21 житейски урока на д-р Щонова от 2022
21 житейски урока,
Прочетете още
които научих и затвърдих през 2022
Здравето е приоритет. Не привилегия, не даденост. То е скъп подарък, който би трябвало да обгрижваме и пазим всеки ден. И поддържането на тялото крепко е израз на осъзната благодраност към Създателя.Винаги си коства да се борим за това, което обичаме, коства си да останем правилни на нашите копнежи, полезности, задача. Ценете идеалите си, уважавайте музиката, която вълнува сърцето ви и хубостта, която се оформя в мозъка ви, милейте за стремленията, които покриват вашите мисли.
И... в случай че им останете правилни, като действате уместно, един ден вашият свят ще бъде построен в действителност красиво и съдържателно.
Инвестицията в познание е постоянно добра концепция и обезпечава най-високите дивиденти.
Това е най-ценен капитал! Не пести старания за обучение и трайни познания.
Ние сме това, което вършим всски ден, непрекъснато. Ето за какво стремежът към съвършенство е нашият капацитет - то е акт, развой, прогрес. То е нещо, което ни следва. Разбира се, то е заблуда и неосъществим блян, само че човек вингаи търси метод по какъв начин да стане по-добър, тъй като духовният блян в нас знае, че постоянно има и последващо равнище, постоянно има и още малко по-нагоре, и още малко по-добре.Всичко може да се промени единствено за момент.
Животът е къс и нерешителен.
И човек би трябвало да бъде душевен квалифициран за всевъзможни сюжети.
Поемаме надълбоко мирис и чакаме непредвиденото! Един квалифициран разум се оправя доста по-добре с черните лебеди на всекидневието.
/ по Насим Талеб /
Избирай съжаленията си, т.е.... избирай защо да съжаляваш.
Има болки и премеждия, които си коства да пуснем. Да, случва се нещо - драма, проблем, разлъка … съжаляваш, плачеш.. само че след това... като си го изстрадаш порядъчно, напускаш тази котловина на скръбта... и просто не се завръщаш повече в нея. Както споделя Мураками - болката е неизбежна, стрданието е въпрос на избор.
Има съжаления, които си коства да изоставим.
Ефектът на прожекторите - от време на време сме склонни да надценяваме степента в която другите хора се вълнуват от нас или следят нашия външен тип, дейности, избори. Понякога плащаме излишно висок налог публично мнение. Това основава ненужно напрежение.
Доста освобождаващо е в действителност да осъзнаем, че всеки човек минава през живота, обезпокоен за себе си и ориста на най-близките.
А има толкоз доста скрити гении в нас, към момента неразкрити и непроявени, заради боязън от осъжадене. Здравословно е да бъдем органично свързани с достоверната си природа, да се развиваме и да живеем съгласно нашите полезности. А не съгласно “фалшивите показания ” на общественото двуличие.
Светът се трансформира посредством твоя пример-действие и не толкоз, посредством твоето персонално мнение-думи.Мотивацията не е онази движеща мощ, която постоянно работи. И единствено тя не е задоволителна. Защото от време на време си обвързван и въодушевен от източника, различен път не си … т.е., мотивацията не е нещо трайно и несъмнено. Но дисциплната... е! Нещо трайно и несъмнено. Мотивацията е насочна точка, събитие, възприятие, което след време може и да избледнее, а дисциплната е метод на живот, деяние, нещо, което остава с теб постоянно и дава резултат.
Дисциплината ще те води там, където мотивацията не постоянно съумява и може.
Самодисциплината е неповторимо скъпо умеене!
Така, че предпочитам дисциплната пред мотивацията.
Винаги!
Разнообразните набори от разнообразни умения са берекет.
Поддържането им несъмнено, лишава време, сила, изисква труд и посветеност.
Но съществуването на един прелестен набор от разнообразни умения, оказва помощ и уголемява опциите ни.
Светът става все по-конкурентен. И да си добър единствено в едно нещо, от време на време просто не стига, не е задоволително. Хубаво е човек да има добре развити аварийни умения, вън от учредената линия на работа.
Нагласата е орис! Правилната настройка е едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат. Естествено, тя е развой, тя се построява, само че тя е и нещо, доста по-важно от минало, обучение, условия, провали, загуби
Както един път Шарапова сподели в едно интевю -
“Нагласта е всичко! Ако започнете да играете в шампионат, мислейки, че ще го завоюва някой различен, Вие имате сериозен проблем ”.
Не приказваме за себенадценяване или нереалистична самокритика.
А за здрав хъс!
Разбира се, по-лесно е да упражняваме качествата си, в сравнение с отношението, само че точно отношението към процеса е онази магия, която въздейства върху цялостното показване.
Грашната настройка може да прецака съвсем всичко!
Установих, че персонално за мен, положителната хидратация и постоянният спорт са по-важни, от това, какъв брой тъкмо съм яла и какъв е произходът на калориите.
Тоест - нямам проблем да не хапвам и да извозвам време леко гладна, само че имам проблем, когато не съм добре хидратирана и не спортувам!
Ето за какво тези двете са ми постоянно част от целите.
Преяждането е зложелател!!! Ужасен зложелател! Особено постоянното преяждане. То е пагубен стрес за целия организъм. То е като бягане към гибелта. / апелирам да ме извините за грубия и леко преувеличен изказ, само че е нездравословно! /Редовно ме питат - ти по какъв начин имаш толкоз доста сила?
Отговорът постоянно е еднакъв - ами по какъв начин!?... от работата.
Безделието постоянно се идеализира и романизира.
А празните, безделни ръце, съгласно мен са “къщичка на дявола ”.
Най-добрият метод за справяне с някаква драма или проблем - е като действаме! Не хленчим, не се виктимизираме, не се самосъжаляваме в горчива незаинтересованост.
Има и ще има неуспехи. Нараняват ни, вършим неточности, животът ни притиска в ъгъла, а ние все виним другите и несправедливостта на ориста. Това не оказва помощ!
Влез в действието! Усети го! Случи нещо! Направи нещо или най-малко пробвай - единствено не спри! Вътрешната стрелка на компаса би трябвало постоянно да сочи една и съща посока - към задачата и към действието!
И по този начин - получаваш сила от работата си, от действието!
Гарантирано е! Мен персонално безделието ми “стапя батериите ”... уморява ме.
А и светът е прекомерно изумителен, с цел да се отпускаме и да бездействаме със скръстени ръце!
Времето ни е лимитирано. И да не правиш нищо, също е нещо.
Не поумняваш... вършиш тъкмо противоположното.
Всяка форма на безучастие води до последствия, тъй като бездействието също е форма на деяние.
Да виждаш, че има разполагаем проблем и да бездействаш, е форма на самоизтребление.
Тоест приоритизирай и изпълнявай.
Отново и още веднъж! Без съмнения!
Вярата в хорското мнение... която “вяра ” от време на време ни кара да бъдем “анти-себе си ”...
Има моменти, когато обективно сериозното непознато мнение е добър коректив и потребен метод да опознаем себе си, качествата си, да внесем корекции в работа, позиция, държание и като цяло да се развиваме напред. Това е градивно.
Но има и други моменти.
Доста хора имат ниска самокритика, усещат се недооценени, ненавиждат живота си и тогава вземат решение да бойкотират по-успешните от тях, трансформирайки се в техни съдници.
Тези хора имат комплекси и безконечен ресурс от негативни стандарти.
Все отрицателни са, не се усещат удобно със себе си, не харесват себе си и кулминационната точка на това не-харесване намира израз в рецензия към по-успешните други и омаловажаване на техните достижения.
Не са ни нужни опити да “разклатим присъдите ” на сходен вид хора.
Проблемът е техен. Не наш.
Не хабим здраве,чвреме, ответни удари и нерви да се обясняваме.
Просто знаем - когато човек е цялостен с великолепие, мъдрост, обилие и естетика, той е милосърден, мил, подава ръка, оказва помощ, построява, раздава обич.
Когато е цялостен с “празни пространства ”, проклетия, неприязън и комплекси - той е концентриран да подлага на критика и уязвява, захласнат е от упоритата илюзорна религия,
че по този метод отчасти или изцяло затъмнява чувството за лична неплатежоспособност.
Което в последна сметка е... транспарантно... и смешно!
Може да опитаме да помогнем на такива хора.
Или да ги пренебрегваме.
Зависи от подтекста.
Правенето на сложни неща е методът, по който ставаме по-смели, по-силни, по-добри и по-умни. Да бъдеш интелигентен, не е закрепена линия. Да бъдеш интелигентен изиква темперамент, учене и настройка за напредък. Тоест zoom out и осъзнай, че да обичаш *правилните компликации, оказва помощ да израстваш устойчиво.
Мървата двигателна сила става по-интересна, когато усилваш тежестите.
Търпението е една извънредно красива добродетел.Неуспехът не е е рухване, а отвод от ставане, отвод от това, да се изправиш, да стъпиш на двата си крайници и да продължиш напред. Може да трепериш, може да залиташ, само че не спирай! Никога не спирай да вървиш напред! Особено, когато минаваш през Ада! Това е сериозно значимо нещо!
Бъди въплъщение на думата “войн ”.
Не кифла, не глезльо! Не пакостник на всичко хубаво.
Не унила жертва на ориста по фън шуй.
Бъди Войн! На светлината и положителното!
Хубаво е да присъстваме, а не да отсъстваме... и да прекарваме допустимо най-вече качествено време с обичаните хора... които ще ни липсват извънредно... когато към този момент ги няма!Неизбежен е този закон - растежът идва единствено от упорита работа и подготвка, без значение дали растежът е веществен, мисловен, нравствен.
Работата няма сурогат!
Споделената обич и споделената реципрочност...
Са най-прекрасната магия на света.
Са най-прекрасният безконечен блян на две души към съвършенство.
Са най-прекрасен живот.
Тази магия обаче, не можеш да я нагласиш, наследиш, да си я купиш, поръчаш.
Можеш единствено да си я пазиш и развиваш един цялостен живот.
Късмет ли е, заслуга ли, премия ли, един Бог знае какво е.
Тя просто идва, пада от небето и те трясва.
В главата, в сърцето.
И надали има нещо по-хубаво от това, да обичаш същински.
И да си обичан същински.
Любов, в която аз съм ти и назад.
Любов, в която две е едно.
Това последното същински и от все сърце ви го поисквам през новата 2023!
Прочетете още
които научих и затвърдих през 2022
Здравето е приоритет. Не привилегия, не даденост. То е скъп подарък, който би трябвало да обгрижваме и пазим всеки ден. И поддържането на тялото крепко е израз на осъзната благодраност към Създателя.Винаги си коства да се борим за това, което обичаме, коства си да останем правилни на нашите копнежи, полезности, задача. Ценете идеалите си, уважавайте музиката, която вълнува сърцето ви и хубостта, която се оформя в мозъка ви, милейте за стремленията, които покриват вашите мисли.
И... в случай че им останете правилни, като действате уместно, един ден вашият свят ще бъде построен в действителност красиво и съдържателно.
Инвестицията в познание е постоянно добра концепция и обезпечава най-високите дивиденти.
Това е най-ценен капитал! Не пести старания за обучение и трайни познания.
Ние сме това, което вършим всски ден, непрекъснато. Ето за какво стремежът към съвършенство е нашият капацитет - то е акт, развой, прогрес. То е нещо, което ни следва. Разбира се, то е заблуда и неосъществим блян, само че човек вингаи търси метод по какъв начин да стане по-добър, тъй като духовният блян в нас знае, че постоянно има и последващо равнище, постоянно има и още малко по-нагоре, и още малко по-добре.Всичко може да се промени единствено за момент.
Животът е къс и нерешителен.
И човек би трябвало да бъде душевен квалифициран за всевъзможни сюжети.
Поемаме надълбоко мирис и чакаме непредвиденото! Един квалифициран разум се оправя доста по-добре с черните лебеди на всекидневието.
/ по Насим Талеб /
Избирай съжаленията си, т.е.... избирай защо да съжаляваш.
Има болки и премеждия, които си коства да пуснем. Да, случва се нещо - драма, проблем, разлъка … съжаляваш, плачеш.. само че след това... като си го изстрадаш порядъчно, напускаш тази котловина на скръбта... и просто не се завръщаш повече в нея. Както споделя Мураками - болката е неизбежна, стрданието е въпрос на избор.
Има съжаления, които си коства да изоставим.
Ефектът на прожекторите - от време на време сме склонни да надценяваме степента в която другите хора се вълнуват от нас или следят нашия външен тип, дейности, избори. Понякога плащаме излишно висок налог публично мнение. Това основава ненужно напрежение.
Доста освобождаващо е в действителност да осъзнаем, че всеки човек минава през живота, обезпокоен за себе си и ориста на най-близките.
А има толкоз доста скрити гении в нас, към момента неразкрити и непроявени, заради боязън от осъжадене. Здравословно е да бъдем органично свързани с достоверната си природа, да се развиваме и да живеем съгласно нашите полезности. А не съгласно “фалшивите показания ” на общественото двуличие.
Светът се трансформира посредством твоя пример-действие и не толкоз, посредством твоето персонално мнение-думи.Мотивацията не е онази движеща мощ, която постоянно работи. И единствено тя не е задоволителна. Защото от време на време си обвързван и въодушевен от източника, различен път не си … т.е., мотивацията не е нещо трайно и несъмнено. Но дисциплната... е! Нещо трайно и несъмнено. Мотивацията е насочна точка, събитие, възприятие, което след време може и да избледнее, а дисциплната е метод на живот, деяние, нещо, което остава с теб постоянно и дава резултат.
Дисциплината ще те води там, където мотивацията не постоянно съумява и може.
Самодисциплината е неповторимо скъпо умеене!
Така, че предпочитам дисциплната пред мотивацията.
Винаги!
Разнообразните набори от разнообразни умения са берекет.
Поддържането им несъмнено, лишава време, сила, изисква труд и посветеност.
Но съществуването на един прелестен набор от разнообразни умения, оказва помощ и уголемява опциите ни.
Светът става все по-конкурентен. И да си добър единствено в едно нещо, от време на време просто не стига, не е задоволително. Хубаво е човек да има добре развити аварийни умения, вън от учредената линия на работа.
Нагласата е орис! Правилната настройка е едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат. Естествено, тя е развой, тя се построява, само че тя е и нещо, доста по-важно от минало, обучение, условия, провали, загуби
Както един път Шарапова сподели в едно интевю -
“Нагласта е всичко! Ако започнете да играете в шампионат, мислейки, че ще го завоюва някой различен, Вие имате сериозен проблем ”.
Не приказваме за себенадценяване или нереалистична самокритика.
А за здрав хъс!
Разбира се, по-лесно е да упражняваме качествата си, в сравнение с отношението, само че точно отношението към процеса е онази магия, която въздейства върху цялостното показване.
Грашната настройка може да прецака съвсем всичко!
Установих, че персонално за мен, положителната хидратация и постоянният спорт са по-важни, от това, какъв брой тъкмо съм яла и какъв е произходът на калориите.
Тоест - нямам проблем да не хапвам и да извозвам време леко гладна, само че имам проблем, когато не съм добре хидратирана и не спортувам!
Ето за какво тези двете са ми постоянно част от целите.
Преяждането е зложелател!!! Ужасен зложелател! Особено постоянното преяждане. То е пагубен стрес за целия организъм. То е като бягане към гибелта. / апелирам да ме извините за грубия и леко преувеличен изказ, само че е нездравословно! /Редовно ме питат - ти по какъв начин имаш толкоз доста сила?
Отговорът постоянно е еднакъв - ами по какъв начин!?... от работата.
Безделието постоянно се идеализира и романизира.
А празните, безделни ръце, съгласно мен са “къщичка на дявола ”.
Най-добрият метод за справяне с някаква драма или проблем - е като действаме! Не хленчим, не се виктимизираме, не се самосъжаляваме в горчива незаинтересованост.
Има и ще има неуспехи. Нараняват ни, вършим неточности, животът ни притиска в ъгъла, а ние все виним другите и несправедливостта на ориста. Това не оказва помощ!
Влез в действието! Усети го! Случи нещо! Направи нещо или най-малко пробвай - единствено не спри! Вътрешната стрелка на компаса би трябвало постоянно да сочи една и съща посока - към задачата и към действието!
И по този начин - получаваш сила от работата си, от действието!
Гарантирано е! Мен персонално безделието ми “стапя батериите ”... уморява ме.
А и светът е прекомерно изумителен, с цел да се отпускаме и да бездействаме със скръстени ръце!
Времето ни е лимитирано. И да не правиш нищо, също е нещо.
Не поумняваш... вършиш тъкмо противоположното.
Всяка форма на безучастие води до последствия, тъй като бездействието също е форма на деяние.
Да виждаш, че има разполагаем проблем и да бездействаш, е форма на самоизтребление.
Тоест приоритизирай и изпълнявай.
Отново и още веднъж! Без съмнения!
Вярата в хорското мнение... която “вяра ” от време на време ни кара да бъдем “анти-себе си ”...
Има моменти, когато обективно сериозното непознато мнение е добър коректив и потребен метод да опознаем себе си, качествата си, да внесем корекции в работа, позиция, държание и като цяло да се развиваме напред. Това е градивно.
Но има и други моменти.
Доста хора имат ниска самокритика, усещат се недооценени, ненавиждат живота си и тогава вземат решение да бойкотират по-успешните от тях, трансформирайки се в техни съдници.
Тези хора имат комплекси и безконечен ресурс от негативни стандарти.
Все отрицателни са, не се усещат удобно със себе си, не харесват себе си и кулминационната точка на това не-харесване намира израз в рецензия към по-успешните други и омаловажаване на техните достижения.
Не са ни нужни опити да “разклатим присъдите ” на сходен вид хора.
Проблемът е техен. Не наш.
Не хабим здраве,чвреме, ответни удари и нерви да се обясняваме.
Просто знаем - когато човек е цялостен с великолепие, мъдрост, обилие и естетика, той е милосърден, мил, подава ръка, оказва помощ, построява, раздава обич.
Когато е цялостен с “празни пространства ”, проклетия, неприязън и комплекси - той е концентриран да подлага на критика и уязвява, захласнат е от упоритата илюзорна религия,
че по този метод отчасти или изцяло затъмнява чувството за лична неплатежоспособност.
Което в последна сметка е... транспарантно... и смешно!
Може да опитаме да помогнем на такива хора.
Или да ги пренебрегваме.
Зависи от подтекста.
Правенето на сложни неща е методът, по който ставаме по-смели, по-силни, по-добри и по-умни. Да бъдеш интелигентен, не е закрепена линия. Да бъдеш интелигентен изиква темперамент, учене и настройка за напредък. Тоест zoom out и осъзнай, че да обичаш *правилните компликации, оказва помощ да израстваш устойчиво.
Мървата двигателна сила става по-интересна, когато усилваш тежестите.
Търпението е една извънредно красива добродетел.Неуспехът не е е рухване, а отвод от ставане, отвод от това, да се изправиш, да стъпиш на двата си крайници и да продължиш напред. Може да трепериш, може да залиташ, само че не спирай! Никога не спирай да вървиш напред! Особено, когато минаваш през Ада! Това е сериозно значимо нещо!
Бъди въплъщение на думата “войн ”.
Не кифла, не глезльо! Не пакостник на всичко хубаво.
Не унила жертва на ориста по фън шуй.
Бъди Войн! На светлината и положителното!
Хубаво е да присъстваме, а не да отсъстваме... и да прекарваме допустимо най-вече качествено време с обичаните хора... които ще ни липсват извънредно... когато към този момент ги няма!Неизбежен е този закон - растежът идва единствено от упорита работа и подготвка, без значение дали растежът е веществен, мисловен, нравствен.
Работата няма сурогат!
Споделената обич и споделената реципрочност...
Са най-прекрасната магия на света.
Са най-прекрасният безконечен блян на две души към съвършенство.
Са най-прекрасен живот.
Тази магия обаче, не можеш да я нагласиш, наследиш, да си я купиш, поръчаш.
Можеш единствено да си я пазиш и развиваш един цялостен живот.
Късмет ли е, заслуга ли, премия ли, един Бог знае какво е.
Тя просто идва, пада от небето и те трясва.
В главата, в сърцето.
И надали има нещо по-хубаво от това, да обичаш същински.
И да си обичан същински.
Любов, в която аз съм ти и назад.
Любов, в която две е едно.
Това последното същински и от все сърце ви го поисквам през новата 2023!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ