец и пленява двама.
Танкистите работят самоуверено, младши лейтенант Филип Бондаренко и сержант Георги Конякин по време на разузнаване съумяват да пробият обкръжението на Пархач и да извадят 30 граничари на танковете си, за което и двамата са наградени с медали.
Танковият екипаж на старши сержант Николай Поляков също се отличава в багра, унищожавайки вражеско оръдие. Когато купола засича от осколка, механик-водачът Иван Васюков напуща машината и под огъня благодарение на длето и чук избива осколката, възстановявайки боеспособността на танка. За това Поляков е награден с Ордена на Червената звезда, а Васюков е награден с орден " За военни заслуги ".
Със същия орден са удостоени танкистът Николай Трофимов и началникът на щаба на 44-ти Търговско предприятие капитан Василий Макаров. В борбата танкът на Трофимов е опожарен, а неговият пълководец лейтенант Николаев е тежко ранен. Въпреки травмата си Трофимов изнася Николаев от танка и го превързва. След това танкистът качва командира на гърба си и пропълзява, преодолявайки 700 м, го достави на медиците.
Макаров пък получава първото си отличие за „ вярно и дейно образуване на работата на щаба, което обезпечава положително взаимоотношение сред нашите танкове и кавалерия “. Впоследствие става пълководец на 48-ма гвард. танкова бригада и е почетен със званието Герой на Съветския съюз.
„ Кризата продължава “
Поради офанзивата на руските танкове и конница, 9-та пехотна дивизия на нацистките войски се оказва в сериозна обстановка. Следобед на 22 юни тя рапортува на командването: нейният 36-ти полк е затънал при руските укрепления и е заставен да отблъсне офанзивите на руските танкове.
Германците незабавно се нуждаят от 88-милиметрови противовъздушни оръдия, с цел да унищожат укрепленията. Началникът на Генералния щаб на Вермахта Халдер даже се намесва в тази ситуация, като подрежда на щаба на 6-та войска да трансферира 9-та пехотна противовъздушна батарея, както и запаса на корпуса под формата на пехотен полк.
Но до вечерта на 22 юни обстановката в Пархач не се усъвършенства. Щабът на 44-ти армейски корпус написа, че рецесията в 9-та пехотна дивизия продължава, „ тъй като нейният 36-и полк е притиснат сред укрепления и мощен съперник с танкове “. Той губи връзка с други полкове и фронтът на 9-та пехотна дивизия е мощно раздължен. Германското командване отбелязва, че „ позицията на дивизията е сложна “, а десният й фланг е „ гол “, защото прилежащата 297-ма пехотна дивизия към този момент е излязла напред и сред немския корпус се е образувала междина.
В резултат на това в този сектор на фронта германците са принудени да забавят настъплението си до локализиране на рецесията, признавайки руската 3-та кавалерийска дивизия за неин създател. Уви, германците съумяват да се оправят. Но признанието на врага коства доста.
* * *
Още на 22 юни за доста немски бойци и офицери излиза наяве, че войната със Съюз на съветските социалистически републики ще се трансформира в тежко тестване за Германия. Например командирът на 1-ва планинска дивизия Хуберт Ланц написа: „ Времената на Франция и Югославия свършиха. Още след първия ден на настъплението няма подозрение какво ни следва... "
Причината за сходни мисли измежду германците е ожесточената опозиция на Червената войска в първите дни на войната. За страдание доста герои от 22 юни 1941 година, тези, които карат врага да мисли по този начин, към момента са в давност. Но тяхната памет би трябвало да бъде почитана наедно с войниците-победители от 1945 година Все отново със своята храброст и всеотдайност те вършат първите стъпки към успеха над нацистка Германия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ