183 хиляди млади българи не работят и не учат, а

183 хиляди млади българи не работят и не учат, а разполагат с сред 400 и 3000 лева на месец. Според разбор на Института за пазарна стопанска система /ИПИ/, най-масовият профил е жена сред 25 и 29 година, която живее в Пловдив или южно от града. Това включва също Кърджали и Смолян. Споменатите към 183 хиляди младежи не попадат в графата небогати, тъй като месечната им прехрана е сред 400 и 3000 лв., написа Марица.

По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми - сред 100 и 500 лева Над 20 хиляди получават от фамилията си прехрана сред 500 и 600 лева, а за други 30 хиляди джобните на месец са сред 600 и 700 лева Така тези две групи разполагат с повече пари, в сравнение с връстниците им на минимална заплата. Нейният размер е 710 лева, само че след удръжките чисто остават 550,94 лева Останалите получават даже по-високи приходи от дейните млади, макар че не работят и да не учат.

Макар и дребен, има кръг от неактивните младежи с приходи сред 2000 и 3000 лева на месец. При тази група богати пасуващи главните аргументи за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е съществуването на различен приход, който е задоволително огромен, с цел да нямат потребност да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за заболели близки, както и млади майки, изясняват специалистите. Специфична група са и дамите, които разчитат на високата заплата на мъжа си.

Други пък живеят най-вече при родителите си, като постоянно са от огромни фамилии, където оказват помощ и пенсиите на баба и дядо. По този метод на младежите не им се постанова да заплащат и за сметки и храна. Според последното изследване на Евростат малко под половината от младежите у нас живеят с родителите си, а близо 15% от семействата са на самотни родители.

Лошата вест е, че България е в челото на класацията за неработещи и неучещи младежи в Европейски Съюз. Повече такива има единствено в Италия, Румъния и Гърция. Притеснителен е делът на тези, които не желаят да работят и не учат, а чакат фамилиите им да ги устоят с минимални суми до 400 лева на месец - към 163 хиляди младежи, по сметки на анализаторите. Те са в риск от обществено изключване, тъй като получават приходи под линията на беднотия, която е 413 лв..

Имат ниско обучение, като огромна част от тази група е с главно. Това е повода те да не вземат участие в обучение и претовареност - и двете изискват опция за вложение на средства, което постоянно не е по силите на бедните семейства. Тази група се нуждае от съответна поддръжка, включително и финансова, с цел да се върнат младежите на пазара на труда, изясняват от ИПИ.

“При едно повдигане на прага на линията на беднотия постоянно огромна част от популацията пада под нея, защото има съществено скупчване на хора над границата ѝ ”, разяснява икономистът Адриан Николов.