17 ноември 2050 година.Нападали ли са ви пчели-дронове, излезли от

17 ноември 2050 година.

Нападали ли са ви пчели-дронове, излезли от контрола на локалните си подстанции?

Вмъкват ли се ципокрили под капака на вашата електро-рикша, с цел да смучат гратис ток?

Има ли следи от ухапвания и ужилвания върху бионичната фасада на къщата ви?

Да, проблемите на съжителството с механични инсекти не са от през вчерашния ден. Но дано не забравяме - тези спътници на актуалното зарзаватчийство и пчеларство бяха създадени от нас, с цел да решат проблем, а не с цел да основават на негово място по-голям.

Вече две десетилетие сме дружно - ние, хората и те, електронасекомите.

Първите бионични пчели (RoboBee) се появиха през второто десетилетие на века и имаха тегло сред 0,05 до 0,1 грама. Технологията на дроновете мина на нано-ниво и провокира еуфорична вълна измежду учените и стопаните на плодни градини и кошери. Спомняте си заглавията: " Пчелите на бъдещето идват ", " Пролетта е избавена ".

Следващото потомство бяха амфибии - в допълнение към навигацията и кацането върху твърда основа, тези пчели можеха да се приводняват. Правеха го, с цел да акумулират импулси от статичното електричество върху водната повърхнина. После потомство " C ": при тях беше решен фундаменталният проблем със зареждането.

Една втора от био-храните, които използваме през днешния ден, идват от растения, опрашвани от пчели. Тридесет % от този развой в международен мащаб е трансфериран на плещите (на крилата по-точно) на бионни пчели. В началото, корпусът на пчелата-дрон нямаше профилирани елементи, отдадени на главната й задача - опрашването на растенията. Много елементарното решение беше кръпка вид велкро, сложена на " корема " на пчелата-дрон. При всеки допир на пчелата до цветовете на растения, върху лепливата тъкан остават полени.

За пет-десет години човечеството привикна с особеното жужене на бионичните инсекти. И въпреки всичко, даже когато микроговорителите в тях предлагаха отличен стерео запис на същинско бръмчене на пчела, ние въпреки всичко намираме това за някак необичайно...

Роботизираните пчели опрашват през днешния ден ябълковите дръвчета, разгонват ятата сезонни мухи и даже връщат към кошерната централа потребна информация за атмосферната радиация.

Творците на бионични създания (пионерите бяха в Институт за Субмилиметрова анатомия, Харвард) въодушевиха с първите си опити едно цяло потомство хора на науката, в това число на Балканите. Днес имаме профилиран Институт за електронасекоми и нано-овощарство . Но в никакъв случай няма да се похвалим, че разполагаме с технология, която да размени живите пчели. Дора да стане допустимо, това би било призрачен сън.

Ето за какво не стопират опитите за решение на изначалния проблем. Става дума за самите пчели.

Експериментът

Днес на три наблюдателно измервателни точки - при Баня, в Карлово и в Клисура стартира премерване на резултата от доста значим опит. Над двеста хиляди пчели-роботи ще бъдат сложени " в конкуренция " с популацията от пчели работнички на седем особено определени пчелини.
Електрорецепцията е неповторимо развита дарба на пчелите да направляват благодарение на външни електрически сили. Такива качества към този момент са изучени при рибите и други организми, живеещи във водна среда. Пчелната електрорецепция в началото е била научна догадка в писания на експерти като Сапожников (1976), само че нано-наблюденията потвърдиха това събитие по безапелационен метод.

Оттук се ражда теорията, че пчелното измиране в международен мащаб е обвързвано също и с нарушената електрорецепция . Причините са явни - нечист електрофон, вибрационни излъчвания, радиационни разтърсвания в електрическото поле и най-после - внимание! - може би новите помощници, електро-пчелите, също са източник на замърсяващ електроимпулс. Но този път, разстройствата в механосензорните структури на пчелите (и ред други насекоми) идват от милиони изходни точки - работещи електро-пчели - които навлизат все по-дълбоко в локалните екосистеми. Пчелите-дронове играят ролята на транслатори и усилватели на непривично електрическо поле.

От през днешния ден, в продължение на седмица, в триъгълника Баня-Карлово-Клисура ще бъдат извършени наблюдения в работна среда за доказване на тези процеси.

Електрическото поле е нужно освен за откриването на разнообразни флуидно-механични сигнали, които оказват помощ на пчелите при полета, като да вземем за пример - " данни " за изместването на въздуха, породено от конкурентни инсекти и прочие Това поле, става известно, е значим източник на сензорна информация, която пчелите са способни да разчетат, обвързвана с съществуването на богати на полен растения. Тази ПОС (пчелна обонятелна свръхчувствителност) е главното преимущество, с което " естествените ", " естествени " инсекти ще разполагат през пчелите-дронове. Чрез фината конфигурация към миризмите, насекомото диференцира наситеността на полен в дадени растителни полета и се насочва към тях.

Какво е особеното при този опит?
Българската роза, несъмнено.

Разновидности на дивата роза като Rosa canina и Rosa arkansana са магнит за пчелите при събирането на полен, само че процесите, изследвани при новия хибрид българска Rosa 20-50 са от напълно друго качество. При медоносните пчели хеморецепторите в антените на главата са най-ефективното средство за разкриване на миризма по време на полет.

Rosa 20-50 предлага централизация на стимулиращия арома-агент, която е диферензирана към ПОС на пчелата доста по-силно, в съпоставяне със съществуващите сортове и хибриди.

Ако резултатите потвърдят лабораторния модел, в бъдеще Rosa 20-50 ще се трансформира в главно хибридно отклонение за нови полета с насаждения - там, естествените " живи " пчели ще имат това значимо преимущество, което да подтиква устойчивото им развиване. Никой не желае (и не може) да си показва бъдеще, в което песента на медоносната пчела ще бъде сменена от шумни или безшумни електрически.

Не на последно място - една електропчела може да опрашва за ден не повече от 30 % от същи я брой растения, които " живата " пчела посещава . Това значи, че в случай че не се вземат ограничения, броят на електропчелите ще нараства, с цел да компенсира измирането на естествените популации - а оттова ще пораства и фоновата емисия на шумове и смущаващо електрическо поле. Време за цялостна смяна в мисленето за био-електрическия декор.

Екип български учени работи и върху решения за изчистване на средата, в която работят най-трудолюбивите организми на света - пчелите, наши благодетели и другари. Отдавна е потвърдена връзката сред импулсното замърсяване и така нататък " зимното будуване ". При това травматично положение на кошерите се нарушава зимният сън. Пчелите не могат да изпаднат в нормалната хибернация, не си пестят питателните ресурси и от ден на ден гладуват, а на пролет просто нямат сили да се върнат към дейния живот.

Илюстрацията е на Мила Янева - Табакова.

Всичко, което би трябвало да знаете за: