Годината на мизерията. Плащаме повече, купуваме по-малко
2022 - годината на мизерията За 10 година разноските ни за здраве нараснали 2,3 пъти
Това, което българинът от дълго време усеща по джоба си, бе регистрирано и от статистиката - 2022 година се е оказала най-мизерната за последните 10 г.
През предходната година разноските на всеки човек са нарастнали с 19,1%. В същото време растежът на приходите е 16,9%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Изводът е, че макар нарастването на пенсиите и на минималната заплата, българинът действително обеднява.
-->
Харчили сме доста повече пари за живот, само че сме получавали доста по-малко артикули и услуги. Това е принудило доста хора да се лишават и да поставят доста по-малко артикули на трапезата си.
Какво демонстрират последните данни на Национален статистически институт за приходите, разноските и потреблението на семействата през 2022 година?
Всеки член на домакинство е харчил годишно за потребностите си 8389 лв., което е с 19,1% повече от 2021 година. Ето по какъв начин са разпределени разноските:
1. Малко под една трета от приходите на семействата отиват за храна /30,1%/. Изразходваните средства по това перо през 2022 година са 2 529 лева, което прави малко над 210 лева на месец. Това е с 22.9% повече по отношение на 2021 година и със 70.9% повече спрямо 2013 година. За съпоставяне, в страните от Европейски Съюз този дял е към 18%.
2. За жилището даваме 18.6% от изкараните пари, или 1566 лева В съпоставяне с 2021 година сметките ни за вода, електрическа енергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома са нарастнали с 19.8%, а по отношение на 2013 година са се нараснали 2 пъти номинално - 1187 лева през 2022 година при 632 лева преди 10 година Като дял на разноските обаче резервират размера си - малко над 14%.
3. Харчовете за налози /данък здания, такса боклук, подоходни данъци и осигуровки на работещите/ - са 12.1% от приходите ни.
4. Разходите за опазване на здравето /6,5%/ - от потребителската такса при лекаря, през платените приеми и консумативи, непокрити от Здравната каса, до медикаменти по аптеките - възлизат на 546 лева - с 23.5% повече от 2021 година За интервал от 10 години разноските на българите за опазване на здравето са нарастнали 2,3 пъти. През 2013 година сме отделяли приблизително по 233 лева за медикаменти и лекуване, което е било 5,2% от разноските ни.
5. За обучение, свободно време и просвета /4.5 на 100 от разходите/.
6. За облекло и обувки през 2022 година сме отделили 281 лв.. В съпоставяне с миналата година разноските нарастват с 9.8%
7. Транспорт - 7,3 на 100 от приходите. Всеки българин е похарчил приблизително по 614 лева за пътешестване през предходната година, което съставлява растеж с малко над 27%.
По-малко ползване
Въпреки че е харчел доста повече спрямо предходната година, средностатистическият българин е понижил потреблението на съществени хранителни артикули. Най-голям е спадът в потреблението на самун и тестени произведения - с 2.6 кг, на плодове - с 2.8 кг, и на зеленчуци - с 0.8 кг. Така, в случай че през 2021 година сме консумирали 78.2 кг самун и тестени произведения на човек, през предходната сме паднали на 75.6 кг. При плодовете на човек се падат по 53 кг годишно, а при зеленчуците - по 75 кг. За сметка на това се усилва потреблението на месо и месни творби с 0.8 кг, на безалкохолни питиета с 3.8 литра на човек и напълно малко при алкохола.
Покупателната дарба на семействата понижава през 2022 година по отношение на 2021 година при множеството от главните хранителни артикули. Най-много е спаднала при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба.
Ако през 2021 година с прихода си сме можели да купим 4230 хляба, през 2022 година същите пари са стигали едвам за 3841. През 2013 година със междинен годишен приход е можело да се купят 3072 кг домати, а през 2022 година - 2925 кг.
Това, което българинът от дълго време усеща по джоба си, бе регистрирано и от статистиката - 2022 година се е оказала най-мизерната за последните 10 г.
През предходната година разноските на всеки човек са нарастнали с 19,1%. В същото време растежът на приходите е 16,9%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Изводът е, че макар нарастването на пенсиите и на минималната заплата, българинът действително обеднява. -->
Харчили сме доста повече пари за живот, само че сме получавали доста по-малко артикули и услуги. Това е принудило доста хора да се лишават и да поставят доста по-малко артикули на трапезата си.
Какво демонстрират последните данни на Национален статистически институт за приходите, разноските и потреблението на семействата през 2022 година?
Всеки член на домакинство е харчил годишно за потребностите си 8389 лв., което е с 19,1% повече от 2021 година. Ето по какъв начин са разпределени разноските:
1. Малко под една трета от приходите на семействата отиват за храна /30,1%/. Изразходваните средства по това перо през 2022 година са 2 529 лева, което прави малко над 210 лева на месец. Това е с 22.9% повече по отношение на 2021 година и със 70.9% повече спрямо 2013 година. За съпоставяне, в страните от Европейски Съюз този дял е към 18%.
2. За жилището даваме 18.6% от изкараните пари, или 1566 лева В съпоставяне с 2021 година сметките ни за вода, електрическа енергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома са нарастнали с 19.8%, а по отношение на 2013 година са се нараснали 2 пъти номинално - 1187 лева през 2022 година при 632 лева преди 10 година Като дял на разноските обаче резервират размера си - малко над 14%.
3. Харчовете за налози /данък здания, такса боклук, подоходни данъци и осигуровки на работещите/ - са 12.1% от приходите ни.
4. Разходите за опазване на здравето /6,5%/ - от потребителската такса при лекаря, през платените приеми и консумативи, непокрити от Здравната каса, до медикаменти по аптеките - възлизат на 546 лева - с 23.5% повече от 2021 година За интервал от 10 години разноските на българите за опазване на здравето са нарастнали 2,3 пъти. През 2013 година сме отделяли приблизително по 233 лева за медикаменти и лекуване, което е било 5,2% от разноските ни.
5. За обучение, свободно време и просвета /4.5 на 100 от разходите/.
6. За облекло и обувки през 2022 година сме отделили 281 лв.. В съпоставяне с миналата година разноските нарастват с 9.8%
7. Транспорт - 7,3 на 100 от приходите. Всеки българин е похарчил приблизително по 614 лева за пътешестване през предходната година, което съставлява растеж с малко над 27%.
По-малко ползване
Въпреки че е харчел доста повече спрямо предходната година, средностатистическият българин е понижил потреблението на съществени хранителни артикули. Най-голям е спадът в потреблението на самун и тестени произведения - с 2.6 кг, на плодове - с 2.8 кг, и на зеленчуци - с 0.8 кг. Така, в случай че през 2021 година сме консумирали 78.2 кг самун и тестени произведения на човек, през предходната сме паднали на 75.6 кг. При плодовете на човек се падат по 53 кг годишно, а при зеленчуците - по 75 кг. За сметка на това се усилва потреблението на месо и месни творби с 0.8 кг, на безалкохолни питиета с 3.8 литра на човек и напълно малко при алкохола.
Покупателната дарба на семействата понижава през 2022 година по отношение на 2021 година при множеството от главните хранителни артикули. Най-много е спаднала при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба.
Ако през 2021 година с прихода си сме можели да купим 4230 хляба, през 2022 година същите пари са стигали едвам за 3841. През 2013 година със междинен годишен приход е можело да се купят 3072 кг домати, а през 2022 година - 2925 кг.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ