2,4 млн. лв. ни струва вотът за всеки евродепутат
2 милиона и 347 хиляди лв. коства един предстоящ евродепутат на българите. Това сочи сметката, в случай че всички разходи по изборите у нас се разделят на 17 наши представители, които ще пратим в европарламента.
Бюджетът за днешния избор, утвърден от Министерския съвет, планува общите разноски да бъдат 32,4 милиона лв., като за харчовете и връзката с изборната администрация по финансовите въпроси дава отговор вицепремиерът Томислав Дончев. В тази сума са включени разноски за ЦИК (която съгласно Изборния кодекс към този момент е първокачествен разпоредник с бюджетни средства) в размер на 7 милиона лв., като тук са и разноските за печатане на изборните бумаги.
Ще бъдат отпечатани 7,1 млн. бюлетини, въпреки по лист гласоподавателите да са 6,5 млн., от които най-малко милион са зад граница и прекомерно дребна част от тях ще отидат до урните. По закон обаче би трябвало да има 10% аварийни бюлетини, което дава и окончателната численост.
Талоните с имената на партийните листи към този момент се печатат в печатницата на Българска народна банка, с цел да няма подозрения за измами, каквато беше внушавана в предизборния ден преди парламентарния избор през май 2013 г. и гръмна така наречен Костинбродска спекулация, оказала се след това кьорфишек.
Заплатите на районните и секционните изборни комисии са 16,7 милиона лв., а 4,7 милиона лв. са отделени за защита и превоз. 800 000 лева са планувани за медийните пакети на партиите, обединенията и инициативните комитети за издигане на самостоятелни претенденти.
В тези 32,4 млн. обаче не са планувани разноските за машинното гласоподаване, които са в настрана перо, което не и по никакъв начин малко.
Както е известно, Централната изборна комисия подписа контракт с компанията „ Сиела норма “ за наемане и оперативна поддръжка на 3000 машини за гласоподаване, произвеждане на венецуелската компания „ Смартматик “, на цена 2500 лв. за една машина без Данък добавена стойност. Но това е цена за наем, а не за закупуване на устройствата. Именно този въпрос провокира кавги и разправии, тъй като доста по-логично е да ги закупим.
Тезата, с която се наложи решението единствено да се наемат машините, е, че при смяна в изборния кодекс машинното гласоподаване може да отпадне и тогава те ще станат ненужни.
С такива машини (500 на брой) към този момент гласувахме на президентските избори през 2016 година. Тогава ни излезе по-евтино, само че очевидно цените на машините за гласоподаване на интернационалния пазар през последните 2-3 години са се вдигнали. Така към сумата от 32,4 милиона лв. би трябвало да прибавим 7,5 милиона лв. за машините. През 2016 година, на 6 ноември, благодарение на 500 машини бяха подадени 45 869 гласа, или по 92 гласа на една машина. Ако тази наклонност се резервира, на 26 май можем да чакаме 276000 гласа, подадени машинно. Това прави по 27 лв. на един машинен глас!
В последна сметка, общата сума за харчовете за днешните избори е 39,9 милиона лв.. Разделено на 17, това прави 2 милиона и 347 хиляди лв. на един евродепутат.
Това е цената на един български евродепутат, само че пък за цели 5 години. Така този евродепутат ще ни коства по 1286 лв. дневно за целия интервал на мандата му. Без да броим заплатите и другите разноски за прехрана.
Тази сметка обаче не е напълно цялостна, тъй като не са планувани точните разноски на Министерство на вътрешните работи по защита на изборните секции и останалите мероприятия, свързани с вота. Самият вътрешен министър Младен Маринов не се ангажира с прогноза на каква сума ще излезе охраната, само че изясни, че когато се поставя ексклузивен труд или се правят спомагателни ограничения, те са в границите на отпуснатите в допълнение от бюджета на министерството 4,7 млн. лева
Парламентарните избори през 2017 година глътнаха 30 млн. лв., а за последните 10 години за всички типове избори сме дали от джоба си 285 милиона лв..
Бюджетът за днешния избор, утвърден от Министерския съвет, планува общите разноски да бъдат 32,4 милиона лв., като за харчовете и връзката с изборната администрация по финансовите въпроси дава отговор вицепремиерът Томислав Дончев. В тази сума са включени разноски за ЦИК (която съгласно Изборния кодекс към този момент е първокачествен разпоредник с бюджетни средства) в размер на 7 милиона лв., като тук са и разноските за печатане на изборните бумаги.
Ще бъдат отпечатани 7,1 млн. бюлетини, въпреки по лист гласоподавателите да са 6,5 млн., от които най-малко милион са зад граница и прекомерно дребна част от тях ще отидат до урните. По закон обаче би трябвало да има 10% аварийни бюлетини, което дава и окончателната численост.
Талоните с имената на партийните листи към този момент се печатат в печатницата на Българска народна банка, с цел да няма подозрения за измами, каквато беше внушавана в предизборния ден преди парламентарния избор през май 2013 г. и гръмна така наречен Костинбродска спекулация, оказала се след това кьорфишек.
Заплатите на районните и секционните изборни комисии са 16,7 милиона лв., а 4,7 милиона лв. са отделени за защита и превоз. 800 000 лева са планувани за медийните пакети на партиите, обединенията и инициативните комитети за издигане на самостоятелни претенденти.
В тези 32,4 млн. обаче не са планувани разноските за машинното гласоподаване, които са в настрана перо, което не и по никакъв начин малко.
Както е известно, Централната изборна комисия подписа контракт с компанията „ Сиела норма “ за наемане и оперативна поддръжка на 3000 машини за гласоподаване, произвеждане на венецуелската компания „ Смартматик “, на цена 2500 лв. за една машина без Данък добавена стойност. Но това е цена за наем, а не за закупуване на устройствата. Именно този въпрос провокира кавги и разправии, тъй като доста по-логично е да ги закупим.
Тезата, с която се наложи решението единствено да се наемат машините, е, че при смяна в изборния кодекс машинното гласоподаване може да отпадне и тогава те ще станат ненужни.
С такива машини (500 на брой) към този момент гласувахме на президентските избори през 2016 година. Тогава ни излезе по-евтино, само че очевидно цените на машините за гласоподаване на интернационалния пазар през последните 2-3 години са се вдигнали. Така към сумата от 32,4 милиона лв. би трябвало да прибавим 7,5 милиона лв. за машините. През 2016 година, на 6 ноември, благодарение на 500 машини бяха подадени 45 869 гласа, или по 92 гласа на една машина. Ако тази наклонност се резервира, на 26 май можем да чакаме 276000 гласа, подадени машинно. Това прави по 27 лв. на един машинен глас!
В последна сметка, общата сума за харчовете за днешните избори е 39,9 милиона лв.. Разделено на 17, това прави 2 милиона и 347 хиляди лв. на един евродепутат.
Това е цената на един български евродепутат, само че пък за цели 5 години. Така този евродепутат ще ни коства по 1286 лв. дневно за целия интервал на мандата му. Без да броим заплатите и другите разноски за прехрана.
Тази сметка обаче не е напълно цялостна, тъй като не са планувани точните разноски на Министерство на вътрешните работи по защита на изборните секции и останалите мероприятия, свързани с вота. Самият вътрешен министър Младен Маринов не се ангажира с прогноза на каква сума ще излезе охраната, само че изясни, че когато се поставя ексклузивен труд или се правят спомагателни ограничения, те са в границите на отпуснатите в допълнение от бюджета на министерството 4,7 млн. лева
Парламентарните избори през 2017 година глътнаха 30 млн. лв., а за последните 10 години за всички типове избори сме дали от джоба си 285 милиона лв..
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ