Как изчезнаха 100 000 франка от наследството на Алеко Богориди
143 години от назначението на първия военачалник губернатор на Източна Румелия Румъния се снабди с парцел в Баден Баден, а Пловдив остана без окръжна болница
Точно 143 години ни разделят от деня, в който Александър Богориди, прочут като Алеко Паша, е назначен от турския султан за пръв общоприет губернатор на княжеството Източна Румелия.
Князът, който е роден в Цариград и по този начин и не научи български, е тясно обвързван със страната ни и семейството му остава трайна следа както в историята на Възраждането, по този начин и в годините след Освобождението.Син е на княз Стефан Богориди(Стефанаки Бей) - може би най-влиятелния след султана човек в Османската империя, и правнук на Софроний Врачански.
Алеко е правист, получил обучение първо в Гръцката Велика Школа, а след това във Франция и Германия. Заема поредност от висши административни и дипломатически постове в турския държавен уред.С натиска на Виена върху съветския император Александър II, на 13 март 1879 година той поема ръководството на Източна Румелия - самостоятелната провинция на Османската империя, основана съгласно изискванията на Берлинския контракт.
За петте години ръководство - до 1884 г,. Александър Богоридисе грижи за българския темперамент на региона. Полага главния камък при възобновяване на Стара Загора, опожарена по време на Освободителната война. Помага за културното и икономическо развиване на Пловдив,подкрепя Котел и българския храм в Цариград. И още по това време се заражда огромната му фантазия - да построи огромна болница в града.
Докато ръководи региона, князът поддържа непрекъсната връзка приятелите на татко му - избягалите в Пловдив водачи от Княжество България - П. Каравелов и П. Р. Славейков. Следва напълно проанглийска външнополитическа ориентировка и след абдикацията (1886) на княз Александър Батенберг, той е един от претендентите за българския княжески трон.Русофобските му възгледи и конфликтите с съветския консул в Пловдив, княз Церетелев, го разделят с поста. А на неговото място, генерал- губернатор на Източна Румелия, към този момент се е настанил основният му секретар - Гаврил Кръстевич, взел участие в битките за църковна самостоятелност и издал благодарение на Стефан Караджа ЦДИстория на българитеФ. Той е и довереното лице на съветското посолство в Цариград.
Личната непрязън на цар Фердинанд към Богориди го прогонва вечно надалеч от България. Съдбата му го люшка от най-престижните виенски балове до болничната стая с шепа лекарства, в която мисълта за пловдивската болница не го напуща.
Преломният миг в живота е гибелта на брачната половинка му - в самия завършек на 19-ти век. Аспазия Балтази е от могъщата банкерска фамилия, управлявала парите на Османската империя. Младата княгиня Богориди е извънредно красива и образована. Тя е вуйна на фамозната Мария Вечера, обвързвана с нещастието в Майерлинг, където тя и австрийският престолонаследник Рудолф бяха открити мъртви.
Александър и Аспазия Богориди са блестяща световна двойка, живееща в благоденствие в Лондон, Виена, Париж и Баден-Баден. Компания им прави фамилията на сестра му Ц Анна, женена за посланика на Високата врата в Лондон - Константин Музурус. Тяхната щерка Ц Мария, пък е женена за сина на съветския канцлер Александър Горчаков.
Фамилиите Богориди и Музурас прекарват летните ваканции в хитовия по това време курорт Баден-Баден и то в един от най-големите дворци, владеене на другата сестра на Алеко - Смарагда Стурдза. В останалото време компанията обикаля приемите из Европа и жокей клубовете във Виена. Те пък са напълно благосъстоятелност на семейството на дамата на Алеко, на братята Балтази.
Годините напредват и фамилията на Алеко се открива в Париж в хотел Терминус. Няколко години по-късно Аспазия умира, акрасивата й прислужница - гъркинята Калиопи, се трансформира във съдбовната жена на княза. Жени се за хотелския сервитьор Вебер, само че изцяло завладява господаря си. Изпразва небрежно банковата му сметка, а по-късно стига и по-далеч.
Пол Музурис, неговият племенник, бие телеграма до семейството, че Алеко е във Виена, с цел да прибере от банката на Ротшилз бижутата на Аспазия.Става дума за смарагди, на стойност 20 хиляди паунда. Блясъка на тези смарагди,които княгиня Богориди носи на приемите в Пловдив се помни дълго време от българските дами и съпругите на чуждестраните консули.
В последна сметка Пол и жена му съумяват да стигнат в точния момент при Алеко, уговарят го освен да им даде бижутата, само че и да ги направи наследници. Има обаче едно изискване - Пол да подари 100000 франка на България за градежа на болничното заведение в Пловдив. Нещо повече - в края на живота си князът придобива и българско поданство, следващото свидетество, че е желал да остави част от наследсвото си на нашата страна.
4 години по-късно той умира в Париж, малко откакто лекарите му слагат следната диагноза - Дтози пациент живее в актуалното, не запомнил за предишното и не мислейки нищо за бъдещето, изолиран от всичко и благодарейки за всичко, което се прави за негоФ.
Погребан е в фамилната гробница на Богориди в гробището Пер Лашез, а поредност от наследници стартират да оспорват наследството. Представители на Османската империя също, само че не и България. Причината за бездействието на поредност от държавни управления не става ясна. Делото се проточва чак до 1927 година и когато Пол Музурис въпреки всичко го печели, умира. Синът му Константин взема решение да извърши завета на дядо си и превежда сумата от 100 000 франка в Българска Народна Банка. Никой от родните политици обаче не слага въпроса за пропуснатите лихви и разликата в сумата за интервала 1910-1927 година Чуват се отзиви, че 100 000 франка са незадоволителни за създаване на болница и след това тематиката заглъхва. Парите изчезват, а болница по този начин и не се построява.
Почти по същото време умира и сестрата на Алеко - Смарагда Богориди, която също е известна с дарителството си. Красивият параклис Стурдза в Баден-Баден, в който тя е заровена,е вписан по нейно предпочитание на Румънската православна черква. Дарението също е оспорвано, само че за разлика от българите, румънците пазят ослепително интереса си и през днешния ден този хубав параклис, монумент на архитектурата в Германия, се стопанисва от Румънската православна черква.
Така единственият спомен от първия основен шеф на Източна Румелия, които Пловдив пази, са две масички със седефена декорация, които са били закупени от Ана Чомакова Дол при ликвидация на имущество от вкъщи на Александър Богориди в Цариград след гибелта му. Те бяха дарени преди дни на районния исторически музей в града от внучката й - Ивет Баева.
Точно 143 години ни разделят от деня, в който Александър Богориди, прочут като Алеко Паша, е назначен от турския султан за пръв общоприет губернатор на княжеството Източна Румелия. Князът, който е роден в Цариград и по този начин и не научи български, е тясно обвързван със страната ни и семейството му остава трайна следа както в историята на Възраждането, по този начин и в годините след Освобождението.Син е на княз Стефан Богориди(Стефанаки Бей) - може би най-влиятелния след султана човек в Османската империя, и правнук на Софроний Врачански.
Алеко е правист, получил обучение първо в Гръцката Велика Школа, а след това във Франция и Германия. Заема поредност от висши административни и дипломатически постове в турския държавен уред.С натиска на Виена върху съветския император Александър II, на 13 март 1879 година той поема ръководството на Източна Румелия - самостоятелната провинция на Османската империя, основана съгласно изискванията на Берлинския контракт.
За петте години ръководство - до 1884 г,. Александър Богоридисе грижи за българския темперамент на региона. Полага главния камък при възобновяване на Стара Загора, опожарена по време на Освободителната война. Помага за културното и икономическо развиване на Пловдив,подкрепя Котел и българския храм в Цариград. И още по това време се заражда огромната му фантазия - да построи огромна болница в града. Докато ръководи региона, князът поддържа непрекъсната връзка приятелите на татко му - избягалите в Пловдив водачи от Княжество България - П. Каравелов и П. Р. Славейков. Следва напълно проанглийска външнополитическа ориентировка и след абдикацията (1886) на княз Александър Батенберг, той е един от претендентите за българския княжески трон.Русофобските му възгледи и конфликтите с съветския консул в Пловдив, княз Церетелев, го разделят с поста. А на неговото място, генерал- губернатор на Източна Румелия, към този момент се е настанил основният му секретар - Гаврил Кръстевич, взел участие в битките за църковна самостоятелност и издал благодарение на Стефан Караджа ЦДИстория на българитеФ. Той е и довереното лице на съветското посолство в Цариград.
Личната непрязън на цар Фердинанд към Богориди го прогонва вечно надалеч от България. Съдбата му го люшка от най-престижните виенски балове до болничната стая с шепа лекарства, в която мисълта за пловдивската болница не го напуща.
Преломният миг в живота е гибелта на брачната половинка му - в самия завършек на 19-ти век. Аспазия Балтази е от могъщата банкерска фамилия, управлявала парите на Османската империя. Младата княгиня Богориди е извънредно красива и образована. Тя е вуйна на фамозната Мария Вечера, обвързвана с нещастието в Майерлинг, където тя и австрийският престолонаследник Рудолф бяха открити мъртви.
Александър и Аспазия Богориди са блестяща световна двойка, живееща в благоденствие в Лондон, Виена, Париж и Баден-Баден. Компания им прави фамилията на сестра му Ц Анна, женена за посланика на Високата врата в Лондон - Константин Музурус. Тяхната щерка Ц Мария, пък е женена за сина на съветския канцлер Александър Горчаков.
Фамилиите Богориди и Музурас прекарват летните ваканции в хитовия по това време курорт Баден-Баден и то в един от най-големите дворци, владеене на другата сестра на Алеко - Смарагда Стурдза. В останалото време компанията обикаля приемите из Европа и жокей клубовете във Виена. Те пък са напълно благосъстоятелност на семейството на дамата на Алеко, на братята Балтази.
Годините напредват и фамилията на Алеко се открива в Париж в хотел Терминус. Няколко години по-късно Аспазия умира, акрасивата й прислужница - гъркинята Калиопи, се трансформира във съдбовната жена на княза. Жени се за хотелския сервитьор Вебер, само че изцяло завладява господаря си. Изпразва небрежно банковата му сметка, а по-късно стига и по-далеч.
Пол Музурис, неговият племенник, бие телеграма до семейството, че Алеко е във Виена, с цел да прибере от банката на Ротшилз бижутата на Аспазия.Става дума за смарагди, на стойност 20 хиляди паунда. Блясъка на тези смарагди,които княгиня Богориди носи на приемите в Пловдив се помни дълго време от българските дами и съпругите на чуждестраните консули.
В последна сметка Пол и жена му съумяват да стигнат в точния момент при Алеко, уговарят го освен да им даде бижутата, само че и да ги направи наследници. Има обаче едно изискване - Пол да подари 100000 франка на България за градежа на болничното заведение в Пловдив. Нещо повече - в края на живота си князът придобива и българско поданство, следващото свидетество, че е желал да остави част от наследсвото си на нашата страна.
4 години по-късно той умира в Париж, малко откакто лекарите му слагат следната диагноза - Дтози пациент живее в актуалното, не запомнил за предишното и не мислейки нищо за бъдещето, изолиран от всичко и благодарейки за всичко, което се прави за негоФ.
Погребан е в фамилната гробница на Богориди в гробището Пер Лашез, а поредност от наследници стартират да оспорват наследството. Представители на Османската империя също, само че не и България. Причината за бездействието на поредност от държавни управления не става ясна. Делото се проточва чак до 1927 година и когато Пол Музурис въпреки всичко го печели, умира. Синът му Константин взема решение да извърши завета на дядо си и превежда сумата от 100 000 франка в Българска Народна Банка. Никой от родните политици обаче не слага въпроса за пропуснатите лихви и разликата в сумата за интервала 1910-1927 година Чуват се отзиви, че 100 000 франка са незадоволителни за създаване на болница и след това тематиката заглъхва. Парите изчезват, а болница по този начин и не се построява.
Почти по същото време умира и сестрата на Алеко - Смарагда Богориди, която също е известна с дарителството си. Красивият параклис Стурдза в Баден-Баден, в който тя е заровена,е вписан по нейно предпочитание на Румънската православна черква. Дарението също е оспорвано, само че за разлика от българите, румънците пазят ослепително интереса си и през днешния ден този хубав параклис, монумент на архитектурата в Германия, се стопанисва от Румънската православна черква.
Така единственият спомен от първия основен шеф на Източна Румелия, които Пловдив пази, са две масички със седефена декорация, които са били закупени от Ана Чомакова Дол при ликвидация на имущество от вкъщи на Александър Богориди в Цариград след гибелта му. Те бяха дарени преди дни на районния исторически музей в града от внучката й - Ивет Баева.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ